Home » Авторски страници, българи зад граница

Денят на Будителите през погледа на един български учител в чужбина

2013.11.01 Няма коментари

ч

Ч Е С Т И Т 1-ви Н О Е М В Р И – Д Е Н Я Т   Н А   Н А Р О Д Н И Т Е   Б У Д И Т Е Л И!

 

ПАИСИЙ

Икона жива на един народ!

Ръка, която като свещ трепери!

Очи, в които българският свод

отново синевата си намери!

И лази пачето перо без шум!

Народ събира зрънце подир зрънце.

А пергаментът става ширен друм,

по който робът търси свойто слънце.

Килията на манастира стар

побира робската велика жажда.

В една килия падат цар след цар.

В килията България се ражда.

И нов месия тръгва в кал и прах

от две дисаги светлина да пръска.

Една пренежна реч от Божи грях

до Библия на бедните възкръсва.

Дамян Дамянов

 

В пантеона на българските будители, допринесли за пробуждането, просвещението, прогреса и гордостта на народа ни, ярко се откроява името на атонския монах – Паисий Хилендарски. Неговият мощен призив: „Българино, знай своя род и език!”, продължава да звучи актуално и днес, когато пред съвременния българин някогашната утопична мечта да пътува и да опознава света все повече се превръща в осъществима реалност. Ние, българите, живеещи далеч от пределите на родината, сме с по-изострена чувствителност. Почти всеки емигрант е избутал някъде дълбоко в сърцето си копнежа и носталгията по всичко „мило нам и родно” – чувства, които избликват и ни задушават със своята сила и неудържимост при всяка възможност да се върнем там, у дома.

Патриотизмът на българина зад граница добива нови измерения. Огорчението и неудовлетворението от недооценяването на нашето образование и потенциал в родината не е притъпило чувството ни за родова принадлежност. И не защото пред нас стои алтернативата за евентуално завръщане, а като израз на дълбоко вътрешно убеждение, че родовата памет, език, история и култура трябва не само да бъдат съхранени, но и предадени на децата ни. Можем само да се гордеем с факта, че младият българин, напуснал родината, не се е превърнал в чуждопоклонник и родоотстъпник. И най-ярко доказателство за това е фактът, че всяка събота и неделя в българските училища зад граница навсякъде по света звучи „речта ни гъвкава, звънлива”, звучи свещеният език „на нашите деди”. Затова без колебание бихме обогатили красивото архаично съществителното нарицателно „будител” с ново съдържание, причислявайки към съвременните будители и ония българи, които със самоотвержено постоянство и завидно търпение са неизменно до децата си, осъзнавайки, че посещаването на българско училище е инвестиция в тяхното бъдещо самочувствие и достойна реализация като граждани на света. Следвайки заветите на нашите народни будители и черпейки от съкровищницата на световната култура, ние ще вложим своя скромен принос в прогреса и просперитета на човешката цивилизация.

Поклон пред народните ни будители, съхранили през вековете духа и морала ни като българска нация!

Честит празник, уважаеми сънародници!

Честит празник на всички, които се чувстват БУДИТЕЛИ!

Честит празник, скъпи приятели и от българските медии в Чикаго! Благодарим ви за творческото сътрудничество, отзивчивост и подкрепа!

Уважаеми колеги,

Нека ентусиазмът, вдъхновението и отдадеността на духовното поприще ви носят радост и удовлетворение! Бъдете горди с високоблагородната мисия на просветители!

 

Елена Липкова,

Българско училище “Алеко Константинов” – Чикаго

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.