Home » Избрано

“Първите глобални” в Америка – днешните двайсетгодишни

2013.10.07 Няма коментари

В Америка ги наричат “милениълс” (Millennials) и медиите, обществото и политиците си нямат на идея какво точно да правят с тях.

Зад термина се крие поколението, родено между 1979 и 1994 г., и навършило пълнолетие около началото на 21 век (от там и Millennials заради термина за хилядолетие – millennium). Медиите обичат да ги описват като разглезени и лишени от реалиcтични представи млади хора. Това лято американското издание на списание “Тайм” например излезе с корица “Аз, аз, аз поколението”, предизвикала огромен дебат. В края на септември пък от вестник US Today (“Милениълс” не искат да купуват къщи”) до телевизията CNN (“Защо “милениълс” трябва да преодолеят страха си от купуване на акции”) се питаха какво я очаква американската икономика, ако младите хора не започнат сериозно да мислят за бъдещето.

И въпреки постоянното анализиране, това поколение продължава да изненадва. С крайния до наивност идеализъм на Едуард Сноудън, с анархизма и готовността да поеме последствията от него на Брадли Манинг, с неочаквания ентусиазъм да участват в политиката и изберат Барак Обама през 2008 г., само за да се разочароват още по-бързо от него.

Поне един човек в САЩ е оптимист за бъдещето на поколението и страната. Джон Зогби е може би най-известният американски изследовател на общественото мнение и анализатор на социо-политическите тенденции (професионалният термин на английски е “полстър”). Компанията му Zogby Analytics е водеща в бранша и една от най-точните когато стане дума за предвиждане на резултатите на президентските  вотове. Той освен това е баща на трима “милениалс” и, по собствените му думи, знае всичко за това колко разглезени са те.

Въпреки това Зогби сега е написал книга пълна с оптимистични прогнози за Америка и света (в съавторство с бизнес консултанта Джоан Снайдър Къл). First Globals или нещо като “Първи глобални” на български бе представена през септември в Ню Йорк.

Седемдесет и два милиона

Всичко, което Зогби има да каже за “миленъилс”, е подкрепено с цифри и продукт на повече от едно десетилетие изследвания. Първото от тях е проведено например малко след 11 септември 2001 г.  Затова за разлика от анекдотите и преувеличените твърдения, с които изобилстват статиите в популярната преса, Зогби засипва аудиторията с числа.

Първото важно от тях е седемседет и два милиона души. Толкова наброяват родените между 1979 и 1994 г. или около една пета от населението на САЩ. Това прави “миленъилс” второто най-многобройно в страната след “бейби бум”-поколението (т.е. това родено след Втората световна война между 1946-64 г.). Така те обещават да доминират Америка и с количеството си, освен че по естествен път рано или късно ще започват да овладяват политическия, икономическия и социален живот.

Следващите важни цифри за Джон Зогби са, че 67% от тях имат международен паспорт, повече от всяко друго поколение в историята на САЩ; 35% от тях очакват да живеят в друга страна за известно време (“Забележете, че не просто искат или възнамеряват, а очакват,” посочва анализаторът); повече от 60% смятат, че е важно да владеят чужд език; “милениълс” са първата генерация, в която мнозинството си не твърди, че американската култура превъзхожда всички останали.

“Забележителното е, че когато анкетираме хора на четирийсет, петдесет и чак до седемсет и осемдесет години, отговорите им винаги се доближават в рамките на десет процента. Но сега изведнъж имаме група, която се различва драматично от останалите американци. Те виждат и изпитват света по коренно различен начин и дори няма общо с предишните,” коментира Зогби. Затова според анализатора Америка и света трябва да се подготвят за големи промени.

Футбол вместо бейзбол

Това, което прави поколението различно, е, че то е израснало в свят на глобално свързани икономики и комуникации. “По-възрастните от нас затова ги наричаме “разглезени”. И те са, няма спор за това. Но има и друга страна и тя е, че понеже са израсли в свят където много други различни хора са облечени в същото, което те носят, това ги кара да споделят същите идеи,” обяснява анализаторът.

Като пример за глобалния фокус той посочва осезаемото спадане на популярността на най-американския спорт – бейзбола, сред младото поколение. За сметка на видимо растящите фенове на футбола. При това не “американския”, а този, който се играе в Европа, или soccer както го наричат в САЩ.

Травмите от две катастрофи дооформят разбиранията на “милениълс”. 11 септември 2001 г. обърна погледите им още по-силно към света. Зогби посочва, че вместо вместо да питаят отмъщение и ненавист, младите американци са поели съвсем друг път. “Тази група се обърна към себе си и започна да се пита “Защо ни мразят? Кои са тези хора? Та ние слушаме същата музика, следим същите спортове, носим същите дрехи”. Така че станаха още по-глобално насочени,” обяснява той.

Затова и “милениълс”, обратно на реториката, чувана от Вашингтон в последните години, всъщност вярват в международните институции и са силно срещу прилагането на сила. “Погледнете в какво време узряха те. Войната в Персийския залив когато са били деца, после Афганистан и Ирак. Така че основният въпрос е дали американските интервенции са направили нещата по-добре или по-зле? Усещането явно е, че не са видели участието на САЩ да е оправило ситуацията.”

Другото голямо сътресение, трансформирало света на “милениълс” е Голямата рецесия. “Икономическият бум и после криза са циклични процеси и неизбежни. Проблемът е, че ако погледнете някой, който е на трийсет години сега, целият му живот като възрастен е минал по време на Голямата рецесия,” коментира Зогби. Една от последиците от процеса е, че “милениълс” имат малко търпение и още повече разочарование от това какво могат да направят за тях институциите.

Глобални костенурки

Докато Джон Зогби анализира американските младежи, много от присъстващите чуждестранни журналисти кимат с глава, сравняващи наум с поколенията у дома. Затова естествено идва и въпроса доколко констатациите могат да се отнесат към останалите “милениълс” по света

Джон Зогби с удоволствие приема предизвикателството. Американското общество наистина винаги е в центъра на интересите му, но полстърът е невероятно добре информиран за случващото се по света. Син на ливански католици, имигрирали в САЩ, Зогби и до днес си остава заинтересован от случващото се в Близкия изток.

Анализът му обаче съдържа провокация, която разбужда духовете в залата. “Нека вземем за сравнение страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Във всички тях младите хора имат силно чувство за глобална принадлежност, но тя е изразена и чрез националистически идеи. Например: “Аз съм гражданин на земята, която обаче бих искал да бъде доминирана от величието на Китай или да възстановява Руската империя, или да наложа бразилския начин на живот”.

Зогби анализира още по-дълбоко феномена чрез примера на младото поколение в Китай, наричано там “костенурките”. Названието идва от шанса им да бъдат първите, масово излезли от подтискащата черупка на пекинската политика и местната култура, за да видят света. “Това е група, която алжирският революционер Франц Фанон бе нарекъл “били-до” (been-tos). Те са ходили до Лондон, Париж, Ню Йорк и са се върнали с глобална перспектива. Но също така и с голямо желание светът да разбере Китай. В известен смисъл те са глобални патриоти, защото искат страната им да играе ролята на международен лидер,” обобщава той.

Секстинг vs. NSA

Това, което изглежда универсално за “милениълс”, са противоречията в поведението им. Зогби дори ги определя като поколението на Янус защото съчетават в себе си две на пръв поглед противоречиви лица. От една страна например са консуматори и готови да пръскат пари за модни дрехи и мобилни телефони. От друга, те са съзнателно израснали с идеята, че е нужно за опазват околната среда и пестят енергията. Затова екологията и чувството, че имат отговорност към планетата Земя е водещо за тях.

Две лица има и отношението им към личната сфера. “Милениълс” протестират яростно срещу неограниченото събиране на данни от Националната агенция за сигурността (NSA) и критикуват непрестанно администрацията на Обама, че нарушава личната им неприкосновеност. А после изпращат предизвикателни снимки и съобшения (наречени “секстинг”) по смартфоните си с пълното съзнание, че съдържанието им до минути може да се появи в интернет.”Разбирането им е, че те сами ще решат как да нарушат личната си сфера, а не държавата,” обяснява необяснимата логика Зогби.

Разочарованието и недоверието към властимащите водят и до липса на търпение за традиционния път на реформи. “Моето поколение, ние живеем във вертикален свят. Ако видиш проблем, се обръщаш към държавната йерархия, стъпка по стъпка, от най-ниското звено към по-високото, обяснява Зогби и посочва контраста, Това обаче е група, навикнала на хоринзонтален подход. Ако имам проблем, ще се обърна към моя нетуърк, ще се опитам да събера подкрепа чрез социалните мрежи. Затова това поколение ще промени много от традиционните институции. Аз съм голям оптимист за “милениълс”, просто защото много от добре познатите ни държавни структури просто вече не работят”.

Въпреки ентусиазма си Джон Зогби казва, че над това поколение тегне голямата заплаха за смачкани надежди и пропилени амбиции. Не само в Америка, а в почти всички западни държави младежката безработица е на рекордни нива и обещава  завинаги да бележи негативно професионалните и личните пътища на “милениълс”. Липсата на икономическа перспектива може да доведе до още повече недоверие към държавните институции и капсулиране на младите хора.

Най-голямата трагедия би била, казва Зогби накрая, ако това поколение, родено с толкова много възможности, се окаже загубеното.

.

Източник: в. “Дневник”

————————
* Заглавието е на Еврочикаго.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.