Home » Авторски страници, политика

Всички питат: КОЙ?

2013.10.05 3 коментара
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Всички питат: “Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?”. Това не е важно толкова много. Истинският въпрос е: КОЙ предложи през 2001 г. студента 2-ри курс Пеевски за председател на Управителния съвет на Пристанище Варна, а майка му Ирена Кръстева – за шеф на Държавния спортен тотализатор?!

Ей това е кариера по комунистически – без никакъв опит, образователен ценз или предишна квалификация в ръководството на тези стратегически държавни институции! Това е всъщност НАЧАЛОТО на явлението ПЕЕВСКИ, а оглавяването на ДАНС е само един от последните етапи. Тогава още трябваше да се изреве на умряло, че абсолютно некомпетентни и случайни мутро-марионетки от улицата се поставят в най-високите нива на управлението на държавата. “Буда” – Главен секретар на МВР, недоучилото студентче Делян Пеевски – парламентарен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията и председател на УС на Пристанище Варна, Ирена Кръстева – шеф на Държавен спортен тотализатор (т.е. на държавния хазарт, където под законна фасада се източват милиарди.)

Ако проследим назначенията – излизат лицата на ген. Бригадир Аспарухов, който призна публично, че лично е препоръчал Борисов за най-висшия държавен пост. Излиза Васил Иванов – Лучано, който без висше образование беше сложен от Сакскобургготски за министър на спорта, та трябваше после да променят закона специално заради него (т.нар. поправка “Лучано”, която дава възможност на лица без образование да стават министри и да управляват държавата). Пеевски бе назначен от министър Пламен Петров – оня от общата яхтена снимка в Монако с министри и мафиоти тъгедър. Юпито Петров бе спуснат с парашут в правителството на България без един ден трудов стаж в страната, също както и колегите си Милен Велчев и Николай Василев – архитекти и извършители на последващия погром и тотално разграбване. Зад всички тези герои стои чучелото Симеончо, който сам по себе си е бил контролиран от комунистическата ДС през целия си емигрантски живот, още от невръстно дете. И беше докаран през 2001 г. от бившите ченгета – генерали и полковници от ДС, за да проведе политиката на голямата трансформация на националния ресурс в собственост на комунистическите олигарси и техните подставени лица. Изчезването на т.нар. “Досие Румянцев” е заличаване на следите, които разкриват всъщност КОЙ стои зад целия този зловещ проект!

Е, сега става ли по-ясен и отговорът КОЙ предложи Пеевски за шеф на ДАНС? КОЙ всъщност е превърнал милата ни единствена родина България, барабар с всички нас, в своя лична собственост… КОЙ разграби земята, раздаде на обръчи от фирми икономиката, приватизира банките и ограби спестяванията на народа? КОЙ монополизира медиите, информационната среда, КОЙ съсипа културата, унищожи армията, корумпира съдебната система и МВР? КОЙ окупира българската политика и не допуска в нея никой, който не е част и протеже на групировките на мафиотското статукво? КОЙ манипулира тотално общественото мнение и издава присъди срещу всеки неудобен и свободен глас? КОЙ изсича българските гори и ги превръща в печалби за милиарди, изнасяйки безценното ни природно богатство в Турция и Гърция? КОЙ окепазява непоправимо националните ни паркове, потъпквайки безцеремонно закони и правила, за да си развива картелния бизнес? КОЙ буквално осра българското Черноморие и го трансформира в едно гнусно бетонно гето, в което идват само отрепките на Европа да се въргалят в мерзост? КОЙ тотално неглижира българите в диаспората, съзнателно циганизира и обезлюдява цели региони на страната? КОЙ създава непоносима и безнадеждна среда за младите българи в собствената им Родина и ги поставя пред единствения изход – Терминал 2? КОЙ намали населението ни с 2 млн. за 20 години, поставяйки ни пред перспективата да бъдем съвременици на изчезването на българската нация? И т.н., и т.н.

А всички тези въпроси са свързани също с въпросите КОЙ направи агент САВА (Доган) крупен стратегически политик и управляващ? КОЙ например превърна крупието Данчо Ментата (Йордан Цонев) в управляващ политически гаулайтер и шеф на бюджетната комисия? Ами хамелеона Христо Бисеров? КОЙ постави Сергей Дмитриевич за лидер на БСП (БКП), а впоследствие за министър-председател на България без никакъв трудов стаж, опит и компетенции да оглавява държавата? КОЙ избута шута Волен Сидеров в ролята на автентичен български националист и патриот, за да подмени идеята за истинските национални идеали и приоритети? КОЙ подмени оригиналната дясна идея с политически клиентилизъм и колаборационизъм с болшевишката мафия?

Та – КОЙ, КОЙ, КОЙ….  Ами НИЕ бе, НИЕ ги създаваме, овластяваме и легитимираме всички тия уроди. НИЕ даваме силата и властта на този всъщност многоглав политически изрод, който неотменно и последователно десетилетия убива нацията, държавата, съдбите ни и всеки един от нас поотделно! Ще се примирим ли? Или вече е късно? За мен лично пътят е един-единствен.

 

Асен Йорданов

3 коментара »

  • Петър Пенчев said:

    Всички питат “Кой?”

    http://politkovskaya-bg.blogspot.com/2013/10/blog-post.html

  • Mariana said:

    Уважаеми г-н Пенчев, този текст беше публикуван в Еврочикаго, след като го видях като коментар във Фейсбук и след като попитах автора му дали иска публикуване. След като той каза “да”, текстът беше пуснат. Хубаво е, че същият текст е бил публикуван и в блога на АСС “Анна Политковская”, но това няма общо с публикацията при нас. Впрочем, по желание на автора, заглавието беше сменено по-късно така, че да е същото като при вас.

  • Peter S said:

    Позиция на Делян Пеевски по повод решението на Конституционния съд от 8 октомври 2013 година, изпратена до Агенция “Фокус”

    Във връзка с Решението на Конституционния съд съм длъжен като гражданин на страна – членка на Европейския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата. Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран – основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена.
    Въпросът „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор.
    Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана Председател на ДАНС.
    Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос.
    Това е „здравият“ и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление, имаше пробойна – печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски.)
    И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима.
    Първо. Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на Решение на Парламента на Република България. В случая – за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през Костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили Президентът – длъжник им за позицията си, официализира политическия цинизъм.
    Второ. Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за Председател на ДАНС. Само че и до днес Президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.
    Защо Президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?
    Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход?
    В какво ме обвинява Президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса“ се срина в Костинброд?
    Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.
    Коя е моята вина?
    Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В тези мои 33 години аз съм два мандата депутат – единият по времето на управление на сега загубилите властта, само че, и това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС – гражданска квота?!
    Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с международен паспорт и авторитет?
    Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?
    Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на Президента с речитатив Пеевски?
    Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта?
    Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС?
    И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг.
    Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от ГЕРБ – сега също втори мандат?
    Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за задкулисието, гаранция за което е родителят му, който „се бори със задкулисието в мое лице“, т.е. с мен?
    Чакам отговора на държавата и обществото за двойния стандарт спрямо мен и спрямо младия депутат – също втори мандат (като мен), от ГЕРБ, чийто отец бе флагменът в КС спрямо моята персона. Настоявам върху този факт и ще настоявам докрай в името на битката със задкулисието наистина, а не театрално водевилски, но по същество – инкриминирана защита на задкулисието.
    Може би имам и втора вина – че съм успял човек. Фактът, че моралните съдници на престъпността и олигархията са заели институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария да ме превърнат в своеобразен параван с надпис Задкулисие, зад който се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно добре, в смисъл – познаваме се достатъчно добре.
    Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им – съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари – секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна сигурност преди 1989 година.
    Тези ли горди синове на дваж по-горди бащи, уважаеми господа в България и от Европа, са доблестните и безукорни и неукорими блюстители на демокрацията и гражданското общество в България? Това ли е фетишът на протеста срещу Кабинета под егидата на Президент и опозиция?
    Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира институционално в името на олигархията. Демокрацията е в опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в стрес от осветляването си от Кабинета Орешарски и от риска да участвам в този процес.
    Приемам Решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.