Home » Авторски страници

За статуквото „бежанец“ и статуквото „поданик“

2013.09.13 4 коментари
Spread the love

Ясен ВЕДРИН

Как става тази работа, господа икономисти, държавници и политици?

Как все на угнетената българска душа ще се случи това – да разбере, че в собствената й родина я третират не като второ или трето, но като най-долно качество?

Възможно ли е българското правителство да отделя за един бежанец 1100 лева, та да му осигури що годе някакво съществуване, а българските пенсионери да иждивяват с пет, шест и дори седем пъти по-нищожни пенсии?

Какво е допринесъл бежанецът като обществени блага за родината ни, та да калкулират неговата месечна издръжка като пет пъти по-голяма от тази на майките ни и бащите ни, които оставиха годините си в образованието, културата, медицината и в изграждането на заводи, пътища и градска инфраструктура?

Що за сервилничене се случва за пореден път пред великите сили?

И как за подсигуряването на една емигрантска вълна винаги ще се намерят пари, а за социално слабите в България те ще са кът?

Ако в един дом хората живеят мизерно и едва си поделят последния залък, то ще приеме ли домакинът на дома да угнети домашните си, като спретне една пищна трапеза на почукал му на портата случаен бежанец? Няма ли бежанецът да сподели общата бедност на тези, които са му показали милост и човеколюбие? Няма ли да е доволен дори на един краешник хляб и едно одеяло? Кой и как пресметна потребителската кошница на бежанеца, че тя да отговаря на стандарт, който голяма част от българите не могат дори да сънуват? Не трябва ли, преди да реши проблема с пъплещите бежанци, българското правителство да реши проблема със собствените си гладуващи граждани?

1100 лева, господа управници!

Премиерът ни е човек, който твърде добре познава финансовите дела и сам знае, че такава сума отговаря на екзистенц-минимума за оцеляването на един българин! Но как тогава изобщо се допуска върху нашите сънародници да се стовари унижението, че животът им струва много по-малко от този на идващите през границата емигранти? Ако оправданието е, че така България се включва в решаването на хуманитарната криза, свързана със ситуацията в Сирия, то тогава кризата в нашенско каква да я наречем? Ако жертвата в една хуманитарна криза се обгрижва от нашето правителство с 1100 лева на месец, то жертвите на постоянната социална, икономическа и политическа криза в България защо не се обгрижват поне със същата сума, та да се усети социалната справедливост?

Пари ли няма? А как за бежанците веднага се намериха и ще се намират, дори да станат десет хиляди? Как за лъскането на международен имидж пари винаги се намират? Не можеше ли България да удари с юмрук по масата и да каже на онези охранени и задоволени господа в Брюксел, че няма никакви излишни средства, за да решава чужди хуманитарни кризи, понеже тя самата е в незапомнена и страшна криза? Аз наистина не разбирам този двоен аршин, с който се мери! И ми е трудно да понеса мисълта, че държавите с висок стандарт и просперитет няма да приемат бежанците на своя територия, за да им окажат помощ и да им предоставят възможност за интегриране в собствените им общества и икономики, но ще потупат нашите държавни мъже по рамената – зер, вие тихо и кротко ще си изпълните отговорностите…

А г-жа Кристалина Георгиева от височината на космическата си заплата и европейския си пост, свързан именно с кризите, дори няма да си направи труда да си запише на тефтерчето само три суми – 150, 330 и 1100. Първата сума е минималната пенсия от април 2013 година. Втората сума е желателното намерение на правителството ни това да е минималната заплата в България. А третата сума е скъпо и прескъпо струващия ни бежанец, на когото трябва да се оставя впечатлението, че е дошъл в Швейцария на Балканите. За да се стига дори дотам, че да четем в новините как роми се опитвали да минат за сирийски бежанци…

Разберете ме, приятели!

Аз напълно осъзнавам зловещата ситуация в Сирия и сърцето ми се къса от всички новини, които достигат до мен чрез медиите! Но не разбирам защо трябва да се създава изкуствен образ на България като богата нация, която се превръща в рай за емигрантите. Вярно е, че в химна ни се пее, че сме земен рай, но някои прекомерно си повярваха, че този рай съществува. Да се разходят тогава из провинцията и да видят пустеещите села и градовете, пълни с безработни хора. Да се взрат в очите на стареца, който стиска щедрата си пенсия от 150 лева и ако могат – да изпият мъката от очите му. Да докоснат рамената на прегърбената баба, претръпнала от набезите на мародери, и да я попитат откога не си е купувала нова мебел или електрически уред. Да се наредят на опашка пред някоя трапезария за социално слаби и поне веднъж да вкусят дажбата, която държавата закрилница им предлага. И чак тогава да осмислят тази сума от 1100 лева, които правителството ни дава за месечна издръжка на един бежанец.

А къде да избягат онези българи, които бяха обречени на мизерно и нещастно съществуване? На оня свят ли? Или да четат приказките на Шехерезада от 1001 нощ, та дано ги споходи джинът от лампата на Аладин, та да им изпълни всичките желания?

Тъжно е днес в душата ми, понеже всичките ми най-близки приятели са на абсолютно същия хал! Тъжно не толкова заради мизерията, а поради липсата на каквато и да било солидарност на властимащите с власт нямащите! Защото ако такава солидарност имаше – българите нямаше да се надяват на 330 лева минимална заплата и 150 лева минимална пенсия! И идващите отвън бежанци щяха да споделят мизерията ни, а не благоденствието, което нямаме!

Но щом статуквото „бежанец“ се оказа по-защитено от държавата ни, отколкото статуквото „поданик“, то горко ни, братя българи!

.

Ясен Ведрин

 

4 Comments »

  • Peter S said:

    БЛАГОДАРЯ за автора от името на майка ми!

    И една таблица от Евростат:
    https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2013/09/Evrostat01.jpg
    Дори в комунистически Китай мин.заплата вече е над 200 евро!“

  • Dora Andreeva said:

    В статията има много тъжни и нелицеприятни истини. И все пак…
    Като дете обожавах приказките. Изчела съм хиляди, от десетки националности. Имаше една приказка, мисля, че от някой от източните народи за пътника-страник (има го и във версията на мъдрец), който замръкнал в едно село и го изхвърлили от къщата на богатия, където потърсил първо подслон. Приело го едно бедно семейство. Вдовицата отделила от нищожния залък на децата си и нахранила страника. После, той успява да й се отблагодари по подобаващ начин и всички са щастливи. Освен богатият съсед, разбира се, който си е пропуснал шанса.
    Та мисълта ми беше за приказките. Учеха ни на хубави неща – човещина, споделяне, разбиране, доброта, целеустременост. Казват, в живота не е като приказките, на доброто не се отвръща с добро. Може. Ама то какво добро ще е, ако го правиш за да ти се върне. Та така…

  • Mariana said:

    От различни източници може да се прочете, види, чуе, че за заплитането на кризата в Сирия важна роля има един свърхбогат саудитски принц, който е шеф на саудитското разузнаване. (Вж. напр. тук – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2286678). В Сирия, сред формированията, които се водят за опозиция, има доста чужденци, както и местни хора, надъхани с фундаментализъм, и това, кой им плаща, както и това как така хем САЩ се борят с тероризма, хем помагат на терористи, в съюз с дълбоко тиранични страни като Саудитска Арабия, е много важен. Толкова важен, че ако на него няма логичен отговор, и за всичко няма да има.

    Не е само Асад злодеят, демонизираният авторитарен водач. Сред тези, които се борят срещу него, има къде по-отявлени злодеи, отговорни за смъртта на хиляди цивилни. И те се подкрепят по един или друг начин от Саудитска Арабия, САЩ, Франция, Турция…

    А бежанските вълни не се насочват към страшно богати страни като Катар или Саудитска Арабия. Защо? Защо в тези страни няма никаква солидарност към хуманитарната катастрофа в Сирия и защо не натам бягат отчаяните сирийци?

  • Евгени Ванчев said:

    За българския феномен Стефан Главчев – Ясен Ведрин и неговия агент в блог.бг

    Тази личност е по-известна като поет, но началото на творчеството му е в лъжепророчеството и изкривяването на Библията. Реших да отделя внимание на този феномен поради рекордната за България продуктивност, човека има над 200 книги само с религиозна тематика, плагиатско-спамърската поезия и лирика са отделно. Напоследък разбирам, че за радост на вярващите, феноменът се отдалечава от Библията, вярата и лъжепророчествата и се насочва предимно към празните писаници. Амин !

    Официален сайт на великия пророк на България ! http://www.moriah-servant.org/

    Литературния му адрес http://www.vedrin-poetry.org/

    На долното видео има уникално преплитане на феномена лъжепророци и ченгета, от вярващ, когото познавам лично.

    http://www.youtube.com/watch?v=RuWOKf9HlJw

    http://www.youtube.com/watch?v=_UunaCFBA-E

    Интересно, като се напише името Ясен Ведрин в търсачката се разбира, че главния му фен тук в блог.бг е известната адвентистка с прякор “Естир”, bogolubie.blog.bg/. А връзката на ню — ейджа и тази общност е доказателство за не библейската и същност. Необходимостта от публично разграничаване е наложителна и за това използвам цял пост за заклеймяване на плевели като Главчев.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.