2024-03-29

1 thought on “Строители на капитализма: Цветелина Бориславова – I-ва част

  1. Донос за гавра с портрет на Живков носи ядове на Иван Абаджиев (свекър на Цветелина Бориславова)

    Журналистът от „Народна младеж” Станко Борисов вдигал тостове за кандидат-члена на Политбюро и викал пийнал в барчето на Студентския дом: „Смърт на Тодор Живков!”

    Преди няколко години от този свят си отиде дългогодишният комсомолски и партиен бос Иван Абаджиев. По-възрастното поколение помни добре името му – дълги години той израстваше стъпка по стъпка в политическата кариера. Абаджиев за кратко време стигна до най-високите стъпала на партийния Олимп – беше кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Хората, които го познаваха, казват че е мислил доста модерно за времето си и е ръководил с размах.
    В по-новите времена името на Иван Абаджиев зашумя, когато снахата му Цветелина Бориславова се залюби зашеметяващо с Бойко Борисов. Историята на

    романтичната любов между бившия премиер и днешната банкерка

    прилича много на сапунен сериал. Двамата се виждат за първи път в един автосервиз (друга мълва твърди, че става въпрос за бензиностанция), тя има проблеми с автомобила и бъдещият генерал Борисов джентълменски й помага. След това срещите им зачестяват и двамата заживяват заедно. Разбира се, всичко това се предхожда от два развода. По време на бракоразводните дела, синът на Иван Абаджиев и съпруг на Цветелина харесва екссъпругата на Бойко. Общата им участ на изоставени и измамени ги сближава – двамата взимат децата от двата провалени брака и заминават с тях за Америка. Според запознати днес Абаджиев-младши и бившата жена на Бойко Борисов имат там успешен бизнес. А връзката между Цветелина и експремиера остана в небитието, поне според неговите думи.
    Името на Иван Абаджиев бе замесено и в един скандален случай станал в бара на Студентския дом през 70-те години. Една вечер там кротко си пиела компанията на журналисти от младежкия печат. В късните часове на тяхната маса седнал и Иван Абаджиев /по това време първи секретар на Комсомола/,

    заедно с още няколко видни комсомолски функционери.

    Център на компанията бил известният млад писател и журналист Станко Борисов, тогава член на екипа на „Народна младеж”. Понеже бил обърнал няколко чаши повече, по едно време Станко станал прав и без да му мигне окото произнесъл наздравица: “Искам да пия за другаря Иван Абаджиев. Да живее Иван Абаджиев, смърт на Тодор Живков!”. Компанията моментално изтрезняла от нечувания тост на журналиста-бохем и в бара се възцарила мъртва тишина. Обаче Абаджиев станал и хладнокръвно зашил един звучен шамар на Станко Борисов. Всички на масата си помислили едно и също нещо: “Защо му трябваше на Станко да споменава името Божие!” Другият голям човек на масата – Тодор Тонев, председател на тогавашния Комитет за младежта и спорта реагирал съвсем на място: „Изсрахме се на метеното!” Компанията се разпаднала. На следващия ден Иван Абаджиев рано-рано отишъл при Тодор Живков и му докладвал какъв тост вдигнал в Студентския дом пийналият му приятел журналист. Върху главата на Станко Борисов след тази случка се стоварили няколко наказания и едно уволнение.
    Както често се случваше по ония години в близкото обкръжение на Тодор Живков

    често ставаха рокади.

    Тато не търпеше някой да го засенчва в политиката. На няколко пъти гневът на Живков /по различни поводи/ се стоварваше и върху Иван Абаджиев. След като излезе от състава на висшето партийно ръководство Абаджиев бе няколко години посланик в Румъния и Тунис. А в последните години преди 10 ноември 1989 г. оглавяваше външнотърговската централа “Хемус”, която продаваше произведения на българското изкуство и култура зад граница. И понеже е светски човек, Иван Абаджиев често можеше да се види по улиците на София в компанията на стари приятели.
    Свидетели на дипломатическата му кариера в Букурещ разказват една куриозна история станала в нашето посолство в румънската столица. По време на тържество за 8 март в салона на посолството, където имало песни и танци за колежките, от стената с гръм и трясък паднал на земята портретът на Първия човек Тодор Живков. Стъклото се счупило, рамката се разковала.

    Конфузната ситуация бързо била оправена

    – дошъл домакинът на посолството и с чук и гвоздеи оправил портрета и отново го закачил на мястото му. Тържеството продължило, все едно, че нищо не е станало.
    Но историята имала доста комично продължение. В София долетял анонимен донос, адресиран до най-висшите етажи на държавната и партийната власт. В него историята се разказвала като в криво и абсурдно огледало. Анонимният писач разказвал, че посланикът Абаджиев, когато пийне 2-3 уискита имал навика “да сваля от стената портрета на другаря Тодор Живков и да го тъпче с крака”. Безобидната случка с портрета в българското посолство в Букурещ била така украсена, че като разбрал как са го натопили пред първия човек в страната, посланикът се хванал за главата.
    Абсурдният донос не хванал дикиш веднага, но веси пак след няколко мосеца Иван Абаджиев бе изтеглен в София и стана генерален директор на външноторъговското обединение „Хемус”, където се и пенсионира. А чак до падането от власт на диктатора Живков, го гледали с подозрение.

    Валери БОЯНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *