Home » Избрано, история, политика

Американски журналист: Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 г.

2013.08.25 12 коментара

Чарлс Ланиус,  Reader’s Digest,

октомври 1945 г.*

 

Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 г.  Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.

Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат. Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.

Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.

Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис-Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.

Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец, освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място, освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозрително отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика държава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”

Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

 

———————————————————————————————

* Статията е публикувана онлайн в  ExtremeCentrePoint.com  през 2010 г.

 

12 коментара »

  • Tihomir Batolski said:

    Всичко което знаех от дядо ми за болшевишките изтъпления – в тази статия черно на бяло !!!! Моля ви сънародници в Америка, каквото намерите като документи за всичките престъпления на комунистите да ги публикувате!!!!! Знаете че огромна част от документацията беше унищожена през годините, сега Америка може да ни помогне чрез архивите си!!!

  • лондон said:

    Как само комунистическите терористи в България подмениха истината за съветската окупация на нашата родина!!!

  • Венцеслав Касабов said:

    Всичко което коментирате е … може би точно така. Но защо се сетихте точно в този момент, че американците са ни помогнали? В кое точно ни помагат? Да досъсипем България? Да предоставим Балканите на Америка? А защо не се сетиха преди 65 години за нас? Нещо им търни под дупетата ЕС, който също е лабилен. Да живее Америка, с дебелите си жени и импотентните си мъже, с демокрацията която никой не иска, но всеки величае! Това ли е идеала на българина??? Да работи поне на три работни места и да се чувства щастлив, че е жив?

  • Бат Радко said:

    Ех колко мъка има по тоя свят боже!!! абе коментаторите ,вие не сте ли завършили поне основно образование?Отечествения фронт е създаден 1947 г. и как да повярвам че правил такива неща през 44? Ако се разровите още малко по американските вестници от периода на студената война ще прочетем какво ли още не ама не вярвах че има толкова глупави българи които ще се хванат на такава евтина манипулация!!!

  • бат Владо said:

    Отечествения фронт е създаден през 1942 година!!

  • Истината said:

    Подлагайте всичко на съмнение. Никой не го е грижа за българите така или иначе. Дори и да са истина, тези документи са крайно закъснели. Винаги ще има кой да ни плюе или кой да ни тормози. Българите трябва да са силни защото сега живеем в ерата на най-големите манипулации. Днес дори, не може да се вярва на пресата и на телевизията. Светът стана такъв, че даже не можеш да се довериш и на братята и на сестрите си.

  • IVANKA APOSTOLOVA said:

    VQRNO E ZA SAJALENIE–NE MOJEM DA VQRVAME NA TEZI INFORMAZII ZAKASNELI,PA OTKADE LI NE SME LAGANI I MAMENI!!!

  • някой си said:

    Егати глупостите! Всеки който говори английски може да сравни английския текст с българския \"превод\" …. И да установи,че половината от текста го няма избщо в английския оригинал,а другата половина е доста юнашки-нескопосан превод на някой,който или не рабира много английски,или си е правил умишлени свободни съчинения с определена цел… Само като пример един абзац,който веднага ми се наби в очи-щото си викам какви пък са тези едрогърдите жени… \" Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини. \" Значи в английския текст никакви едрогърди жени няма,ами се говори за (мъже) гиганти с огромни гръдни кошове и за анемични мъници.А пък това изечение с Пакарда следва след това,по неизвестни причини преместено по средата на въпросния абзац в българския текст… Видях и няколко други места,ама сега нямам време да ги пиша.. Сами си направете извода за какво става дума… Явно някой си е измислил половината статия,разчитайки че никой няма да гледа оригинала (който също между другото може сравнително лесно да се изфабрикува с Фотошоп) и да го сравнява с българския текст,който си прави наистина някакви свободни съчинения които изобщо ги няма в английския текст… Ама както и да е де,по принцип всеки знае че руските окупационни сили са си били диваци-и в Чехия където съм живял съм чувал същите истории,че и доста по брутални..А дори и от дядо ми,който е бил комунистически партизанин (прадядо ми пък е бил партизански ятак,пребит от полицията при разпит в Търново за да издаде синовете си шумкари и другите-подробностите ще ви ги спестя) съм чувал някои намеци,при все че той си беше заклет сталинист по самата си смърт през 2001.А между другото като съм чувал историята как са пребили прадядо ми в полицейското кратко преди 9ти и как после дядо ми след това е заловил лично един от главните му мъчители-доста безцеремонно (логично),но все пак по закона… Но от намеци подозирам че са протекли доста лични разчиствания на сметки и бя народ са си отишли мърцина без съд и присъда застреляни по деретата.. Ама не знам дали и аз ако не бях на мястото на тези хора и да мина нещата които те са минали преди 9ти,няма да си отмъщавам по подобен начин после в тези твърди времена тогава… А за дядо ми съм почти сигурен че не е правил нищо незаконно и излишно ,след като го познавам какъв железен идеалист си беше,чак до глупост.Беше цял живот в армията (уволни се като подполковник) ,беше от идеалистите комунисти,за чистата идея и все недоволстваше от тошовите наредби и не веднъж се е застъпвал за определени хора и принципи,понеже не можеха толкова да го тъпчат,като активен борец и военен.. Та защо пиша тези всичките работи де.Да ви покажа че истината е доста ранолика и едва ли ще раберем със сигурност каква точно е била за тези времена.. А и не виждам много смисъла да се ровичкаме в тъмното минало и да раздухваме излишно русофобия-още повече като гледаме докъде са я докарали американците… Тва е от мене приятели-гледайте си настоящия живот,да направиме нещо конструктивно и да възродиме България.. Оставете старите демони на тях си и скелетите в тъмните им места… Сред руснаците има чудесни хора,имам редица приятели сред тях и намирам доста по-добра приказка и общуване с тях,отколкото например с германците (където живея в момента) или с холаднците (където живях миналата година)… Ненавистта на никого никога не е помогнала,но само позитивността и взаимното уважение! Приятен ден!

  • Асен said:

    “някой си” – я така като си почнал, би ли казал кои са били пра-дядо ти и синовете му шумкари, защото аз също съм от Велико Търново и много добре знам какво “нелегално движение” е имало там преди 9-ти. Никакво. Има два варианта – или лъжеш като дърт комунист, или пра-дядо ти и дядо ти са били от “партизаните” и “ятаците” станали такива на 9-ти сутринта – те такива най-много са избивали след това, най-вече заради лични дрязги. И в двата случая мнението ти е абсолютно дискредитирано и ненужно.

  • Mariana said:

    Към “някой си”:

    Факсимилето от публикацията в Reader’s Digest от октомври 1945 г. не съдържа цялата публикация, както може да се разбере от написаното в скоби накрая (Concluded Tumorrow). Тя е преведена и публикувана онлайн от ExtremeCentrePoint.com, както и пише в бележката под черта, през 2010 г. Мисля впрочем, че вместо да правете евтини инсинуации за русофобия, както и да смятате може би, че само в един текст на съвременник на онова време може да се каже цялата истина за съответното време и страна (който и да било журналистически текст няма обикновено такава генерална амбиция; в един журналистически текст не може да се каже всичко, това е неписано правило в журналистиката), е по-добре да се опитате да разберете какво е важното в случая.

    А то е в това, че Съветската армия не воюва на българска територия, не дава никакви жертви тук, и че не освобождава българите, а напротив. Благодарение на окупирането на страната от тази армия (а преди това, от подялбата на сфери на влияние, за която се разбират по между си Чърчил, Сталин и Рузвелт доста преди края на войната), в България идва на власт един режим, който лишава нейните граждани от всякакви политически права. В “Народна република” България (както гласеше тавтологията в официалното название на страната преди 10.11.1989 г.) хората имаха социални права, но не и политически. Това беше така за целия тоталитарен период, но в първите години особено след 9.09.1944 г. политическите репресии, убийства, гонения, изселвания са особено жестоки и силни. И това е така, защото те се правят по съветски, по сталински модел. (А нерядко и по пряката воля на “генералисимуса”.)

    Затова се получава така, например, че в получените смъртни присъди в Нюрнберг, където се съдят висши кадри на нацисткия режим в Германия, са много по-малко от тези, дадени (често и след като вече са били изпълнени без съд и присъда) от т.нар. Народен съд в България. Голяма част от интелектуалния елит на България е затворена, прогонена или дълбоко натисната от дошлият с помощта на Съветската армия режим в България след 9.09.1944 г.

    Ако не беше окупацията на страната от Червената армия, българските комунисти тогава (част от които наистина са били идеалисти, но това е друга тема), въобще нямаше да могат да дойдат на власт и за завземат скоро след това цялата, абсолютно цялата власт. И да почнат, по сталински модел, след като се разправят с всякакви “национални предатели” или дълбоко набедени за такива, да почнат да търсят, много скоро, и “врага с партиен билет”. Така след като разстрелва министри, регенти и царски съветници в началото на февруари 1945 г. и ги хвърля в обща яма, новата власт в България не след дълго обвинява, затваря, измъчва и след това разстрелва и Трайчо Костов, например. Понеже той нещо по икономическата част на отношенията със Съветския съюз не се понравил на Сталин.

    Тук може би не е зле да си спомним и за известната епиграма на Радой Ралин: “Първите паднаха в кърви, последните станаха първи”. След 9.09.1944 г. много бързо се увеличават партийните членове на БКП. И така, след като идеалистите или са паднали в жертва още преди 9.09.1944 г., или след това са се оказали “вътрешнопартийни врагове”, или са се дръпнали встрани, гледайки какво се случва с идеалите, за които са се борили, на власт лека-полека все повече се настаняват партийците. И така я карат те, както и много техни роднини, съратници, приятели и пр., чак до 10 ноември 1989 г., та даже и след това (но това също е друга тема).

  • Бай Оня said:

    Да така е било, от баба си знам, че руснаците били мръсни, неопрятни и диви, и много булки пострадали тогава. Също много крадели, де що могат да свият. А пък на този журналист, все едрогърди рускини му се привиждат, в Америка си имат достатъчно такова жени!?

  • Виктор said:

    Интересно и поучително четиво. Навява ми следните мисли. Чудя се, ако след педесет годинки например, при поредната подялба на света в поредната Ялта, България се падне на Китай например, какви ли истини ще научим за днешната си ситуация. Опитвам се да си представя бъдещите дисиденти и борци за българо-китайска дружба. Историческите изследвания тогава сигурно ще наблягат на древният коитайски произход на прабългарите преди още да се заселят във Волжска България. Ще разберем за американската окупация на България през юни 2015 година, за хиляди убити от мафиотите-олигарси по заповед на господарите от Америка честни комунисти с китайски убеждения, за хвърлените в затвора невинни хора – честни специалисти, само за това, че са се противопоставяли на американското влияние в страната ни. Тогава сигурно ще разберем, че днес функционира нелегална организация на българо-китайските комунисти, която се бори със всички средства против американците и техните поддръжници с европейска ориентация.
    Да, много неща ще разберем, обаче само след като ни подарят на Китай. Винаги в България всичко се разбира пост-фактум. Набързо се скалъпват партизански отряди на девети септември 44, за броени дни прес 89та се появяват хиляди дисиденти репресирани от комунистите, от някъде изникват борци за демокрация, франкофони, НАТО ентусиасти и герои на борбата за признаването на гейовете. Всечката тази пасмина се размножава в геометрична прогресия и само за четиридесет години поддръжниците на статуквото са едва ли бе деведесет процента от населението. А след това всичко започва от начало. Знаете ли, писна ми от глупости. Ако някой иска да каже нещо за настоящето си, да изрази сетне мнението си то с удоволствие ще го изслушам. Не ми пука обаче за мнения, които защитават силния и оправдават властника. Според мен властта има достатъчно ресурси за да се защитава сама. Нека слушаме недоволните, бунтарите, лудите! Те да са живи!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.