Home » Е-Списание

Да си спомним за Джон Атанасов

2013.06.15 Няма коментари
Spread the love

На днешния ден през 1995 г. умира Джон Атанасов – американски учен с български корени, световноизвестен изобретател, наречен “Бащата на компютъра”.

.

fig53Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г. По същото време в разгара на Априлското въстание загива баща му. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира заедно с чичо си в Америка.

Майката на Джон Атанасов, Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Ива пише „Спомените на Ива Атанасова за съпруга й Иван Атанасов“, откъдето може да се научи много за произхода и детството на Джон Атанасов.

През лятото на 1925 г. 22-годишният Джон заминава за Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра Мийкс (Lura Meeks) — студентка по икономика от Оклахома. Щатът Айова го наема за учител по математика. Люра още не е завършила следването си, но приема работа като учителка през 1926-1927 учебна година в Монтана. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци.

Работата на Джон върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколко тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти. По време на тези разработки възниква необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи.

След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието “аналогов компютър”. През 1936 г. заедно с колегата си атомен физик Глен Мърфи създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат Лапласиометър. Атанасов установява, че той има същите недостатъци като всички други аналогови устройства – точността му зависи от работата на други части на машината.

През зимата на 1937-38 г. силният му стремеж да реши проблема води до резултат. Една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън не след дълго открива, че мислите му се подреждат и започва да се „ражда“ идеята за съвсем нов тип машина, която се различава от всичко известно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа, вместо с употребяваните дотогава десетични, и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (с кондензатори). Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт и в електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, което споделя със своя приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа. Последният му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (Clifford E. Berry, 1918 – 1963).

През март 1939 г. от университета му отпускат скромната сума от 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като монтажът на машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (Atanasoff-Berry Computer). Атанасов планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер.

През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения голям интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на гости в Еймс. Мокли посещава Атанасов и гостува в дома му за известно време, през което двамата обсъждат конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов, свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на статия с описание на машината. По време на визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа реализация.

Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър. Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г. съдът стига до заключението, че в резултат на това именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли извлича от ABC “изобретяването на автоматичния дигитален компютър”.

С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.

По време на Втората световна война е построен компютърът ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Calculator) с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. Проспър Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият компютър. През 1955 г. обаче две компютърни компании – “Спери Ранд” и “Хъниуел” влизат в съдебна битка относно патентите на ENIAC.

Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години – от 1966 до 1973 г., изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, разпитани са много експерти, а Атанасов е главен свидетел. Накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента.

През 1970 г. Джон Атанасов е награден от Българската академия на науките с орден “Кирил и Методий” I степен. 20 години по-късно получава в САЩ Националния медал за технологии, връчен му от Джордж Буш за изобретяването на електронния цифров компютър и за принос в развитието на техническото образование и възпитание през XX в.

През 1983 г. Атанасов е определен за чуждестранен член на БАН. Той посещава България през 1970 г. и 1985 г.

Джон Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд след дълго боледуване. Погребан е в гр. Фредерик.

По материали от Уикипедия

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.