Home » Авторски страници, Е-Списание

Честито Възкресение Христово!

2013.05.04 Един коментар

1334

Нека Бог на любовта и мира,

на прошката и на просветлението,

на силата и на мъдростта

бъде с всички Вас.

 

И нека Словото, което се въплъти в Сина Божи и човешки,

и което позна болките и мъките на земния живот,

и което се опита да научи човеците от толкова поколения и земи

да не търсят себе си в ламтеж към богатства и власт,

нито в гордост и презрение към слабите,

нито в хитрост, беззаконие и притворства,

да успее да запали пак онзи невидим светилник в душите,

без който ще сме само “мед, що звънти, и кимвал, що злека”.

.

Еврочикаго

One Comment »

  • Букет стихове said:

    Стихове събрани от “стената” на Ирина Верне (сънародничка от Франция):

    Христос Воскресе!

    —————=—————-

    Козунакът на главанката
    Нели Господинова

    Като в приказен облак от бяло брашно
    е запретнала баба ръкави –
    меси вънка, на двора, козуначно тесто:
    „Дъще, гледай! Помни как се прави!” –

    смигва леко с око като малко дете
    и говори, и ловко показва.
    Месят пъргаво нейните селски ръце,
    по езически думи разказват.

    Ръси бяло брашно, слага шепа зърна,
    песен тъжна с тестото извива,
    но отнася я вятърът бърз над степта
    чак до ореха в горната нива.

    А пък тя се прекръства със светли ръце:
    „Нека бялото бъде за радост,
    а кафявото трябва да бъде, дете,
    за надежда във дните на жалост…”

    Сръчно жалост и радост разтегля, плете:
    „Хайде, двете на топло да свием,
    за да втасат преплетени в хляба добре! –
    Греховете не можем да скрием…”

    После ръси стафиди… Какъв аромат!
    На канела и сливи ухае…
    Веят джанките облаци пролетен сняг,
    сякаш кимат: “На хляб тъй се бае.”

    ———=————-

    НАДЕЖДА
    (Нов стих на Ивайло Балаванов)

    Вие казвате всички, че снощният дъжд беше бедствие:
    изпочупил ви овошките, изровил ви зарзавата…
    Аз казвам, че снощният дъжд беше ангелско шествие-
    с ангелско шествие Господ дойде на земята.
    Във свещите блъскаше черен космически вятър,
    късаше огън и огънят падаше дълго
    и пукаха, както под тежък човек стъпалата
    на тази прогнила, забравена Божия стълба.
    Към нас – тук във влажното тъмно мазе на всемира
    Бог слизаше с трясък по стълбата осветена,
    а ние вечеряхме с чесън и пиехме бира,
    отчаяни, тъмни, проклинахме цяла вселена.
    И никой не знаеше как се отваря вратата
    и как да излезем от зимника на битието.
    Ние търсихме някаква паднала свещ по земята,
    а стълбата светеше бяла и чиста в небето.
    Заровени в тъмното влажно мазе на всемира
    ние бяхме забравили, че стълбата съществува,
    че този живот е къс като чаша бира,
    но даже богатият няма пари за друга.
    Душата ни – клето слугинче, нещастно сираче-
    една Пепеляшка с продрана фланелка моряшка,
    куцукаше в мрака със златна пантофка и плачеше:
    свойта втора пантофка си търсеше Пепеляшка.
    Вие казвате : снощният дъжд беше бедствие. Нека.
    Аз казвам, че Бог снощи слезе при нас в битието,
    за да каже на свойто сираче, че има пътека
    и че другата златна пантофка не е във мазето.

    ———–=—————

    БЪДИ МИ КРЪСТ!

    Не се страхувам с Теб да се разпъна,
    дори презрян и хули преживял.
    Тежа ли като камък – ще потъна
    на дъното от скърби и печал.

    Каквото Си ми писал – ще се случи!
    Каквото отредено е – Амин!
    Че всеки жив на този свят се учи
    и някой ден отива си самин…

    Не ще Те разменя за земен жребий.
    В сърцето Тебе, Господи, познах!
    От въздуха за мен Си по-потребен
    и смисъла си в Твоя Кръст избрах!

    Каквото или колкото да струва –
    сърцето ми копнее да плати.
    Човекът на земята не векува,
    но някъде над мен векуваш Ти.

    И Твоят Образ – той остава вечен.
    В нетленното – до Бога извисен.
    От вяра молен, и от дъх изречен,
    бъди ми Кръст…
    И в Кръста – възкресен!

    (от стихосбирката “Коленича пред Тебе”)
    Ясен Ведрин

    ————=————–

    И отново Нели Господинова:

    ИЗКАТЕРВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

    Небесна стълба… Тежък ден.
    Небесни стъпала за горе.
    Един Христос обикновен
    катери земните подпори.

    А колко халтави са те.
    Как не един нагоре тръгна!
    И не един от този свят
    с делата си не се завърна.

    А тоз Исус от плът и кръв
    изкачва стълбата нечуто.
    Проскърцват ставите напук –
    Голгота е една… Наслука!

    Една ли? Всеки божи ден
    минавам своите Голготи.
    Христос пораства вътре в мен.
    Да имах още сто животи,

    които да раздавам днес…
    Уви, небетата се раждат,
    когато трънният венец
    в предсмъртен ореол засвети.

    Небесна стълба. Само той
    след всичко може да възкръсне.
    Но не за своя миг покой,
    а да прости делата кръстни.

    Разпети петък, гняв, тълпа…
    Небесна стълба за нагоре –
    Христос с небесни стъпала
    катери греховете, хора!

    —————=—————

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.