Home » Авторски страници, литература

Идваме и си тръгваме

2012.11.25 Няма коментари
Spread the love

Стихове от Нури Джурин*

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пак ще има…

Идваме сами, Поглеждаме. Само миг
Раждам се може би. Сенките.
И въздишка. Пак ще има
Изгревът тъй красив. Влюбен.
Птиците някъде – Възпяват
Здрача се втурва – Толкова бързо.
Пътищата ще ги извървя.
До теб – Искам да кажа нещо.
Почуствах топлината – Слънцето.
Подсказва ми – Пак ще има.
Фантазия и ударите на сърцето.
Толкова силни. Нима е това.
Дори и да боли, и сълзите.
Там където – пак ще има.

 

Там където…

Там, където е болката.
Сърцето в тъга тупти.
Там, където някъде слънцето залязва.
Вик – пронизващ, но нечуващ се,
вътре в мене огън гори.
Но Невероятност е.
И пак има изгреви идващи.
Там, където съм те чакал,
запътвам се, в мислите си ми.
и отново ще те викам.
Отчаяно ще търся твоите следи.
Там, където е и тъгата и болката,
неистово ще те искам.
Там, където си ти.

 

Много малко…

От слънцето да взема топлина.
със шепите си да ти я поднеса.
Много малко искам – тъмнината,
от душата ми да пропъдя.
От луната искам да взема любовта,
в сърцето си да я сгуша.
Много малко искам – мъката
от погледа да изгоня.
Много малко искам – само да те видя,
разцъфтяват люляци красиви.
И поглеждам в синевата,
сменят се хиляди цветове.
Само толкова ми е нужно,
много малко и да кажа:
Това си ти, това си ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще направя…

Какво ли не бих направи?
Нежността да докосна,
с моята ръка – твоята да усетя.
Мъничка, но толкова истинска.
Какво ли не бих направил?
Да виждам силуета,
показващ вълшебство.
Потребността на душата
вътре в мене да говори,
усещането на тялото.
Какво ли не бих направил?
Да поглеждам – небосвода.
Мигът тъй желан е – устните ти.
И тогава нещо ще направя.
Ще направя – ще извикам.
Любов, теб те има – ти си тука.

 

Идваме и си тръгваме

Идваме и си тръгваме…
Времето как ни променя.
Проливен дъжд, Измиващ.
Няма ги следите!!!
Какво остава след всичко?
Мъничко нещо – невидимо стаено.
Там в сърцето скрито!!!
Идваме и си тръгваме…
Понякога – Болезнено.
В повечето моменти неусетно.
Но остава мъничкото нещо.
Напомнящо за дъжда, измиващ следите.
Идваме и си тръгваме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————-

* Други произведения от същия автор могат да се видят тук.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.