Home » българи зад граница, Е-Списание

Правителството одобри законопроекта за българите в чужбина (пълен текст на законопроекта)

2012.06.28 Един коментар

С  решение № 527 от 25 юни 2012 г. българското правителство е одобрило проекта за Закон за българите и българските общности извън Република България.

В Мотивите на този законопроект между другото се казва: “За първи път се дава възможност за участие в обществено-политическия живот на българската държава чрез създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България.”

Това Национално представителство на българите и българските общности извън Република България е описано след това по следния начин: “То ще се състои от представителите на вписаните в Регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина организации и ще изразява мнението на българите от чужбина по въпросите на провежданата държавна политика и по отношение на съществуващи или възникнали проблеми, отнасящи се до българите и българските общности в съответната приемна държава.

 

С пълния тест на Мотивите и на самия Законопроект може да се запознаете по-долу.

.

——————————

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Основната цел на предлагания законопроект е да се актуализира, доразвие и усъвършенства нормативната уредба по въпросите за българите и българските общности извън Република България.

Промените, които се предлагат със законопроекта, са:

1. Поставят се ясни рамки за регулиране на обществените отношения между структурите на централните и местни държавни органи, от една страна, и българите, българските общности и организационните им структури, от друга страна;
2. Въвежда се принципът на съгласуваност на политиките, провеждани към общностите зад граница в областта на защита на основните права и свободи и образователната и културната политика;
3. Предвижда се държавата да насърчава взаимодействието между всички държавни органи и неправителствения сектор чрез надграждане на инструменти за общи действия;
4. Стимулира се участието на специализираните държавни органи в осъществяването на конкретни дейности за популяризирането на българския език, наука и изкуство, както и за получаване на образование в българските висши училища;
5. Укрепва се взаимодействието между самите организационни структури и държавата като цяло;
6. Разписани са специализирани органи за провеждане на държавната политика с достатъчно широки правомощия: заместник министър- председател, като се въвежда задължително изпълнението на чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията за определяне на ресорен заместник министър-председател, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България и Държавната агенция за българите в чужбина;
7. За първи път се дава възможност за участие в обществено-политическия живот на българската държава чрез създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България.

Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
Предложеният законопроект е ориентиран към специализираните органи за провеждане на политиката към българите и българските общности извън Република България.

Заместник министър-председателят е част от Министерския съвет на Република България, а Държавната агенция за българите в чужбина е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

Необходимите средства за осъществяване на конкретните дейности се предвиждат и ще бъдат планирани в бюджета на съответните разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г.

Очаквани резултати:

С приемането на нов Закон за българите и българските общности извън Република България се очаква да се осъществят конкретните политики към съответните общности съобразно съвременните тенденции за развитие на международното право в областта на човешките права, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, и законодателството на приемните държави.

Законопроектът цели подобряване на комуникацията между българите и българските общности, от една страна, и компетентните държавни органи, както и връзките, контактите и ангажимента на българската държава по отношение на защитата на правата на българите в чужбина и опазване на българското им съзнание и съпринадлежност към българската култура.

В законопроекта за предвидени специализирани органи, на които са дадени правомощия с цел улесняване координацията на провежданата държавна политика, в т. ч. защита на правата на сънародниците ни, предоставяне на възможности за обучение по български език, получаване на образование съобразно българските общообразователни изисквания, както и активно участие в културния и политическия живот на Република България.

Създаването на Националното представителство на българите и българските общности извън Република България е нов момент при провеждането на държавна политика по отношение на общностите ни зад граница в нейната цялост. То ще се състои от представителите на вписаните в Регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина организации и ще изразява мнението на българите от чужбина по въпросите на провежданата държавна политика и по отношение на съществуващи или възникнали проблеми, отнасящи се до българите и българските общности в съответната приемна държава.

Индикатори за измерване на постигнатите крайни резултати (стойностни и натурални):
Брой дружества, вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина;
Брой на организационните структури, диференцирани по вид на дейността си – училищна, културна, религиозна, съобразно сравнителни статистически данни;
Брой на представителите по организационни структури, участващи в Национално представителство на българите и българските общности извън Република България

Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:

Законопроектът не противоречи на европейското законодателство и не се приема в изпълнение на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени с Европейските общности. Той е релевантен на политиките на държавите от Европейския съюз в областта на защитата на правата на диаспорите зад граница.

 

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

(Бойко Борисов)

 

—————————————————

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект

З А К О Н

ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. обществените отношения между българската държава и българите и българските общности извън Република България;
2. взаимодействието между държавата и общините при осъществяването на дейностите по отношение на българите и българските общности извън Република България;
3. участието на юридически лица с нестопанска цел и на физически лица в дейностите по т. 1 и 2.
(2) Този закон определя принципите и целите за провеждане на държавната политиката по отношение на българите и българските общности извън Република България и на техните организационни структури.
(3) Законът регламентира правомощията на компетентните по отношение на българите и българските общности извън Република България държавни органи, както и взаимодействието между тях.
(4) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за формиране на националната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.
Чл. 2. (1) Българин извън Република България по смисъла на този закон е лице, което:
1. има поне един възходящ от български произход;
2. притежава българско национално съзнание, и

3. пребивава на територията на друга държава за повече от шест месеца в рамките на една календарна година.
(2) Българска общност извън Република България се формира от лица с българско съзнание и с българска национална идентичност на базата на сходни обществени, културни, образователни, научни или други интереси и потребности.
(3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат български граждани или лица от български произход с чуждо гражданство или без гражданство, живеещи извън Република България.
(4) Български произход се доказва с:
1. официален писмен документ, удостоверяващ произхода на заинтересованото лице или на негов възходящ по права линия;
2. експертна справка, изготвена от Държавната агенция за българите в чужбина.
(5) При всички случаи по ал. 4 се представя писмена декларация за българско национално съзнание.
(6) Български произход може да се доказва и по общия исков ред пред български съд.
(7) Установяването на българско национално съзнание в предвидените от закона случаи се извършва с лично волеизявление на лицето в писмена декларация по образец с нотариална заверка на подписа.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Право на национално самоопределение
Чл. 3. Всеки българин извън Република България има право на изява на своето национално съзнание и право да се счита за част от българската общност, независимо от своето гражданство и държавата по пребиваване.

Защита на основните права и интереси
Чл. 4. (1) Българската държава оказва защита на правата и законните интереси на лицата от българските общности извън Република България и на техните организационни структури съобразно принципите на международното право и законодателството на държавата по пребиваване.
(2) Българската държава създава условия за изграждане на правозащитната култура и подпомагане на лицата от българските общности извън Република България и на техните организационни структури при осъществяването на техните индивидуални и колективни права, както и за съхраняването и развитието на българската им идентичност.
(3) Компетентните държавни органи съдействат на организациите на българските общности извън Република България с цел съхраняване, развитие и популяризиране на българска културна и духовна традиция, както и за запазването и разпространението на българския език.

Подпомагане на българските общности
Чл. 5. (1) Министерският съвет възлага на съответния ресорен заместник министър-председател и на ръководителите на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на лицата от българските общности извън Република България и на организационните им структури, като при необходимост създава съвети като консултативни звена, както и работни групи за решаване на конкретни проблеми и определя механизмите за координиране на техните действия.
(2) Българските дипломатически и консулски представителства оказват подкрепа посредством консултации и съдействие на лицата от българските общности извън Република България и подпомагат организационната им дейност.
Чл. 6. (1) В българските дипломатически или консулски представителства се съхранява информация за българските граждани, за лицата от български произход с чуждо гражданство или без гражданство, както и за техните низходящи, пребиваващи на територията на държавата по пребиваване.
(2) Предоставянето на информация от лицата по ал. 1 е доброволно и се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.
Глава трета
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Раздел I
Общи положения
Чл. 7. Лицата от българските общности извън Република България и техните организационни структури упражняват правата си по този закон за осъществяване, опазване и укрепване на връзките си с Република България и за реализиране на свои обществени, културни и образователни потребности като лица с българско национално съзнание.
Чл. 8. Българската държава създава условия за осъществяване на контакти и установяване на трайни връзки между компетентните български държавни и обществени институции и организации и българите, българските общности извън Република България и техните организационни структури.
Чл. 9. (1) Държавата чрез съответните институции осигурява на лицата от българските общности извън Република България възможности за запознаване с българската култура, културно наследство, история и наука, подпомага комуникацията с държавните структури и юридическите лица с нестопанска цел и насърчава изявата на българската им идентичност, като:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали с цел запознаване с развитието на българската култура, история, език, наука, спорт, икономика и др.;
2. организира срещи с експерти и личности със значимо обществено присъствие в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на центрове за популяризиране и развитие на българската култура и наука в държавите по пребиваване;
4. организира културни, научни и други прояви в държавите по пребиваване и в Република България с участието на международни организации и представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. организира и подпомага събирането и обмяната на информация за улесняване на контактите между съответните държавни институции в Република България и българите и българските общности извън Република България.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват съобразно желанието и интересите на лицата от българските общности и техните организационни структури.
(3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 българската държава взаимодейства с органите на местната власт и с неправителствените организации.
Чл. 10. (1) Българско национално радио и Българска национална телевизия създават и разпространяват програми, предназначени за българите и българските общности извън Република България.
(2) При осъществяването на дейностите по ал. 1 българската държава взаимодейстава с общински, частни и други медии.
Чл. 11. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционна религия на българите и фактор за опазване на българската национална идентичност, като:
1. съгласувано с Българската православна църква подпомага дейността й сред лицата от българските общности извън Република България;
2. контактува с българските религиозни общини извън страната;
3. подпомага дейността им зад граница с цел утвърждаване на националните и духовните ценности.
(2) Съгласувано с държавите, в които има български общности, както и с местните религиозни институции Република България съдейства за осъществяване религиозните права на българите извън Република България.
Чл. 12. Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират, да възстановяват правото си на собственост, да придобиват наследство съгласно действащото българско законодателство при условията и по реда, предвидени за български граждани, и да придобиват право на собственост върху земята в определени от закона случаи.
Чл. 13. (1) Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, получават визи за многократно влизане и пребиваване на територията на Република България.

(2) Лицата по ал. 1 се освобождават от такси за обработка на документите за получаване на визи, когато престоят им е с образователни или научни цели или по покана на специализираните органи по глава четвърта.

Раздел II
Трайно установяване
Чл. 14 (1) Лица от българските общности, които не са български граждани или са лица без гражданство, желаещи да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред съобразно поетите задължения от Република България по международни договори и нормите на правото на Европейския съюз.
(2) При пребиваване в Република България на лица от българските общности, които не са български граждани, те ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(3) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват помощ и съдействие за тяхното устройване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 15. Държавата осигурява административен капацитет и създава информационни системи, включващи нормативната база и всякаква друга информация, необходима за интегрирането на трайно установяващите се в Република България.

Раздел III
Образование и култура
Чл. 16. (1) Българската държава подкрепя българите и българските общности извън Република България в организирането и провеждането на различни форми на обучение по български език, история, география и народно творчество за запазване на българския език, култура, традиции и съзнание.
(2) Българските дипломатически или консулски представителства съвместно с българските културни институти в чужбина подпомагат дейностите по ал. 1 чрез предоставяне на българска литература, други информационни материали и чрез организиране на различни инициативи и културни събития според своите възможности и капацитет.
Чл. 17. Българската държава осигурява възможности за обучение на български език, обучение по българските общообразователни програми и изучаване на българска история и култура в държавите по пребиваване на лицата от българските общности извън Република България.
Чл. 18. Лицата от българските общности извън Република България получават подкрепа от Министерството на образованието, младежта и науката и от други български институции и организации за изучаване на български език, българска литература, история, география и други дисциплини чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг начин съгласно нормите на международното право, законодателството на държавата по пребиваване и двустранните спогодби и договорености.
Чл. 19. (1) Лицата от българските общности извън Република България, които не са граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, имат право да придобиват безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.
(2) Лицата от българските общности извън Република България, които не са граждани на държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища на Република България при условията и по реда за българските граждани.
(3) Броят на местата и видът на специалностите по ал. 2 се определят от Министерския съвет, а министърът на образованието, младежта и науката съгласувано със заместник министър-председателя, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, утвърждава ежегодно разпределението им по училища и специалности и определя облекчения ред за тяхното приемане.
(4) Лицата от българските общности извън Република България, които не са в състояние сами да заплащат разходите за своето обучение, могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.
Чл. 20. (1) Лицата от българските общности извън Република България могат да се обучават в образователната и научна степен „доктор” в български държавни висши училища и научни организации по облекчен ред.
(2) Редът и научните специалности по ал. 1 се определят от министъра на образованието, младежта и науката съгласувано със заместник министър-председателя, отговарящ за политиката към българите в чужбина, както и с висшите училища и научните организации.
(3) Министърът на образованието, младежта и науката осигурява възможности за провеждане на курсове за квалификация на педагогически кадри, педагогически и лингвистични практики и следдипломни специализации на българи, живеещи извън Република България.
Чл. 21. Лицата от българските общности извън Република България могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.

Глава четвърта
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ
Раздел I
Заместник министър-председател, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България
Чл. 22. При формирането на всяко правителство се определя заместник министър-председател, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.
Чл. 23. Заместник министър-председателят, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България:
1. координира дейността на компетентните държавни органи и институции при провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности в чужбина;
2. осъществява методическо ръководство на Държавната агенция за българите в чужбина.

Раздел ІІ
Държавна агенция за българите в чужбина
Чл. 24. (1) Държавната агенция за българите в чужбина, наричана по-нататък „Агенцията”, е специализиран орган към Министерския съвет за провеждане на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.
(2) Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Структурата, организацията и дейността на Държавната агенция за българите в чужбина се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 25. (1) Агенцията се ръководи и представлява от председател.
(2) Председателят на Агенцията е орган на изпълнителната власт със специална компетентност.
Чл. 26. (1) Председателят на Агенцията:
1. ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Агенцията;
2. разработва съвместно с органите на изпълнителната власт държавната политика за българските общности извън Република България и участва в провеждането й;
3. разработва, анализира и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване интеграцията на завърналите се и трайно заселилите се;
4. подпомага заместник министър-председателя, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, при формирането и провеждането на политиката за интеграция в областта на правата на малцинствата и националните общности;
5. организира разработването и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове, отнасящи се до дейността на Агенцията;
6. участва в подготовката по сключване на международни договори, имащи отношение към българите и българските общности извън Република България;

7. представлява държавата в международни организации и програми по въпросите на националните, езиковите и религиозните общности при предоставени от Министерския съвет правомощия;
8. ръководи разработването и изготвянето, както и предлага за утвърждаване от Министерския съвет чрез ресорния заместник министър-председател, Национална стратегия, национални и годишни програми за провеждане, актуализиране и развитие на политиката за българите и българските общности извън Република България;
9. ръководи и контролира събирането, анализа, съхраняването и използването на информацията за българските общности извън Република България;
10. координира дейността на Агенцията по сътрудничеството и взаимодействието със:
а) Светия Синод на Българската православна църква и управителните тела на другите вероизповедания в Република България;
б) държавни органи в други държави и юридически лица с нестопанска цел в страната и в чужбина със сходни цели;
в) чуждестранни организации и институции със сходни на Агенцията функции и/или имащи отношение към българските общности извън Република България;
г) международни организации и институции;
11. определя насоките и целите и ръководи осъществяването на научноизследователската, издателската и образователно-информационната дейност във връзка с дейността на агенцията;
12. издава индивидуални административни актове в случаите, определени със закон, в т. ч. удостоверява или дава становище за български произход;
13. управлява и разпределя средствата от бюджета, контролира целевото им разходване;
14. представя ежегодно в Министерския съвет и на заместник министър-председателя, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, доклад за дейността на агенцията;
15. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(2) По искане на Президента на Република България и/или на министъра на правосъдието председателят на Агенцията дава мнение по подадена молба за получаване на българско гражданство.
Чл. 27. (1) Председателят на Агенцията се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
(2) За председател на Агенцията може да бъде определен само български гражданин, който няма друго гражданство, има завършено висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж или стаж по служебно правоотношение.
(3) При осъществяване на своята дейност председателят на Агенцията може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с ресорния заместник министър-председател, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.
Чл. 28. (1) При изпълнение на своята дейност председателят на Агенцията се подпомага от заместник-председател.
(2) Заместник-председателят се назначава от министър-председателя.
(3) Заместник-председателят трябва да е български гражданин, който няма друго гражданство, с висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж и/или стаж по служебно правоотношение.
Чл. 29. Председателят на Агенцията може да делегира правомощията си по чл. 26, ал. 1, т. 12 на заместник-председателя.
Чл. 30. Агенцията:
1. организира самостоятелно или съвместно с други държавни органи и неправителствени организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;

3. участва при подготовката на международни договори и в подготовката за изработване на нормативни актове, отнасящи се до дейността на агенцията;
4. разработва и изготвя национална стратегия, национални и годишни програми, анализи и концепции за провеждане, актуализиране и развитие на политиката за българските общности извън Република България и за техните организационни структури;
5. поддържа връзки с представителите на българските общности и с техните организационни структури извън Република България за осъществяване на държавната политика и взаимодейства с тях при:
а) изучаването им в дългосрочен и съвременен аспект за анализиране на динамиката и насоките на развитие;
б) подпомагане при асоциирането на организационните структури в рамките на отделните страни и региони съобразно изискванията на местното законодателство на приемната държава;
в) подпомагане на организацията и координацията между тях;
г) осъществяване на контакти с правозащитните организации в Република България и с организациите с нестопанска цел в чужбина по въпроси, свързани с разпространението на информация за състоянието на правата на лицата от българските общности;
6. организира воденето на регистър за организациите на българските общности извън Република България;
7. с цел укрепване и опазване на духовното единство на българския народ разработва и реализира съвместно с ресорните министерства:
а) проекти за проучване и утвърждаване специфичните национални, културни, демографски, икономически, исторически и други характеристики на българските общности извън Република България;
б) проекти за проучване на обществените проблеми в исторически и съвременен аспект на българските общности извън Република България;
в) проекти за подпомагане на развитието и укрепването на културните взаимовръзки между българите граждани, живеещи в Република България, и българските общности извън Република България;

8. самостоятелно или съвместно с други организации организира прояви с цел провеждане на държавната политика спрямо българските общности извън Република България, поддържа връзки и подпомага дейността на лицата от българските общности;
9. разработва като съдържание, методи и концепции медийната стратегия за постигане на целите и популяризиране на политиката на Република България спрямо българите и българските общности извън границите й;
10. осъществява издателска и разпространителска дейност, организира издаването и разпространяването в печатна и електронна форма на списание и вестник, научнопрактически сборници, специализирана литература и други информационни и просветни материали;
11. организира събори, срещи, конкурси, научнопрактически семинари и конференции и други прояви в страната и в чужбина на представители и/или организации на българските общности извън Република България;
12. предоставя безвъзмездно на българските общности и на техните организационни структури на хартиен и електронен носител – литература, печатни издания, произведения на науката и изкуството (книги, филми, учебници и помощни материали за учебния процес);
13. поддържа връзки и взаимодейства с българските издания в чужбина и с българските редакции на радио- и телевизионни програми при осъществяване дейността на Агенцията, създава и поддържа електронни издания, интернет портал и социални мрежи за връзки с българите в чужбина;
14. организира и осъществява научни, културни и спортни мероприятия в страната и в чужбина за лицата от българските общности извън Република България;
15. участва съвместно с други институции в изработването и провеждането на държавната политика по демографското развитие на Република България и по проблемите на миграцията и интеграцията;
16. подпомага председателя при участието му в международни организации и програми по въпросите на националните, езиковите и религиозните общности.
Чл. 31. Получените дарения и помощи, както и средствата по международни програми и споразумения постъпват в Агенцията по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.
Раздел ІІІ
Удостоверяване на български произход. Държавни такси
Чл. 32. (1) Председателят на Агенцията удостоверява български произход в предвидените по закон случаи чрез издаване на удостоверение или експертна справка.
(2) Експертната справка по ал. 1 не е индивидуален административен акт и може да послужи само пред Съвета по гражданство към министъра на правосъдието.
Чл. 33. (1) Производство по удостоверяване на български произход се осъществява при лично подадено писмено заявление до председателя на Агенцията или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.
(2) За малолетните заявлението се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните то се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.
(3) При подаването на документите със заявителя се провежда интервю. За малолетните интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни те се придружават от родителите или попечителите си.
(4) Представители по пълномощно на заинтересованото лице, с изключение на случаите по ал. 1, могат да бъдат лицата по чл. 32, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс, както и настойници и попечители.
(5) Пълномощниците се легитимират с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
(6) Дипломатическите и консулските представителства предават на Агенцията заявленията за издаване на удостоверение или експертна справка за български произход заедно с мотивирано становище.
Чл. 34. (1) При липса на данни за български произход председателят на Агенцията издава мотивиран отказ.
(2) Отказът на председателя на Агенцията подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Държавни такси
Чл. 35. (1) За подаване на заявления, за даването на справки и за издаване на удостоверения и дубликати на удостоверения се събира държавна такса.
(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Чл. 36. Министерският съвет приема наредба за прилагането на настоящия раздел.

Глава пета
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 37. (1) Създава се Национално представителство на българите и българските общности извън Република България с членове от организационните структури на българските общности извън Република България, вписани в регистъра на Агенцията по чл. 30, т. 6.
(2) Националното представителство на българите и българските общности извън Република България е независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции за изразяване волята на организационни структури на българските общности извън Република България по въпроси, свързани с провежданата държавна политика.
(3) Органи на Националното представителство на общностите са:
1. Общото събрание;
2. Националният консултативен съвет.
Чл. 38. Общото събрание на Националното представителство на общностите се състои от представители на организациите, вписани в регистъра по чл. 30, т. 6.
Чл. 39. Общото събрание:
1. прави предложения за правилник за работата и дейността;
2. предлага приемането на други вътрешни актове;
3. предлага за нов мандат членове на Националния консултативен съвет;
4. предлага приемането на членове на Националния консултативен съвет;
5. предлага приемането на основните насоки и програма за дейността на Националния консултативен съвет;
6. приема отчета за дейността на Националния консултативен съвет;
7. прави и други предложения за работата и дейността на Националния консултативен съвет.
Чл. 40. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от по един представител от всяка от организациите, вписани в регистъра по чл. 30, т. 6.
(2) Изборът на Национален консултативен съвет може да се осъществи и по електронен път.
(3) Националният консултативен съвет се състои от 15 членове.
(4) Националният консултативен съвет избира председател и главен секретар измежду членовете си с тайно гласуване и с обикновено мнозинство. Председателят представлява Националния консултативен съвет. Главният секретар отговаря за организационната дейност.
(5) Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на главния секретар е една година.
(6) Председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два последователни мандата.
Чл. 41. Националният консултативен съвет:
1. утвърждава годишната програма за работа на Националното представителство на българите и българските общности, в т. ч. разходването на средствата за финансово подпомагане на дейностите по провеждане на отделни събития на представителството;
2. обсъжда разработени концепции и програми за дейността сред българските общности в чужбина;
3. дава становища по проекти на нормативни актове и по предложения за тяхното изменение, допълнение или отменяне;
4. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на електронна система за комуникация между структурите на българските общности извън Република България и привличането на отделни представители на общностите със значимо обществено присъствие в приемните държави за подкрепа на външната политика на Република България;
5. обсъжда резултатите от дейността на организациите на българските общности извън Република България и дава препоръки за подобряване на работата им;
6. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на правата на представителите на българските общности.
Чл. 42. (1) Заместник министър-председателят, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България, определя условията и реда за провеждане на изборния процес по тази глава и утвърждава правилника за работата и дейността на Националното представителство на българите и българските общности.
(2) Държавната агенция за българите в чужбина осигурява технически и организационно работата на Националното представителство на общностите и неговите органи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон „Държава по пребиваване“ е държавата, в която лице от български произход, принадлежащо към българска общност извън Република България, пребивава повече от шест месеца в рамките на една календарна година.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 3. Актовете по прилагането на този закон се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 4. Законът за българите, живеещи извън Република България
(ДВ, бр. 30 от 2000 г.) се отменя.
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ……………………. 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА)

————————–

* Как бе обсъждан законопроекта и бе върнат за преработване може да се запознаете тук – линк.
 
Проектозакон за Българите и българските общности зад граница от края на 2011 година – линк.

One Comment »

  • Gavrilov said:

    ВРЕMЕННИ ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
    CONSEILS TRANSITOIRES DES BULGARES A L’ETRANGER
    ______________________________________________________________________________
    Становище
    Във връзка с публикуването на Проект за
    ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ
    ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    30 Ноември 2011 г.
    Уважаеми Госпожи и Господа,
    На 16 Ноември ДАБЧ публикува проект за Закон за българите и българските общности
    извън Република България. Предлагаме на вашето внимание обосновано Становище, което
    се подкрепя от Временните Обществени Съвети на Българите в Чужбина.
    Нека припомним, че българските граждани зад граница внасят в България повече средства,
    отколкото постъпват от ЕС, и по този показател се нареждаме в челната тройка в Европа.
    Държавната политика към българите зад граница има за цел да мобилизира техния
    икономически, политически, културен, образователен, трудов, интелектуален, и не на
    последно място демографски ресурс, в полза на Отечеството. Приобщаването на българите
    в чужбина към националния живот не може да стане, ако нашият глас не бъде чут. И за да
    бъде чут нашия глас, ние имаме нужда от независим изборен орган, който да ни представя
    пред националните институции. Такава е практиката в много развити демокрации :
    Франция, Испания, Италия, Португалия, Швейцария… но също Гърция и съвсем отскоро
    Сърбия. Нашите очаквания за избирането на бъдещ Национален Съвет — независим
    изборен представителен орган, работещ на обществени начала, са големи. Очакваме
    институционалното представителство на българите от чужбина да заеме подобаващо
    централно място в бъдещия ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ
    ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Съдържание
    1. Исторически бележки
    2. Становище
    3. Заключение
    4. Приложение : „Национален съвет на българите живеещи извън Република
    България“ – Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за
    българите, живеещи извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.
    http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/закони-за-българите-в-
    чужбина/
    http://www.globalbulgaria.org
    ВРЕMЕННИ ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
    CONSEILS TRANSITOIRES DES BULGARES A L’ETRANGER
    ______________________________________________________________________________
    I. Исторически бележки.
    Действащ закон.
    В момента действащият ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г. се състои от 5 глави
    1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    2. ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    3. УСТАНОВЯВАНЕ В СТРАНАТА НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА
    БЪЛГАРИЯ
    4. НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА
    БЪЛГАРИЯ
    5. ПРОГРАМИ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    Централно място в него заема “Националният съвет за българите”
    Чл. 19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се
    състои от девет членове.
    (2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния
    съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите,
    живеещи извън Република България.
    (3) Предложението по ал. 2 се прави от председателя на Народното събрание, който
    взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
    (4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.
    (5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.
    орган с представителни функции на българите в чужбина. Отказът от съставяне на
    Национален съвет от четирите досегашни правителства след 2000 г. е и основната причина
    за фактическото суспендиране на Закона. Наистина, идеята за назначаване на такъв орган
    се приема изключително враждебно сред емигрантските среди и се разглежда с основание
    като политическа авантюра от правителствата. Дали от липса на политическа култура, дали
    от злонамереност, законодателят на времето не успя да намери начин за легитимиране на
    Националния съвет. Така първият опит за установяване на институционална връзка между
    българската държава и многобройната българска обшност в чужбина бе обречена на
    неуспех.
    http://www.globalbulgaria.org
    Проекта “Калфин”
    Разбирайки горните проблеми, през 2008 г. тогавашния министър на външните работи
    Ивайло Калфин предложи нов проект съдържащ следните глави
    1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    2. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    3. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ
    ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    4. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
    5. ФОНД „ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА
    БЪЛГАРИЯ
    в който на мястото на “Националния съвет на българите в чужбина” се създават три нови
    държавни институции
    Съвет за българските общности извън Република България
    при Министерския съвет
    Държавна агенция за българите в чужбина на пряко подчинение на министъра на
    външните работи за провеждане на държавната политика по отношение на българите,
    живеещи извън Република България.
    Председателят на ДАБЧ се избира от Министерския сывет.
    Национален консултативен експертен съвет, към Държавната агенция за българите в
    чужбина
    Този проект не предвижда участие на българи живеещи в чужбина, превръщайки ги по
    този начин в пасивни субекти на държавната политика. Очаквано, идеята за такава реформа
    се посреща с безразличие от страна на диапората, проекто-закона “Калфин” дори не бе
    подложен на официално обсъждане. Смяната на правителството през юли 2009 г. обрече и
    този проект на забрава.
    Проекта “Б. Димитров”
    Следващият проект за ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА
    БЪЛГАРИЯ дължим на Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в
    чужбина, през 2009 г. Този пореден проект бе подготвен само за няколко месеца и бе
    публикуван от АБУЧ (АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА)
    през Октомври 2009 г. На пръв поглед проекта “Димитров” е много близък до проекта
    “Калфин”, той съдържа четири глави както следва
    1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    2. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    3. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ
    ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
    4. ФОНД „ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА
    БЪЛГАРИЯ
    Заедно с козметичните промени, той съдържа и няколко важни детайла. Държавната
    агенция за българите в чужбина занапред е администрация на пряко подчинение на
    министър-председателя. Създава се нов министерски пост : Министър без портфейл, който
    провежда държавната политика по отношение на българите, живеещи извън територията
    на Република България, както и политиката на социализация в страната на онези от тях,
    които желаят трайно да се установят в нея. Министъра без портфейл осъществява и
    методическо ръководство над ДАБЧ.
    Това все пак отбелязва известна приемственост с проекта “Калфин” – държавната политика
    кым диаспората не би трябвало да е политически оцветена. ДАБЧ занапред е на пряко
    подчинение на министър-председателя. Премахват се “паразитните” “Съвет за
    българските общности” и “Национален консултативен експертен съвет”.
    Две години по-късно проекта “Димитров” не само е забравен, но поста “министър за
    българите в чужбина” е закрит. Работата по следващия проект за българите в чужбина е
    възложена на ДАБЧ и анонимна експертна група.
    Проекта “ДАБЧ”
    Според интервю (радио “Отзвук”, 3 март 2011, Флорида, САЩ) на министър Симеон
    Дянков , “отговарящ” за българите в чужбина, публикуването на новия проект, за който ще
    има “достатъчно време за публично обсъждане” е “въпрос на седмици”. Седмиците се
    превръщат в месеци, но на 16 ноември 2011 проекта е публикуван най-после на
    страницата на ДАБЧ.
    СЪДЪРЖАНИЕ на проекта на ДАБЧ
    1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
    2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
    3. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
    4. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ
    5. ???
    6. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ
    ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    II. Становище
    Глава 1 и 2 са по същество Общите положения на закона, които “доразвиват” сега
    съществуващи текстове, както и на предходните законо-проекти. Известни въпроси
    пораждат следните нови
    Чл. 1. (2) Този закон определя държавната политиката по отношение на българите и
    българските общности извън Република България и на техните организационни
    структури.
    Как се вписва този текст в конституционната уредба на държавата? Не е ли роля на
    правителството, в лицето на Министерския съвет и съответните комисии, да определя
    политиката на държавата по отношение на българите извън България?
    Авторите на следния текст
    Чл. 13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на
    източноправославното вероизповедание като традиционно вероизповедание на българите
    и като фактор за опазване на българската национална идентичност
    следва да го съгласуват с член 6 и член 13 на Конституцията на Р България.
    Съгласно Член 2(4)
    Български произход се доказва с:
    1. документ, издаден от български или чуждестранен държавен орган;
    Какво се има пред вид под “чуждестранен държавен орган” ?
    Глава 3
    ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА
    Отново ще повторим, че идеята “държавната политика” да се регламентира със закон не е
    добра, може би и противо-конституционна. От друга страна, става дума за почти 5
    страници пожелателни текстове, които с нищо не ангажират конкретното правителството.
    Българските училища в чужбина, обученито на чуждестранни студенти от български
    произход – всичко това е в сферата на компетентност на МОМН, както и на съответния
    закон за образованието. Нима в ДАБЧ това не е известно? Наложително е да се вземе
    компетентното мнение МОМН и на АБУЧ по тези въпроси.
    Глава 4
    СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ
    Държавна агенция за българите в чужбина
    Чл. 30-43 или 6 страници и половина.
    Очевидно е, че настоящият проект изготвен от ДАБЧ, дава на ДАБЧ централна роля в
    определянето, координирането и провеждането на държавната политика към българите в
    чужбина. Естествено това да поражда съмнения за безпристрастност на предложения текст,
    съмнения които за съжаление се оправдават, както обясняваме по-долу.
    Да напомним че ДАБЧ, макар и да съществува поне от 1992, като институция бе
    регламентирана за пръв път в проекта “Калфин” през 2008 г. В частност
    Чл. 29. (1) Държавната агенция за българите в чужбина е администрация на пряко
    подчинение на министъра на външните работи за провеждане на държавната политика
    по отношение на българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за
    българите в чужбина се ръководи и представлява от председател, който се определя с
    решение на Министерския съ-вет.
    Наистина, такава е и международната практика. Каква беше еволюцията на този текст в
    проекта “Б. Димитров” от 2009г.?
    Чл. 31.
    (1) Държавна агенция за българите в чужбина е администрация на пряко подчинение на
    министър-председателя за провеждане на държавната политика по отношение на
    българите, живеещи извън Република България. Държавната агенция за българите в
    чужбина се ръководи и представлява от председател.
    Отсраняването на МВнР от прякото администриране на ДАБЧ в проекта “Димитров”
    следва принципа “Бог високо – Цар далеко”. На кого е подчинена ДАБЧ в настоящия проект
    от 2011 ?
    Чл. 33. (1) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина се определя с
    решение на Министерски съвет и се назначава от министър-председателя.
    (2) За председател на Държавната агенция за българите в чужбина може да бъде
    определен само български гражданин, който няма друго гражданство, има завършено
    висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.
    Чл. 27. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности
    извън Република България, осъществява методическо ръководство на Държавна агенция
    за българите в чужбина.
    С други думи, не само МВнР, но дори министър-председателя занапред няма да може да се
    меси в работата на ДАБЧ. Така ДАБЧ остава в една “сива зона”, ръководена от председател
    и зам. председател отговарящи на абсурдното (поне за държава от ЕС) изискване : да
    нямат друго гражданство освен българско. Как се вписва тази дискриминация към
    българските граждани в Конституцията на РБ и в Европейската Харта за Правата на
    Човека, която България е ратифицирала без резерви?
    Рационализирането на дейността на ДАБЧ изисква вероятно поставянето и на пряко
    подчинение на министъра на външните работи, който естествено носи пълната
    политическа отговорност за нейните действия и бездействия.
    Обратното би довело до неудържимо и бюрократизиране и увеличаване на бюджет и
    персонал, както подсказва следния
    Чл. 32. (1) определя в 20 (двадесет) точки различните дейности на Председателя на
    ДАБЧ! По същия архаичен начин член 36 определя 27 (двадест и седем!) различни
    дейности на ДАБЧ, които заедно с под-точките нарастват на 41.
    Симулирането на дейност от страна на ДАБЧ занапред ще бъде регламентирано в Закон!
    Или пък напротив, има се пред вид, че дейности които не са изброени, по никакъв начин не
    могат да се извършват от Председателя на ДАБЧ, затова е било необходимо те да се
    изброят колкото се може по-пълно?
    Структурата, организацията и дейността на ДАБЧ се определят с устройствен правилник,
    приет от Министерския съвет – член 30 (3).
    Наистина, ДАБЧ съществува поне от 1992 г. А и в момента си съществува, без това да е
    регламентирано от влезлия в сила още в далечната 2000г. Закон за българите в чужбина.
    Държавни такси
    Чл. 41. (1) За подаване на заявления, за даването на справки и за издаването на
    удостоверения и дубликати на удостоверения се събира държавна такса.
    (2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския
    съвет.
    Чл. 42. (1) Двадесет и пет на сто от събраните по този закон такси постъпват като
    собствени приходи в бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.
    Предложението да се събират такси в полза на ДАБЧ от не особено заможните етнически
    българи ни изглежда неморално. ДАБЧ в ролята на “Солунската митница”? Дали това не
    противоречи освен на морала и на Закона за държавните такси?
    Глава пета: С тази глава не можахме да се запознаем, защото тя отсъства в публикувания
    за обсъждания текст.
    Глава шеста
    ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ
    ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Това е по същество и единстваната глава, която директно касае българите в чужбина, затова
    ще се спрем по-обстойно на нея.
    Институциалното представяне на българите в чужбина, чрез независим изборен орган е
    основата, на която следва да стъпят отношенията между българската държава и
    българската емиграция. Тази Институция в сега действащия ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ,
    ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г. е
    Националния съвет
    Чл. 18. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е
    юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
    (2) Средствата по ал. 1 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на
    Република България.
    (3) Националният съвет приема правилник за своята организация и дейност.
    Чл. 19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се
    състои от девет членове.
    (2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния
    съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите,
    живеещи извън Република България.
    (3) Предложението по ал. 2 се прави от председателя на Народното събрание, който
    взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
    (4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.
    (5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.
    Ако този пръв опит за институцианализиране на отношенията между държавата и
    диаспората бе неуспешен, то го дължим на липсата на представителност, а следователно и
    легитимност. По какъв начин Народното събрание ще избере петима негови члена
    “измежду българите, живеещи извън Република България”? Опита на други държави с
    дългогодишна традиция, като Франция, Испания, Португалия, Италия, Швейцария… но
    също Гърция, а от миналата година и Сърбия, е еднозначен. Легитимност се постига с
    избори. Какво предлага настоящият проекто-закон?
    Чл. 44. (1) Националното представителство на българите и българските общности извън
    Република България е независим консултативен орган на обществени начала с
    представителни и съвещателни функции за изразяване волята на организационни
    структури на българските общности извън Република България за провежданата
    държавна политика.
    (2) Органи на Националното представителство на общностите са:
    1. Общо събрание;
    2. Национален консултативен съвет.
    Чл. 45. (1) Общото събрание на Националното представителство на общностите се
    състои от представители на организациите, вписани в регистъра на ДАБЧ.
    По данни на ДАБЧ, по света има над 700 български организации. Но колко от тях са
    наистина действащи? Може би 100, може би 200, в никакъв случай 700. По-важното в
    случая е, че тези организации НЕ са изборни органи. Често такива организации представят
    само себе си, а понякога единствено своя президент. Всички тези организации ще имат
    право на по един глас в Общото събрание, което ще избере 15членен Национален
    консултативен съвет.
    Чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание,
    състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на Закона.
    (2) Процедурата на избора за Национален консултативен съвет може да се осъществи и
    по електронен път.
    (3) Националният консултативен съвет се състои от 15 членове.
    (4) Съветът избира председател и главен секретар измежду членовете си с тайно
    гласуване и с обикновено мнозинство. Председателят представлява Националния
    консултативен съвет. Главният секретар отговаря за организационната дейност.
    (5) Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на
    главния секретар е една година.
    (6) Председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два
    последователни мандата.
    Посочената процедура в никакъв случай не може да излъчи легитимни представители на
    българите в чужбина. Очевидно е също, че огромни райони на планетата както и повечето
    малки държави ще останат без представителство. Проекта не предвижда избирателни
    райони! Очевидно вносителят не е потърсил експертна помощ, нито пък е проучил опита
    на други държави в ЕС или в нашия регион.
    Така например: във Франция 155 съветници се избират с 6-годишен мандат в 55 избирателни района
    в чужбина.
    Как се извършват конкретно изборите выв Франция, страна с 60-годишен опит в институционалното
    представителство на французите от чужбина, които в момента наброяват около 2 милиона френски
    граждани? 155 съветници са разделени в 2 групи.
    Група А – Америка (32 места) и Африка (72 места)
    Група Б – Европа (52 места), Азия и Океания (24 места)
    Всеки колеж се подновява наполовина всеки 3 години, всеки съветник е избран за 6 години. Ако в
    даден изборен район са определени поне три места, изборите са по пропорционална система за
    кандидатски листи. В райони с едно или две места изборите са по мажоритарна система.
    Допълнителна информация тук http://www.assemblee-afe.fr/
    Друг интересен пример ни дава съседна Сърбия. Там новоизбраната през 2010 г. Скупщина на
    диаспората има 45 делегати, излъчени с 4-годишен мандат в 29 избирателни района в чужбина.
    В интервю дадено пред програма събота 150 на БНР Хоризонт на 26 Ноември,
    председателят на ДАБЧ изтъкна, че не е възможно българската държава да организира
    избори за 2,5-3 милиона българи в чужбина, колкото според него е българската диаспора в
    широк смисъл. Следователно е “невъзможно” да се организират избори за Национален
    съвет в такъв мащаб.

    Според данни на МВнР обаче, българските граждани постоянно пребиваващи в чужбина са
    около 1 милион. Към тях следва да прибавим етническите българи, които притежават
    удостоверение за български произход (издавано именно от ДАБЧ). Така общият брой
    българи с право на глас за Национален съвет на българите в в чужбина би бил в най-добрия
    случай малко над един милон. Българите, които реално ще гласуват са вероятно около 50
    000, толкова колкото гласуваха и на последните президентски избори. Далеч сме от
    анонсираните от председателя на ДАБЧ 2,5-3 милиона избиратели!

    Че ДАБЧ не е в състояние да организира избори за Националното представителство на
    българите и българските общности извън Република България, това за нас е ясно.
    Изказването на г-н Иванов следва да се разбира единствено в този контекст.
    Конкретната организация, с активното участие на българските организации в чужбина, се
    обсъжда в Концептуалния проект за Национален съвет, виж Приложението. По този начин,
    активна роля е отредена и на българските организации, скъпи на ДАБЧ (член 45(1) по-
    горе). Естествено е там, където българите имат силни и активни организации, избори ще се
    проведат. Там където има организации само на книга, макар и вписани надлежно в
    регистрите на ДАБЧ, избори няма да има. Изборите следва да се провеждат паралелно с
    парламентарните или президентските избори, под методическото ръководство на ЦИК,
    МВнР и с активното участие на българските организации.

    Нека отбележим накрая, че както Националния съвет ще работи на доброволни начала,
    така и самото провеждане на изборите вероятно няма да струва нищо на българската
    държава (за разлика от ДАБЧ). Защо тогава да се лишим избори? Какъв по-добър
    инструмент за провеждане на държавната политика?
    Експериментално гласуване за Обществени съвети от 23 Октомври до 31 Октомври
    2011г.
    http://globalbulgaria.free.fr/index.php?option=com_content&view=article&id=116:2011-11-05-
    10-54-40
    Изборите се проведоха по Интернет, както и с физическо гласуване в Тулуза. В Тулуза 75%
    от българите гласували за Президент на 31 октомвери в Тулуза подкрепиха създаването на
    преходен Обществен съвет, с две-годишен мандат за организиране на избори за Редовен
    Обществен съвет. Целта на Обществените съвети бе да провери в реални условия,
    възможността за провеждане на избори за представителни органи на диаспората. Водим
    активен диалог и очакваме подкрепата на МВнР за провеждане на избори във всички
    държави, в които българите пожелаят това. Изборите за редовен Обществен съвет в
    няколко западно-европейски държави (между които например Франция) ще се проведат
    през 2013 година.
    ЗАКЛЮЧЕНИЕ
    Предложеният законопроект не отговаря на отдавна назрялата нужда, изразена от много
    българи живеещи в чужбина, за институционализиране на техните отношения с
    българската държава. Наистина, “организационните структури” на българските общности в
    чужбина не могат легитимно да представляват българите в чужбина – те на са изборни
    органи.
    Българите в чужбина желаят да бъдат представлявани пред българската държава от
    независим изборен орган, каквато е практиката в редица водещи държави в тази област,
    като Франция, Испания, Португалия, Италия, Швейцария, Гърция, Сърбия …

    Провеждането на избори за такъв представителен орган на българите в чужбина може да
    стане още на следващите парламентарни избори през 2013 г., при това без допълнителни
    финансови разходи за държавата (вижте Приложението за подробности).
    ПРИЛОЖЕНИЕ
    Национален съвет на българите живеещи извън Република България
    Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън
    Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.
    НПО Българо-Френски Форум bg.asso.free.fr
    А. Цели и функции
    Националният съвет на българите живеещи извън Република България има за цел да
    приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния
    принос в националното развитие.
    – Националният съвет е представителен орган осъществяващ институционална връзка
    между българските граждани живеещи в чужбина и българската държава;
    – Националният съвет представя и защитава интересите на българите и българските
    общности извън Република България пред българските официални институции;
    – Националният съвет участва във формирането и провеждането на единна държавна
    политика по отношение на българите живеещи извън страната и за съгласуването на
    националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България;
    – Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове,
    внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове
    съобразно функциите си;
    – Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите
    ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за
    осъществяването на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън
    Република България
    Б. Структура и състав
    – Националният съвет се състои от 80 членове, от които 70 се избират от българите
    постоянно живеещи извън страната и 10 се назначават от българските официални
    институции.
    – Mандатът на Националния съвет е 5 години
    – Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Президент на РБ и
    се организират от MВнР и ЦИК. Гласуването може да бъде дистанционно (по Интернет).
    – Изборите се провеждат в избирателни райони, включващи една или повече държави, по
    пропорционална система с кандидатски листи. Кандидатска листа се регистрира при
    подкрепа на минимум 100 избиратели.
    – Броят на мандатите във всеки избирателен район се определя пропорционално на
    постоянно живеещите български граждани и лица от български произход в съответния
    район според наличните данни (данни MВнР, данни ГРАО за лицата с настоящ адрес в
    чужбина, данни ДАБЧ за лицата с издаден документ за български произход) и
    избирателната активност на последните избори за Народно събрание.
    Примерно разпределение на мандатите по континенти :
    Европа и Африка : 35
    Америка и Океания : 20
    Азия : 15
    – Да избират и бъдат избирани в Националния съвет имат право българските граждани и
    лицата от български произход. Избирателното право се установява с български документ за
    самоличност, с удостоверение за български произход, издадено от ДАБЧ или с български
    акт за раждане, придружени в последните два случая от валиден чуждестранен документ за
    самоличност
    – Назначаемите членове на Националния съвет се излъчват както следва :
    член по право : Министър на външните работи (или Министър отговарящ за
    българите в чужбина)
    Народното събрание избира 8 члена, от които 5-ма народни представители и 3-ма
    изтъкнати общественици, интелектуалци и т.н.
    Президентът назначава 1 член
    – Членовете на Националния съвет работят на обществени начала
    – Националният съвет се председателства от Mинистъра на външните работи (или
    Министъра отговарящ за българите в чужбина) и заседава най-малко два пъти в годината
    – Националният съвет излъчва измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 души, 6 от
    които са от избираемата квота и 3-ма от назначаемата – Министъра на външните работи
    (или Министъра отговарящ за българите в чужбина), представителя на Президента и един
    от народните представители.
    – Изпълнителният съвет е постоянно действащ и изпозлва при работата си съвременните
    телекомуникационни технологии.
    – Националният съвет е юридическо лице. Дейността му се подпомага от администрацията
    на Народното събрание.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.