2024-05-26

3 thoughts on “Животът е паралелен, но траекторията е еднаква…

  1. Казано е много искрено…
    Казано е повече от човешки,
    така е казано, че нямам
    какво повече да кажа.

  2. И няма да видиш коментар, защото емиграцията е рана и болка от нещо отрязано. Само мазохисти и поети могат да човъркат и бъркат в раните си, както чудесно е казано по-горе:

    Посещавам родината си като охлюв,
    който се опитва да се намести пак
    в старата си черупка. Ден след ден
    се провирам навътре, назад, обратно
    по часовниковата стрелка.
    Черупката е грапава и тясна, отваря рани
    по изнежени места….

  3. Учудваме ме това, че няма коментар от българските ни емигранти на вълнуващата Ви изповед и самопризнание, което малко хора са в състояния да направят. Та нали в някаква степен и те го преживяват. Дали жертвата си струва, особено в емоционален, а не материален план? Повечето емигранти са жертва на неосъществени в страната си амбиции и на стремеж за изява. Не всичко, присадено на чужда почва плододава. Може би сте от малкото успешни експерименти в тази насока.Преди седмица се върнах от Англия, където най-близкия ми приятел живее от четвърт век, още преди промените. Не забелязах да е станал по-щастлив, независимо от професионалния и материален напредък. Дъщеря му завърши в Кембрийдж и е щастлива майка на две англобългарчета, а синът им е в България. Разкрачен, и раздвоен, с доста объркано съзнание. Но света е огромно село и казан, в който сме обречени да се каращисаме в т.н. глобализация. И аз съм изкушен от словото и драскам в блога си djani.blog.bg. Дори този месец публикуваха в този сайт два мои поста. Да сте жива и здрава и не се терзайте, толкова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *