2022-07-05

4 thoughts on “Homo Pomiaricus / Хора-помияри

  1. Бездомните кучета са достойни граждани на Република България!“ – заяви президентът Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос – какво мисли за проблема с уличните кучета.

    „–Смятам, че България е едно добро място за живот на бездомните кучета на фона на хаоса, разпростиращ се по целия свят. В България бездомните кучета се радват на една огромна свобода на придвижване и смятам, че по този показател сме на първо място, ако не в света – то поне в Европейският съюз. Смятам, че за последните години на прехода България е станала притегателен център за бездомните кучета от цяла Европа, което може само да послужи като една реална оценка за качеството на кучешкия живот у нас и огромните постижения, които имаме в сферата на екологичната политика и в частност защитата на животните.

    Бездомните кучета у нас се ползват с привилегии с които малка част от техните европейски кучешки приятели биха могли да се похвалят:

    – могат да се разхождат свободно във всеки един парк, в който пожелаят;
    – могат да си играят на всяка една детска площадка;
    – да влизат във всеки един пясъчник и да го ползват за тоалетна.

    Разбира се могат да облекчават своите физиологични нужди не само в пясъчниците, а навсякъде, където нуждата ги свари. Те могат да се оплождат навсякъде и по всяко време, което е едно истинско доказателство за толерантността на българските граждани и за това, че българите не са задръстеняци, за каквито ни имат на Запад.

    Искам да подчертая, че със своята сексуална непринуденост бездомните кучета ни показват един от възможните пътища за решаване на демографския проблем в България, а и в Европа.

    Ние имаме редкия шанс да ги наблюдаваме и изучаваме отблизо, в смисъл как така въпреки милионите, наливани за тяхното унищожение, те се плодят и множат безпрепятствено, и да използваме наученото за решаване на собствените си демографски проблеми.

    Обнадежден съм, че младото поколение върви по стъпките на бездомните кучета, и това, надявам се, ще доведе до едни скорошни положителни резултати относно прираста на население – още повече, че имаме в лицето на ромското население едни истински последователи на кучешкия начин на живот и виждаме, че той наистина води до една небивала раждаемост в техните среди.

    Разбира се, това не би било възможно без помощта на държавата и държавните институции, които са тези, които създават необходимите условия за едно европейско качество на живота на бездомните кучета и техните последователи.

    Държа да отбележа, че бездомните кучета в България се радват на една достъпна среда, на която инвалидите могат само да завидят. Вие можете да видите бездомни кучета пред президентството, министерския съвет, парламента, в автобусите, че дори и в метрото.

    И не само това – бездомните кучета в България имат право да защитават частната си улична собственост дори и без да са поставени в условия на неизбежна самоотбрана.

    Те имат право да правят това чрез ръмжене, хапане, разскъсване и убиване, като единствено трябва да се позоват на своята безмозъчност и благодарение мозъчността на редица лица от човешки произход, участващи в правителствени и неправителствени организации.

    Искам да подчертая, че въпреки гореизброените преимущества на кучешкия живот у нас, ние, в лицето на българските институции, не спираме да се стремим да подобрим и направим условията за живот на бездомните кучета в България не просто по-добри, а най-добрите на Земята, така щото до 2020 година всички бездомни кучета на планетата да се съберат тука.

    И в момента в страната се изграждат редица големи инфраструктурни проекти, които да позволят на останалите безстопанствени кучета от обезлюдените български градове и села да се стичат към малкото останали населени с хора населени места в страната.

    Аз виждам (сутринта направих специален хороскоп на бездомните кучета), че до една-две години ще имаме специални седалки в градския транспорт именно за бездомните кучета, така също и във влаковете и в метрото. Самото метро ще бъде удължено до сметището, за да се улесни достъпът на уличните кучета до това богато на хранителни остатъци място.

    В сферата на толерантността ние ще решим проблема с лошото отношение на една част от хората към бездомните кучета, така както го решихме при ромите (чрез отпадане от употреба на термина циганин – бел. на ред.), като забраним обръщенията от типа на помияр и улично псе, и ги заменим с термина свободно куче.

    Искам да вярвам, че до 2020 свободните кучета ще са изяли всички пенсионери и така ще са решили проблема с дефицита на НОИ.

    Разбира се, не на последно място не трябва да забравяме ролята на свободните кучета във високите технологии. Аз виждам, че до 2020 година България ще се нареди сред страните, изпратили куче в космоса.

    За целта още утре ще бъде основана агенцията “Вселенско равновесие”, а след още 10 години, имам предвид през 2030г., ние може да сме изградили международна космическа кучешка станция “Лай”, а защо не – и да сме пратили първото бездомно куче на Луната – “Една малка кучешка лапа на Луната, една голяма перспектива за бездомните кучета!

    Автор: CHERGAR Източник: http://neverojatno.wordpress.com/

  2. Г-н Стоянов,

    Сатирата „Очерк на един англичанин за България: „Няма по-прост народ от българския“ е публикувана на сайта http://neverojatno.wordpress.com/ на 21 април 2012 г. от автор (а може би – група автори?) под псевдонима „Chergar“.

    Мотото на сайта, публикувал горното, е:

    „Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?“

    Препубликуването на този материал на сайта на „ЕвроЧикаго“ не означава, че редакцията застава зад всичко в позицията на автора. Нашата идея е да предизвикаме вниманието на самостоятелно мислещите читатели към поставените в шеговито-провокативен тон днешни тягостни, десетилетия съзнателно ппренебрегвани от плутократите в България, проблеми.

    Благодарим за вниманието и проявения интерес.

    Н. Гусев

  3. В кой сайт за пръв път е публикувана тази статия,,Няма по прост народ от българския,,? И от кого? Дата?

  4. „Местото, в което живеем, работим и учим и сме под заплахата да попаднем в клопката на глутницата.

    Не, не сме „под заплахата“ – вече почти 70 години сме в клопката на глутницата.

    Това е глутницата, която е заинтересована да има колкото е възможно повече глутници от зверове и полухора, за да всяват страх в ступорираното население. Защото население в перманентен ступор най-лесно се манипулира.

    Изучавалите „История на БКП“ помнят, че „Партията“ се беше специализирала в инфилтрирането на всякакви движения и инициативи – работнически, синдикални, любителски, спортни, природозащитни; това мултиплицираше нейното влияние върху широк периметър обществени отношения.

    „Трябва ли да се учудваме на това, че маса проблеми, подобни на тоя, стоят нерешени.“

    Неглижирането на кучешкия въпрос е напълно адекватно с нерешаването на проблема с процъфтяващия бандитизъм в България. Страхът от кучетата е толкова необходим, колкото и заплахата от бандитите.

    Въпросът е:

    QUI PRODEST?

    Несъмнено – на същата тази юридически несъществуваща (напишете в Google „Няма такава партия!„), но фактически дирижираща сама и чрез многобройните си метастази икономическия, социалния, културния, политическия живот в страната – бивша държава.

    Ако се поразровите малко по-внимателно в генезиса на т.нар. „природозащитници“ и техните организации, непременно ще се натъкнете на гнилостните спори на трибуквията БКП/БСП.

    Глутницата…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *