Home » Авторски страници

За Ал Капоне, бае Тошо и медико-фармацевтичната мафия

2012.05.29 Един коментар
Spread the love

Историята не помни нещо да е просъществувало дълго само със забрани

В годините на соцализЪма се смеехме на вица, в който се разказваше, как другарят Брежнев гонел наш Тошо от президиума, когато пръцнел. Страхувал се, че ще напълни гащите, в желанието си да преизпълни подсказаното му, дори с намек. За това естествено имаше резон във верноподаническото следване на спусканата ни от Москва партийно-политическа линия. Дори и с риск от сериозни загуби в икономиката.

Знайно е, че някои пороци имат дълбоки национални корени. Дори когато руснакът викне към планината: „Водка-а-а, водочка-а-а”, ехото му отвъща „Где-е-е, где-е-е…”.  На 16 май 1985 г. излиза указ на президиума на Върховния съвет на СССР “За усилване на борбата с пиянството”. Според указа целта на драконовските мерки е “борба с пиянството, решителното пресичане на варенето на самогон и по-нататъшно укрепване на обществения ред и трудовата дисциплина.” Но резултатът е обратен на желаното. Залитането става още по-страшно. Като изхарчеха полагаеми за пълнолетни купони, братушките пиеха всичко, включително и политура. И одеколон, че и лак…

Продавачите купуваха водка от складовете по 5 рубли бутилката, а я продаваха на изнемогващите по за 20-25 рубли и си пиеха с пазаруващите. И сега над 10 % от оборота в магазините им е алкохол. Ако липсва, гражданинът не влиза, не пазарува, включително и хранителни продукти, и обектът търпи 20 % загуба.

Проблемът им беше твърдият алкохол, не и виното, което пиеха за разредител. А ние изнасяхме тогава 90 % от подсладените си десертни вина на необятния им пазар. И тогава бе взето безумното решение от Политбюро да си изкореним две трети от лозята. Оттогава, вече почти три десетилетия не можем да достигнем размера на тогавашните масиви.

На 16 януари 1920 г. в чутовен миг на масово политическо умопомрачение е приета 18-ата поправка във федералната конституция на САЩ. С нея се забранява производството, вносът, износът, продажбата и дори превозът на всякакви алкохолни напитки на територията на страната. Манна небесна за контрабандистите и  гангстерите. Ефектът след въвеждането на забраната е точно обратен – потичат реки от нелегален алкохол, хората започват да пият ментета, а гангстери като Алфонсо Капоне и Чарли Лучано стават повече от важни и световно известни. Раждат се мощни престъпни организации на етнически принцип. По улиците се стреля на месо. Коза Ностра се превръща от квартална сицилианска банда в гигантски престъпен синдикат, а корупцията – в начин на живот за политици и чиновници. Сухият режим е отменен на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт и с думите:„Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”

След като не можаха да се справят с алкохолизма, който за доста страни е национално бедствие, сега на прицел е тютюнопушенето. И в Щатите, и в повечето страни на Евросъюза са приети рестриктивни закони срещу тютюнопушенето, на практика ограничаващи човешките права на пушачите. Същите са низвергнати до нивото на низши създания и като непослушни деца следва да понесат последствията за упорития си инат. Освен високи акцизи и непосилни цени, съобразно мизерния ни стандарт, ще бъдат по всякакъв начин унижавани и наказвани за отвратителния си порок. Почти като непослушните ученици от килийното училище – изгонени навън, с голи колене, часове върху острия чакъл. Да им дойде акълът!

И нашият парламент забрани тютюнопушенето на закрити обществени места. Напъна се досущ като бае Тошо. Или като жабата, която видяла да подковават вола! Но ще видим. Съвсем скоро ще усетим миризмата… Това стана с приемането на промени на второ четене в Закона за здравето. Така от 1 юни няма да може да се пуши в заведения, нощни барове, работни места и офиси, училищни дворове, детски площадки и по време на събития за деца и ученици, които се провеждат на открито.  Както казват англичаните, prohibition – ЗАБРАНА! Интересно кой ли ще я контролира и санкционира? Най-много да си изпроси боя!

Но кому е нужно?! Кой може да даде смислен отговор на този въпрос? В момента пенсионното ни законодателство предвижда постепенно вдигане на пенсионната възраст на народонаселението на 65-годишна възраст. А с тези демографски проблеми в повечето развити страни започва да пълзи и към 70. Поне да бяхме развита страна! Но как да стане у нас, като средната продължителност на живота е 69 години? Главни подстрекатели  и поддръжници на прохибицията са тези, които желаят да се трудим до живот и да изкапем по работните си места, без да тормозим бюджета на държавата. Също и  медико-фармацефтичната мафия, която ни е привикнала от детска възраст да гълтаме хаповете като бонбони. Насила ще ни правят здрави и естествено работоспособни!!! Или родните и международни контрабандисти, наводнили от години пазара с долнокачествени цигари – ментета. Навремето в страните със сух режим умираха десетки хиляди хора от натравяне с метилов и друг фалшив алкохол. Слава Богу, сега това би могло да стане само от препиване.

Историята не помни нещо да е просъществувало дълго време само със забрани. Библейската притча за „забранения плод” е най-старото клише за това. Навсякъде по света се налагат забрани, но първо следва да има и мярка в тях. Или стимули, за да бъдат спазвани. В противен случай ще бъдат заобикаляни и прескачани като „врата у поле”, както е казал нашенският Вуте.

 

Светослав Атаджанов

One Comment »

  • Константин Димитров said:

    Общо взето, сложен въпрос – този с тютюнопушенето и тютюнопушещите. Аз самият търпя (и не търпя!) облаци от дим на места, където не би трябвало да го има. От чисто хигиенна гледна точка, струва ми се отвратително някой да изсмуче дима от горяща трева, да го вкара във влажните си дробове, след което да го издиша във въздуха, откъдето да го вдишвам аз – и то без да желая. Нещо като да ми прави вкарване на дим уста в уста. И ако не съм съгласен с това, да бъда обявен за нетолерантен и формалист (защото това често става на забранени за пушене места)…. Проблемът, според мен, не е в дискриминацията на пушачите на “пушачен” принцип, а в това, че голяма част от самите пушачи биха желали да се откажат, но откриват, че това е невъзможно. Затова – продължават – от навик, безсилие и най-вече, защото са се убедили, че не могат да противостоят на тютюна. И като психологическа компенсация, въздигат знамето на тютюнопушенето като въпрос на личностни права…. И аз съм съгласен, че забраните предизвикват въображението на зависимите да ги прескачат (личен свидетел съм на това), но се боя, че при тютюна, както и при наркотиците, средно положение няма. Отиването в крайности е безумно, разбира се, но забраните следва да са строги – с тях не може да се играе. Принципът “Да бъдем търпеливи и да поощряваме” е по начало правилен, но само донякъде. Европа се разкапва именно поради превръщането на личностната свобода в абсолют – именно, поради отсъствието в съвременното обществено мислене на абсолюти, които бяха сринати горе-долу преди век.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.