Home » Авторски страници

Програмирано разочарование от демокрацията

2012.05.30 Няма коментари
Spread the love

                           

                            Ще питам Бог за кой ли път

                            защо мечтите ни не стават спомен.

                    Емил Иванов, “Горчив бокал”

 

Когато си на Кримския полуостров в Украйна, обезателно посещаваш винарната „Массандра”, построена през 1894 г. близо до Ялта, фабриката за шампанско край китното рибарско селище Балаклава, административно принадлежащо на Севастопол, и двореца в Ливадия край Ялта. Домакини на тези посещения са двама канадски и един украински учен – организатори на второто „историческо” събитие в Ялта, осъществено на 15 – 19 май 2012 г. в хотел „Бристол” на улица „Рузвелт” 10 – международният биомедицински симпозиум, финансово подкрепен от Научните програми на НАТО (“Науката за мир и сигурност” – The Science for Peace and Security). Известно е, че първото ялтенско историческо събитие е проведено от 4-ти до 11-ти февруари 1945 г. в двореца в Ливадия.  Конференцията на „тримата големи” от антихитлеристката коалиция през Втората световна война – Франклин Делано Рузвелт – президент на САЩ, Уинстън Чърчил – премиер на Великобритания, и Йосиф Сталин – председател на Съвета на народните комисари на СССР.

Така корените на това, което се случва в България през първите 45 след тази конференция, са заложени в двореца в Ливадия край Ялта. Събитията през тези години, наричани „социализъм”, „развит социализъм” и други политически хиперболи, фактически са диктатура, тоталитаризъм – проникване на Българската комунистическа партия (БКП) във всички сфери на живота, гарантирано й от първа точка от Конституцията на НРБ.

Политическият модел изглежда опростен и ясен – всички работят и получават мизерни заплати, учат и се лекуват безплатно, няма кражби, побоища и убийства, няма наркотици, „трактори”, банани, проститутки и хомосексуални паради (на които ходят посланици на САЩ). Но има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят, каквото мислят, да правят, каквото могат, и да се движат в западна посока извън границите на страната.

Затова около октомври-ноември 1989 г. с много ентусиазъм и романтика хората – предимно онези, които могат да мислят и да правят, и които искаха да се движат свободно по света, излязоха по площадите на София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „45 години стигат – времето е наше!”.

Правителството на СДС, водено от Иван Костов, за което много хора „скачаха” и пяха по митингите, обаче предаде ценностите на демокрацията и така обезвери много българи. Алчността и беззаконието стимулираха корупцията и потиснаха стремежа да се прави нещо pro bono publico. Както и преди Ялтенската конференция и както пише Михаил Топалов-Памукчиев в книгата си „Срещи с Буров”: “Българинът се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешкия образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма”.

Оценявам високо свободата да се движим по света и сравнително свободно да пишем, говорим и правим, но по всичко личи, че 22 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани от времето на „социализма”. Така от “45 години стигат – времето е наше” стигнахме до “22 години стигат – времето е тяхно”. И осъществяването на стойностна  демокрация в България бе отложено – тя ще бъде изучавана и прилагана от децата и внуците ни.

Защо моделът, създал демокрация в Западна Европа  и Северна Америка, не проработи в България, вероятно и в други посткомунистически страни в Централна и Югоизточна Европа?

Липса на гражданско общество? Липсата на Програма за възстановяване на Европа, известна като „План Маршал” (на името на американския генерал Джордж Маршал, който съживи следвоенна Западна и Северна Европа)? Присъствието на Института „Отворено общество” на Джордж Сорос, на националната стратегия  „Ран-Ът” (от Ричард Ран и Роналд Ът) за икономически растеж и преход към пазарна икономика? Присъствието на други  национални  и международни мозъчни тръстове/ резервоари за мисли (think tanks) – ЦИД, ЦИР, ИПИ в България и RAND Corporation в САЩ?

Аз не знам, не познавам отблизо участниците, правителите на този преход, нито техните цели, но виждам и чувствам явлението, което наричам „програмирано разочарование”* на хората в нашата страна през последните 10-11, пост-костовски години. Което de facto поражда комунистическа носталгия, особено у хората с малки заплати и пенсии, сред безработните и недостатъчно образованите. Другите емигрираха на Запад. Тази носталгия поддържа електоратния потенциал на БСП и коалиращите се с нея партии. А оставам с впечатлението, че САЩ и силните страни в Европейския съюз не милеят за нашите човешки права, здраве и образование, а за техните “парични права” и сигурност.

Независимо от това, българският президент на срещата на НАТО в Чикаго, 20- 21 май  2012 г., казал: „Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на Запад. Някои преди мен може да са ходили другаде, но за мен това е посоката. Знам английски добре и искам да градя доверие между България и огромния ни стратегически партньор САЩ.”

Прилагателни като „огромния”, адресирани за САЩ сега, напомнят обаче на „великия”, адресирани за СССР преди 22 години, господин Президент. Да се надяваме, че ще има – макар и закъсняла – реципрочност, noblesse oblige от страна на САЩ* и от други напреднали страни в ЕС и НАТО.

 

ПОСЛЕПИС

През студентските години във Варна жадно поглъщахме знания за медицината и метафори за живота. В една от тях – наивна латиноамериканска поезия – се разказваше за деца, които се веселят около убита от бащите им огромна костенурка, която майките приготвят за обед. Като гледал това, Хуан Мигиел Антонио – най-възрастният в рода – казал: “Колко хубаво и все пак колко тъжно е това”.

 

Д-р Георги Чалдъков

_________________________________________________________________

* В клетъчната биология има програмирана (не конспиративна) смърт –  апоптоза (отпадане, от гръцки apo – от, ptosis – падане), която е различна от друга клетъчна смърт – некроза. Когато клетки не могат да изпълняват функциите си или я изпълняват по-лошо от други клетки, се включва каскада от молекули, които убиват неспособните клетки.

Един колега в Ялта ме запита ще се върне ли комунизма в посткомунистическите страни. Отговорих му, че комунизмът няма да се върне в България – въпреки програмираното разочарование! И му разказах как през декември 2011 г. двама наши студенти и един преподавател участваха на конференция в град Бари, Италия. Казаха ми, че са възхитени от лекциите и от гостоприемството на домакините. Единствената „критика” беше, че имало 10-15 минути закъснение от обявения част за лекциите. Но един от италианските професори, само като ги чул, че си говорят за бисквити, отишъл до магазина и на всеки донесъл по една кутия бисквити. Тогава казах на студентите, че в „това е цялата разлика”:  американците, тези, живеещи в САЩ, започват лекциите в точно обявения час. Но пред теб ядат бисквити и въобще не се сещат да те почерпят. Дори ти се усмихват любезно – едно тачено лицемерие на културата “keep smiling”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.