Реката

.

Колко бързо минава животът! Докато пристигнеш на този свят – и той вече те е повлекъл с течението си. Течението на реката на времето. Понякога това течение е по-спокойно, понякога по-бурно, а някой път стига водовъртежи и водопади и само малцина остават да плуват надолу по реката, обагрена с кръвта на загиналите. Колкото повече тече реката на времето, толкова по-малко вода остава в нея и толкова повече кръв тече между бреговете ù. Всички новодошли се потапят в кръвта на милиони и милиони хора, живели преди тях – кръв, която тече напред между непознати брегове, покрай скрити подводни скали, към поредния чудовищен водопад.

Той вече гърми в далечината. Тук-таме започват да се чуват ужасени писъци, някои спешно си правят салове или гребат към бреговете, но напразно. Никой не може да излезе от реката на времето и няма такъв сал, който да устои. Политаме всички от шеметна височина надолу. И бели, и черни; и жълти, и кафяви; и богати, и бедни; и трудолюбиви, и мързеливи, и фашисти, и хомосексуалисти – всички, изведнъж, надолу в бездната. И някои ще умрат още не достигнали дъното, други ще се разбият в скалите долу, много ще се издавят, но неколцина, малко, шепа хора ще изплуват надолу по реката след този чудовищен водопад. Те първобачално няма даже да осъзнаят какво се е случило. Няма да разберат, че Чудото им е дарило живот след смъртта на всичките им близки и познати. А после… После ще се ужасят от своята си съдба, защото е страшно да останеш сам, без никой близък, познат, с който да се разбираш без думи.

Там, долу в реката, при тях ще започнат да идват нови хора, които нищо не знаят за водопада, направил ги сираци. Те ще слушат техните разкази и ще се усмихват недоверчиво. Ще ги наричат изкуфели старци, които не знаят какво приказват. Родилите се вчера ще мислят, че познават живота, само защото, откакто са се родили, не е имало нито един подводен камък, нито един водовъртеж и нито едно даже и малко водопадче, за да ги научи на нещо различно. Спокойно и бавно ще ги влачи реката на безвремието им и те ще си мислят, че имат всичкото време на света, че са безсмъртни; или даже, ако не са, докато живеят, някой ще измисли лекарство против смъртта, защото животът е толкова спокоен, предстазуем и приветлив.

Паметниците ще бъдат бутнати, гробовете ще обраснат с тръни, старите книги ще бъдат четени като безсмислени брътвежи на недоразвити диваци или пък „иносказателно“, и ще се нароят специалисти по това „Какво е искал да каже авторът?“. Новите философи ще играят с думи и понятия, както жонгльорите в цирка си играят с бухалки и топки. И робството ще стане присъствие, и комунизмът ще стане фашизъм, и тиранията ще нарекат свобода и войната – мир, и на черното ще кажат бяло, и доброто ще заплюят в лицето, и ще прегърнат мерзостта. Досаден и безсмислен ще стане животът им и ще потърсят те всеки грях, за да се забавляват. И в греховете си ще се състезават един с друг, и ще пилеят безумно създаденото преди тях, като че всичко ще има завинаги и по много. И жените ще станат мъже, а мъжете – жени, и ще престанат да раждат деца, за да не им пречат да се занимават с мерзости, и ще се хвърлят да пътуват по света, преситени от всичко, с желание поне гледките на други страни и места малко да ги поразвлекат.

И ето че един ден ще се чуе в далечината шум, постоянен шум на падаща вода, много вода, падаща от много високо. И ще завикат някои, малцина, но никой няма да ги чуе всред шума от греховни забавления, бученето на самолети, отнасящи весели туристи по островите за развлечение, и крясъците на социалните мрежи, рекламите и новинарските кантори. Ще се откажат някои да вярват на ушите си, а други ще се обърнат и ще заплуват с гърба си напред, за да не гледат очите им накъде отиват. А шумът ще става все по-силен и все по-силен. И ще заглуши той всичко и веселите крясъци на греховните празненства, и рекламите, и ужасените писъци, и последните закъснели молитви на прогледналите. Ще заглуши той всичко и нищо няма да се вижда от кървавата пара, застлала небето и ще изчезне дъното изпод краката на всички внезапно, и ще полятят в бездната…

Малцина, малцина ще плуват после надолу по течението със спомена за това. Те ще се опитат да направят паметници, да напишат книжки да разкажат, да предпазят, но напразно. Паметниците ще бъдат разрушени, гробовете ще запустеят, книгите ще изгният по лавиците непрочетени, а гласовете им няма да достигнат душите на тези еднодневки, които ще се народят и ще си мислят, че знаят всичко за живота. Не, един човешки живот не стига, за да се поучи човечеството от това, което е било, и глупаците са винаги повече от опитните, и ще ги познаете по това, че те казват: „Аз познавам живота! Аз имам отговор за всичко!“.

Никой не знае защо по реката се появяват тези водовъртежи и водопади-убийци. Никой не знае кой или какво ги е сложило там. На мен ми се струва, че те са сложени там, за да се научим да различаваме ума от глупостта, доброто от злото, мира от войната, градежа от загниването, бялото от черното и свободата от робството. Когато се научим на това, когато всеки човек знае тези неща преди да се занимава с всичко друго, то ще изчезнат водопадите и подводните камъни, хората в реката ще се подредят не по сила и богатство, не по подлост и двуличие, но по ползата им, която принасят за другите. Ще се изчисти тогава водата от кръв и ще потече, бистра и спокойна към океана на всеобщата любов и познание, което е едно и също нещо, защото да обичаш означава да познаваш и да познаваш напълно означава любов. Само когато това се случи, ще се изпълни главното предназначение на хората и на Човека. Само тогава, но не и преди това!

.

Виктор Хинов

.