Мотивационен/ обяснителен текст на
Петицията
Независимо колко добре може да ни изглежда идеята за закон, защитаващ децата, той лесно може да се обърне в дискриминация към друга група, ако не се балансира с едно друго, фундаментално човешко право, а именно, правото на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си според собствените си убеждения, както е и отразено в множество международни правни документи, по които страна е и Република България.
Предложеният от Социалното министерство „Закон за детето“ игнорира правата на родителите, оставяйки възможността за решение при сложни житейски и семейни ситуации в ръцете на държавните служители. Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този проектозакон. Поради горните причини, открито и категорично се противопоставяме на Проекта за „Закон за детето”.
Проектът “Закон за детето” изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае.
Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд!
Държавата се превръща в майка за детето, баща за детето, лекар, учител и разбира се – в негов защитник. Това напълно съвпада с въжделенията и мечтите на крайни комунистически идеолози, като Троцки, за национализиране на децата, изразени в неговите думи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (Из “Комунизъм и тероризъм”)
Най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството.
Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права.При представянето на проектозакона по време на кръглата маса в Парламента един от авторите, доц. Велина Тодорова, заяви публично следното: „По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата“. Категорично не сме съгласни с това – правата на децата не могат да се разглеждат отделно от правата на родителите им!
Под популистката мантия „права за децата“, авторите на проектозакона всъщност нарушават фундаменталното право на децата да израстват преди всичко в биологичните си семейства! Правата на родителите се свеждат до грижа за децата, заменят се със задължения и отговорности, като последните могат да им бъдат отнети почти по всяко време от държавата и нейните служители!
Стефан Делиов
Петицията може да се отвори и подпише тук –
peticiq.com/protivzakonazadeteto
…
С Е М Е Й С Т В О Т О!
Именно тази основна клетка на обществото беше – а както личи от постоянните напъни на „новите“ – и си остава прицелна точка на опитите за дестабилизиране и ликвидиране на християнската общност.
Младите поколения не помнят, но през 50-те години на ХХ век задължително ни записваха не с родовите фамилни имена, а с тези на нашите дядовци. Така се постигаше разкъсване на традиционната спойка между членовете на „родата“.
Пак тогава забраниха провеждането на ежегодните селски и градски „сборове“ – отново със същата интимна идея да се елиминират, да останат някъде в далечното минало контактите на хората от селото или градчето – та по-лесно да се забравят братя и сестри, братовчеди и братовчедки (които „социалистическата индустриализация“ и „масовизацията на кооперирането на селското стопанство“ бяха прогонили от родните гнезда).
Случиха се и „куриози“ – първи братовчеди да се залюбят, да се оженят и дори да отимат деца – със съответните неминуеми генетически увреждания поради кръвосмешението – просто младите не се познавали, не знаели, че са деца на родни братя и/или сестри. Тъжно. . .
Как ви се струва – дали „случайно“, „без задни мисли“, „просто ей така“ на социалистическата българска интелектуална територия се издаваха в огромни тиражи популярните и в „прогнилия капиталистически Запад“ книги на известния педиатър д-р Бенджамин Спок?
Много добре си спомням, че който и да е „западен“ автор преминаваше през гъстата цедка на соццензурата и нямаше и минимален шанс да проникне през стоманената завеса, ако не отговаряше над 100% на прокрустовата мярка на партайгеносите.
Какво беше символ-веруюто на д-р Спок?
В резюме:
Възпитавайте децата само с ласки, без никаква принуда, предоставяйте им абсолютна свобода да правят каквото им се иска, не им причинявайте никакви страдания, болки, забравете за „пръчката“.
Резултатът?
Възпитаните по методата на д-р Спок американчета, попаднали в месомелачката на виетнамската война, се оказаха най-жестоките, перверзни и отвратителни „човешки“ същества – непознаващи милост, съчувствие, състрадание.
Питали ли сте се някога:
Дали никога нестрадалият е способен на състрадание? И как ще умее да състрадава, когато никога в дотогавашния си живот не е изпитал страдание?
Питали ли сте се някога:
Защо Самият Господ слезе на Земята, принизи Себе Си до човешката плът и понесе жестоки страдания за чужди, не Негови, а човешки, грешки?
Някои от вас може и да са си задавали тези въпроси, но Министър-председателят, новата министър-ка на право-съдието, и особено новоназначената зам.-министър-ка (Велина Тодорова) – едва ли.
Ето защо гореспоменатите се оказват – волни или неволни – изпълнители на волята на Антихриста в похода му към завладяването на цялата власт над хората от планетата Земя.
Въпросният проектозакон е само една от стъпките – или крачките – в този световен поход на глобализма.
Цел:
Откъсване на децата от семейството, поставянето им под опеката на държавата, разгул на педерастията и лезбийството (тържество на хомосексуализма).
Резултат:
НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…
Комунистите не успяха – „посткомунистите“ прегърнаха техните идеи и са на път да унищожат СЕМЕЙСТВОТО.
Ще стоиш ли и безучастно ще регистрираш как
„Убиването на един човек е престъпление, а унищожаването на милиони хора – статистика“?
СЪНЯТ НА РАЗУМА РАЖДА ЧУДОВИЩА…
Събуди се!
Прочетете тази история: http://vidrica.blog.bg/drugi/2012/04/08/vijte-kakvo-e-prejivialo-edno-nashe-semeistvo-v-angliia.936826
Тя е истинска и там може да бъде вашето дете и вие, ако оставите в ръцете на държавата да решава кое е добро и не е добро за детето ви.
No mo terror!