2024-10-15

1 thought on “Пресконференция в София на Европейската платформа за памет и съвест с участието на Гьоран Линдблад, президент на платформата

  1. „Platform President visits former political prisoners in Bulgaria
    March 24, 2012

    Sofia, 23 March, 2012. Göran Lindblad, President of the Platform of European Memory and Conscience, visited Sofia upon invitation by the former President of Bulgaria, Mr Petar Stoyanov and associations of former political prisoners of the Communist regime.“

    С тези думи започва прес-рилийза на Европейската платформа за памет и съвест от 24.03.2012 г.

    Защо ли в малкото медии, обърнали внимание с някой и друг ред на това извънредно важно за България събитие, не се съобщава горната подробност за височайшето равнище на поканата към президента на Европейската платформа за памет и съвест?

    Дори истинските организатори не споменават за тази съпричастност на един бивш президент и още по-бивш зам.-министър на правосъдието (подобно на бившия прокурор Никола Филчев).

    Паметта на нацията е съхранила спомена за развихрилата се през не толкова далечната 1994 г. канонада срещу политическата партия „Либерален конгрес“, която не беше допусната до парламентарните избори именно благодарение на натиска на въпросния зам.-министър (комуто под сурдинка някои – справедливо или злонамерено – са прикачили псевдонима „Виктор“, сиреч „Победител“).

    Каква ли щеше да бъде съдбата на България днес, ако тогава „Победител“-ят и стоящите зад него не бяха посегнали върху правото на участие в изборите на политическата партия с лидер Янко Н. Янков?

    Но историята, както и децата в детските градини знаят, не признава „Ако“.

    И все пак: Ако „Иване, кажи си…“ беше проработило преди десетина години, каква ли щеше да бъде съдбата на България днес?

    Само че нито Иван си каза, нито президентствуващият „изобличител“ изплю камъчето – до ден-днешен.

    Което не пречи на последния да лобира пред автентичните страдалци да не поставят кандидатурата на Георги Константинов – „терориста“ от далечната 1953 г. (обвинен тогава и осъден на строг тъмничен затвор за „опит да взриви паметника на Й.В. Сталин в „Парка на свободата“) за член на Комисията по досиетата.

    И тъй като „Ако“-то нищо не променя, всичко продължава да си крета по старому – и народът изяден (геноцидно), и „Победител“-ите сити…

    ПАМЕТ – имаме;

    СЪВЕСТ – нямат!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *