Home » Избрано

Битката за червените милиони

2012.03.31 Няма коментари
Spread the love

През 1992 г. Шалк-Голодковски беше привикан за изслушване пред разследващата комисия на Бундестага, проверяваща дейността на КоКо | Снимка: Welt.de.

От 1990 до 2006 г. в Германия функционираше разследваща комисия за проучване имуществото на партиите и масовите организации на ГДР, ръководена от юриста Кристиян фон Хамерщайн. За 16 години дейност тя установи и конфискува над 1,6 млрд. евро, скрити в черни сметки, компании фантоми и фондации или изпрани чрез реално функциониращи дружества, сделки с имоти и т.н.

По силата на договора за германското обединение всички средства, които федералната република успее да си върне от някогашната собственост на ГДР, отиват за източните провинции.

Все още не може да се каже точно колко богата е била комунистическата партия. Както обяснява Фон Хамерщайн, самата партия твърди, че само в пари е притежавала 6,3 млрд. източногермански марки (или 3,15 млрд. западни марки).

За сравнение – четирите останали партии в ГДР са имали по 6,8 млн. евро. Комунистическата партия е разполагала с 44 000 щатни сътрудници и до падането на режима е била абсолютно свободна да развива и да използва своето имущество, без да дължи отчет пред никоя инстанция.

Тази свобода е била използвана от всички упълномощени лица”, разказа юристът в своя публична лекция в София, организирана през септември м.г. от фондация “Конрад Аденауер”.

Сумата вероятно е значително по-висока, но следите на много милиони се губят или парите са разхвърлени из мнозина обикновени партийни членове. Според Фон Хамерщайн доста вероятно е хората в ръководството на днешната Партия на демократичния социализъм (ПДС, наследник на ГЕСП) всъщност да не знаят къде е скрито останалото богатство, което комисията не е успяла да намери.

Всъщност по-добре и да не знаят, защото във всяка социалистическа партия има много убедени и почтени членове, които живеят в двустаен апартамент, а да се окаже, че имат в сметката си 10 милиона. И ако партията се нуждае от техните пари, ще поиска от тях да направят дарение“, обяснява юристът.

Днешната ПДС работи именно по този начин. Тя разчита на многобройни дарители, които даряват малки суми – не повече от 3 000 евро, а имената им остават неизвестни. А тъкмо 3 000 евро е границата, в която дарението може да бъде анонимно, а за по-високи суми самоличността на благодетеля трябва да бъде обявена.

Но въпреки края на мандата на комисията Германия не се е отказала да дири червените капитали. Показателен е случаят с виенското търговско дружество Novum, основано от австрийските комунисти по поръчение от Източен Берлин. Близо 18 години Германия се бори съдебно за 250 млн. марки, които през 1992 г. безследно изчезват от сметките на Novum и дъщерната му фирма в Швейцария. През март 2010 г. съдът на кантона Цюрих осъди на втора инстанция австрийската банка Unicreditbank Austria да плати на Германия общо 230 млн. евро, препрани от “Червената Фини” – легендарната управителка на Novum и довереник на австрийската комунистическа партия Рудолфине Щайндлинг.

Още през 1994 г. германското правителство повдига иск срещу тогавашната Bank Austria, наследник на Österreichische Länderbank. Обвинението е, че финансовата институция е спомогнала за изпирането на 250 млн. марки, собственост на ГЕСП. В основата на схемата е Щайндлинг, която от 1983 г. е едноличен собственик на Novum и движи финансовите дела на австрийските комунисти.

Според германските власти Червената Фини е прехвърлила милионите от австрийската банка в нови сметки в дъщерна банка в Цюрих, след което парите отново се връщат в Австрия австрийската банка, но с анонимен вложител. И до днес не се знае къде са милионите, нито кой се е възползвал от тях.

Делото се проточи дълго най-вече заради опитите на Щайндлинг всячески да отхвърли пряката връзка между Novum и режима в Източен Берлин. Червената Фини до последно твърдеше, че е била само доверителен управител на австрийската комунистическа партия, а въпросните милиони всъщност принадлежали на австрийските комунисти. Едва през 2004 г. Федералният административен съд на Германия потвърди решението на предишна инстанция, че Novum е част от партийното имущество на ГЕСП. Дружеството не е нищо друго освен скрита фирма на източногерманските комунисти, през която са изнесени червените куфарчета.

Историята на Рудолфине Щайндлинг и Novum е подробно описана в книгата на германския разследващ журналист Андреас ФьорстерПо следите на милионите на ЩАЗИ. Виенската връзка” (1998). Novum е основана като ООД през 1951 г. от функционери на австрийската комунистическа партия по поръчение от ГЕСП. Основната дейност на компанията е търговия между ГДР и Австрия и набавяне на западни технологични стоки, включени в ембаргото CoCom.

През 70-те и 80-те Novum получава представителските права за ГДР на западни компании като Bosch, Ciba-Geigy, Voest-Alpine, Steyr-Daimler-Puch и др. Касите на дружеството се пълнят най-вече от посредническите комисиони за големите поръчки от Източен Берлин за австрийски държавни концерни като Voest и Steyr. Само през 80-те години Novum е отчела 117 млн. марки приходи от комисиони.

 

(Откъс от ЩАЗИ, мрачният пазител на ГДР. Част 3: Империята КоКо и следите на червените милиони – публикация на Държавна сигурност.com)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.