2022-10-01

3 thoughts on “„Сянка съм в сянката на живота“

  1. Приспособимостта, ефи, понякога значи човек да може да изтика смело другия в името на себе си. Да е поврътлив, комбинативен, не особено чувствителен към това, което се случва на други хора. Значи също така – и това се е случвало често и продължава да се случва в българската среда – да умее да се продава добре или пък да се слага добре, извинявам се израза, на силните на деня, на хора, от които едно или друго зависи, без особени проблеми със съвестта. За съжаление нерядко не интелигентните и твърде чувствителните, а хитрите оцеляват къде по-добре. И са нерядко къде по-приспособими.

  2. Прочетох есето.

    Силно, разтърсващо, смазващо.

    Прочетох и съ(мнението) на „ефи„; това ли най-силно я е впечатлило?!

    И „Х“, и „У“ са хора, познаващи страданието; да състрадава може само оня, който е страдал – иначе идва безразличието към чуждата мъка.

    Всъщност, състраданието ни отличава от хищнииците; то ни прави човеци. Другото му име е ОБИЧ.

    Състраданието е от Бога – ако не ни обичаше, щеше ли да позволи Единственият Му Син да пострада за всички нас, слабите и грешните?

  3. ne razbiram otkude idva prezumpziata, che Y e edin dostoen chovek, a neprisposobimostta – kachestvo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *