Home » Избрано

Александър Йорданов: Досието на Гоце е най-строго пазената тайна на прехода

2012.01.24 Един коментар
Spread the love


“Желю Желев да разбули мистерията защо бе избран за президент от БСП и имал ли е тайни договорки с червените”.

интервю на Васил Василев

– Г-н Йорданов, 22 години след падането на Живковия режим, кои са тайните на прехода, които обществото не знае?

– Преходът има своите тайни и тъмни страни. Всеки българин ги преживя. Сценарият вече е известен – бивши кадри на комунистическата партия и нейният обслужващ апарат – Държавна сигурност, да реализират така промяната, че собствеността и властовите позиции и при демокрацията да останат в техни ръце или в ръцете на зависими от тях лица. Този сценарий успя, а единствената сила, която можеше да го наруши, бе СДС. За съжаление някои от дейците на демократичните сили в различни периоди се включиха активно в изпълнението на сценария. И макар да им бяха дадени второстепенни роли, те ги играеха въодушевено или както се казва – вживяха се в ролите си.

– Кога започват задкулисните игри?

– Задкулисното поведение на някои от лидерите на СДС в периода 1989-1991 г. и особено по време на Националната кръгла маса и приемането на очевидно фалшифицираните резултати от изборите за Велико народно събрание. Хората не знаят отговора на въпроса защо лидерът на СДС д-р Желю Желев прие да стане президент, след като СДС нямаше мнозинство във ВНС и бе избран от БСП. Защо и как той издигна за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев – офицера от ДС, с чието име се свързва унищожаването на архивите на Шесто управление на ДС. За този ход на Желев не знаеха дори народните представители от СДС във ВНС. След това – забавянето и блокирането на българския преход чрез капаните, които бяха заложени в новата конституция. Също и историята с дирижираното „оттегляне” на Луканов и странното „коалиционно” правителство на Димитър Попов. Не са осветени действията на задкулисни лица, довели до искането на вот на доверие от министър-председателя Филип Димитров от 36-ото Народно събрание. В резултат СДС загуби властта още преди да е изтекла и една година от нашето управление тогава.

В книгата разказвам това, което знам или лично съм преживял, а изводите оставям на читателя. Тогава например излизаше един вестник – „Ранно утро”, в който се публикуваха имената на много „агенти” на ДС, които днес, при официалната проверка, не бяха „извадени”. Но тогава тази „провокация” взриви отношенията в СДС и създаде атмосфера на вътрешни напрежения и конфронтация, които доведоха до отстраняване на министри, до разцепване на парламентарната група.

– Кои са хората в СДС, които искаха да провалят кабинета на Филип Димитров?

– Имената им са неизвестни. Остава неизвестно и дали той и други около него вече са знаели кои от депутатите в 36-ото народно събрание са били свързани с ДС или са действали под чужд натиск. По това време се заговори, че Доган със сигурност е бил агент на ДС. Т.е. може да предположим, че е имало хора, които са чели незаконно досиета от архива на МВР. Източването на банковата система и износът на капитали извън страната по времето на правителството на Жан Виденов е друга важна тайна от ранния период на демокрацията. След победата през 1997 г. на ОДС хората очакваха да има наказани за престъпленията по време на предходното управление. И да се отворят досиетата. Вместо това бе гласувана Декларация за национално съгласие. Това „съгласие” даде спокойствие и самочувствие на много от виновниците за икономическата катастрофа на България. Те изправиха снага и стартираха с откраднатото в процесите на приватизация. Днес те са „честни” бизнесмени, а хилядите, които с гласа си от площадите очакваха честна демокрация, се опитват да оцелеят и тази зима.

– Кой е имал най-голяма полза истината да се потулва през целия преход?

– Най-голяма полза от тези необяснени и наглед нелогични за демократичната общност политически ходове имаха и имат и до днес сценаристите на прехода – хората, свързани с бившата комунистическа партия и с ДС. Типичен е случаят с президента Първанов Скриването на неговото досие като агент на ДС направи така, че той стана президент на държавата, изкара два мандата и се готви пак да се върне в актуалната политика. Всъщност тайните на прехода създадоха две Българии – в едната са хората, които са обвързани от тайната, а в другата – народът, който винаги трябва да оцелява в поредната политическа зима.

– Възможно ли е в определени ситуации пазените тайни, за които пишете, да са имали съдбоносна за страната сила?

– Фактът, че хората, които желаеха със сърцата си демокрацията, едва връзват двата края днес, а тези, които бяха нейни противници десетилетия наред или пълнеха главите на хората с глупостите на комунизма, овладяха богатствата на страната. Това наистина е съдбоносна и трагична реалност.

– Какво не знаят хората за правителството на Иван Костов все още?

– Все още липсва конкретният разказ за това защо бяха отстранявани някои министри и защо се стигна до конфронтацията между Костов и Стоянов, Костов и Надежда Михайлова. Защото именно тези необяснени промени и конфликти доведоха до силни вътрешни конфронтации в СДС и в крайна сметка отново до загуба на властта от демократичните сили. А и някои хора, като Александър Божков, си отидоха от този свят несправедливо оклеветени. А може би именно тази несправедливост доведе и до смъртта му. Много неизяснени неща има и около политическите процеси вътре в СДС, когато една успешна политическа коалиция бе смачкана, за да се роди командно-административната партия СДС. Като резултат идеолозите на превръщането на СДС в партия си направиха свои партии или прехвръкнаха директно при „противника”, какъвто е случаят с Христо Бисеров и неговото депесарстване.

– Като бивш посланик в Полша коментирате и мистерията около смъртта на президента Лех Качински. Какво остана скрито от самолетната катастрофа?

– За всичко, свързано с катастрофата на полския държавен самолет, разказвам с много подробности в книгата. Ползвам данни от записите в черната кутия, от публикации в Полша и Русия, от официални доклади и неофициални разследвания. И задавам своите въпроси, и търся истината. Мисля, че у нас досега никой не е разравял тази история. Мисля, че това бе мой дълг, защото неколцина от загиналите бяха мои добри познати и дори приятели.

 

Източник:  frognews.bg

One Comment »

  • Mariana said:

    За съжаление и интервюираният тук български политик от близкото минало Александър Йорданов не е особено светъл пример. Като посланик в Полша (а и не само там) той се прочу с далаверите си.

    Из публикация във в.”Култура” от февруари 2002 г.
    http://www.kultura.bg/media/my_html/2215/polsha.htm

    “Всеки българин в Полша знае и може да потвърди мълвата, че Александър Йорданов се занимава с внос на евтини вина от България, че и чак от Молдова. Че подбира чрез формално обявени търгове близки нему полски фирми, кандидатстващи за наематели на сгради и обекти, чиято собственост е българска. Че ги печели винаги една и съща вездесъща фирма “Одра”. Че близки нейни подразделения извършват всички скъпоструващи ремонти. Факт е, че само за боядисването на посолството ни са изразходвани умопомрачителните 50 000 долара. Тези пари, според специалистите, биха стигнали за издигането на трети етаж на посолството, а са профукани за фасадна козметика. Това може да установи всяка добросъвестна ревизия. Друг интересен факт, който няма нужда да се доказва чрез ревизии, е, че към българската мисия бяха назначени на работа роднини на г-н посланик Йорданов. Всъщност не негови роднини, а сродници на жена му: балдъзата му е споделила продължителния престой на кака си в Полша като учителка в българското училище. А нейният мил съпруг доскоро се е грижил за поддръжката на посолството. Добре, че посолството ни няма паркова част – сигурно за градинар щеше да бъде командирован и бабалъкът на Йорданов.Друг интересен факт, плачещ за ревизия, е свързан с лицето Наско Атанасов, известен с прозвището Насо Моряка. Насо е първа дружка на Йорданов, родом от Варна, откъдето е и маститият посланик. Атанасов е назначен от Йорданов за управител на споменатото вече Търговско-икономическо представителство. Както и да отговоря за финансите на огромния жилищен комплекс към посолството.[…]

    …След шест месеца преговори, уверения и увещания, благодарение на авторитета на д-р Конах, тя успява да изчисти натрупаните негативи и културният ни институт продължава дейността си в същите помещения в центъра на Варшава. Нещо повече – новият договор е сключен при възможно най-ниски цени за тази част от центъра на полската столица. Едно сравнение – България, благодарение на д-р Конах, плаща наем по 7-8 долара на кв. метър за културния си институт. В същото време България, представяна от Сашо Йорданов, взима по 23 долара на квадрат от отдадените под наем помещения. Които Йорданов дълго време преотстъпва под наем не само на български, но и на полски търговски дружества. И за което в края на 2000 г. нашето посолство получава заплашителна нота от полското външно министерство. В нея поляците припомнят, че това е незаконно и е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г.”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.