2024-04-24

1 thought on “Александър Йорданов: Досието на Гоце е най-строго пазената тайна на прехода

  1. За съжаление и интервюираният тук български политик от близкото минало Александър Йорданов не е особено светъл пример. Като посланик в Полша (а и не само там) той се прочу с далаверите си.

    Из публикация във в.“Култура“ от февруари 2002 г.
    http://www.kultura.bg/media/my_html/2215/polsha.htm

    „Всеки българин в Полша знае и може да потвърди мълвата, че Александър Йорданов се занимава с внос на евтини вина от България, че и чак от Молдова. Че подбира чрез формално обявени търгове близки нему полски фирми, кандидатстващи за наематели на сгради и обекти, чиято собственост е българска. Че ги печели винаги една и съща вездесъща фирма „Одра“. Че близки нейни подразделения извършват всички скъпоструващи ремонти. Факт е, че само за боядисването на посолството ни са изразходвани умопомрачителните 50 000 долара. Тези пари, според специалистите, биха стигнали за издигането на трети етаж на посолството, а са профукани за фасадна козметика. Това може да установи всяка добросъвестна ревизия. Друг интересен факт, който няма нужда да се доказва чрез ревизии, е, че към българската мисия бяха назначени на работа роднини на г-н посланик Йорданов. Всъщност не негови роднини, а сродници на жена му: балдъзата му е споделила продължителния престой на кака си в Полша като учителка в българското училище. А нейният мил съпруг доскоро се е грижил за поддръжката на посолството. Добре, че посолството ни няма паркова част – сигурно за градинар щеше да бъде командирован и бабалъкът на Йорданов.Друг интересен факт, плачещ за ревизия, е свързан с лицето Наско Атанасов, известен с прозвището Насо Моряка. Насо е първа дружка на Йорданов, родом от Варна, откъдето е и маститият посланик. Атанасов е назначен от Йорданов за управител на споменатото вече Търговско-икономическо представителство. Както и да отговоря за финансите на огромния жилищен комплекс към посолството.[…]

    …След шест месеца преговори, уверения и увещания, благодарение на авторитета на д-р Конах, тя успява да изчисти натрупаните негативи и културният ни институт продължава дейността си в същите помещения в центъра на Варшава. Нещо повече – новият договор е сключен при възможно най-ниски цени за тази част от центъра на полската столица. Едно сравнение – България, благодарение на д-р Конах, плаща наем по 7-8 долара на кв. метър за културния си институт. В същото време България, представяна от Сашо Йорданов, взима по 23 долара на квадрат от отдадените под наем помещения. Които Йорданов дълго време преотстъпва под наем не само на български, но и на полски търговски дружества. И за което в края на 2000 г. нашето посолство получава заплашителна нота от полското външно министерство. В нея поляците припомнят, че това е незаконно и е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *