Home » Избрано

Разбират ли американците Декларацията за независимостта?

2011.07.06 Няма коментари
Spread the love

И. Джей Дион, в. “Вашингтон пост”

На 4 юли страната ни се сблъска с предизвикателство, пред каквото се изправяме рядко: не можем да се разберем за значението на нашата история и по въпроса защо – нека цитираме нашата Декларация на независимостта – “се назначават правителствата”.

Само извънредно дълбоки разногласия като тези може да обяснят защо поемаме рискове за бъдещето на страната си, каквито обикновено избягваме. Споровете колко големи данъци да събира и колко да харчи правителството са самата същина на демократичната размяна на мнения. Сега дебатите са засенчени от тревогите, че ако водена от дадени интереси клика не получи онова, което иска, може да докара страната до невъзможност да обслужва държавния дълг.

Това, разбира се, е налудничаво. То има смисъл единствено, ако политиците вярват (или са се убедили сами), че се борят за толкова принципни неща, че всяко средство за разгромяване на съперниците им е оправдано.

Намираме се по-близо до тази точка, отколкото предполагаме, а приятелите ни от “Чаеното парти” предложиха полезен ориентир, кръщавайки движението си в чест на бунта срещу данъка върху чая, избухнал в една паметна нощ през 1773 г. в пристанището на Бостън.

Дали умишлено или не, името на което са се спрели, намеква, че те смятат избраното правителството във Вашингтон за толкова нелегитимно, колкото е и една далечна, управляваща без избори монархия. То загатва за нещо фундаментално погрешно при самите данъци, или най-малкото, че сегашният размер на данъчното облагане (най-нисък от десетилетия) е опасно задушаващ. Името намеква също, че в борбата с такъв гнет методите извън нормалните политически канали са оправдани.

Трябва да признаем, че това разбиране за настоящето и миналото ни съдържа дълбоки дефекти. Прочитът на Декларацията на независимостта показва, че нашите предци не са се разбунтували срещу данъците като такива, а със сигурност не и срещу правителството по принцип.

В дългия списък от “неправди и посегателства”, документирани в Декларацията, данъците се споменават едва в 17-та точка и тази точка не е нито оплакване от размера на данъците, нито възражение срещу идеята за облагане с данък. Родоначалниците ни се възпротивили на Британската корона, както пишат: “заради налагането на данъци без нашето съгласие”. Те били загрижени за “съгласието”, тоест за върховенството на народа, не за данъците.

Първата точка в техния списък укорява краля за “отказа му да одобри закони, които са възможно най-полезни и необходими за общественото благо”. Забележете, че подписалите декларацията са искали да прокарат (!) закони, не да ги отменят, и говорят още в началото за “обществено благо”, а не за отделни лица или за “частния сектор”.

Те знаели, че са нужни обществени действия (включително ефективно и отзивчиво правителство), за да се гарантират “животът, свободата и стремежът към щастие”. Второто им оплакване подсилвало първото. Те обвинявали краля, че е “забранил на губернаторите си да прокарват закони от непосредствена и неотложна важност”. Ще повторя, дедите ни са искали да въвеждат закони, не са били фанатични противници на правителството.

Изброените от трета до девета точка “неправди” също по някакъв начин са свързани с това как са се приемали закони или как се е раздавало правосъдие. Документът изобщо не споменава нещо, което да напомня за гнет от страна на раздуто правителство чак до оплакване номер 10 (”Той създаде голям брой нови служби и изпрати тълпи служители да тормозят хората и да изяждат състоянието им”).

Погрешното тълкуване на този наш основен документ върви успоредно с неразбирането на конституцията ни. “Федералното правителство се създава от щатите, за да действа от тяхно име, а не обратното”, каза наскоро губернаторът на Тексас Рик Пери.

Не. Конституцията ни започва с думите “Ние, народът”, а не “Ние, щатите”. Във встъплението на конституцията се говори за насърчаване на “по-съвършен Съюз”, за “Правосъдие”, “обща отбрана”, “всеобщо Благоденствие” и “това Благо Свободата”. Това са били националните цели.

Знам, че защитниците на правата на щатите благоговеят пред Десетата поправка, но когато думата “щати” се появява в конституцията, тя обикновено е част от израза “Съединени щати” или обозначава това как щатите и населението им ще бъдат представени в националното управление. Учили сме това в началното училище: конституцията заменя Устава на конфедерацията, за да създаде по-силно (!) федерално правителство, а не по-слабо конфедеративно управление. Гледната точка, споделяна и от Пери, била отхвърлена първо през 1787 г., а после през 1865 г.

Всяка година възхваляваме предците основатели, че са въстанали срещу кралското господство и са създали изключително трайна система за самоуправление. Може да разрушим тази система, ако забравим, че целта на предшествениците ни е била създаването на представителна форма на национална власт, достатъчно силна, за да гарантира общественото благо. Тя все още е напълно способна на това. Но ако се преструваме, че живеем в Бостън от 1773 г., ще стигнем до погрешни заключения и ще изберем някои забележително глупави възможности.

Източник: e-vestnik.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.