Home » Авторски страници

Културата е това, заради което съществуват народът и държавата

2011.07.30 Един коментар

За срещата на Дмитрий Лихачов с българската университетска общност отпреди три десетлилетия разказва Nik – Николай Гусев*

Отварям една малка книжка и ме връхлитат спомени с тридисетгодишна давност.

На 6 юни 1986 г. съм подарил на големия ми син „Писма за доброто и прекрасното“ на Дмитрий Лихачов – превод от руския оригинал, току-що публикувана у нас (и само една година по-рано – през 1985 г., досетете се защо едва тогава, отпечатана в Русия).

Не съм очаквал, че младежът ще бъде така силно впечатлен от прочетеното; нашарил е луксозното издание (с превъзходните илюстрации на Евгений Босяцки) с подчертавания почти на всяка страница, изпълнил го е с единични и тройни възклицателни знаци.

Нещо повече: скоро след като му я подарих, отишъл и закупил от книжарниците един издателски топ (над две дузини) от книгата и ги раздавал на близки и приятели (струваше само 1.52 лв. бройката).

Спомних си и първата и единствена среща с акад. Дмитрий Лихачов.

Беше лятото на 1981 г.

В сградата на Софийския университет заседаваше Първият международен конгрес по българистика (23 май-3 юни). Макар и преподавател, нямах достъп до откриването – там местата бяха ограничени и запазени само за „отговорните другари“.

Но след откриването всеки можеше да посети съответната презентация на конкретния интересуващ го участник. Избрах да чуя двама автори: руснака академик Дмитрий Лихачов и българина проф.Марко Марков (юрист, живеещ в Швейцария, автор на “Droit de l’espace”, бивш университетски преподавател).

Малката аудитория – първата вдясно на партера в северното крило – едвам побра желаещите да чуят академика.

Тогава този висок (не само на ръст!) приятел на нашия народ каза почти същото като в последното си интервю:

„Български приятели,

Не забравяйте, че вие сте най-древната от съществуващите днес културна нация, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древна култура.

И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето… И нека да не забравяме, че една малка нация може да се прослави… единствено с постиженията си в областта на културата.

Какво е културата?

Културата е това, заради което съществуват народът и държавата. Това е единственото, поради което съществуват.

За да се пие, да се яде, да се поставят световни рекорди – заради това не си струва да съществува една нация.

Целта на нацията, огромната цел, е създаването на култура.

Онова, което академикът не можеше да каже в онзи момент – по разбираеми причини – но което викаше от всеки ред на неговото творчество и личен пример – е казано в прав текст в това последно интервю:

„И тъкмо в това е приликата ни с Бога – Бог е създал човека по Свой образ и подобие не защото му е дал очи , нос, коси и т.н. – не в това е приликата ни с Бога (и ако е в това – не това е същественото) – Бог е създал човека като творческа личност, като създател, и сред народите предимство имат народите-творци, а не онези, които побеждават и разполагат с по-голема военна мощ.

Нито войните, нито развлеченията, нито дори щастието да имаш многобройна челяд, са целта на човешкото съществуване.

Народите, държавите, нациите – изобщо човечеството – съществуват, за да създават култура, да създават културни ценности.

И това много добре са разбирали хората преди нас: държавата трябва да дава пари за културата, а не културата да събира пари за държавата.

Защото изкуството – което и да е изкуство – ако е истинско, то учи на нравственост, учи на трудолюбие, учи ни да бъдем внимателни един към друг, и преди всичко ни учи на човеколюбие.“

Този човек – образец на деликатност – не можеше да подмине в последните години от живота си темата, която и днес продължава да вълнува милиони хора, особено в Източна Европа – за ролята на т.нар. „комунистическа партия“:

”Много мъка донесе на Русия и на България – на славянските страни повече, отколкото на другите, пък и на германците също – завземането на властта от комунистическата партия.

Това си беше чисто завземане на властта.

Не е имало никаква Октомврийска революция.

Просто отиват и завземат института „Смолни“, където се настанява Вторият съвет на войнишките работническо-селски депутати. И никой не обръща внимание на това… Във всеки случай никой не е мислил, дори не е подозирал, че е настъпил преврат… да не говорим пък за революция.

Нищо подобно не е имало, и постепенно, в началото на 1918 г. цялата власт преминава към „Смолни“. Там просто е имало по-решителни хора.

И нарекоха това „Октомврийска революция“… просто завземат „Смолни“ – и толкоз.”

Не ми се ще да завършвам тези редове на минорна поанта. Затова ще цитирам няколко реда от „Писма за доброто и прекрасното“, които говорят както сами за себе си, за своя автор, но и на всички, имащи уши да чуят, сърце да усетят и разум да разберат:

„Колко е важно да виждаш, да чуваш, да запомняш с препълнено от любов към хората сърце!

Съвсем не е лесно да се забелязва доброто.

Не бива хората да се ценят единствено заради техния ум и интелигентност.

Ценете ги заради тяхната доброта, за техния труд, за това, което ви свързва…“

————————–

* Tози разказ на Nik бе предизвикан от нашата публикация от миналата седмица – Акад. Лихачов: Българите – най-древната културна нация

One Comment »

  • Nik said:

    КУЛТУРАТА Е ОНОВА, С КОЕТО НАРОДЪТ И НАЦИЯТА
    ГЛАВНО ОПРАВДАВАТ ПРЕД БОГА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

    “Впрочем, културата е огромно цялостно явление, което прави населяващите определено пространство хора от население в народ, нация.
    В понятието култура трябва да влизат и винаги са влизали религията, науката, образованието, нравствените и морални норми за поведение на човеците и държавата.
    Культура – это то, что в значительной мере оправдывает перед Богом существование народа и нации.”

    Малко известно е, че заради протест по повод посегателството (през 1918 г.) на болшевиките върху стария руски правопис младият 22-годишен студент Дмитрий Сергеевич е бил арестуван и хвърлен за 5 години в комунистическите затвори и лагери.
    Ето какво пише за този период от живота на бъдещия академик руската „Википедия“:

    “8 февраля 1928 года арестован за участие в студенческом кружке «Космическая академия наук», где незадолго до ареста сделал доклад о старой русской орфографии, «попранной и искажённой врагом Церкви Христовой и народа российского»; осуждён на 5 лет за контрреволюционную деятельность. До ноября 1931 политзаключённый в Соловецком лагере особого назначения. . . В ноябре переведён из Соловецкого лагеря в Белбалтлаг, работал на строительстве Беломорско-Балтийского канала. Освобожден в 1932 году и вернулся в Ленинград.“

    (Подобни посегателства върху българския правопис бяха извършени през 1922 г. от управлението на „народния трибунАлександър Стамболийски, последвани четвърт век по-късно от Комисията „Осинин“; попълзновенията върху „демократизирането на езика“, извършвани от пишман филолози, не са секвали – зер неграмотността и полуграмотността , които държат парите и властта – трябва да подменят редовно смокиновия лист, прикриващ невежеството им).

    „Дмитрий Лихачёв всегда был глубоко верующим человеком. О своих религиозных чувствах он публично не рассуждал, редко писал, но веру свою крепко хранил. В разделе «О жизни и смерти» в своей книге «Русская культура» он писал так: «Религия либо занимает основное место в жизни человека, либо у него ее нет вовсе. Нельзя верить в Бога „попутно“, „между прочим“, признавать Бога как постулат и вспоминать о Нем только, когда спрашивают».“

    В тази връзка предлагам на вниманието ви няколко паралелни цитати от Светото писание и „Писма за доброто и прекрасното“:

    „14. А това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади, и не принасят плод.“ (Лука 8:14)
    Човек трябва да мисли за това, което е най-важно за него и за другите, и да отхвърли всички празни грижи.“ (Писмо 4. Животът – най-голямата ценност)

    „15. А това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.“ (Лука 8:15)
    Трябва да бъдем искрени с хората, да проявяваме търпимост и да търсим у тях преди всичко доброто.“ (Писмо 4. Животът – най-голямата ценност)

    „36. Защото, каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Марк 8:36)
    Като си поставя задачата да прави кариера или материално да се обогатява, в крайна сметка човек изпитва много повече огорчения, отколкото радост, и рискува да загуби всичко.“ (Писмо 5. Цел и самооценка)

    „12. Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.“ (Изход 20:12)
    В една стара книга пише: „Почитай своя баща и своята майка, и дълголетен ще бъде земният ти път.“ (Писмо 7. Човек трябва да бъде интелигентен)

    (Книгата на Лихачов, както вече знаете, видя бял свят едва през 1985 г. Онова, което навярно не знаете, е че е станало след намесата и съдействието на Раиса Максимовна Горбачова. Но дори и това не е било достатъчно, та се е наложило да нарече Библиятаедна стара книга“).

    „3. Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.“ (1Коринтяни 11:3)
    Читателят навярно е забелязал, че се обръщам предимно към мъжа, към главата на семейството.“ (Писмо 8. За възпитанието)

    „17. А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и аз работя.“ (Йоан 5:17)
    Човек трябва винаги да се учи. Всички големи учени до края на живота си не само са учили другите, но и сами са се учили. Ако спреш да се учиш, няма да можеш да учиш и другите.“ (Писмо 16. Обичайте учението)

    „3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ (Матей 7:3)
    Злото в човешката душа винаги е свързано с неразбиране на другите хора, с мъчителното чувство на завист, с още по-мъчителното чувство на злонамереност, с неудовлетворение от собственото положение в обществото, с вечната изпепеляваща човека злоба и разочарование от живота. Злият човек се семонаказва чрез злобата си.“ (Писмо 19. Да разбираме изкуството)

    (Може би тази мисъл, сочеща на взаимообвързаността между простотията и насилието, ме беше мотивирала преди четвърт век да й придам лапидарност чрез латинизирането й; така се роди ”Ignorantio mater violentiae est” – „Невежеството е майка на насилието“)

    „33. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир.“ (1Коринтяни 14:33)
    Природата си има своя култура. Хаосът съвсем не е нейното естествено състояние. Напротив, хаосът… е противоестествено състояние на природата.“ (Писмо 21. За руската природа)

    „35. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро.“ (Матей 12:35)
    Най-ценното в живота е добротата – умната и целенасочена доброта. Тя е и най-ценното у човека, най-предразполагащото към него, тя е най-верният път към щастието. Открива щастието онзи, който се стреми да прави и другите щастливи, който е способен да забрави собствените си интереси.“ (Заключение)

    В заключение – думите на един съфамилец за човека, който през целия си съзнателен живот се е стараел да изобразява в себе си Иисуса Христа – в което, всъщност, се състои и самото християнство:

    “Дмитрий Сергеевич Лихачов съпреживя с Русия всички изпитания, запазвайки при това в себе си онова, което по същество е и главно национално достояние: абсолютна порядъчност при всякакви условия; вътрешна независимост въпреки външната несвобода – т.е., казано простичко – природното човешко достойнство“
    В.А. Гусев, директор Государственного Русского музея

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.