2024-03-29

1 thought on “Измамници и будали

  1. „- На неквалифицирана работа е невъзможно да се печелят по 30 долара на час.“

    Това, което талантливият автор Веселин Кандимиров пропуска, е че на българска територия и на свръхвисококвалифицирана работа е невъзможно да се печелят не 30, но дори и 3 долара на час.

    Същевременно на територията на българската мафия, известна на света и като „Република България“, най-нискоквалифицираната работа е най-високо платена.

    По тази причина отпадъкът на образователната система (т. нар. „маргинали“) се возят в суперскъпи западни автомобили, хранят се в най-недостъпните за средностатистическия българин ресторанти, „отскачат“ до Цариград да си пият кафето и до Лондон – късния си следобеден чай.

    Е, да, отвреме-навреме „ние ги хващаме“, но за сметка на това „съдът пък ги пуща“; какво да се прави, нали трябва да се вдига и пушилка – ако не за вътрешна консумация, поне да заблудим Daniel Kahaneman (т.е. Запада), че и „у нас“ е като „у тях“.

    Сякаш Западът не знае „как е“, но изглежда му допада „да е така“.

    (В същото време хиляди висококвалифицирани българи като мен виждат ежедневната кофичка кисело мляко като далечен спомен от маргинално минало, а пластмасовата чашка обикновено кафе – като непостижим интелектуален блян).

    Така че ако някой заслужава Нобелова награда за ГЕНОЦИД, няма по-достойна кандидатура от тази на архитектите на Прехода, които по блестящ начин претвориха повелята на Партията за унищожаване на интелектуалния потенциал на нацията чрез довеждането му до просешка тояга.

    Техно е хрумването да стимулират развихрянето на дребна и средна престъпност и да ангажират вниманието на населението с ежедневието на „кокошкарите“, за да могат спокойно да доограбят де що е останало неплячкосано в България.

    Те доведоха до логическия му апогей партийната практика на щедро поощряване нискоквалифицирания труд на „трудещите се“ при презрително ниско заплащане на непонятния тям труд на „чантаджиите“.

    Образованието, науката и културата за тех са „последна грижа“.

    Последният писък на модата при тех е магистрален.

    Вероятно за да не им изстива цариградското кафе и да не се налага да им притоплят лондонския Url Gray Tea.

    Както и за да има по-широк терен за множащите се магистрални жрици.

    Какво ги интересува гурутата на Прехода, че има КОНВЕНЦИЯ против ГЕНОЦИДА?

    В техен превод тя носи малко по-различно название: „Конвенция ЗА геноцида“.

    O tempora, o mores!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *