Home » Избрано

Турски писател на съд за обида на Ердоган

2011.06.15 Няма коментари
Spread the love

Ахмет Алтан – авторът на „Като рана от меч” на 09.06.2011 бе изправен пред Втори Наказателен състав на съда в Кадъкьой по обвинение за публична обида на министът-председателя Реджеп Тайип Ердоган. На 15.01.2011 г. от страниците на ръководения от него вестник „Тараф”, Ахмет Алтан обвини министър-председателя в „празно перчене и демонстриране на сила” по повод нареждането му да бъде съборен изграждащият се в Карс „Паметник на човечността” – замислен като символ на турско-арменското приятелство.

Ахмет Алтан е роден през 1950 г. в Анкара, в семейството на писателя, журналиста и общественика Четин Алтан, брат на проф. Мехмет Алтан. На двадесет и четири години започва да работи като репортер във вестник, за да достигне до поста главен редактор на в. „Тараф”. През 1985 г. книгата му „Следа във водата” е конфискувана и забранена за разпространение. Подари политическите си възгледи през 1995 г. Алтан е осъден на година и половина затвор. На него все още пренадлежи европейския рекорд за най-продавана книга – 1 000 000 тираж за 45 дни!

На 08.01.2011 г. министър-председателят Режеп Тайип Ердоган посещава Карс за поредна среща със симпатизантите на партията си. Градът е разположен в североизточна Турция, в непосредствена близост до границите с Грузия и Армения. В многовековната си история е бил част от Арменското Карско царство (Х-ХIв.), по-късно превзет от Византия, през XII в. става част от Грузия, през XVI в. е завладян от османците, за да се стигне до Санстефанския мирен договор – 1878, когато е присъединен към Русия. През 1918 се превъръща в част от Първата Арменска република – до 1921 г. – по силата на Карския договор е даден на Турция. Населението е смесено – мюсюсмани шиити и сунити, кюрди, азери, тюкмени, арменци, грузинци (повечето асимилирани) и много малка част руснаци и немци.

През 2006 г. в знак на помирение и затопляне на отношениеята между Турция и Армения, областният управетел на Карс Невзат Бозкурт предлага да се издигне паметник „който да се вижда и от Армения”, символизиращ приятелството между двете страни. Така се ражда идеята за „Паметника на човечността”. Проектът и изработването са възложени на Мехмет Аксой – един от най-изявените скулптори на съвременна Турция. При посещението си на 08.01.2011, г-н Ергоган решава да провери как вървят нещата около строящия се паметник и отсича: „Този урод – не!” Да се събори!”

На 15.01.2011 от страниците на в. „Тараф”, в статията си, озаглавена „Ердоган и напразното перчене”, Алтан се обръща към министър-председателя: „Това ли е твоят морал и душевност, това ли е твоята човечност, това ли е твоето мъжество и благородство?” За пореден път Ахмет Алтан показа смелост и активна гражданска позиция: „Един министър-председател, който до толкова е изгубил чувството си за мярка, трябва да ни накара сериозно да се замислим. Дали г-н министър-председателят ще има смелост да нарече „уродливи” многобройните, не до там естетични, паметници на Ататюрк в цялата страна, или многобройните грозни джамии, които се построиха? Или избира лесни и беззащитни цели, за да демонстрира перчене и сила? Ако г-н министър-председателят не харесва „Мадам Бовари” или „Ана Каренина”, задето изневеряват на мъжете си, следва ли от това, че трябва да ги изгорим на площада? На това, че не чете романи, на това ли трябва да сме благодарни, че все още не горим книги по улиците?” И продължава: „Като фанатизиран мюсюлманин министър-председател, не би трябвало да тълкува като намек, думите на пророка Мухаммет, които аз просто цитирах. Какъв би искал да остане в историята – като исторически лидер, или като тъмен герой.
Г-н прокурор, присъдата, която ще произнесете няма нищо общо с мене. Във ваши ръце е да решите, дали да защитавате страната на слабите, или да произнесете присъда, продиктувана от нечие настроение и вургарност. Ако ме осъдите, г-н министър-председателят ще разруши още много паметници. Но, ако решите, че съм невинен, може би ще му помогнете да осъзнае грешката си. А осъзнае ли я, това ще бъде добре както за страната, така и за него самия. Аз само ви моля да посочите отново правият път на един самозабравил се от собствения си триумф лидер.”

Оставям без коментар дали в 21 век журналист, трябва да бъде съден, за това че е споделил мнение по случващи се в страната му събития на страниците на вестник (не задавам и въпроса „ако не прави това, тогава какво би трябвало да прави?”; не коментирам художествената стойност на паметника, нито естетическия критерий на министър-председателя, още по-малко се спирам на факта, че демонтирането на паметника започна броени дни преди парламентарните избори, само се питам пророк ли е Ахмет Алтан, защото финалните думи от романа му „Като рана от меч”, звучат точно така:
„… Тиранията по тези места никога няма да си отиде напълно, че просто едната ще бъде заменена с друга, че по тези земи може да съществува единствено и само деспотизмът.” Много ми се иска този път да греши.

Мария Петрова

http://novinar.bg/news/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.