Home » Избрано

Светла Петрова. Думи след края на “Сеизмограф”…

2011.06.10 Един коментар

 

– Напусна bTV заради наглед незначителен повод – преместиха „Сеизмограф“ само с 1 час назад, не е кой знае каква разлика. Дали пък някой няма да каже, че просто капризничиш?

– О, да! Ако погледнем нещата от този ъгъл, няма кой знае каква разлика. 17 е също хубав час. Но не става дума за импулсивна или емоционална моя реакция или каприз, а за едно решение, което е зреело у мен през годините и в крайна сметка това намерение на ръководството някак го улесни… Сам по себе си, фактът не е особено значителен, наистина промяната изглежда козметична. Хубаво, нека си сложат там комерсиалната продукция, въпреки че публицистиката и новините са в по-хармонично единство, но новите собственици, виждате ли, имали друга концепция, били концентрирали ресурса в часовете между 6 и 12 вечерта, от дневната програма не се интересували толкова… Говоря за едно по-генерално отношение и към „Сеизмограф“, и към публицистиката изобщо. В два аспекта: първият е свързан с политиката на телевизията, която би следвало да е наясно за ползата от такива предавания – че те й придават тежест, авторитет, създават доверие в аудиторията и затова трябва да им е майка, не мащеха. Вторият е следствие на първия: тъй като по презумпция това не са комерсиални предавания, в тях се инвестират минимум ресурси. И аз през последните три години страшно се уморих. Просто страшно се уморих…

– Колко хора бяхте в екипа?

– С мен – двама на практика… И вторият, продуцентът, е едно дете на 26 г., Мартинка. И добре, че детето беше умно, интелигентно, обучаваше се в движение и се развиваше със страшна скорост, та благодарение на мозъчето му, дето щракаше, успяхме да постигнем резултати. Имаше и едно момче, Васко, което вършеше техническа работа – не толкова творческа, но полезна организационна работа. Той движеше цялата документация, а аз имам огромна документация, прибрала съм се с два грамадни кашона у нас и два също толкова големи са при продуцентката ми. Аз държах да се пазят писмата на всички зрители и по възможност на всички да отговаряме – къде в предаването, а в повечето случаи лично по телефона, и да се опитваме да решаваме проблемите им. И с нашите мизерни силици много направихме. Но това е във висша степен уморително, направо изтощително.

Защото не може да се поставят свръхизисквания, а в същото време нищо да не се инвестира за постигането им. Аз съм питала: „Какво повече искате от „Сеизмограф“? Какви точно резултати очаквате от това предаване, което не е позиционирано в праймтайма, няма екип и е ограничено от жанра?“ Защото аз не мога през събота да каня Азис и Анелия, както външните продукции, а трябва да се занимавам със злободневието на държавата и да оставам в границите на жанра. „Вие абсолютно никакъв ресурс не влагате, а от мен искате феноменални резултати, почти като от забавна програма!?“ Това е като да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича… Та през последните години трябваше хем да поддържам този респектиращ рейтинг, хем в същото време да обучавам, да преподавам. Двамата младежи съм ги обучавала всекидневно. Но неотдавна момчето напусна, защото кризата застигна родителите му в Испания и то повече не можеше да се издържа с 300-те лева, които получаваше. А миналата година bTVдори не можа да намери формула, по която да му плаща, и тези 300 лева аз 7 месеца съм му ги давала от джоба си!!! Защото не можех без него! С това искам само да илюстрирам, че не се проявяваше никакво разбиране към проблемите на предаването. Нормално е на тази възраст и с това, което съм постигнала в професията, да имам прилични условия за работа, да имам по-сериозен екип, да не се боря за някакви 300 лева… И много отдавна вече се замислях… Въпреки че бях силно привързана към bTV, това са 10 г., никъде не съм работила толкова! Да не говорим, че при сегашните управляващи трудностите наистина станаха невероятни.

Още преди 2 г. хора от мениджмънта на bTV, свързани с програмата, се бяха прицелили в този слот. Предполагам, че са имали предимно комерсиални съображения. Не съм убедена, обаче, че изхождаха единствено от интереса на телевизията. Защо? Защото, когато „Сеизмограф“ е позициониран там, приходите от цялата реклама – а тя никак не е малко, обикновено над 4 минути бяха блоковете – изцяло отиваха в касата на bTV, защото сме вътрешна продукция. Убеждаваха ме, че ако там се позиционира външна продукция, при същия обем реклами приходите ще скочат двойно. Дори да е така, от това не следва автоматично, че в телевизията ще влязат два пъти повече средства, тъй като не е ясно какви са условията на договора с външния продуцент и дали половината от парите не отиват при него. Отделно се заплаща продуктът, който той предоставя на bTV, защото това е неговата стока и телевизията я купува срещу определена сума. И като се направи калкулацията, нищо чудно от външната продукция да влизат по-малко пари, отколкото от „Сеизмограф“. Но с външните продуценти, извън официалните, могат да се постигнат всякакви други договорености: да се разиграват комерсиални схеми, парите от които да влизат не по сметки на bTV, а в частни джобове. Не казвам, че така е ставало, защото нямам доказателства, казвам само, че може да има и такава мотивация на желанието да се измести предаването от този слот. Но това изобщо не е моя грижа, да му мислят собствениците, в края на краищата, става дума за частна телевизия, нали така? Затова поставих принципно въпроса: „Иска ли bTV да има предаване като „Сеизмограф“ или не? Защото ако иска, това винаги ще е свързано с търговски компромис, но ще носи други дивиденти.” Убедена съм, че bTV няма да е и не е същата без „Сеизмограф“! Знам, че в момента има отлив на интелигентна публика. Аз самата вече не гледам собствената си телевизия. Гледам Канал 3, гледам СКАТ…

– СКАТ и Канал 3?!

– Да, защото те в момента са опозиционните телевизии в България. Там я има контрастната на властта гледна точка, там не се гримират новините, не се комбинират с други новини, за да се манипулира аудиторията в полза на управляващите. Има различни техники на манипулация, някои са изключително перфидни, те са незабележими за масовата публика, само че човек от професията ги улавя безпогрешно. Още повече, че падна равнището на всичко, включително и на медийните манипулации. Понякога се правят по съвършено грубоват, наивен, бръснарски начин. Например, за експертизата на БАН за подслушания скандален телефонен разговор на министър-председателя с шефа на митниците при нас излезе единствено информацията, че записите били манипулирани. Но колкото и мъглява да беше въпросната експертиза, в нея имаше още 3-4 важни точки: че става въпрос за истински СРС-та; че авторите не се ангажират с мнение дали съдържанието е манипулирано… Имаше и други подробности, които доста променяха крайните внушения на съобщението. Репортерът си беше свършил работата съвестно, беше описал експертизата в нейната цялост, но крайната версия на новината беше доста различна от оригинала. Е, продуцентите могат да кажат, че са орязали материала поради липса на време, но някак това не бива да става за сметка на истинността и пълнотата на фактите. Затова ми се струва, че причината за спестената информация е друга.

– „Сеизмограф“ ли беше най-гледаното публицистично предаване?

– По обективни показатели, по данните на пийпълметрията – да! Ние имаме забележителни постижения през есенно-зимния сезон, аз пазя цялата статистика, защото знаех, че в един момент ще ми се наложи да се аргументирам. Имаме едно 8 и едно 9 място в топ 50, а през целия сезон позицията ни е била между 10 и 15 място в класацията (топ 50 е рейтингова класация на всички предавания от всички телевизии, които се класират по данни от пийпълметрията – б.р.) Там се състезаваш с всичко – с турски сериали, с шоу-програми и футболни мачове. Ние имаме тези резултати, това е лесно доказуемо и аз не виждам какво повече може да се иска от публицистично предаване като „Сеизмограф”?! Какво, да сме на второ или трето място?! Без пари, без реклама, без екип и със стягащите доспехи на жанра?! Високият ни рейтинг, разбира се, е следствие и от по-голямата гледаемост на bTV, аз отчитам това, но, така или иначе, „Сеизмограф” беше най-гледаното публицистично предаване. Затова, когато ни в клин, ни в ръкав тръгнаха да му сменят часа, това нямаше как да не бъде и знак за отношение. Аз разговарях с ръководството на bTV – разговорът мина в съвсем приятелски тон – и им казах, че, според мен, има политически атаки към предаването. В комбинация с вътрешно-програмните, които са от друг характер, те доведоха в крайна сметка до този резултат. Но ми отговориха тогава: „Не, не, единственото, за което мислим, е някаква козметична промяна, например, да си размените местата с „Море от любов”. „Чудесно, казвам, 17.00 не е лош час; който иска да ме гледа, ще ме гледа и в 17.00, но трябва да сте наясно, че до изборите една такава промяна – и от мен самата, а и от мнозина други – ще се изтълкува като изпълнение на политическа поръчка.” Смятам, че бях длъжна – не да ги предупредя, а просто да ги уведомя за евентуалните последствия.”След изборите – казвам – съм съгласна и преди обяд да отида. Даже може да се записваме в петък вечер, а вие ни излъчвайте, когато искате, на другия ден. И без друго, откакто съм в bTV, работя на живо в събота от 18.00 – след 10 г. ще си освободя уикенда. Но нека да бъде след изборите!“ Не се съгласиха! Питам аз: финансов колапс ли щеше да преживее bTV, ако „Сеизмограф“ беше останал още няколко месеца в 6 следобед? Защото няма логика да предприемаш такава промяна в средата на сезона – изведнъж хоп, хващаш двете предавания и им разменяш местата ?! Освен това, много смешновати изглеждат тия аргументи как публиката искала младежко развлекателно предаване…

– Кой я знае какво иска публиката?

– А де, а де!… Може да е имало някакво проучване, аз лично не съм го виждала. Вярно, всяка година се прави проучване на зрителските нагласи, но какво да ти кажа… В България вече всичко е толкова прогнило, толкова совите не са това, което са, че на нищо не можеш да вярваш – нито на проучвания, нито на рейтинги, на нищо! И как публиката не искаше такова младежко предаване през есенно-зимния сезон – това показват позициите на „Сеизмограф“, и изведнъж от януари го заиска?! Аз нямам нищо против външните продукции, правят ги доказали се хора. Любопитно е, обаче, че там властта ходи с удоволствие и на конвейер, въпреки че част от колегите са си създали имиджа на страшно непоколебими публицисти. И тази власт е толкова тъпа, че ходи там да я правят на мат и маскара, а не иска при мен да дойде, въпреки че очевидно не съм чак толкова страшна, чак толкова остра и чак толкова непоколебима. Това вече навежда на друга мисъл – че просто в случая става дума за PR, става дума за едни пари, които се изливат във въпросните външни продукции, и за договорки от вида: „Ние ще ви пратим тоя и тоя, но ще се разберем за въпросите и как да протече разговорът.“ Това е имитация на журналистика. Тези колеги не са неспособни, напротив – те са способни, те са се наложили, те са имена, но вече участват в друга игра. В този смисъл, те не са журналисти, а просто телевизионни водещи, които имитират журналистика. И това би било абсолютно в реда на нещата, но само ако се разбере (и ако публиката бъде наясно) какви точно договори има между външните продукции и някои държавни институции и PR агенции.

Още преди 2 години бяха първите опити „Сеизмограф“ да бъде изтласкан. Тогава ме спаси единствено едно скандално интервю със Сергей Станишев. Това му беше първото и последното гостуване в „Сеизмограф“ като министър-председател. Те по един път идват, не повтарят (смее се). Нищо, че другите изглеждат страшни. Май в крайна сметка такива като мен (дип, че много не останахме!) са по-страшни, защото не влизаме в схеми и в сделки и не правим търговия с тази професия. Аз вероятно ще задавам същите въпроси като ония колеги от външните продукции, но в даден момент може да попитам друго, което ме е споходило внезапно или пък съм подготвила предварително, и то да ги постави натясно, да се почувстват некомфортно. Затова властимащите предпочитат предавания, където държат нещата под контрол и където могат да си се чувстват удобно от начало до край. И където идеята очевидно е не толкова да се обслужва обществото, както би трябвало да прави журналистиката, а да се лъскат управленски образи. За мен е много симптоматичен случаят с Ана-Мария Борисова, когато беше пресен-пресен министър. В деня на избирането й дойде за малко в нашите новини и естествено ние с моята малка и умна продуцентка Мартинка я пресрещнахме и я поканихме да гостува в събота в предаването. „Да, с удоволствие -отговори тя, – но нека малко да опозная сектора“. И така, както на нас ни отказа в събота, се появи на другия ден в неделя в „Опасно близо“ с Диана Найденова при Росен Петров… Какво, беше опознала вече сектора!? Близо е до ума, че управляващите са в специални отношения с тази външна продукция в bTV; че най-вероятно това минава през някакъв договор, а щом има договор, има намесени пари, в което принципно няма нищо лошо – нали външните продуценти също трябва да преживяват, но ако е обозначено, ако се знае и ако не се представя като журналистика.

Та точно след интервюто със Станишев ме викат горе в програмата и ме питат: „Сега какво ще правим със „Сеизмограф“?“ „Защо – казвам – какво да правим?“ „Ами ето тука в 18.00 Карбовски е силна конкуренция…“ Казвам: „За мен това не е никаква новина, от 5-6 г. за мен той е силна конкуренция, той прави сензационни сюжети, занимава се с цигани, проститутки, гейове, те са атрактивни, а той допълнително провокира и т.н…“ Но факт е, че през всички тези години няма предаване на Карбовски, което да е с по-висок рейтинг за цялата аудитория. „И какво – питам – смятате да правите?“ Имаха някаква щура идея да ме сложат в неделя след „Отпечатъци“, тоест, нещо като публицистичен анклав в програмата да има – най-напред „Сблъсък“, след това „Отпечатъци“ и накрая „Сеизмограф“: три близки по формат предавания, нанизани едно след друго, които често се занимават с едни и същи, актуални за периода теми. Когато са разделени във времето, това някак си не е опасно, но когато са наредени в един блок и правят такава програмна „тухла в стената”, тогава вече е различно. И колкото и да се координираме, все ще се ритаме по кокалчетата. Другото предложение беше 15.00 в неделя – възможно най-умрелият, най-заспалият час. Казах им: „Вижте, това не е сериозно! Вие, разбира се, сте в правото си да взимате всякакви програмни решения, но аз си държа на марката, на продукцията, която правя, и също съм в правото си да избера какво да правя!“. Тогава за първи път започнах да мисля за напускане. Но се вдигна голям шум след това предаване, цели партийни организации някъде от Кула, Видинско, бяха писали протестни писма – кой знае защо до агенция „Фокус“ – да ме махнат от bTV, защото съм се била държала невъзпитано с премиера, много съм го атакувала и т.н. И заради това пак предупредих: „Да знаете, че след интервюто с премиера Станишев ще се изтълкува като много сериозна политическа репресия това, което правите.“ И в крайна сметка оцеляхме тогава със „Сеизмограф”. Но вътрешно в себе си се готвех за раздяла, вече бях тръгнала да се разделям с bTV. Затова сега изобщо не става дума за спонтанно решение, каприз или хрумка.

– Трудно ли правеше предаването?

– Ами да! Предаванията в един момент започнаха да се правят адски трудно. От понеделник започваме да каним поред министрите, като, разбира се, гледаме да сме в час с актуалните събития – не може да поканиш някого само защото е министър, нали? До петък ги изреждахме всички, всеки намираше как да се спаси и след това ги гледахме, надлежно разпределени в контролираните предавания. Говоря конкретно за телевизиите, защото „Хоризонт“ се държи. Браво на „Хоризонт“… И съм много щастлива, и съм горда, че съм тръгнала от „Хоризонт“, защото те продължават да се държат като журналисти и да изпълняват мисията на тази професия!

– Добре де, с какво пък чак толкова беше неудобна?

– Ами с това, че в предаването се чуваше критика, принципна критика към властта по някакви проблеми; че редовно присъстваше опозиционната гледна точка. С това, че отвреме-навреме в него звучаха остри коментари: в началото на годината, например, когато избухна скандалът със СРС-тата, имах няколко доста пиперливи авторски коментара и бях сигурна, че това няма да ми се прости. Така и излезе в крайна сметка. Управляващите знаеха, че е много висок рейтингът на предаването, че много се гледа и са доста заразителни гражданските идеи, които се чуват в него; че е меродавно предаване, което формира обществено мнение и значи опасно за тях! Да не говорим, че в тези свои усилия „Сеизмограф” напоследък стърчеше самотен в националния тв ефир. Затова намерението е било по някакъв начин да бъде неутрализиран, обезвреден, сбутан там из програмните дебри. Ето, тръгнаха си Иво Инджев, Иван Бедров, Георги Коритаров преди това – хора с капацитет в тая професия… Аз останах като последния пилон и няма как да не забележиш, когато решат да го местят; да не забележиш, че някой си тръгва или се спира предаването. Аз разбирам, че съм създавала проблеми, но в същото време е трудно да махнеш тихомълком предаване като „Сеизмограф”. Ако е някое, което запада, крее и не се гледа, лесно може да се свали, но „Сеизмограф“ за тези 2 г. наистина дръпна много. И въпреки това, съществуваше едно такова особено тенденциозно отношение към него. Не към мен, към него! Не казвам от всички, но от определени хора в мениджмънта на bTV, които имаха интерес да се освободи слотът.

Признавам си, че съм чела писанието на Кеворк Кеворкян по мой адрес, но разбрах, че скритият му патос е как натискът към мен бил не от властта, а от Красимир Гергов. Нямам никакво съмнение откъде иде този патос – от непримиримата вражда между двамата, последвала предишното им бизнес партньорство. Така че, ако обича, „тв легендата” да не ме прави инструмент на техните компрометирани отношения! Добре, 10 г. съм в bTV, 9 и половина от тях не усещах присъствието на Красимир Гергов. Аз с този човек за 10 г. не съм говорила дори веднъж по телефона. През цялото време Красимир Гергов е бил там и името му се е свързвало с телевизията. Защо ще започне да ме натиска именно сега, през последните 6-8 месеца? Ами защото онези, предишните, дето управляваха, не са се сещали така брутално да натискат Красимир Гергов като тези, които сега управляват по този начин – чрез шантаж и рекет. Аз го усещам на клетъчно равнище, но то се и вижда. Новините на bTV не са това, което бяха в предишни години. Колегите, разбира се, опитват да запазят образа на телевизията като свободна, обективна, безпристрастна, критикуваща медия, но в тези условия е много трудно. И на мен ми стана трудно да работя – искам да поканя този, искам да поканя онзи и разбирам, че не е добре, че трябва да се балансира. Но нали и в Кодекса на БиБиСи се казва: „Трябва да има плурализъм, като се проследи цялостният цикъл на едно предаване; не е задължително, а често е и невъзможно това да се постигне в границите на отделно взет негов брой.“

В молбата ми до Люба Ризова между другото се казваше: „Условията, при които бях принудена да работя през последните години, както и актуалното намерение да се смени началният час на предаването, оформиха у мен дълбоко и трайно убеждение, че bTV няма нужда от предаване като „Сеизмограф“. Освен това, във влошената напоследък медийна и обществена атмосфера, смятам, че предаването създава проблеми на телевизията в определени политически и олигархически кръгове.“ Ами да, разбрах, например, че Валентин Златев бил крайно недоволен от предаването, което направих преди първия протест срещу високите цени на горивата. Там най-напред се прояви публично Славян Желязков, говорителят на СИЛА, който сега е навсякъде, а Огнян Минчев говори за руско-българската милиционерска олигархия. Аз не казвам, че Валентин Златев по някакъв начин се е намесил срещу мен, но съм сигурна, че не му е било приятно това, което се случва. А нали не се съмняваш, че има механизми за елиминиране на неудобни хора и предавания – перфидни, скрити и най-често действащи безотказно. Говоря за олигархическите кръгове, без да визирам конкретно някого, защото това, което започна да се чува в „Сеизмограф“ като диагноза на българския преход, като анализ на това, което се случва в страната, със сигурност не се е харесвало на т.нар. „български олигарси“. На мен ми беше ясно, че предаването създава проблеми на телевизията и затова ръководството се опита хем да ме съхрани и него да съхрани, хем да откликне някак на натиска. Но се разбра, че е много трудно. Стана ясно, че телевизията е подложена на жесток натиск и че този натиск минава през много пари.

Струва ми се, че това, което става при сегашното управление, е безпрецедентно. То не се различава по същество от пресата над медиите при предишни управници, но се прави много буквално, много брутално, много оголено – може би заради спецификата на хората, които са начело на държавата в момента; ако щеш, заради милиционерското им минало. Те не владеят друг инструментариум и затова съм убедена, че действат директно, абсолютно безпардонно, със заплахи и с шантаж. А тъй като собствениците на медиите обикновено развиват и някакъв друг бизнес, има ефективни методи да бъдат притискани за едно или друго – тежки прокурорски, данъчни, полицейски проверки. Около мен е пълно с хора, които пищят… Хора, които са дръзнали да опонират на тая власт, да я критикуват, да се бунтуват срещу нещо и които след това са подложени на невероятен административен тормоз. Особено ако са от бизнеса. Боже, колко по-лесно е това да се случи на медийните собственици! Другото, с което ги държат евентуално, са разни видове компромати. Доколкото знам, през годините на прехода е събран огромен масив от информация (под формата на СРС-та или документи) за т.нар. „български елит”. Става дума за политици, журналисти, бизнесмени… И за всекиго, ако трябва „да бъде вразумен”, се вадят спастрените компроматчета. Ясно е, че българският преход не е най-чистото нещо на този свят, крие в гънките си доста мръсни тайни. Особено за онези, които са участвали в големите сделки на отминалите години, без съмнение има какво да се извади. Да не говорим, че хората могат да бъдат шантажирани и с компромати в личен план. Ние не знаем за какво точно става дума и какви точно са заплахите, но съм сигурна, че телевизията е притисната до стената чрез тормоз над хора, свързани с нея. Мнозина ми казват: „Направо не е за вярване, как е възможно bTV да се лиши от журналист като теб?!“ „Ами – казвам, – вие не знаете какъв е залогът“. Да, действително, от телевизията се постараха да бъде относително козметична промяната, опитаха се да ме убедят да остана, вдигнаха ми даже заплатата; тоест, положиха усилия да ме задържат, но когато се оказах непреклонна, то беше ясно, че или трябва да ме оставят да си карам по старому, или да се случи онова, „лошото”, на хората, които са заплашвани. Явно е, че става дума за много голям залог, след като в крайна сметка ми подписаха молбата за напускане. Всъщност, някои директни подмятания на премиера, на силовия вицепремиер ориентират за технологията на пресиране на медиата: ето, един-два пъти сам Бойко Борисов е отправял към репортери на bTV заканителни реплики: „Знам кой ви кара да задавате такива въпроси – вашият бос!“ Това, според мен, е директно предупреждение към нашия бос. Който и да е той, той знае за какво са заканите. Та това искам да кажа – толкова арогантен, както през последните две години, не е бивал натискът. Но иначе аз забелязах подобно нещо още по времето на тройната коалиция. Тогава, по моему, беше първият пробив в новините на bTV, когато, струва ми се, изпълнихме политическа поръчка на властта. До този момент, от гледна точка на принципите на професията, bTV работеше безотказно, напълно според журналистическите закони и правила. Но явно, че първо при тройната коалиция, а особено сега, при управлението на ГЕРБ, безскрупулно се възродиха типично тоталитарните методи за подчиняване на медиите.

Но да си довърша разказа. След великденските празници отидох и казах: „Има само едно положение, при което мога да остана – да бъда оставена да работя свободно. Да няма забранени хора, да мога да поканя всекиго !“ „Забранени ” може и да е силно казано, но разбрах в последните месеци, че има нежелани хора. И ако успея да се преборя да дойдат в предаването, трябва да бъдат балансирани с други, по-желани. Но те са нежелани не от мениджърите на bTV, а от някого по върховете на властта.

– Кои са тия нежелани хора?

– Искам да мога да поканя Татяна Дончева, например. Опитах на два пъти в последните предавания, но понеже била казала някъде за Краси Гергов, че е „правешки олигарх“, се оказа, че не е желана в bTV. Обаче тя е шеф на важно гражданско сдружение, което утре може да стане фактор в изборите и в управлението на страната; освен това е крайно интересен събеседник, умен, информиран. И ето, аз се лишавам от този събеседник, защото се съобразявам с корпоративния интерес и не е редно да правя разни неща през главата на началниците си, все пак 10 г. съм била лоялен служител на тая фирма. Искам да мога да правя граждански дискусии с момчетата от СИЛА и интелектуалците от „1 ноември”, със зрители на „Сеизмограф” – да знаеш какви смислени и интелигентни хора имаше сред тях; да мога да поканя журналисти, като Явор Дачков и Велизар Енчев, д-р Николай Михайлов, социолога Цветозар Томов, Стефан Гамизов, Яне Янев, Алексей Петров… Между другото, 2-3 седмици, преди да напусна, чрез посредници разбрах, че Алексей Петров имал желание да участва в „Сеизмограф“. Естествено, веднага казах на началството, но отговорът беше: „Когато ни е необходим, ние ще го потърсим“. Разбрах, че не ни е необходим на този етап. И не го поканих. След което същата събота той се появи при Карбовски. Виж, аз съм наясно, че когато такъв човек поиска да се покаже в гледано предаване, той има да свърши някаква своя работа през телевизията. Но и аз знам как да свърша моята, така че да е защитен интересът на аудиторията. А иначе няма съмнение, че подобен провокативен събеседник, опонент на властта и с твърде редки медийни изяви, ще е крайно интересен и би донесъл добър рейтинг. Разказвам това, за да се разбере, че постепенно бе започнал да се оформя кръг от публични личности, за които беше трудно или пък невъзможно да пристъпят в „Сеизмограф”. На всичко отгоре, повечето от тях са магнит за публиката и в този смисъл гаранция за висок рейтинг. И се получава пълна шизофрения – хем искат ударни резултати, хем ми спират тъкмо събеседниците, които могат да осигурят тези високи резултати!

Тоест, гадна спекулация е, че как така в 6 часа съм имала свобода, пък в 5 вече я нямам и поведението ми било едва ли не звезден каприз! Истината е, че от месеци насам бе започнала да се стапя свободата, с която работех в предишните години. И когато на практика ми беше отказано да правя това, което смятам, че като журналист трябва да правя в тази смрачена и толкова безперспективна национална ситуация, аз си казах и им казах, че няма какво повече да ме задържи в bTV. С другото мога да се примиря – липсата на екип, на нормални битови условия, с това като шерп да търча и подготовката на предаването да е почти повинност, но когато губя свободата си, професионалната, това вече прелива чашата и… приключвам дотук. Журналистиката е професия за свободни хора!

 

Разговора води Митко Новков

Източник:  http://www.kultura.bg/bg/article/view/18514

One Comment »

  • Интервю с Борисов said:

    С премиера Бойко БОРИСОВ разговаря Мила Аврамова

    11-06-2011

    “Едно, две, три, проба…” Бойко Борисов брои.

    Градинската масичка пред правителствената вила на ул. “Секвоя” хич не е удобна, за да сложа там диктофона си. Премиерът отривисто го грабва и докато разговаряме, услужливо го държи пред лицето си. От време на време отпива минерална вода “Боржоми”, наоколо е зелено, пеят птички…

    – Да сключим сделка, г-н премиер, аз няма да ви питам кой ще е президентът на ГЕРБ, а вие няма да ми говорите за магистрали.

    – Защо, да не сте доволни от инфраструктурата на страната?

    – Не, но вече знам всичко за вашите 7 магистрали.

    – То, ако е лесно, да са ги направили другите. А това е гръбнакът на една държава. Вие досега все едно сте карали само по магистрали и ви е втръснало. Не мога да разбера що за нация сме. Ама добре…

    – В понеделник имате рожден ден, та се сещам, че точно преди 10 г. на 13 юни бяхме заедно в Банско. Животът ви беше различен – имахте приятелка, “по-добър търговски вид”, както обичате да казвате, управлението на страната не ви тежеше на раменете. Тогава или сега “сам като куче”? Какво бихте избрали?

    – Е, тогава беше по-добре, но сега няма връщане назад. А и събитията си следваха естествения ход. В един момент много-много и не зависеше от мен. Исках да си остана главен секретар на МВР. А ме продадоха много бързо. Петканов – конституционен съдия, Румен Петков – министър. И за мен не остана място. Ако не беше това съвпадение след няколко месеца да има избори за кмет на София, щях да отида в канала. Така че без нищо сам успях да направя това, което съм в момента. Сам-самичък.

    – Какво наричате “канала”?

    -Каналът е отпадък. Свършваш, приключваш с кариерата и с всичко останало. Тогава вече нямах и собствен бизнес. След пет години в МВР…

    – Смятате ли, че някой наистина ви вярва, че сте “сам като куче”. С тия тълпи обожателки, които вървят след вас?

    – Нито ме интересува дали някой ми вярва, нито пък ще седна на някого да се обяснявам. Ето, качете се горе в спалнята и разгледайте. И ако намерите едни гащи, или една женска дреха, или нещо, кажете ми “Хасан”.

    – Е, вие няма да ги метнете на леглото да ги видя аз.

    – Можете да отворите, който искате гардероб. Но иначе личният ми живот по никакъв начин не е бил и няма да бъде тема на разговор. По простата причина, че е приключил.

    – Е, това звучи много тъжно.

    – Тъжно, но факт. И след като съм се лишил от това, най-малко бих искал да се говори по тази тема.

    – Как властта промени живота ви?

    – Промени го отвратително. Отида да играя футбол и… “Бистрица” щеше да влезе в “А” група, а останаха трети. Защото момчетата се стреснаха. Прочетоха такива лъжи и измами. Не мога и футбол вече да ходя да ритам. Който ме познава, знае, че аз от 20 години залагам и играя тенис на вързано. Има тенисисти хиляди в България, ходете ги питайте. И кой не е ял бой! С един играем на печено пиле, с друг играем на един лев, с трети на бира, с четвърти на 5 или на 20 лева… После ги навиваме на фунийки и ми ги слагат на ракетата като майстор. Обаче глупости ми омръзна да слушам. Това е! Не ходя на кино, не ходя на театър.

    – Е, на театър ходите.

    – Ходим с министрите. С десет души охрана. То няма нищо приятно в тая работа. Да ти се отходи. Като седнеш, и почват от всички редове хората да се навеждат и да те гледат. Няма никакво удоволствие.

    – Айде сега, да не би вече да ви пречи хорското внимание?

    – Не е до вниманието. То е до интерпретации след това. Като си счупих главата, и имаше 20 фотографи и всичките ме снимат в челото. Е, кой не си е чупил главата?

    – Някои не сме.

    – Ето това ме изморява, това ме изнервя, това ми тежи. Защото аз обичам да ида на “Витоша”, да се разходя по булеварда, обичам на кино, да седна на кафе, да поговоря с приятели.

    – И откога не сте ходили така?

    – Вече няколко години. В Хасково седнахме за пет минути и гледам на другия ден “щрак” във вестниците.

    – А как успявате да се видите се близките си? С племенника ви, сестра ви…

    – Племенника ми не съм го виждал може би две-три години. Кака идва миналия месец да ме види. Леля оня ден ми се обади, че от един вестник ходил криминален репортер да му покаже къде сади картофите и разсада за доматите. И тя жената, от село Хераково е, ми вика: “Бобе, как издържаш, лельо, с такива идиоти?” И вика: “Показах им разсада и градината.” Ето това ме побърква! Защото няма за какво да се хванат. И да пратят репортер да намери леля и да види дали сади картофи!

    – Какво осъдително има в това, може би просто са направили човешки репортаж?

    – Щом така го разбирате. Според мен целта е била да напишат заглавие: “Леля му каква е кокона и не сади картофи” (смее се).

    – Е, добре де, поне на рождения ви ден с роднини няма ли да се видите?

    – Аз даже и в момента с ужас си мисля за понеделник. Първо съм казал на партията – нито искам някого да виждам, нито подаръци…

    – Сигурно ще ви осиновят няколко лъва от зоопарка.

    – Това м.г. беше прекрасно, че тия животни бяха в нечовешки условия. Вместо да ми купуват ризи, връзки и обуща, по-добре, че са ги дали за лъвовете и са им направили клетка. Така децата от цяла София ходят и гледат. Ако е за това пак да направят нещо такова. А то… писания. И накрая ще се заключа някъде или ще избягам на 13-и. Преди да имам рожден ден ми беше любимото нещо. Аз си правех рождените дни в НДК горе. Има ли по-хубав ден от тоя? Идваха всички. А сега вече не искам никого да виждам!

    – Равносметка правите ли си?

    – Не. Знам, че още 4-5 г. мога да работя с това темпо. Догодина искам метрото да видя, сега на 30 юли най-после ще има спортна зала. Догодина юни месец “Тракия”…

    – Ей, имахме сделка! Аз питам за друга равносметка. Мислите ли си – на 52 г. съм, докъде я докарах, какво направих, какво щеше да каже майка, ако беше жива…

    – Разбира се. Всеки ден мисля за нея. Даже, като направя нещо, винаги го прекарвам през това дали тя щеше да го одобри. Много ми е говорила, докато беше жива. Тя ми е критерий за справедливост и за вярност. Като преценя, че нещо няма да го хареса, и не го правя.

    – Какво например?

    – Какво ли не. Ако щете дори да напсувам някого, да избухна и да набия някого. Знам, че тя щеше да е против. Много ни се сърдеше да ни чуе с баща ми нещо да напсуваме или да кажем някоя простотия. Веднага казваше: “Е, не ти отива. Как може такова нещо!”

    – Тя ви държеше изкъсо у вас, а не баща ви, така ли?

    – Да, майка.

    – С какво?

    – С приказки. Защото много обясняваше. Тя си беше детска учителка, така че си използваше педагогически методи. Говори, говори, и то накрая ти влезе в главата.

    – На кого сте благодарен в живота?

    – На майка и татко, че в толкова бедно семейство успяха да ни изучат със сестра ми. Тя стана докторка, аз…

    – Вие станахте премиер. Добре са ви изучили. Всъщност кога разбрахте какво искате от живота – на 22 или на 52?

    – Много пъти съм казвал какво искам. Моето място, там, където се чувствах най-сигурен, беше в МВР. Между другото аз се учудвам как преди мен хора са ставали премиери, без да имат никакъв трудов стаж. И Станишев, и царят. За мен четирите години, които изкарах като кмет на София, бяха огромен административен и стопански опит. Аз наистина не знам как са идвали тия хора и изведнъж… те затова и толкова са управлявали, де.

    – Е, хайде сега. Не започва светът от Бойко Борисов. Все нещо трябва да признаете и на предшествениците си.

    – Сигурно има. Но то е преди всичко при царя. На тройната коалиция не мога да се сетя нещо, което да й призная. Ако вие можете да ме подсетите…

    – По нейно време влязохме в Европейския съюз.

    – Това е пълна глупост. Точно те да ни вкарат в Европейския съюз с агентите на държавна сигурност. Просто така им се падна и там трябва на царя да му целуват ръка, защото всичко останало го направи предишното правителство.

    – Понеже сме на темата за царя, подготвила съм ви едни изрезки от стари вестници. През 2002 г. “Труд” написа, че може да станете премиер. Спомням си, че вие толкова много ни се обидихте тогава, че ни казахте: “Може да прочета, че ще ставам и президент.” А царят рече: “Борисов ще е премиер само на 1 април.”

    – Тогава това беше невъзможно. Тогава въобще не съм бил готов да ставам премиер. Бях си полицейски началник. Ако ме бяха оставили, още щях да марширувам по плаца. Никой не може да каже дали щях да се чувствам по-добре. Но със сигурност щях да се чувствам по-щастлив, защото щях да се занимавам с това, от което разбирам. И щях да го правя добре. И го правех добре. Не е случайно, че народът на толкова избори след това ме избираше.

    – Имате ли обяснение защо хората ви харесват толкова. Харизма ли е?

    – Това е обяснение на враговете.

    – Ама какви врагове? Ето едно заглавие от стар вестник, не е “Труд”: “Генералът, който изговори болката с човешки думи”. За кого друг се пише така?

    – (Поглежда вестника). Ей, колко симпатичен съм бил тогава. Симпатяга! Това е положението.

    – Социолозите твърдят, че хората ви харесват, защото успявате да бъдете един от тях.

    – Че аз съм си един от тях. Не е баща ми да е бил член на Политбюро и да ме е пратил да завърша по Лондон или по Москва. Аз съм се бутал в градския транспорт 20-30 години със същите тия хора.

    – И Костов сигурно се е бутал с тях.

    – Костов не е печелил мажоритарно. Освен това никога не е отстоявал принципни позиции, а е дошъл на вълната на СДС.

    – Да, а някои дойдоха на вашата вълна.

    – Аз съм си дошъл на мойта вълна. Имам си и моя социология. Като отида някъде и гледам хората как ме приемат. Ето днеска в болницата половината медицински сестри, докторите, лекарките дойдоха, снимат се с мен, радват ми се…

    – Те се радват на всеки министър-председател.

    – Аз така бях и като главен секретар. И като бях шеф на “Ипон”, ако си спомняте. Тогава бях добър каратист. Звезда. Млад. Имало е друга причина сигурно (смее се).

    – Извинявам се за следващия въпрос, обаче винаги много съм се чудила защо при откриването на поредното нещо тъпчете в устите на момичетата с носиите залъците от погачата?

    – Храня народа. А по ли е добре да се омажа аз в мед и сол (разсмива се). Да съм с блажни пръсти и надути бузи. Това е традицията, нека да хапнат момичетата и толкова.

    – Къде си пазите лентичките от откриванията на разни обекти?

    – (Поглежда си в джоба) Тука нямам, че ми е чиста ризата. За вас съм я облякъл.

    – А това на ръката ви какво е?

    – Червено конче. Против уроки. От кака ми е. Вързала ми го е през януари. Да ви кажа има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път и е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал нанякъде. А в понеделник не се бръсна!

    – Защо?

    – Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така.

    – Хубаво е да се знае да не ви искат пари в понеделник хората.

    – Абсурд. Не давам!

    – Добре, че заседанията на Министерския съвет не са в понеделник, че ако трябваше да приемате бюджета…

    – (Смее се.)Така е. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам.

    – Сега вече излъгахте!

    – Не, ако съм с колите, им казвам върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка – завиваме обратно! (Залива се от смях.)

    – Суеверен или вярващ?

    – Знам ли. По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана, три пъти се прекръствам и казвам: “Боже, ти напред, аз след теб.” Това го знам от майка и това правя.

    – Молитва знаете ли?

    – Молитва не знам. Макар че сега от толкова откривания (започва да се смее) вече знам наизуст: “…На овчи порти се намира къпалня по еврейски наречена Витезда” (Евангелие от Йоан 5:2, бел. ред.). Мога да я изкарам цялата като поп. Ами да, толкова пъти съм го слушал вече, че даже последния път на Данчето Фандъкова й го рецитирах в ухото и тя жената се стресна…

    – Само да погледна дали ми работи диктофонът, че тези ценни откровения не бива да се губят.

    – Ще го преразкажете със свои думи.

    – Казвали сте, че понеже всички ви познават вече, и с жена не можете да отидете никъде.

    – Факт.

    – Вече и в чужбина няма спасение, а? Сигурно ви чакат още на летището.

    – Как на летището? Ти слизаш и те поема полицейски ескорт. Пред вратата седят по 10 души от местните служби (смее се). Няма шанс. Затова казвам, че властта изхабява. Но е просто кауза. Заслужава си да се напънем и да го направим.

    – Защо пропушихте пак?

    – В Хасково местните депутати ме почерпиха с пура. Доколкото си спомням и на Великден си запалих една. Но за 6-7 месеца да изпушиш една, две, пет пури, не мисля, че това е пушене.

    – Вие вече сте изключително праведен, трябва да видим дали не са ви поникнали крилца – не пушите, по жени не ходите… Пиенето?

    – Не можах да се науча.

    – Как все пак разпускате?

    – Играя карти. Като ми писне, се обаждам на приятели и играя карти. Няма да кажа с кои, че утре ще напишете кръга еди-кой си.

    – С Валентин Златев сигурно (шефа на “Лукойл”-България – бел. ред.)?

    – А, не. Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!

    – Помните ли онази снимка, която излезе в “Труд” през 2001 г., на която сам си лъскате обувките (виж снимката по-горе)?

    – Между другото тази снимка ми е в Банкя и ако бяхме там, щяхте да я видите. Даже ми е надписана от Ицо Стоичков. Взел я е от вашия вестник, надписал ми я е и съм си я сложил да ми стои там.

    – Кой ви лъска обувките сега?

    – Сега много не ги и цапам. А като ги нацапам, тук има две жени, чистачки, те се занимават с тях. В тоя смисъл не си ги чистя сам, освен ако не се налага на момента, защото се пазя от вас да не ме снимате. А иначе, ако са много кални, двете жени, които се занимават с хигиената и поддръжката, те ги чистят.

    – Аааа, имало все пак жени в къщата ви?

    – Има. Надето и Цветето.

    – И двете ли имат чин “полковник”, или едната поне е по-млада?

    – Не ги знам на колко години са… Но и двете са от НСО. И съм ги заварил от Станишев. Същите, които и при него са били. Може и агентки да са, не ги знам, не съм се интересувал (смее се). Добре се справят, те ме перат и гладят. Че може да ме питате и за това, та да си кажа предварително.

    – Заспивате ли лесно? Не ви ли мъчи някаква нечиста съвест?

    – Никаква. Заспивам като бебенце. Гледам филм задължително, преди да заспя. Сега има един Game of Thrones (“Игра на тронове”, но премиерът го казва на английски). Много готин.

    – Навремето “Гладиатор” ви беше любимият.

    – Е, той е класика, той е един от най-добрите.

    – Струва ми се, че се припознавахте в главния герой – верния на императора генерал. Какво се промени през годините?

    – Нищо. Мисля, че продължих тази кауза и сега добре изпълнявам ролята.

    – Къде е дъщеря ви в момента?

    – В Щатите си е. От няколко месеца не съм я виждал. Вечер ми се обажда, чуваме се от време на време. В Ню Йорк като бях на сесията на ООН, дойде да ме види.

    – Няма ли да ви прави тъст, дядо?

    – Тя не смее да говори с мен на такива теми. Не ме има за близък, за да сподели такова нещо. Тъжно е, но тя не е расла при мен, така че.

    – А другата, на Цветелина?

    – И нея отдавна не съм я виждал. Просто няма действително време. Сутрин 6,30-7,00 ч ми се обажда дежурният по МВР за обстановката, седем-седем и половина пия кафе, бръсна се…

    – …ако не е понеделник. После гледате сутрешните блокове на телевизиите.

    – Поглеждам. Понеже тук във всяка стая има телевизор и като чуя някой гъгнещ глас, надавам по едно ухо какво ще каже и отивам надолу. Ето и сега, след малко (вече е към 20,00 ч) ще дойдат Дянков, викнал съм още няколко колеги, така докъм 21,30 ч.

    – И това всяка вечер ли е?

    – Всяка вечер. Сега и Полежанов на фонд “Земеделие” ще дойде. Няма вечер, в която да няма някого.

    – А на тях дали им е приятно всяка вечер да са при вас?

    – Е, те са много – 15 министри, 20 заместник-министри. Не са тук всичките всяка вечер, редуват се, те имат семейства, малки деца.

    – Кое искате да е изречението, с което да останете в историята. И въобще искате ли да оставате в историята?

    – Щем-не щем в историята няма как да ни прескочат. Важното е да остана с добро име. Мисля, че с това, което строим и ще построим, ще останем в историята. Хората, които минават по “Люлин”, като се знае, че това беше абсолютно провален проект, за който ние…

    – Стига вече с тия магистрали! Един ден “Люлин” на вас ще я кръстят сигурно. Магистрала “Бойко Борисов” – да се успокоите.

    – Като изрично подчертавам, че се шегувам, бих казал, че като направим “Струма” и “Хемус” – те ще са апотеоз на всичките ми усилия.

    -Е, сега нормално ли е човек да мисли постоянно как ще направи някакви магистрали?

    – Понеже се познаваме отдавна и виждам накъде биете, ще кажа така – вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на “Левски” на “Герена”. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност.

    Сега си говорим, а аз си мисля – дали излязоха на лабораторията изследванията, докъде Плевнелиев днес е стигнал с преговорите за другата отсечка, Дянков също нещо трябваше да свърши. Сега с нетърпение ги чакам да дойдат да кажат кой докъде я е докарал. Цецо ще ми се обади към десет и половина – единайсет от Брюксел от вечеря с вътрешните министри. Знам всеки един какво важно трябва да прави днес.

    – Не ви ли е мъчно, че животът ви можеше да е друг.

    – Няма как да е едното и другото. Няма как да се случи. Течението вече ме занесе в тази посока и не мога да се измъкна. Най ме е яд само като напишат, че имам медиен комфорт. В това отношение Бербатов е абсолютно прав да се сърди. Написал някакъв английски вестник нещо и нашите вестници го препечатват. Че Руни 15 мача нямаше гол, Бербатов – голмайстор на лигата! Оня бил добър, а нашият слаб. И нашите го препечатват. Аз, ако бях редактор, щях да ги направя на салата…

    – “Труд” излезе с позиция “Митко, “Юнайтед” не те заслужава”!

    – Абсолютно вярно! Това, ако сте направили, ви поздравявам. Конгратюлейшънс!

    БОЙКО БОРИСОВ

    Роден е на 13 юни 1959 г. в Банкя.

    От 1985 до 1990 г. е преподавател във ВИПОНД на МВР.

    1991 г. – създава охранителна фирма “Ипон”.

    2001 г. – става гл. секретар на МВР.

    2005 г. – става кмет на София.

    От 2009 г. – премиер на България.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.