Home » Избрано

Германската ZDF: Баловете в България – пир по време на чума

2011.06.10 Един коментар

 

Те броят до 12 – колкото са годините, прекарани в училище. Движат се из софийските улици в лъскави лимузини, носят скъпи тоалети. При това им е все едно дали родителите им могат да си позволят подобен разход.

 

С тези думи германската телевизия ZDF започва репортажа си от София, посветен на абитуриентските балове – това странно българско събитие, което по своята пищност и разточителство прилича по-скоро на голяма сватба, предаде Дойче веле.

Телевизионните камери проследяват паралелно как две момичета, идващи съответно от богато и от бедно семейство, се готвят за бала. 19-годишната Нели Иванова идва от богато семейство. Баща й споделя, че е дълг за всяко българско семейство да направи бал на детето си, независимо какво ще му струва това. Има семейства, които вземат кредит, за да изпратят детето си на бал. Семейството на Нели не е сред тях. За щастие те нямали проблеми с парите. Бащата обаче отказва да каже колко пари е похарчил за бала на дъщеря си. Тя пък не се интересува, важното е само да е хубава на бала. Защото той е само веднъж в живота!

България е най-бедната страна в ЕС. Всеки пети българин живее с по-малко от 100 евро месечно, т.е. под прага на бедността. Но когато става въпрос за абитуриентски бал, парите не са важни, отбелязва немската телевизия.

Росица Янчева също е абитуриентка, тя живее със семейството си в в двустайно панелно жилище в краен софийски квартал. Въпреки недоимъка си, Янчеви са похарчили само за рокля 300 долара – което за българските разбирания за абитуриентски тоалет е умерено скромна сума. Отделно от това са разходите за обувки, маникюр, прическа и ресторант.

Пред камерата семейството споделя, че балът на дъщеря им ще им струва повече от 1000 евро. Толкова печелят двамата родители на Росица заедно на месец. Но за “най-хубавия ден” в живота на детето си те биха свалили и последната риза от гърба си. За последното й пътуване до училище и след това – от училищния двор до ресторанта, родителите на Нели са наели огромна лимузина срещу 400 евро. Вътре 19-годишната девойка се потапя в лукс, сякаш като предвкусване за реалния живот, който я очаква.

Скъпи лимузини, духова музика, лъскави тоалети, шикозни ресторанти, нощни барове. Абитуриентският бал е необикновено събитие в България – една страна, в която от година на година намалява броят на сключените бракове. Защо тогава абитуриентският бал да не бъде отпразнуван като сватба? Още повече, че при тази криза не е ясно кога ще имат друг повод за празнуване. В крайна сметка – нали само веднъж в живота си човек завършва училище, казват Нели и Росица и с това оправдават всички разходи.

А отвън пред ресторанта ги очаква горчивата действителност – средната месечна заплата в България се движи около 350 евро. За колко ли резервоара ще стигнат те за “Бентли”-то, с което Нели е дошла на бала? Не е ясно. Пък и кой ли го интересува – нали сега е време за бал. Пък и българите са такива хора – когато празнуват, правят го сякаш им е за последен път.

За последните години почти 1 млн. българи са напуснали родината си. Росица също няма да остане – тя е решила да следва във Франция. Днес обаче не мисли за това, а само за вечерта на бала. Пък и който в България прави планове за бъдещето си, вече е застанал на губещата страна, се казва в края на репортажа на ZDF.

Миналата година германската агенция ДПА направи подобен репортаж за баловете у нас, в който акцентът бяха огромните харчове на фона на бедността в страната.

 

Източник: http://dnes.dir.bg/news/abiturienti-balove-8815108?nt=4

One Comment »

  • Nik said:

    Те броят до 12 – колкото са годините, прекарани в училище. Движат се из софийските улици в лъскави лимузини, носят скъпи тоалети. При това им е все едно дали родителите им могат да си позволят подобен разход.

    Тази простотия не е от днес, нито е от вчера.

    Години наред жабата вдигаше крак, защото и волът го бил вдигнал; младите вече не са принудени да “служат”, така че няма как да знаят (освен ако дядо или баба не им разкажат: “Имало едно време…”) нещо за т.нар. “изпращания”.

    Всяка година навършилите пълнолетие (18 години) младежи (не девойки!) или завършили ХІ клас ученици (не ученички!) бяха привиквани “под знамената” на БНА (Българската народна армия) или Трудовите войски (полуграмотните от малцинствата – за да се изучат на някакъв занаят, непокорните – за да ги “вразумят”). Нищо особено – и днес в повечето държави редовната военна служба не е отменяна (най-могъщата европейска армия напр. е турската наборна; в Израел не са освободени от задължителна неколкогодишна военна служба дори и девойките).

    Удивителното обаче беше друго и се наричаше “ИЗПРАЩАНЕ”.

    Родителите-лумпени считаха за свой дълг да съберат на пир по този повод не само роднините и близките, но задължително и цялата махала, че и всеки третостепенен познат.

    Като гледаха един от друг, нашенците – независимо от материалното си състояние и възможности – ежегодно се “надскачаха” в простащина и кичозност; появиха се дори и предприемчиви “бизнесмени”, които предлагаха (срещу солидна сума, разбира се) шатри за по няколкостотин кьорсофраджии.

    Разходите по “изпращането” растяха от година на година. Взетите в заем суми, хвърлени на вятъра от скудоумие и парвенющина, често се налагаше да се връщат с години от слабоумните родители. “-Ама нали му натрихме носо на комшията!” – перчи се Нане пред жена си, която одобрително кима с това на раменете си.

    И преди 50 години имаше абитуринтски балове. И тогава имаше “надцаквания” – кой (коя) с каква кола ще дофтаса, чий (номенклатурен) шофьор ще го (я) “вози”, кой (коя) с по-префърцунен (разбирай: по-скъп) тоалет ще е.

    И аз имах своя абитуриентски бал. Понеже нямаше автобуси, трябваше да тръгна доста по-рано, за да стигна навреме. Вървях пет километри пеш до “Тройката” (трамвай №3 – тръгваше от гара Подуене). Слязох на спирка “Младежки театър”, а оттам до “Балкан” (днешния “Шератон”) – “рукой подать”. Какви ти лимузини, какви ти балони… кувертът беше 20 (двадесет) лева (за които баща ми се беше трудил една седмица).

    Осъзнавам, че в сравнение със сънаборниците ми от някое балканско българско село моят бал си е бил цяло разточителство – но все пак е далече от всичката тая безмислена надпревара, обземаща целокупния български лумпениат именно в периоди на чумни епидемии.

    Това, което е направила германската телевизия ZDF, е добро – но дали има кой да го осмисли, а като го осмисли – да се стресне?! Нещо ме кара да съм скептичен…

    Вчера двама полицаи са арестували проф.Янко Н. Янков-Вельовски. За разпит. Като свидетел – да не си помислите, че като престъпник? Не, не! Такива като него няма как да ги окаушат като престъпници, защото те се борят срещу Злото със силата на интелекта си, а не с “други средства” (“другите средства” са запазена марка на “другарите” от всички бои). Не! Арестуван е като СВИДЕТЕЛ!

    Е, оптимист ли да съм в една България, където лумпенизирането на населението (залъгвано, особено пред избори, че е НАРОД) се поощрява вече 67 години, а “свидетелите” биват арестувани като престъпници?

    Дали ще дойде време светът да прочете “Додекамерон”-а (не е правописна или печатна грешка!) на българския Бокачо?

    Стига да се е родил… и отвратил от пира на българското население (неНарод!) по време на чумата.

    P.S. Германската телевизия все пак се е позаблудила: семейството на Росица далеч не е бедно според днешните български стандарти: 2000 лева месечен доход го поставят в групата на средно заможните семейства; огромната част от българите сме принудени да се задоволяваме с едва една четвърт от посочените доходи. Все пак “Всеки пети българин живее с по-малко от 100 евро месечно, т.е. под прага на бедността”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.