2024-03-29

1 thought on “Германската ZDF: Баловете в България – пир по време на чума

  1. Те броят до 12 – колкото са годините, прекарани в училище. Движат се из софийските улици в лъскави лимузини, носят скъпи тоалети. При това им е все едно дали родителите им могат да си позволят подобен разход.

    Тази простотия не е от днес, нито е от вчера.

    Години наред жабата вдигаше крак, защото и волът го бил вдигнал; младите вече не са принудени да „служат“, така че няма как да знаят (освен ако дядо или баба не им разкажат: „Имало едно време…”) нещо за т.нар. „изпращания“.

    Всяка година навършилите пълнолетие (18 години) младежи (не девойки!) или завършили ХІ клас ученици (не ученички!) бяха привиквани „под знамената“ на БНА (Българската народна армия) или Трудовите войски (полуграмотните от малцинствата – за да се изучат на някакъв занаят, непокорните – за да ги „вразумят“). Нищо особено – и днес в повечето държави редовната военна служба не е отменяна (най-могъщата европейска армия напр. е турската наборна; в Израел не са освободени от задължителна неколкогодишна военна служба дори и девойките).

    Удивителното обаче беше друго и се наричаше „ИЗПРАЩАНЕ“.

    Родителите-лумпени считаха за свой дълг да съберат на пир по този повод не само роднините и близките, но задължително и цялата махала, че и всеки третостепенен познат.

    Като гледаха един от друг, нашенците – независимо от материалното си състояние и възможности – ежегодно се „надскачаха“ в простащина и кичозност; появиха се дори и предприемчиви „бизнесмени“, които предлагаха (срещу солидна сума, разбира се) шатри за по няколкостотин кьорсофраджии.

    Разходите по „изпращането“ растяха от година на година. Взетите в заем суми, хвърлени на вятъра от скудоумие и парвенющина, често се налагаше да се връщат с години от слабоумните родители. „-Ама нали му натрихме носо на комшията!“ – перчи се Нане пред жена си, която одобрително кима с това на раменете си.

    И преди 50 години имаше абитуринтски балове. И тогава имаше „надцаквания“ – кой (коя) с каква кола ще дофтаса, чий (номенклатурен) шофьор ще го (я) „вози“, кой (коя) с по-префърцунен (разбирай: по-скъп) тоалет ще е.

    И аз имах своя абитуриентски бал. Понеже нямаше автобуси, трябваше да тръгна доста по-рано, за да стигна навреме. Вървях пет километри пеш до „Тройката“ (трамвай №3 – тръгваше от гара Подуене). Слязох на спирка „Младежки театър“, а оттам до „Балкан“ (днешния „Шератон“) – „рукой подать“. Какви ти лимузини, какви ти балони… кувертът беше 20 (двадесет) лева (за които баща ми се беше трудил една седмица).

    Осъзнавам, че в сравнение със сънаборниците ми от някое балканско българско село моят бал си е бил цяло разточителство – но все пак е далече от всичката тая безмислена надпревара, обземаща целокупния български лумпениат именно в периоди на чумни епидемии.

    Това, което е направила германската телевизия ZDF, е добро – но дали има кой да го осмисли, а като го осмисли – да се стресне?! Нещо ме кара да съм скептичен…

    Вчера двама полицаи са арестували проф.Янко Н. Янков-Вельовски. За разпит. Като свидетел – да не си помислите, че като престъпник? Не, не! Такива като него няма как да ги окаушат като престъпници, защото те се борят срещу Злото със силата на интелекта си, а не с „други средства“ („другите средства“ са запазена марка на „другарите“ от всички бои). Не! Арестуван е като СВИДЕТЕЛ!

    Е, оптимист ли да съм в една България, където лумпенизирането на населението (залъгвано, особено пред избори, че е НАРОД) се поощрява вече 67 години, а „свидетелите“ биват арестувани като престъпници?

    Дали ще дойде време светът да прочете „Додекамерон“-а (не е правописна или печатна грешка!) на българския Бокачо?

    Стига да се е родил… и отвратил от пира на българското население (неНарод!) по време на чумата.

    P.S. Германската телевизия все пак се е позаблудила: семейството на Росица далеч не е бедно според днешните български стандарти: 2000 лева месечен доход го поставят в групата на средно заможните семейства; огромната част от българите сме принудени да се задоволяваме с едва една четвърт от посочените доходи. Все пак „Всеки пети българин живее с по-малко от 100 евро месечно, т.е. под прага на бедността“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *