Home » Избрано

СКЕПТОМИКА

2011.06.30 Няма коментари

Възможен изход от кризата

Автор: Д-р Георги Чалдъков

Двама учени от Катедра по психология на Ню Йоркския университет установиха връзка между политическата ориентация и чувството за щастие (Psychological Science 2008; 9: 565-572): 47 процента от консерваторите (републиканци, център-десни, “слонове”) описват себе си като “много щастливи”, докато при  либералите (демократи, център-леви, “магарета”) този процент е 28, при което религиозни, икономически и други причини имат малко влияние върху усещането за щастие. Разликите идват предимно от влиянието на политическата доктрина върху начина на мислене – рационализирането на икономическото неравенство е характерно за консерваторите. Защото те виждат “неравенството”, като резултат от меритократската парадигма на дясно-ориентираната политическа идеология. Това именно изгражда емоционалния буфер срещу негативните последици от икономическото неравенство, които се посрещат в позитивна или поне в неутрална светлина от консерваторите. Неотдавна учени от University College London публикуваха резултати, получени с магнитен резонанс (MRI), показващи разлики в размера на някои структури в мозъците на “слоновете” и “магаретата” (Current Biology, 7 April, 2011).

Подобни мозъчни различия няма в страните, където има мамбо, фламенко, пачанга, самба, сертаки, кючеци, хора и ръченици – там има романтика, но няма икономика, настъпват финансови кризи. Но защо и в една северна страна като Ирландия? – малко вероятно е това да се дължи на кънтри музиката и рок-групата “U2”. Не, че България не е, но Гърция е типичен “фолклорен” пример за страна в тежка финансова криза. Независимо от това, гърците и гости на Гърция не спират да танцуват сиртаки по музика на Манос Хаджидакис, Мелина Меркури, Микис Теодоракис, Никос Андролакис… И зеймпекико – танц на гръцки мъж, когато е monos (сам) и леко пиян.

След това напускаме Солун и видяхме две жени, които усърдно копаеха градината си и мъж, който съзерцателно лежеше под едно дърво. Тази панорама се видя странна за някои от западните колеги, те помолиха екскурзовода да спре рейса и запитаха мъжа “защо жените работят, а той лежи под дървото?” Мъжът отговори с една дума: “скептоме” (мисля). След кратка пауза добави: “дулеви енкефалос” (работя с мозъка).

Известно е, че от гръцкото “тяло” (soma) са родени много биомедицински науки – геномика, транскриптомика, протеомика, конектомика.  И скептомика – изследване тялото на мисленето и съмнението. Но не това на мъжа, който съзерцателно лежи под дървото. А в  смисъла на Man Thinking (на Ралф Емерсън) и  think tanks (на RAND Corporation в Санта Моника, Калифорния). Най-много резервоари за мисли (мозъчни тръстове) има в САЩ. По данни на The Economist (17 април 2009) техният брой се увеличил от осем през 1910 г. до над хиляда през 2009 г. Бюджетът на американските “резервоари” е много по-голям от този на европейските. В САЩ първите 20 “резервоара” на републиканската партия харчат голям дял от спонсорските пари за партията.

И във Великобритания “резервоарите” са пълни – например Adam Smith Institute  и Centre for Policy Studies бяха любимите резервоари на Маргарет Тачър. Всеки от водещите десет има свои “води” за поддържане и годишен оборот от 500 хиляди до четири милиона паунда. Small is beautiful (Малкото е красиво) e заглавие на една от книгите на големия английски икономист Ернст Фридрих Шумахер (1911-1977). Той вярва повече в “достатъчността” (enoughness), отколкото в консумативното “повече е по-добре” (bigger is better). Това е сърцевината на неговата концепция за Будистката икономика: “Целта е да получаваме максимално количество знания и морал, отколкото максимално количество материална консумация.” Брутното национално щастие е по-важно от брутния национален продукт – икономическата философия на Кралство Бутан, разположено между Индия и Китай. Прилича на онова, в което е вярвал Достоевски: “Няма щастие в богатството, щастието се купува със страдание. Човек не се ражда за щастие. Човек постига щастието си.”

Според дзен будизма да си щастлив, трябва да правиш всичко с удоволствие – задължително условие е да си измерил тавана на собствените възможности – тогава ще си поставяш цели, които можеш да изпълняваш успешно – иначе ще бъдеш разочарован от неуспеха, което може да те отчае, фрустрира, депресира. Именно това е сърцевината на японското „Аз познавам само удоволствието”, но не в смисъла на “Satisfaction” на Rolling Stones. А в стремежът търпеливо да вървиш нагоре:

Охлюв

катери планината Фуджи,

но бавно, бавно! (хайку на Кобаяши Исса)

Да знаеш, че  “всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим” (Г. Г. Маркес). Без да се отчайваш от опита на Борис Христов в “Христова възраст”:

аз изкачих дървото на живота –

видях, че няма нищо на върха, и слизам.

Ако “Гражданите за европейско развитие на България” (ГЕРБ) не инвестират в “резервоари” за здравеопазване, образование и наука, ще се превърнат в Гастро-Езофагиална Рефлуксна Болест (ГЕРБ) – тогава дори професор Искрен Коцев от Медицинския университет-Варна няма да може да им помогне. Нито пък – друг един варненец – Огнян Минчев, директор на Института за регионални и международни изследвания.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.