Home » Избрано

Приятелите на властта

2011.06.13 Един коментар

Автор: Светлана Георгиева /Дневник/

Тоталитарното минало ще тегне още дълго върху българската държавност или, по-точно, ще предопределя нейната липса. Ако живеехме в демократична държава, ситуация като тази в съдебната власт щеше да е невъзможна: Висшият съдебен съвет (ВСС) – какъвто орган в развитите демокрации впрочем няма – да назначава за председатели на ключови съдилища лица с недоказан професионализъм, с тежък конфликт на интереси и съмнително не само от морална гледна точка поведение.

В Европейската комисия, а и във всеки съд в Европа биха се облещили, ако научат историята на избраните през последното десетилетие административни ръководители в съдебната власт. Повечето от тях се оказаха близки до властта, с поставени под въпрос професионални качества и действащи лица в недопустими от морала сделки. Тези хора заеха ръководните си постове и определиха поведението на всички под тях, така че

кариерното израстване да се равнява по собствените им “достойнства”.

Сегашният Висш съдебен съвет, уж формиран от тройната коалиция, бързо разбра накъде духа вятърът и на свой ред се равни по новата власт, изпънат като войник. Така, без дори да си мръдне пръста и без да избере “полагащите му се” двама членове на ВСС, ГЕРБ се сдоби с послушен ръководен орган на най-важната за функционирането на демократичната държава система – съдебната. Постигна го благодарение на

всекидневен публичен натиск срещу съда и скрита подкрепа

на всички, разпознати като “благонадеждни” и като “приятели” в системата. Схемата беше безочливо демонстрирана при избора на новия шеф на ключовия заради “знаковите” дела Софийски градски съд (СГС ). На фона на непрекъснатите залпове на вътрешния министър Цветанов срещу “лошите съдии” за председател на съда беше избрана негова семейна приятелка.

Благодарение на тази политика съдебната система е разцепена на две – в единия лагер са почтените хора с грижливо градена професионална биография и минимален шанс за израстване, в другия са нагаждачите, алчни за бързо катерене в съдебната йерархия.

При последното “преброяване” изборът на съдия Владимира Янева за председател на СГС за пореден път илюстрира, че вторите доминират и че

играта е “с белязани карти”

както предупреждаваше бившият председател на Върховния административен съд Константин Пенчев през 2009 г. при избора на предишния шеф на СГС. Преди две години Пенчев каза и друго – че в съдебната система “от около 15 години насам кадрува една групичка, един приятелски кръг, създаден от членове на ВСС и други високопоставени и не толкова високопоставени юристи, които си плетат пъзела”. Както и че способните магистрати просто се примиряват, че няма да могат да си прокарат път нагоре в кариерата, тъй като не се движат в обща “компания” с въпросната “групичка”.

Диагнозата и до днес си е все същата и затова

достойните съдии масово не кандидатстват за ръководни места

за да не се унижават, като получат само два-три гласа от ВСС за сметка на новоизлюпените кандидати, които стават все по-агресивни и безочливи. И ако някой си е мислел, че разкриването на скандала с лобиста Красьо е финалът на играта, то явно никак не е познал.

В случая с последния избор проблемите се трупат един върху друг – назначения без конкурс, липса на опит и приятелство с вътрешния министър. Само двама души във ВСС дръзнаха да се опълчат на тази публична наглост, подавайки оставките си, и е показателна агресивността, с която останалите в съвета се нахвърлиха върху тях със смехотворни обвинения в опит да замаскират собствената си престъпна безпринципност.

От няколко дни същите “радетели на правото” оглушително мълчат заедно с инспектората си и се правят, че не забелязват публикациите, разкриващи как атестираната с “много добър” победителка в “конкурса” е разтакавала делото срещу ръководството на скандалното дружество “Софийски имоти”, от което няколко години по-рано си е купила два хубави имота на изгодни цени.

Очевидната липса на морал във ВСС

се оправдава от членовете му с това че “пътеводната звезда” им е законът. Той обаче много удобно винаги се оказва малко встрани и нерегулиращ точно този тип казуси, който е в окото на свързаните със съвета скандали, каквито в последните години избуяха като гъби след дъжд. Затова без съмнение и сега за актуалната съдийка ще се намерят удобни норми и празнини, за да “мине по тъча”, ако изобщо някой се заинтересува от делата й. И ВСС все така безгрижно ще продължи да си назначава.

В такива ситуации най-впечатляващо е поведението на уличените, на които никога не им минава през ума да се оттеглят сами от скандално заетата позиция. Тях ги крепи най-важната сила – обществената търпимост, която на практика превръща нечестността в непроменима даденост.

“Законната поквара” на властите в България, в които вече по правило се влиза само по пътя на услужливостта, връзките и корупцията, произвежда онази отвратителна среда, в която групово се давим, докато приятелите на властта се изкатерват върху раменете ни.

Източник: http://www.dnevnik.bg/

One Comment »

  • Nik said:

    “…Полицаите ме отведоха в кабинета на

    разследващия полицай Чавдар Георгиев, който ме увeдоми,

    че по нареждане на заместник-главен прокурор (чието име не успях да науча)

    съм призован да бъда разпитан като „свидетел“ относно това,

    че „неизвестно лице“ (най-вероятно аз) е било извършило

    престъпление, като е НАБЕДИЛО в престъпление съдията Светлин Михайлов.

    Впрочем, в медиите отдавна е публикувана информацията, че визираният съдия е ноторно известен като корумпиран съдия, който, между другото, е взел триста хиляди левове подкуп, за да придаде съдебна легитимност на нелегитимното избиране на Главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи”.

    “…Ясно, изрично и категорично НАСТОЯВАМ… ДА МИ БЪДЕ ОТПРАВЕНО ОБВИНЕНИЕ ПО ВИЗИРАНОТО СЛЕДСТВЕНО ПОЛИЦЕЙСКО ПРОИЗВОДСТВО”,

    заявява професорът.

    След което се обръща към обичайните зрители – акредитираните от своите държави извънредни и пълномощни дипломатически представители на Европейската комисия, Швейцария и САЩ

    с призив да спрат съучастничеството си (в лично и в институционално качество)с българската Мафия и да се противопоставят решително на извършваното от последната МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие:

    На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

    тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

    а именно като хуманитарен КОЛАПС;

    и че в контекста на тази ситуация

    в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост

    наскоро лансираната от някои западни дипломати

    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че

    сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че

    българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото Правосъдие,

    а

    от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

    12 Юни 2011 г. Янко Н. Янков

    Да, осъществявяният под безразличния (благосклонен? подкупен?) поглед на корумпираната част от западните елити геноцид над българското население вече надминава всякакви мислими граници.

    Оглушките и смокиновият лист на “вътрешнодържавните проблеми” вече не са достатъчни, за да скрият съучастничеството (на корумпираната част от западните елити)в най-тежкото престъпление срещу човечеството – ГЕНОЦИДЪТ (в случая – срещу българския етнос).

    Призивът, отправен от професора, не е към корумпираните, а към останалите почтени:

    “Ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.