Комисията оправдава третирането на българите като друга категория потребители
Отваря се рядък шанс България да покаже европейско достойнство, ако все пак го има. Да прати на съд в Люксембург Европейската комисия заради дискриминационно отношение към българските потребители. Официалният повод е налице: ЕК в лицето на своя комисар по здравеопазването и защитата на потребителите Джон Дали (Малта) отговори на запитване на българския земеделски министър Мирослав Найденов, че международните компании могат да продават на нашия пазар продукти с различно (т.е. по-ниско) качество, отколкото на западния пазар в ЕС. При това не са длъжни да променят названието на марката си, с което заблуждават потребителите у нас, че получават за парите си същото, което биха си купили в западните страни.
Изследване на словашка организация за защита на потребителите показа, че международни производители на безалкохолни напитки, шоколад и кафе влагат по-евтини съставки (например изоглюкоза вместо захар) в продукцията си за новите страни от ЕС, от което следва по-ниското им качество. Говорител на комисаря Дали обясни, че различното качество идвало от различния вкус на източноевропейците, с който фирмите трябвало да се съобразяват. Затова влагали по-евтини, но безвредни продукти, които допадали на българите. Той не е чувал, че
ние не ядем доматите с колците
„България направи големи жертви, преструктурира хранителната си промишленост, изпълни критериите за безопасност, отвори пазарите си, даде на големите търговски вериги статут на инвеститори от първи клас, а като благодарност получаваме стоки с друго качество“, възмути се основателно Найденов. Сега остава да видим, дали ще събере смелост да предприеме нещо, след като Брюксел на практика му каза, че макар и да е български министър, не познава вкуса на българина. Ако замълчи, ще трябва да се откаже и от кампанията си за въвеждане на стандарти за храните, като признае на производителите на пилета например правото да помпат стоката си с вода и сол по своя преценка, защото на българите така им се струват по-вкусни. Нали не са измрели от помпани пилета?
На комисаря Дали трябва да се припомни Стратегията на ЕС за защита на потребителите през периода 2007-2013 г., в която изрично се казва: „Потребителите ще имат еднакво високо равнище на доверие в продуктите, търговците, технологиите и търговските методи на пазарите на дребно в целия ЕС, базирани върху еднакво високо равнище на защита. Потребителските пазари ще бъдат конкурентни, отворени, прозрачни и честни“. Точно това обаче не става, когато на българина му се казва, че няма изтънчен вкус като западняците.
Дискриминацията, включително и икономическата, е сред най-тежките нарушения според много европейски договори и директиви. Ако произтича от поведението на европейските институции,
жалбите могат да се подават пряко
до Общия съд на ЕС в Люксембург от всеки от 500-те милиона потребители в ЕС. При това гражданите могат да се оплакват не само от действия, но и от бездействия на институциите, какъвто е случаят с отговора на комисаря Дали, който отказва да защити потребителите в източната част на ЕС. Член 265 на Договора за функциониране на ЕС (Лисабонския договор) казва, че „при нарушение на Договорите или ако Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Комисията или Европейската централна банка бездействат, държавите членки и другите институции на Съюза могат да сезират Съда на Европейския съюз с цел установяване на това нарушение. Настоящият член се прилага при същите условия спрямо органите, службите и агенциите на Съюза, които се въздържат от вземане на решение. Искът е допустим само ако съответната институция, орган, служба или агенция преди това е поканена да действа“ (какъвто е случаят с писмото на Мирослав Найденов до Джон Дали). Добавя се, че „всяко физическо или юридическо лице може да сезира Съда“.
Обикновено гражданите нямат право да се обръщат пряко към съда в Люксембург, но тази възможност е предвидена, когато става дума за оплакване срещу европейските институции. Разбира се, може да се оплаче и държавата от тяхно име, но
да се разчита ли на сегашната власт?
България вече е правила два опита да заведе дела в Люксембург – първо, правителството на Станишев подаде на 20 декември 2007 г. иск срещу Комисията заради орязаните квоти за парникови газове, а след това правителството на Борисов се закани на Гърция в началото на 2010 г. заради блокадите на границите й от стачници. И в двата случая подви опашка, след като разбра, че няма шанс да спечели – по първото дело оттегли иска си на 29 април 2010 г., защото рискуваше да бъде разобличена, че е лъгала чрез завишена заявка за квоти, а по второто не посмя да го внесе, защото не можеше да докаже, че гръцката държава има виновно поведение при социални вълнения. Единственият резултат е, че България бе осъдена на 7 юни 2010 г. да заплати съдебните разноски по първото дело. Завчера правителството събра смелост за нов опит и реши да съди ЕК заради непризнаване на платени 24.5 млн. евро субсидии за площ на земеделци. Борисов не отрича, че държавата е била наказана заради нарушение, но се оправдава с „бездействие на предишното правителство, което не е извършило задължителното заснемане на територията на страната“. Той не можа да разбере, че мантрата за лошите предшественици няма как да звучи на международен терен, защото там не се интересуват от вътрешнополитическите битки и никой не пита кой е крив и кой – прав, щом държавата не е изрядна.
По въпроса за дискриминацията обаче всеки, който реши да подаде жалба срещу ЕК в Люксембург, може да се позове на няколко документа освен на Лисабонския договор и свързаната с него Харта за основните права. В Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход преамбюлът обявява, че „дискриминацията, основана на расов признак или на етнически произход, може да попречи на постигането на целите на Договора за Европейския съюз, по-специално на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическото и социалното сближаване и солидарност“. В случая със заниженото качество на продуктите за някои народи се вижда, че компаниите пречат както на повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота в новите страни на ЕС, така и на икономическото им сближаване със старите членки.
Член 21 постановява, че „когато е налице prima facie (очевиден) случай на дискриминация и за да се приложи ефективно принципът на равно третиране, тежестта на доказване трябва да се премести върху ответника, когато се представят доказателства за такава дискриминация“. Това означава, че Комисията трябва да представи доказателства за недискриминация, т.е. че българите и германците например имат различни вкусове при консумацията на безалкохолни напитки, кафе, шоколад и пр., които оправдават различията в технологиите. За целта тя трябва да изиска от компаниите изследвания, потвърждаващи разликата във вкусовете. Ако не намери такива доказателства (да сте чували подобно нещо?), съдът в Люксембург няма да има друг изход, освен да констатира дискриминация, пред която един еврокомисар е предпочел да си затвори очите (защо ли?).
Съпротивата срещу нечестното отношение
към източноевропейците се надигна първо в Словакия, но нищо не пречи да бъде продължена от България. Даже на нашата страна би й отивало повече, защото точно тя излъчи първия еврокомисар за защита на потребителите. Днес Меглена Кунева е кандидат за президент и би трябвало да е най-компетентната българка (а навярно и европейка) в сферата на защитата на потребителите в ЕС. Ако наистина е кандидат на гражданското общество, а не на партии, тя би направила много ефектен жест като българска гражданка чрез жалба срещу Комисията, че е засегната от нейното бездействие при очевидна дискриминационна практика на мултинационални компании. Това ще е знак, че и като президент би закриляла българските граждани от дискриминация. Нейно право е. Както е право и на всеки друг българин да се оплаче. Дали някой ще я изпревари?
Светослав Терзиев
Пращайте съобщения… Не всеки ден пред България стои открита възможност да разреши такъв проблем с ефикасни действия. Но такъв лесно наказуем случай едва ли ще се повтори в близко бъдеще и сега е момента да покажем колко сме единни.
„В Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход преамбюлът обявява, че „дискриминацията, основана на расов признак или на етнически произход, може да попречи на постигането на целите на Договора за Европейския съюз, по-специално на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическото и социалното сближаване и солидарност“.
Ако следваме логиката на горната разпоредба, би трябвало на подсъдимата скамейка да застане самият Европейски съд за правата на човека в Стразбург.
Тази е онази европейска институция, която мери с два различни аршини исковете на „старите европейци“ и на българите.
Прави ли ви впечатление, че за едни и същи правонарушения обезщетенията, присъдени на англичани, белгийци, германци, французи, холандци и пр. граждани на западноевропейски членки са десетократно и дори стократно по-високи, отколкото в случаите, когато потърпевшите са българи?
Този е онзи двоен стандарт, който безцеремонно е натрапван на ищците-българи, достигайки до най-ниското възможно ниво на правораздаване, доближавайки „обезщетението“ до равнището на елементарно морално осъждение без каквото и да е ощетяване патримониума на закононарушителите (Мафията в лицето на нейната българска държава).
И така ще бъде дотогава, докато жалващият се на Европа българин не проумее, че на запад от Любляна ще го броят за втора категория европеец,докогато се задоволява с трохите от зелника, който самият той е поднесъл на „лудите“ български и/или европейски магистрати.
Но за това, както се казва в една популярна тия години реклама, „Трябва и акъл…“