Home » Избрано

Защо днес не ми се влиза в църква

2011.04.24 Един коментар

Мили родни картинки*

Днес християните в цял свят отбелязват Великден. Защо обаче точно днес на Антоанета Пунчева не й се влиза в черква? И какви объркани мисли я спохождат навръх най-светлия християнски празник? Пита редакторът А. Андреев от Дойче веле

Автор: А. Пунчева

Че не ми влиза в черква, не е съсем вярно. По-скоро не ми се ходи в столичен храм, а в малка селска черквичка. Знам една такава – с окраден иконостас, а свещите са оставени на принципа кой колкото даде. Там те посрещат с усмивка и те изпращат с добра дума, като те оставят по целия път обратно да се чудиш с какво си заслужил тая милост и доброта.

Важното е да е култов

Последното ми посещение в един от култовите – както казва клишето – и най-оборотни софийски църковни храмове, бе, уви, на погребение. Докато свещениците пееха, две бабички, досущ като църковни мишки, неуморно тичаха и шумоляха, докато не събраха и последната троха от предишната панихида, докато не преляха и последната останала капка кола и лимонада в едни големи шишета.

Докато безуспешно опитвах да ги изместя от съзнанието си, там се настаняваше едно дълбоко разбиране към Разколников и неговите мотиви за убийството на прочутата литературна бабичка. Упоритите църковни баби не спряха дотук, а започнаха да издърпват от ръцете на опечалените недогорелите свещи, за да пълнят с тях друг подходящ съд, забравили всякакво уважение към скръбта. Грозно, ама човещинка, както се казва, но заради това някак не ми се влиза там днес.

А в градинката около храма цвърчат кебапчета, побутват те фалшиви просякини и те наобикалят бездомни кучета… И всичко страшно прилича на картина на Брьогел-старши: с цялата човешката тъга и радост, с лакомията, обзела хора и животни, и с онази особена, невинна греховност в ония платна.

Честността – рядко явление

В същата тази популярна софийска градинка целенасочено ме доближават двама пияници, а още няма десет сутринта: “Аха, изпуснали са автобуса”, казвам си. Не се изненадвам, когато чувам: “Душа, дай, молим ти се, 2 лева!” За какво са ви, питам механично. “За пиене!”, отговарят ми те с грейнали лица и беззъби усмивки. Заслужаха ги – до последната стотинка! Рядко е да срещнеш такава честност в наши дни.

Източник: http://www.dw-world.de/

———–
*Заглавие на Чудомир

—————————————————————————————————————

One Comment »

  • Mariana said:

    Срамота, грехота, фарс.

    Грехота е да изпълниш който и да било храм Божи с най-грозни и глупави човешки страсти. С тичане да събираш \"аванта\" от помени и панахиди, с бързане да свалиш недогорели свещи и пр. И разбира се най-вече с това да превръщаш един храм в \"разбойнически вертеп\". (Последният израз не е мой, а евангелски. Когато Христос изгонва търговците от храма в Йерусалим, той казва: \"Това е храм Божи, а вие сте го обърнали на разбойнически вертеп\".)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.