1 response

  1. Nik
    2011-04-10

    Преди четвърт век купих от руската книжарница „Л.Н. Толстой“ (ъгъла на „Раковски“ и „Цар Освободител“ – тогава „Руски“) книгата „Свод законов „Тайхорьо“ .

    В уводната статия пишеше:

    „Это кодифициованный свод законов, изданных правителями Ямато в 646-700 гг.“

    Бях поразен от невероятни, тотално противоположни на марксистко –ленинската историческа концепция, истини за средновековната феодална действителност в Япония:

    – Ежегодно с конкурс да се приемат студентки по медицина – 15 крепостнички (канко) и 15 робини (нухо), които да се обучават 7 години (член 16 от Раздел ХХIV);
    – Всички служители да ползуват един ден седмична почивка (член 1 от Раздел ХХIV);
    – Цивилните и военните чиновници да получават 30-дневен отпуск на всеки три години, като пътят до и от родното им място не се включва в този срок (член 2 от Раздел XXIV);
    – При намирането на безстопанствени вещи (раньибуцу) те веднага трябва да се предават в най-близкото държавно ведомство за разпознаване и връщане на собственика (член 15 от Раздел XXVIII);
    – Ако ражда съпругата на заточеник или затворник, на всички жени от неговото семейство да се предоставя 20-дневен отпуск;
    – И т.н.

    Когато разказах за тези невероятни законодателни мерки в средновековна Япония, колежката по Трудово право (сега член на „Конституционния съд“ на „РБ“ проф.Ваня Ангушева), тя не повярва; същия ден купих още един екземпляр от книгата и й го подарих, нашарен с флумастер, за да не губи време в търсене. Партийната секретарка на ЮФ при СУ възкликна: „-Николай, не може да бъде! Какво са ни учили досега…“

    Продължих да се интересувам от тази тематика. Оказа се, че още през 604 г. е била приета Конституцията Сьотоку. Ето някои характерни нейни текстове:

    Всички хора влизат в групировки, нанасящи вреда на държавата, а мъдрите са малцина. (член 1);
    – Напоследък лицата, разглеждащи жалбите, свикнаха да извличат лична изгода, като изслушват молбата след вземане на подкуп… Поради това бедният народ няма мира. (член V);
    – Когато длъжността се заема от безпринципен човек, безредиците са неизброими…

    Затова в древността мъдрите господари са търсели способни хора за поста, а не са търсели постове за своите хора. (член VII)

    Следователно:

    Още по времето, когато Аспарух е бил невръстно бебе при християнския си баща Кубрат, т.е. не е бил яхнал коня си на път към днешното ни Отечество, в Страната на изгряващото слънце е имало ПРАВО и ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (като юрист правя разлика между двете понятия!), недостижими за днешната „правова“ „държава“ България.

    Тук умираме, облъчени от сатанинската воля на довчерашните смъртни врагове – продажни комунисти и продажни капиталисти – налагащи геноциден режим над българското население.

    Затова гражданинът К. бърза да подложи на по-малко смъртоносната радиация себе си, съпругата и децата си.

    Мечтата да разработя темата „ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА СЪВРЕМЕННОТО ЯПОНСКО ЧУДО (Правни аспекти)“ си остана само мечта.

    Позволено ли е на седемдесетгодишните да мечтаят… в България?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top
mobile desktop