Home » Избрано

Как е в Япония?

2011.04.02 Един коментар
Spread the love

От 1996 живея в Япония. Винаги когато се прибирам в България това е въпросът, който най-често ми задават.

Автор: Александър Кочев

Събитията от и след 11 март успяха до известна степен да предефинират този въпрос, да го направят много конкретен и отговорите му по-разбираеми.

Колкото и кощунствено да звучи това, нещастието, което сполетя Япония и събитията след него са безценен източник на информация за всички, които се занимават със социология, психология, антропология, или даже с маркетинг (за икономистите остават “анализи и прогнози”).

Рядко човек може да бъде свидетел от първа ръка на “социален експеримент” от такъв безпрецедентно гигантски мащаб. Не ме разбирайте погрешно,

аз съм част от трагедията тук

и макар да не съм пряко засегнат от нея, съпреживявам травмата и тъжа заедно с всички хора около мен.

Един важен аспект на обществената реакция, на който трябва да обърнем внимание е, субекта на реакцията. Японците реагират на обществени явления не само като индивиди, а и като част от цялото (групата). Именно този тип реакция – груповата – е много силно изразена и в доста случаи засенчва индивидуалните емоции.

Много е важно да имаме това пред вид, когато разглеждаме реакцията на японците към каквото и да било, защото независимо как се чувстват като отделни индивиди, твърде вероятно е те да реагират не като такива, а като част от някаква група – фирма, местно общество или нация. Въпреки че индивидуализмът е един от най-динамично развиващите се обществени фактори през последните 10 години в Япония, именно такива големи катаклизми връщат обществото към неговите групови корени на унифицираност или ако прибавим капка позитивизъм – на сплотеност и задружност.

Тук искам да споделя впечатленията си от реакциите, настроенията, страховете и надеждите, защото тази палитра от чувства, този многопластов и динамичен социален рефлекс едва ли ще може да бъде наблюдаван скоро в Япония, която по принцип е известна със сдържаността си и със това че се избягва афиширането на чувства и емоции.

Няма кражби и погроми

Да, няма. Но има измами с дарения и циркулират мейли с лъжлива информация, които водят до съмнителни сайтове.

Силно пострадалите места са основно в района Тохоку (северната част на остров Хоншу). Това е рядко населен регион, със застаряващо население, грубо казано, там всички са или роднини или се познават. С други думи неморалното поведение, доколкото го има, идва от големите и незасегнати градове, не от разрушените райони.

Това не са места, където хората ще тръгнат да се грабят и избиват, по-скоро те ще си помагат, защото някой недалечен ден, когато нещата се върнат към нормалното, те пак ще живеят в същата махала със същите съседи. Разбира се липсата на кражби, убийства и погроми има и морално-етическа страна, която не трябва да се пренебрегва, но при цялото отчаяние и при апокалиптичната картина в разрушените селища, хората намират повече надежда в сплотеността, отколкото в усилието да се спасяват сами.

Реакции срещу TEPCO и правителството. Бъдещето на атомните централи

Анализатори от западните медии изразиха учудване от меката или даже инертна реакция на повечето японци спрямо Токийската ел. компания и правителството. Аз от една страна разбирам западните медии, които очакват “народът” да “разпъне” властимащите, и това да канализира негативната енергия, а от друга страна разбирам и повечето японци, които осъзнават, че въпреки някои откровени провали в процедурата, особено от страна на TEPCO, в крайна сметка това, което се случва е пряк резултат от природно бедствие.

Спорът дали да се строят нови централи или не, дали да се закриват съществуващите, къде да се търсят източници на алтернативна енергия в момента е една от най-горещите теми в японската преса и обществото като цяло.

Една симулация, за която днес четох, показва, че ако Япония се раздели с всичките си 55 атомни реактора (каква цифра, а?!), цената на електричеството ще скочи 8-9 пъти, което просто е нереално от икономическа гледна точка. Със сигурност Япония ще впрегне целия си научен потенциал за разработване на алтернативна енергия, защото никой тук не иска да премине през този или по-голям ужас още веднъж, но кога това ще донесе резултати и кога ще може да се произвежда масово и евтино, вече е отделен въпрос.

Чужденците

Чужденците в Япония са над два милиона и са от всички възможни краища на света. По реакцията им към земетресенията и радиацията, освен хората в непосредствена близост до засегнатите райони, можем условно да ги разделим на две групи: кратко пребиваващи или дошли скоро – това са хора без среда, интереси или близки в Япония и сред тях бяха най-много от тези, които моментално решиха да се отдалечат, поне за известно време; дълго пребиваващи – хора с работа, брак, бизнес или някаква друга причина да са тук дълго време (аз съм част от тази група) – за тях е по-трудно просто да заминат, особено когато имат някакъв собствен бизнес или са на отговорна позиция.

Когато човек е градил някакви отношения, бизнес, клиентела или имидж определено време, той не може просто да каже “изчезвам“, особено ако има намерение да продължи да прави същото нещо на същото място след един месец (примерно).

Разбира се имаше много чужденци, вкл. и мои познати, които деликатно се разходиха до Корея, Сингапур или Тайланд за по седмица-две, съчетавайки екскурзията си с отдалечаване от Япония на безопасно (според тях) разстояние. Но истината е че паниката сред чужденците беше по-голяма от тази сред японците и според мен тя беше и продължава да бъде подклаждана от западните (най-вече американските) медии.

Конспиративни теории

Появиха се безброй конспиративни теории. ХААРП – оръжие, което стреля електрически лъчи в йоносферата и предизвиква земетресения; подводни ядрени опити, излезли извън контрол на Северна Корея; такива на Япония или Китай. Също така в жълтата преса тук се прокрадна и теорията, че радиацията е лъжа и че това е опит да се контролират масите чрез предизвикване на паника.

И какво ли още не – не съм се ровил, но съм сигурен че има сайтове, които говорят за извънземна намеса или за трансгалактически войни. Понеже (за добро или лошо) отдавна не вярвам в дядо Мраз, аз подминавам тези хипотези и не им обръщам много внимание, но интересното е че поради мащаба на трагедията скоростта, с която те се появиха този път беше зашеметяваща.

Икономика и възстановяване

Там е силата на Япония! И японците го знаят. Няма да ви отегчавам със статистика, защото в интернет има предостатъчно данни за Япония.

Важно е да отбележа, че хората се насочват в много интересна посока – не само бързо възстановяване на разрушените територии и възраждане на икономиката – мисли се как да бъдат извлечени “дивиденти” от тази ситуация.

Тук не говоря за печалбарство, а за уникален шанс за реформи. Повечето мастити икономисти мислят не как да се пресъздаде Япония преди 11 март, а гледат на сегашната ситуация като на шанс да се изгради принципно нова, по-гъвкава и по-устойчива икономическа система.

Говори се усилено за децентрализация (край на съсредоточаването на всичко в Токио) на корпоративните функции, даже и на държавно-административните; говори се за радикални реформи в банковата и (разбира се) в енергийната сфера; говори се за преразглеждане на политиката спрямо имигрантите.

Никога не съм виждал толкова динамична размяна на идеи и никога не съм си представял, че може да има толкова висока мотивация за промяна в Япония. Не мога да кажа какво от тези идеи ще се материализира, кога и колко бързо икономиката ще се възстанови, но със сигурност мога да кажа, че повечето от хората тук мислят позитивно и се опитват да бъдат конструктивни, да превърнат това нещастие в позитивна енергия (простете за плоската формулировка).

За мен специално това усещане е много подобно на еуфорията в България след 10 ноември 1989 и вярвам, че Япония е достатъчно зряла като икономика и като общество за да успее да осъществи отново това, което някога наричаха “японското чудо”.

Източник: VESTI.bg

One Comment »

  • ivanka said:

    Това е мнение на човек, който вероятно е във втората половина на средната възраст. Нещата с японското групово поведение не изглеждат така сред юношите и младите японци. Да, групова е реакцията, но в малката група – за голямата група нацията младежите са критични. мнение на мой приятел проф. Окамото Нагоя университет

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.