Home » Избрано

Днес е голям християнски празник – Цветница (Връбница)

2011.04.17 Няма коментари
Spread the love
Лазаровден и Цветница (Връбница)  –  народни традиции, вярвания и обреди
Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят. Но това не е веселие, а съдбовен ритуал. Нарича се лазаруване. За самите момичета обредът е “посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Тази значимост на лазарския ритуал навярно го е съхранила и до ден днешен. Сам по себе си обредът е красив и витален. Обичаят е познат във всяко българско село и район. Затова има много локални обредни варианти. На места и названието е различно. Но основните елементи са общи. Всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото. Днес в някои села ритуалът само се пресъздава на сцена. Но в много селища обичаят се възпроизвежда така, както някога – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството. В пространния обреден цикъл лазарски песни има подходящи текстове за всяка възраст и социално положение. Образите в тези песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби. Има песни и за основните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.
В някои краища на България от Лазаровден до Великден се изпълнявали лазарски обредни игри наречени буенец.  Младите момичета се събирали и избирали своя водачка, наречена буенек. Тя била тази, която ги организирала в припомнянето и заучаването на обредните песни, тя ги водела при лазаруването. Обикновено буенеца е облечена с мъжка риза и на главата си има калпак. Избирала се и „булка” за буенеца, обикновено малко момиче – 8 – 10 годишно, с живи родители, което е облечено в невестинска премяна и е забулено с було. Така те минавали от къща на къща и изпълнявали своите обредни песни и танци, благославяйки за здраве и берекет.
На Лазаровден още се берат върбови конки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница.
Цветница в религиозния календар се отбелязва неделята преди Великден и се свързва с влизането на Исус Христос в Йерусалим. При посрещането Му хората го обсипвали с цветя и махали с палмови клонки, за да го приветстват. Символично палмовите клонки у нас са заменени с върбови и, за това на Цветница се извършва тържествена молитва, на която се благославят върбови клонки, които хората занасят в домовете си и закичват на портите си.
Във фолклорната традиция Цветница се свързава с кумиченето, с което звършва цикълът на моминските пролетни игри. Момите участвали в лазаруването се събират до река, кладенец, чешма и пускат по течението на водата предварително подготвено венче от върбови клонки. В някои краища се пуска лодка от царевични листа, приготвят се специални обредни хлябове  – кукли, от които се отчупва залък, който се изпозлва за белег при кумиченето. Чийто белег излезе най-напред става кумица/кръстница и повежда хорото към дома си. Там кумицата гощава момичетата, а те от своя страна започват да и говеят (да мълчат пред нея) до Великден. В края на говеенето си, отиват на гости на кръстницата, носят и шарени яйца, а тя ги освобождава от обредното мълчание.
Целият ритуал кумичене е съпроводен от обредни песни, които възпяват любовта, качеставата на момите и момците, женитбата. Вярвало се, че момиче, което не е лазарувало и не е било кума може да бъде взето от змей и няма да се омъжи. Кумиченето завършва с люлки на песен. Колкото по-високо се люлее люлката , толкова по-високо ще расте житото.
Лазаровден и Цветница са празници свързани с разцъфването на природата и се включват към поредицата от дни носещи новото начало на идващата пролет.  Това са и празниците, на които имен ден празнуват всички носещи имена на цветя и растения
Лазаровден и Цветница (Връбница)  –  народни традиции, вярвания и обреди
Лазаровден и Цветница са винаги в последната събота и неделя преди Великден. Главната обредна роля е на девойките. Те пеят и играят. Но това не е веселие, а съдбовен ритуал. Нарича се лазаруване. За самите момичета обредът е “посвещение” в моминството, в предженитбена възраст. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Тази значимост на лазарския ритуал навярно го е съхранила и до ден днешен. Сам по себе си обредът е красив и витален. Обичаят е познат във всяко българско село и район. Затова има много локални обредни варианти. На места и названието е различно. Но основните елементи са общи. Всяка лазарска група трябва да изпълни цикъл от песни, а на места и танц, характерни само за тези празници. Някога момите обхождали със своя обред всички къщи в селото. Днес в някои села ритуалът само се пресъздава на сцена. Но в много селища обичаят се възпроизвежда така, както някога – лазарките обикалят всички къщи. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството. В пространния обреден цикъл лазарски песни има подходящи текстове за всяка възраст и социално положение. Образите в тези песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът-ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби. Има песни и за основните поминъци – от земеделеца и овчаря, до златаря и учителя.
В някои краища на България от Лазаровден до Великден се изпълнявали лазарски обредни игри наречени буенец.  Младите момичета се събирали и избирали своя водачка, наречена буенек. Тя била тази, която ги организирала в припомнянето и заучаването на обредните песни, тя ги водела при лазаруването. Обикновено буенеца е облечена с мъжка риза и на главата си има калпак. Избирала се и „булка” за буенеца, обикновено малко момиче – 8 – 10 годишно, с живи родители, което е облечено в невестинска премяна и е забулено с було. Така те минавали от къща на къща и изпълнявали своите обредни песни и танци, благославяйки за здраве и берекет.
На Лазаровден още се берат върбови конки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница.
Цветница в религиозния календар се отбелязва неделята преди Великден и се свързва с влизането на Исус Христос в Йерусалим. При посрещането Му хората го обсипвали с цветя и махали с палмови клонки, за да го приветстват. Символично палмовите клонки у нас са заменени с върбови и, за това на Цветница се извършва тържествена молитва, на която се благославят върбови клонки, които хората занасят в домовете си и закичват на портите си.
Във фолклорната традиция Цветница се свързава с кумиченето, с което звършва цикълът на моминските пролетни игри. Момите участвали в лазаруването се събират до река, кладенец, чешма и пускат по течението на водата предварително подготвено венче от върбови клонки. В някои краища се пуска лодка от царевични листа, приготвят се специални обредни хлябове  – кукли, от които се отчупва залък, който се изпозлва за белег при кумиченето. Чийто белег излезе най-напред става кумица/кръстница и повежда хорото към дома си. Там кумицата гощава момичетата, а те от своя страна започват да и говеят (да мълчат пред нея) до Великден. В края на говеенето си, отиват на гости на кръстницата, носят и шарени яйца, а тя ги освобождава от обредното мълчание.
Целият ритуал кумичене е съпроводен от обредни песни, които възпяват любовта, качеставата на момите и момците, женитбата. Вярвало се, че момиче, което не е лазарувало и не е било кума може да бъде взето от змей и няма да се омъжи. Кумиченето завършва с люлки на песен. Колкото по-високо се люлее люлката , толкова по-високо ще расте житото.
Лазаровден и Цветница са празници свързани с разцъфването на природата и се включват към поредицата от дни носещи новото начало на идващата пролет.  Това са и празниците, на които имен ден празнуват всички носещи имена на цветя и растения.
Цветница се празнува в неделя след Лазаровден. Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите.

Здравки и Виолети, Рози и Розалии, Цветанки, Цветелини, Цветослави и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата!
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета:
Биляна, Беляна; Божура; Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса; Гергин(а), Гроздан(к)а; Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а); Елица – (от Ела); Евелина – в превод от френски означава горски орех ; Жасмин(а); Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка); Ива; Иглика; Калина, Калин, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен,Кала; Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора; Маргарита, Магнолия, Малина; Нева, Невен(а), Незабравка; Петуния , Паулина; Ралица, Ренета (от фр.сорт ябълка), Роза, Розалина, Роксана; Росен; Росица; Смилян(а), Сияна; Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка); Фидан(ка), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а); Череша; Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина
Нека за миг в този чуден ден да помислим за тях и да им пожелаем на ум, с думи или с малък жест “Честит имен ден!”,  защото когато даваме радост на хората около себе си света става по-хубав!
Празничната трапеза: Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза. Приговя се  ще обреден хляб, топъл качамак, джуркана коприва.

Цветница в християнската вяра
Цветница – красив и светъл ден в живота на християните.
Цветница e подвижен празник, но се чества винаги в неделя, деня след Лазаровден, една седмица преди Великден. Това е и един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!”
Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница.
На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които отнася до дома си за здраве. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона.
Върбово венче на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.

Върбата е първото от растенията, което се събужда от зимния сън. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос на този ден, в навечерието на еврейския празник Пасха.
В някои райони на България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат нещо. Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.