Home » Избрано

АЕЦ Белене – връщане на България в стратегическата орбита на Русия

2011.04.20 Няма коментари
Spread the love

Автор: Иво Димитров

Когато в началото на ХХІ в. България се присъедини към НАТО и ЕС, болшинството анализатори (и у нас на запад) свалиха от дневен ред проблема за руските имперски интереси на Балканите. Считаше се, че този въпрос вече е еднозначно решен и останал в миналото. Но това почиваше на презумпцията на подсъзнателно ниво, че тези структури са заместител на Варшавския договор и СИВ, докато те са в същността си демократични структури за взаимопомощ и когато, някоя държава промени политиката си, освен умерен дипломатически натиск няма нищо друго. Да припомня, че в разгара на Студената Война Франция се оттегли от военната структура на НАТО без никакви последици от страна на Пакта.

http://idimitrov.blog.bg/

Грешката бе в това, че България формално стана член на тези структури но:

–          Не си дадохме сметка, че това стана възможно благодарение на хаоса в Русия и концентрацията на руските управляващи върху проблема за запазване целостта на страната.

–          Нашето образование си остана напълно русофилско. Наложителната преоценка на ролята на Русия в Българската история, на база дълго премълчавани документи  не бе направена. И  днес, както и преди 20 години, ключови работи на най-великите ни национал-революционери продължават да са неизвестни на масовата публика. Работата на Раковски, девиза на Левски „Който ни освободи-той ще ни пороби”, цялата публицистика на З.Стоянов от 80-те и 90-те години на 19в.  и др..п. продължават да са неизвестни за обществото. Както и сборник документите „Авантюрите на руския царизъм в България” (съставители Георги Димитров и Васил Коларов!) , разсекретените документи на Коминтерна касаещи България също нямат адекватен прочит и т.н.  Всичко това не позволи обществото  да осъзнае, че стратегическите имперски интереси на Русия в България не са конюнктурни и /или подвластни на една или друга идеология, а са трайни и последователно провеждани от средата на 18-ти век.

–          Нямаше преоценка на тоталитарното минало. Дори не бе оценен  и достатъчно медиатизиран факта, че на два пъти (1963 и 1973г.) ЦК на БКП гласува за предаване суверенитета на България и превръщането й в Задунайска Губерния. Въпросът за агентите на КГБ и ГРУ у нас остана напълно неизяснен.

Така, в началото на ХХІ в. на сцената излезе едно ново поколение, което нямаше личен опит от тоталитарното минало и възпитано в дух на безусловна русофилия. Същевременно, след като Русия реши проблема с националната си цялост, съвършено естествено, възстанови и политиката си за доминация на Балканите чрез България и Сърбия. Факта, че страната влезе формално в орбитата на евроатлантизма, просто затрудни задачата и нищо повече. За разлика и от западните и от българските анализатори, Русия си даде сметка, че клановата власт в България почива най-вече на корупцията. И различните кланове търсят различни канали за набавяне на „сиви” и „черни” свободни пари. Защото именно така държат в подчинение апарата на властта, независимо от това, кой управлява формално страната.  Отчитането на този факт и реалното стратегичско предимство на Русия – енергийните доставки – доведе до една кохерентна руска стратегия за подчиняване на България – „енергийна и корупционна зависимост”. Същността й е много проста – за пред обществото – „обезпечаване енергийните потребности на страната”, а за елита – „заплащане на услугата свързана с прокарване на тези интереси”. Първата част на стратегията е относително ясна. Но втората, по-опасната, остава в страни от общественото внимание. А тя е най-опасна. Защото е свързана с изливане на сиво-черни пари в строго определени кланове, прокарващи руските интереси. Когато обаче, в една икономика/власт почиваща на корупция, един от клановете получи огромна парична мощ, то той е в състояние да преобърне цялата реална власт в своя полза!

Да виидм примерите: Преди 3 години, във връзка битката с Украйна, Русия остави България в разгара на зимата без газ. Резултатите? И днес въпросът с байпас газ тръбите към Турция, Румъния и Гърция не е мръднал. Да не говорим, че в националния дебат изобщо отсъства анализа за варианта втечнен газ или шисти. Няма! Интерес? На Русия.

АЕЦ Белене? Бъдещ учебникарски пример за подчиняване на корумпирана страна. Царското правителство размразява проекта. Следва  обработка на общественото съзнание. Малко след което, при обявяване на търга – малка/?!?/ стъпчица – се добавя изискването, да се използват изградените преди 20 г. инсталации, инфраструктура и доставено оборудване. За обществото, това изглежда разумно, но по същество изхвърля от реална конкуренция всички потенциални участници с изключение на руските. Следва подписване на СПОРАЗУМЕНИЕ /?!?/ без ясни предварителни параметри като цена на инвестицията и очаквана цена на тока. Следващата малка стъпка – подмяна на условията. Предвид на стратегическата цел /максимизиране на финансовата зависимост/  се променят условията. Вече не са максимално използване съоръженията на площадката и доставеното оборудване, а кой ще даде максимума за доставеното оборудавне и предложи ново. Чисто икономически, естествено, отново единственият играч остава руския доставчик. Забележете брилянтната тактика. Стъпка по стъпка. Всичко е почти в границите на закона и … приспиващо общественото внимание (и местно и международно!). Същевременно, след първоначалното споразумение, следват ДВАНАДЕСЕТ анекса всеки от които потвърждава ангажимента на страната. 54 месеца, 12 потвърдени ангажимента и … все още не се знае нито размера на инвестицията, нито очакваната цена на тока. Но другото на което също не се обръща внимание е как в рамките на тези 54 месеца непрекъснато нараства финансовата мощ на промоутърите на проекта у нас. Същевременно, изключително показателен е факта, че вече от 2 години практически в общественият официален медиен дискурс изчезва проблема корупция като задача на управляващите. Т.е. общи приказки има, но няма реалност – как да се реформира съдебната система за да се пребори с корупцията!

Ако анализираме реалното поведение на основните играчи, ще констатираме, че руската стратегия „овладяване чрез енергийна зависимост и корупция” вече е на финалната права! 12-тия анекс задължава страната да подпише –вече!- договор, отново без ясна цена на инвестицията, съпътстващите разходи и прогнозна цена на тока.

Продължавайки анализа, влизаме в истинските мащаби на операцията. Белене + Южен поток. Това не е вече енергийна зависимост. Покрай тези проекти в страната ще влезнат не по-малко от ТРИ милиарда евро чисти корупционни пари. Което означава, че „руският” клан от тук нататък ще дирижира случващото се в страната.

На пръв поглед изглежда, че тези пари са почти  „семки и боНбоНки” в сравнение с общият корупционен натиск. Но така е на пръв поглед. Защото само една група зависеща от Русия ще ги концентрира в кратък период от време. Което означава мултипликация по линия контрабандни канали, източване на ДДС, власт над съдебната система. Т.е. оттук нататък, олигархичният модел в България се трансформира в монополистичен, изцяло подчинен на Русия. За съмняващите се в анализа – да анализират ситуацията „Лукойл”. В момента дори един относително „точков” икономически играч е успял така да „построи” законодателството, че е реален монополист (при 55% пазарен дял, в олигополна ситуация и дирижиран внос, това е чист монопол!).

И така: към момента – газ монопол, петролни продукти монопол (все руски!). Следва логичната стъпка – електроенергия монопол! А Белене с 2000 мегавата ще е МОНОПОЛ! Защото атома диктува цялата (малка) енергийна система на страна като България.

За да съм съвършено ясен в изводите от този анализ:

1.       В корумпирана страна като нашата, огромната концентрация на черно-сиви пари в един клан, означава изхвърляне от играта на другите играчи. Като клана победител ще е 100% зависим от руски интереси, а цялата енергетика на страната – на 90% от Русия!

2.       Тази доминация в полза на Русия ще доведе до невъзможен за контролиране теч  на НАТО информация в полза на Русия.

3.       Външната политика на страната като член на ЕС постепенно – къде видимо, къде не толкова – ще става все по-зависима от стратегическите интереси на Русия а не на България.

Т.е. в момента дебата Белене не касае толкова икономика или дори безопасност, колкото стратегическото бъдеще на България. Защото реализирането на този реален сценарий означава в рамките на 5-8 години :

– замразяване (под една или друга форма) членството на страната и в ЕС и в НАТО.

– разпад на държавността, поради тоталният й контрол от чужда държава.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.