Home » Избрано

Цената на (без)отговорността на държавата

2010.12.31 Няма коментари

Те осъдиха България. Съдят я. И ще продължават да я съдят и осъждат. В Международния Арбитражен съд в Париж, в Европейския Съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в Съда на Европейските общности в Люксембург, в българските съдилища.

Те са европейски институции. Те са компании – български и чужди. Те са български граждани – от обикновени и никому неизвестни до такива, задържали се месеци и дори години в топ новините на медиите.

Присъдите по делата на всички тях ангажират отговорността на държавата. Онази отговорност, чиито финансов еквивалент платихме, плащаме и ще продължаваме да плащаме всички ние – гражданите на България, макар да нямаме НИКАКВА вина, участие, а често дори представа за онова, което ни се е случвало, случва се и предстои.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – ДРУГОТО ЛИЦЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

През 1992 г България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. От тогава до сега за 18 години страната е на първо място по подадени жалби на глава от населението пред ЕСПЧ – 6 500! Публично достъпна достоверна статистика за размера на изплатените обезщетения няма, освен че между 2002 г и 2009 г сумата възлиза на около 1.9 млн лева. За да сме коректни, не бива да пренебрегваме факта, че сега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) гледа казуси отпреди десет години.

Ако проследим за какво българите се обръщат към съда в Страсбург, няма как да не забележим, че родните представи за свобода и сигурност (чл. 5 на Конвенцията), право на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6.1. на Конвенцията), зачитане на личния живот (чл. 8 на Конвенцията), право на ефективни вътрешно-правни средства за защита (чл. 13 на Конвенцията), значително се различават от европейските.

Първият, осъдил България в ЕСПЧ през 1997 г, е Андрей Луканов (посмъртно) заради съдебен произвол. Огнян Дойнов също печели дело срещу държавата (посмъртно). Присъденото му обезщетение за нанесени морални вреди е в размер на 3 200 Евра. И Венци Димитров осъжда България затова, че с още двама други, е изваден от листите на НДСВ.

Серия дела са спечелени от банкери, съдени у нас за знакови банкови фалити. На Иван Миронов (Балканбанк), Христо Данов (Агробизнесбанк), Ангел Първанов и Манчо Марков (Капиталбанк) ЕСПЧ присъжда обезщетения заради продължителни съдебни дела, завършили с оправдателни присъди у нас, въпреки “заклинанията” на И. Тататрчев и Н.Филчев да има осъдени. Държавното обвинение колабира и дава силен аргумент на обвиняемите да съдят държавата в Европа заради липса на справедлив процес в разумен срок.

Двама финансови “фараони” също осъждат България в Страсбург заради продължителност на водените срещу тях дела. На Иван Христов, шеф на финансовата пирамида “Нов път” е присъдено обезщетение в размер на 9 800 Евра затова, че водените срещу него две дела са продължили съответно 9 г и 7 г, след което са прекратени от прокуратурата. На скандално известния с “Ийст Уест Интернешънъл” Иво Недялков, обвинен у нас в присвояване на няколко милиона долара, Европейският съд присъжда обезщетение в размер на 5 500 Евра заради престоя му в ареста (20 месеца).

Рекордьор по спечелени дела срещу България в Страсбург е не кой да е, а самият Ерджан Рашид – Роко – цели три! Общ размер на обезщетенията 12 500 Евра. Експерти по Европейско право, следящи хода на делата срещу братята Маргини смятат, че същите имат огромни шансове в ЕСПЧ.

Семейство Зашеви осъжда държавата заради провалено от българските власти разследване на смъртта на сина им. Присъденото обезщетение е в размер на 24 000 Евра. Родителите на Ганчо Въчков – Ганеца, смятан за автокрадец № 1 на републиката, са обезщетени с 33 000 Евро заради полицейско насилие. Според Европейският съд органите на реда са нарушили правото на живот на сина им. ЕСПЧ уважава иска на вдовицата на прокурора от ВКП Николай Колев срещу страната заради липса на независимо и ефективно разследване на смъртта на съпруга й. Присъдено обезщетение – 30 000 Евра. България е осъдена и от Шишкови – баща и син, малтретирани от служители на БОИ. Четири години военен съд протака делата и накрая ги прекратява поради формални причини. Аргументите на държавата пред съда в Страсбург са направо абсурдни – Шишкови не са бити толкова, че да се жалват в Европа, освен това боят не е имал за цел да ги унизи или да им причини страдание. Присъдено обезщетение 19 000 Евра.

Журналистката Люба Калпачка, съдена в България за публикации в две дела продължили съответно 9 г и 8 г и прекратени, без дори тя да бъде уведомена, осъжда държавата в Страсбург на 4 200 Евра. Параскева Тодорова пък печели дело заради расистки мотив в присъдата на българския съд срещу нея. ЕСПЧ и присъжда обезщетение в размер на 5 000 Евра.

Най-многобройната група спечелени дела срещу държавата сякаш са за нарушено право на собственост и реституционни обезщетения – Тодорка Кирова – 78 500 Евра, Цонкови – 139 000 Евра, Егалина Панайотова – 66 000 Евра, Маджаров – 59 000 Евра, Георгиева и Мукарева – 49 000 Евра, Айтен и Мехмет Кушоглу – 11 000 Евра и т.н. и т.н. Наследници на собственици на акции от някогашната пивоварна на Пловдив (днешна “Каменица” АД) осъждат България заради отказан достъп до съд. Присъдено обезщетение – 8 000 Евра, вместо исканото от 80 000 Евра заради възможността претенциите на ищците в бъдеще да бъдат справедливо удовлетворени от местен съд.

Чешката фирма “ЗЛИНСАТ” осъжда държавата на 360 000 Евра обезщетение заради това, че не е въведена във владение на спечелен в приватизационна сделка хотел. Сложни отношения между Столична община и Софийска градска прокуратура са причината за този финансов “подарък” на България. Търговското дружество “АГРОМОДЕЛ” Русе се жалва срещу отказ на националните съдилища да разгледат исковете му за причинени вреди от прокуратурата и печели обезщетение от 6 000 Евра. Данъчния произвол срещу фирмата на Галина Патрикова в Разград, довел до 10-годишни съдебни битки и фалит, е осъден в Страсбург и донесъл на държавата задължение за обезщетение на потърпевшата в размер на 50 000 Евра.

Илюзия е да се надяваме, че потокът жалби към съда в Страсбург ще спре. Несъвършенството на законите, неравнопоставеността на гражданите и държавата – например по отношение на събиране на вземания или защита, в случай на неправомерно следене, безконтролните СРС, трайното присъствие на порочни практики, неписани правила, гарантиращи комфорт на създателите им, необоснованата продължителност на делата, престоя в следствените арести, докато се събират доказателства или докато съответните служби просто бездействат, полицейското насилие, фактическия отказ на прокуратурата да разследва престъпления, извършени от полицейски служители и т.н. ще генерират нови и нови процеси.

Ние, гражданите на България, нямаме право на индивидуална жалба пред Конституционния съд – единствения, който може да отмени закон, противоречащ на Конвенцията, нито имаме право и възможност за получаване на справедливо обезщетение у нас.

Държавата е ограничила действията си до плащане на присъдените от съда в Страсбург обезщетения и непрестанни апели за съобразяване размера на същите със стандарта на живот в страната. В същото време не е направила почти нищо, за да отстрани порочните практики и пропуските в законите, пораждащи дисбаланс на интересите. Не се търси отговорност на прокурори, нито на полицейски служители, водили разследвания по порочен начин. Няма осъден магистрат за това, че необосновано дълго е отлагал дело. Те остават анонимни за нас гражданите, но точно ние всички плащаме обезщетенията, присъдени на жалбоподателите в Страсбург, превръщайки се солидарно отговорни с (без)отговорността на държавата.

АРБИТРАЖНИЯТ СЪД В ПАРИЖ – ДОПЪЛНИТЕЛЕН БОНУС КЪМ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ

Делата, водени срещу България в арбитражния съд в Париж не са толкова многобройни като в ЕСПЧ, но затова пък материалния интерес и предявените претенции за финансови обезщетения са впечатляващи.

Гръцката “Интраком” осъжда държавата за спортния тотализатор. Присъденото обезщетение е 6.5 млн. USD, които сякаш не са платени до днес.

Гад Зееви, купувач на Авиокомпания “Балкан”, печели дело срещу България заради това, че английският вариант на текста на приватизационния договор се различава от българския. Парижкият съд му присъжда 10 млн. USD обезщетение.

Чешката компания “ЧЕЗ” АД, собственик на електроразпределителните предприятия в Западна България, осъжда държавата през 2009 г с мотив, че след приватизацията е идентифицирала укрити задължения, непоказани в счетоводните баланси, правени от Делойт и Туш. Исканото обезщетение е в размер на 8.6 млн Евра. Арбитражният съд в Париж присъжда – 4 млн. Евра. Подобно дело води и австрийската ЕВН, което още не е финализирано.

“Вива Венчърс”, купувач на БТК, осъжда Агенция за приватизация заради неточно адресирана жалба и неспазване на трудовата заетост след приватизацията за 600 000 USD.

Консултантската компания “Артур Андерсън” през 2001 също е завела иск срещу държавата пред съда в Праиж, недоволна от размера на комисионните, изплатени й от Агенция за приватизация след сключване на сделките за продажбата на “Нефтохим”, “Петрол”, “Свилоза” и “Неохим”.

Гръцката компания “Продефтики” осъди страната на 8 млн. Евра заради спряно през 2008 г еврофинансиране за ремонт на път, а Брюксел ни съди заради монопола на летище София. България е поставила ограничителни условия, препятстващи равния достъп на фирми за кетъринг, обработка на багаж, обслужване с горива и масла, каквито е длъжна да осигури като страна, собственик на летище с годишен пътникопоток над 2 млн. човека.

Парижкият арбитражен съд осъжда България, но в крайна сметка финансовия еквивалент на присъдите плащат всички български граждани. Странно защо българската държава ни прави съотговорни с нея, макар в случая с Гад Зееви, с “Вива Венчърс”, с ЧЕЗ, виновниците са идентифицируеми. Няма как да не се знае кой е правил превод на договора в първия случай, кой е изготвил въпросната жалба във втория, а що се отнася до последния – одитора е публично добре известен. Странно защо тогава държавата не предявява регресен иск към тези лица, а натоварва с отговорност нас, нищо неподозиращите и нямащи отношение към приватизационните сделки граждани, принуждавайки ни да плащаме чиновническото безхаберие. Не е ли това неглижиране на собствените граждани, на онези, от чиито данъци съществуват структурите на държавата, за сметка на “вълшебните” чужди инвеститори, които сътвориха чудеса, стъпвайки в страната.

САНКЦИИТЕ НА ЕК – НАКАЗАТЕЛНИЯТ ОТРЯД
НА КЛУБА НА БОГАТИТЕ

От 2007 г България е член на престижния европейски клуб на богатите. Плащането на годишната такса за членство (за 2011 г – 811 млн лв) обаче не е индулгенция за неспазване на “вътрешните” правила и ние българите имахме, имаме и ще имаме многократни поводи да се убедим в това.

ЕК поиска от държавата да върне 20.2 млн Евра заради нередности при контрола върху помощи, отпускани след 2006 г по линия на общата селскостопанска политика заради неефикасна система за идентифициране на селскостопанските парцели.

ЕК наложи глоба на България размер на 13 млн лева заради закъсняло изготвяне на план от правителството на Станишев за размразяване на спрените средства по САПАРД.

Брюксел заплаши страната с наказателна процедура заради неспазване на еконормите от Големите Горивни Инсталации – ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3”, ТЕЦ “Сливен”, ТЕЦ “Варна”, чиито финансов еквивалент е равен на 50 000 Евра на ден. Само за “Брикел” долния праг на санкцията е 777 000 Евра. През 2009 г ЕК е започнала 9 наказателни процедури срещу България в областта на околната среда – за ненавременно синхронизиране на европейското законодателство с българското, неиздаване на комплексни разрешителни в срок, за превишени емисии в Перник, Гълъбово и Ст. Загора, за липса на ОВОС на ветрогенераторен парк в зона Калиакра.

Забавяне на допълването на зони към “Натура 2000”, както и строителството в защитените територии предстои да бъде остойностено. Министър Караджова заяви, че държавата няма да събаря строежи, освен ако са без разрешителни. Само за регион Варна обаче, издадените визи за строителство са 327! А колко са в ски зоната на Банско, в община Царево по крайбрежието на природен парк Странджа (там е скандалния комплекс “Златна перла”) и Иракли, предстои да разберем. Едно е ясно от сега, въпросните строежи гарантират дело срещу България в Съда на европейските общности в Люксембург.

ЕК наложи санкция на МОСВ от 11 млн Евра заради шест договора, финансирани по ИСПА, реализирани в Кюстендил, Варна, Смолян, Сливен и Кърджали. Общата стойност на договорите е 55 млн. Евра. Проблемът е, че при провеждане на тръжната процедура за изпълнители е възприета практика на “пряко договаряне”, която по правилата на ЕС е НЕДОПУСТИМА.

Заменките на гори от държавния горски фонд, които Брюксел тълкува като нерегламентирана държавна помощ за определени фирми и частни лица ще донесат присъда на България в рамките на 55 млн. Евра до 126 млн Евра. Според експертиза на Световната банка обаче, размерът на санкцията може да стигне до астрономическите 1.5 млрд Евра, ако се вземат предвид всички заменки от 2007 г до налагането на мораториума.

ЕК отправи последно предупреждение за неспазване еврозаконодателството в областта на енергийния пазар, който не е отворен в достатъчна степен и не гарантира на гражданите и фирмите избор и разумни цени. Констатирана е и липса на прозрачни, прости и евтини процедури за разглеждане на жалби на потребителите. В случай, че тези пороци не бъдат преодолени, България ще бъде глобена, като размера на санкцията може да стигне до 10% от оборота на фирмите монополисти, т.е. хиляди Евро на ден и съд в Люксембург.

През 2011 г сме застрашени от наказателна процедура заради неизградени пречиствателни станции в селищата с над 10 000 жители. До края на тази година трябваше да са готови 52 пречиствателни станции в големите градове, още 357 до 2014 г в по-малките и 6 язовира за питейна вода. Глобата е 5 000 Евра на ден.

И това едва ли е всичко…

Цената на държавната (без)отговорност е впечатляваща, предвид стандарта на живот на българина. Впечатляващи са и нехайството и лекотата, с които държавата плаща обезщетения и глоби и не търси персонална вина за милионите евро, излизащи от бюджета. А такава има . И тя е идентифицируема. Аз обаче не желая повече да плащам за грешки на държавни чиновници, които не са си свършили работата качествено и в срок. Нито за техни умишлени действия или бездействия, донесли изгода на трети лица, нарушавайки съществуващи български и европейски правила и норми. Нито за калпави закони, нито за липсата на процедури, нито за свръхупотреба на сила от полицията, нито за безконтролни СРС-та.

А голямото плащане тепърва предстои! И в него, както до сега, ще участваме ние, българските граждани. Всеки един от нас! Истински пряко виновните най-много да бъдат освободени от длъжност или да им наложат някоя и друга административна глоба в размер на … 100 лева. Цената на държавната (без)отговорност обаче е твърде висока. За мен поне. И макар за 20 години преход, политици и всякакви структури, използвайки властта на медиите, да успяха така да ни разделят, че вече трудно намираме нещо, около което да обединим усилия, то мисля си, сякаш настъпи момента да заявим, че не искаме да носим чужда отговорност. Още повече – да я плащаме.

http://pozicii.net

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.