Home » Избрано

Правителството изпълни антикризисната си програма наполовина

2010.12.27 Един коментар

Правителството е успяло да изпълни половината от 60-те мерки в антикризисната си програма, приета в края на март. От нея се очакваха допълнителни 1.3 млрд. лв. в бюджета, но постъпленията не са повече от 600 млн. лв., показа проверка на “Дневник”.

Реалният ефект от програмата, подкрепена от бизнеса и синдикатите, са замразените пенсии и заплати. Увеличаващата се дупка в бюджетните приходи, съпътствана с тегленето на готови пари от фискалния резерв, беше компенсирана единствено от продажбата на повече от планираните държавни ценни книжа – за 1.5 млрд. лв.

Прегледът на конкретните мерки показва, че не са изпълнени най-вече тези, от които се очакваха приходи. Годината се оказа нулева за приватизацията, след като не беше продадено нищо от набелязаните държавни активи – “Булгартабак” и миноритарните дялове в електроразпределителните дружества.

Управляващите се отказаха от въвеждането на данък върху печалбите от хазарт, който трябваше да донесе 80 млн. лв. Шумно обявеният данък “лукс” се трансформира в данък “колиба”, който ще бъде събиран през 2011 г.

Замразяването на пенсионните осигуровки е спазен ангажимент за тази година, но от януари вноските ще се увеличат с 1.8%. Кабинетът удържа да не вдига ДДС и частично се разплати с компаниите, които приеха да направят 7% отстъпка от вземанията си. Така от 600 млн. лв. задължения на държавата към бизнеса бяха платени 260 млн. лв.

Механизъм за увеличаване на минималната работна заплата не беше създаден и за трета година тя е замръзнала на 240 лв.

Източник: http://kafene.net/

One Comment »

  • Pesho said:

    Коледен подарък за България

    Deutsche Welle

    За някои е може би болезнено, но за огромното мнозинство от българските граждани европейското „не” за членството на България в Шенгенското пространство е по-скоро полезно, твърди в коментара си Ясен Бояджиев.

    Първо е полезно, защото ни връща в действителността или най-малкото, защото показва, че някои от най-шумно и упорито натрапваните ни клишета са доста пресилени. Като „безпрецедентната” европейска подкрепа за правителството. И като огромните му успехи в борбата срещу престъпността и корупцията, които, погледнати отстрани, явно не са толкова впечатляващи, колкото ни ги представят от сутрин до вечер.

    Станалото освен това безмилостно оголи и ни даде възможност да разберем типичната „управленска” технология, на която сме подложени. При нея редуващи се безспир словесни вълни незабелязано, в движение непрекъснато подменят поставените цели, така че всеки резултат да може да бъде представен като успех.

    Прекалено остър завой

    Допреди дни членството ни в Шенген също се представяше като „вързано в кърпа”. На 100 процента бяхме изпълнили „техническите” критерии, а обвързването му с други изисквания уж бе невъзможно. Премиерът даже се заканваше да постави въпроса за “нерегламентираните” условия, които някои страни се опитвали да поставят, и да иска отговор дали е в унисон с европейските практики “една или друга държава да спира приемането на друга държава по каквито и да е причини”.

    Френско-германското писмо обаче се появи изненадващо и коварно точно в най-неподходящия момент – в края на годината, когато е време за празнични фанфари, а не за конфузни обяснения. Писмото освен това, за разлика от други подобни случаи, се отличава с доста еднозначен и лишен от дипломатичност тон, който силно стеснява възможностите за увъртане и замазване.

    В тези условия премиерът направи онова, което правеше през цялата година – забрави какво е говорил и, сякаш нищо не е било, се обърна на 180 градуса. И отприщи нова вълна от думи, в която „нерегламентираните условия” вече са „абсолютно основателни”.

    Дори за съвършен ситуативен играч като него обаче този завой е прекалено остър. И въпреки уверенията му, че, ако се приеме спешно някой закон, „няма да имаме проблем”, или че, ако с междинния ни мониторингов доклад „всичко е наред, приемането ни може да стане през септември догодина”, за всички е ясно, че Шенген се отлага за неопределено време.

    Губещи и печелещи

    Всъщност, от това отлагане губят само две категории български граждани. Първо, печелещите от най-разнообразен престъпен трафик. Превръщането на българската граница във външна граница на Европейския съюз би означавало безпрепятствено и безкрайно разширяване на пазара на предоставяните от тях „стоки и услуги”.

    Втората категория губещи са част от българските политици. Значката Шенген би им дала възможност поне временно без усилия да качат цената си на вътрешния пропаганден и изборен пазар.

    За всички останали членството практически не би променило нищо, тъй че от отхвърлянето му и не губим нищо. Но пък печелим повече шансове за реални промени към ред, законност, сигурност и справедливост.

    Защото грешката от 2007 година с преждевременното ни приемане по милост в Европейския съюз, послужило като алиби за бездействие и прикритие за още повече безобразия, втори път няма да бъде направена. Реалните резултати вече няма как да бъдат подменени с имитация на реформи, с отчитане на кампанийни псевдомерки и формални критерии.

    Затова, ако за някои европейското „не” за членството на страната в Шенгенското пространство е публичен шамар, за мнозинството български граждани е като коледен подарък.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.