Home » Авторски страници

Отиват си КГБ-истите, идват тези с фалшивите дипломи?

2010.12.19 3 коментара


Не е необходимо да излизаш от дипломатическа школа, за да видиш че се обезглавява българската дипломация. Дали наистина е дошло времето да се прави това, не е ясно, но пак ще има смешки по посолствата.

По-добре система, отколкото безсистемие, по-добре с някаква школа отколкото с фалшива диплома и без школа. Българските политици така и не се научиха да балансират помежду си и навън, и да имат един основен приоритет -България. Те все някому трябва да служат, все им трябва по-голям брат, все не им стиска да излезнат сами срещу вятъра. Докога? Този синдром наистина се нуждае от сериозно лечение. И особено когато на власт е някой на който му иде отръки да говори с народа, но му се губи глобалната картина. Затова в страните с добри политици работят в екип, а не с приятели: Професионализмът и Патриотизмът няма много общо с партии-зма.

Ако в България за 20 години успяха да създадат нова школа от дипломати, това би било забележително. Но както и да го погледнем, те са си пак същите: депутати от демократични партии са деца на бивши партийни величия, министър председател е бивш симеоновец, … какво да изреждаме. То просто няма край и няма смисъл. Човек не може да смени родителите си, нито това на което са го учили, нито това, в което е вярвал за дълъг период в живота си. Просто е необходимо да се гледа в очите настоящето и да се гради бадеще без такива самоунищожителни удари. Не е достойно някак си. Не се ли чувствате употребени? Изхвърлените не са по-различни от Изхвърлящите ги.

Дипломатите на всяка една страна са официални шпиони. (Ако някой не го знае, не е чел достатъчно.) Това обичайно са добре обучени във всеки аспект и добре полирани хора. И по татово време си имаше много неподходящи номинации на тези постове. Практически едва новата генерация, тази от последните години на комунизма, имаше дипломати, които наистина знаеха за какво са учили, какво вършат и как да го свършат. Дали са двойни шпиони, това е въпросът на който трябва да се отговори. Сега ги изхвърлят и вероятно пак ще започват от принципа на опита и грешката.

Пример: Преди 2-3 седмици по чикагската обществена телевизия бе излъчена  прес конференция с българска политичка. Беше мъчение да се слуша английския на който тя говореше. Нямаше преводач за огромно съжаление. Допуска се, че тя не е длъжна да знае английски , но е длъжна при такива отговорни ситуации да не се опитва да говори на език който не владее. Не може с речников състав от не повече от 5-6 000 думи да коментираш публично глобални теми, още повече ако не са те учили как да отговаряш без да казваш нищо съществено.

Ако сега изтичането на информация за американските шпиони е дело на някой, то забележете, че той не е американец. В България са самите българи. Доста срамно. Имам чувството, че това идва и е продиктувано от едно тенденциозно изследване, че в България се е настанила Руската мафия. По-скоро това е натиск, който обслужва турските и нечии интереси далече от България. Срещу тях единствената ни останала защита е тази, изградена в годините преди демокрацията. Може тази истина да e неудобна, но цели двадесет години трябва да сте слепци и да не виждате как турската малцинствена карта се разиграва на всички избори, а етническият български електорат гледа апатично и не разбира ролята си днес, която е решаваща за ролята на децата му утре. Информация в пресата има предостатъчно. Изисква се само едно елементарно аналитично мислене и остава българските граждани, забележете “Граждани”, да преценят кое влияние да изберат. Ако им харесва тяхната южна съседка, може да продължават да гледат апатично и скоро ще имат ролята на раята в съвременната версия на “Под Игото”. Наистина си е право на избор. Само безхаберието и липсата на самоуважение са непростими!


BulNews Chicago, всички права запазени

3 коментара »

  • Slava said:

    Според Вас, дайте да оставим старите комунисти от ДС, които задължително преди това минаваха през школата на КГБ, защото знаят много добре да говорят английски, пък било каквото било! Ние в България знаем, че повечето от децата и внуците на тези “родолюбиви български дипломати от КГБ и ДС” живеят и учат в САЩ и са една от най-заможните сред БГ диаспора! Може би и автора на статията е от тях, след като така ревностно брани старата “нова номенклатура”. Аз пък съм внучка на царски офицер, загинал при Драва Соболч през Втората световна война, на само на 25 години. Не по малко родолюбив българин от тези, които защитавате. Няма място за сравнение просто. Но той и други българи като него са изхвърлени и разжалвани през 1944г. от същите тези патриоти от ДС, които без образование, без професии, без дори да говорят правилен български език, камо ли английски, са заели местата на царските офицери, на тогавашните ерудирани царски посланници! И сега техните деца и внуци, след 60 години безогледно крадене, реват, че няма да са на хранилката. Стига вече! Нямате ли срам?!

  • Diplomat said:

    ВИКТОР ВЪЛКОВ: ВЪНШНО ПРЕЖИВЯ СТОЯН ГАНЕВ, ЩЕ ПРЕЖИВЕЕ И ЧИСТКАТА НА ДС-ПОСЛАНИЦИТЕ

    Контраразузнаването на западните държави е знаело какви са нашите дипломати от самото начало

    Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Син на Георги Вълков – англофил, един от водачите на БЗНС, осъден на смърт и обесен през 1942 г. Бил е депутат от 7-ото Велико народно събрание. През юли 1990 г. е кандидат-президент от БЗНС, но не го избират (президент става Желю Желев от СДС). Същата година е вицепремиер и министър на външните работи в коалиционното правителство на Димитър Попов. Бил е посланик в Анкара и Загреб.

    За агентите на ДС в нашите посолства, за отношенията между тях и посланиците ни, за ролята на контраразузнаването, за ролята на сегашния американски посланик у нас и за митичния кръг „Монтерей”, БЛИЦ разговаря с Виктор Вълков.
    ———————————————————
    – Г-н Вълков, оказа се, че близо 50% от дипломатите ни са били сътрудници на ДС. Изненадан ли сте от този факт и смятате ли, че това е нормално?
    – Не съм убеден в тоя процент. Мисля, че никой не е изненадан: в дипломатическите мисии по света почти всички дипломати се занимават с търсене на информация и това е една от основните им задачи. Някои от тях, които принадлежат към т.нар. тайни служби, разузнавания и т.н., просто имат по-голям набор от средства за осигуряване на тази информация. Това не е българско изобретение и не виждам какво толкова се смущаваме.

    Интересно е, че в тази дискусия не се появи обратният въпрос – а какво да кажем за членовете на дипломатическите мисии на други страни в България? Преди да се занимават с участие в сериали и благотворителна дейност, да не би да са се занимавали с нещо друго? Не че ги укорявам, нито очаквам покаяние, но все пак има достатъчно данни и то от официални източници, че

    някои американски дипломати, работили в България, при завръщането си в САЩ получават високи постове в ЦРУ.

    Лично познатият ми Ричард Скулц навремето дойде като млад дипломат в България, когато се възстановиха прекъснатите през 1962 г. дипломатически отношения България-САЩ – след като тук бе разстрелян американският шпионин Иван-Асен Георгиев. После Скулц беше в Москва и на други места, стана зам.-директор на ЦРУ по операциите. Това е едва ли не върховният пост в тази организация. Президентът Буш-старши е бил шеф на ЦРУ. Чувал съм, че в началото на 60-те и 70-те години тук е имало един съветник – Гърбър, за когото прочетох във вестника, че след като се завърнал в САЩ, станал шеф на съветския отдел в ЦРУ. Очевидно тези хора не са аматьори.

    Посланиците не се занимават с такива неща. Може преди това да са го правили, но станат ли посланици – не. По-скоро могат да участват в сериали, в благотворителност и подобни неща. Слагането на знаци от сорта на: тайникът зареден, тайникът разреден, не е работа за посланици. Дори са ми разказвали, че по времето на цар Иван Грозни, когато вече е имало чуждестранни мисии в Москва, и са му докладвали, че някой болярин излиза от чуждо посолство, без царят да знае, направо му отсичали главата още на изхода!

    – Но нашите хора са работили за тайните служби на съветската система – вражески настроена към сегашните ни партньори от ЕС и НАТО. На сегашните си постове те може би продължават да изпълняват функции – вече в полза на Русия?
    – Дълбоко се съмнявам в това. Те са служили най-вече на каузата на България и са изпълнявали задачи, които са получавали от държавното ръководство. Те не са действали по собствено желание, нито по партийни съображения. Повече от убеден съм в това. Вярно, интересите се менят с времето, но какво от това – държавата винаги е била само една.

    Трябва да се има предвид и още нещо – това, че разузнавачът Х от страна Y работи в страната Z, не означава, че задължително работи срещу страната Z. Той би могъл да работи там, наблюдавайки съвсем други неща, свързани с друга държава. Ето, сега имаме такъв глобален проблем като тероризма. Ако допуснем хипотетично, както чувам за вече доста опоскания щат на нашето разузнаване, че лицето работи в страната Х, той би могъл да се занимава с проблемите на глобалния тероризъм, доколкото в тази страна той засяга България.

    Има и още нещо – според мен трябва да изключим от кръга на изненаданите контраразузнаването в отделните страни, тъй като съм повече от убеден, че във всяко наше посолство на съответните контраразузнавателни служби отдавна им е ясно кои са тези хора. Освен това всеки посланик, преди да бъде приет в съответната страна, получава агреман(съгласие да работи там).

    Мислите ли, че чужденците не знаят кой от нас кой е?!

    – Премиерът Борисов недвусмислено заяви, че ще изтегли тези посланици, защото от Брюксел настояват за това. Това ли е правилният ход?
    – Не познавам днешния кадрови потенциал на МВнР, но не съм убеден, че има множество готови хора с истински дипломи. Защото с табелката „млади и способни хора” се появи и един друг кадър, който се оказа без диплома…

    – През какви етапи трябва да премине един служител на Външно, за да стане дипломат?
    – Има норми и етапи на развитие, различни длъжности, които започват от аташе първа, втора, трета степен и т.н. Струва ми се, че у нас вече няма политически назначения за посланици. Една страна все още прави такива назначения – САЩ. Нямам предвид посланика у нас, той има други качества. Но някои сенатори, които са допринесли за избора на съответния президент, получават такива назначения. В Русия например от години не съм забелязал такова нещо, доколкото имам поглед върху руските мисии.
    Посланикът трябва да е човек, който идва от системата. Много често като укор се използва това, че някои от тези хора са завършили МГИМО в Москва. Ами едно време там се завършваше. Нямаше други възможности. И изобщо не се сещам за случаи, в които изведнъж да станеш посланик, защото си от тайните служби. Тези хора заемат други длъжности в съответните посолства. Има хора, които са били на чисто технически длъжности. Но после чета в биографиите на децата им, че родителите им са дипломати.

    – Кого имате предвид?
    – Така съм чувал. Гадая, както казва Ваньо Танов.

    – По времето, когато вие бяхте външен министър, как се определяше кой е най-подходящ за посланик?
    – Въз основа на предложение, което тръгваше от МВнР по установения ред. То се съгласуваше с Министерския съвет. Признавам си, че аз проявявах инициатива и съгласувах малко предварително с президента Желев, за да не се получи така, че МС да даде предложение, а президентът да не го приеме. И общо взето чудесно се разбирахме. Понякога имах проблеми да го убеждавам за някой посланик, например в Москва да отиде Владимир Велчев. Той беше против, защото ставаше дума за сина на Борис Велчев – някогашният втори след Живков в Политбюро на ЦК на БКП. Но Владо е един чудесен дипломат, който беше в Лондон, в Канада, в САЩ. Отиде в Москва и се представи чудесно, защото преди това беше няколко години шеф на отдела за Съветския съюз в МВнР. По мое време не е имало никакви такива скандали.

    Спомням си един случай, когато бях посланик в Анкара и дойде една българска делегация. В състава беше един от заместник-председателите на Народнто събрание – Иван Куртев(бог да го прости). И тъй като тогава също се бе появила вълната от изненадани хора за това как е възможно в българските посолства да има разузнавачи, той ме попита как е в посолството ни в Анкара. Аз му отговорих, че никой не ми се е представил като такъв, а доколкото съм чувал, те не носят униформа, така че няма как да позная кои са. За някои съм сигурен че не са – готвачът, шофьорът и посланикът. Сигурно е имало такива, но аз не съм знаел кои са.

    Но нима в турското посолство в София няма разузнавачи?

    И пак повтарям, че за контраразузнаването в съответната страна изобщо не е тайна кои са тези хора. Има достатъчно белези, по които могат да бъдат познати.
    Мога да дам и примери. Когато бях на работа в Хага, посолството още беше съветско. И виждаш аташе, което кара мерцедес. А после виждаш пълномощният посланик, който кара лада! Понеже съм се докосвал до управлението и до институции, ще ви дам още един пример. Навремето имаше една телефонна централа, която се наричаше „петолъчка”, благодарение на която се вършеха много полезни работи, защото се влизаше лесно във връзка с началниците. Тя имаше телефонен указател, който всяка година ставаше все по-голям. И ако човек го отвори например на „съветско посолство”, вижда – на трето-четвърто място стои фамилия с четири петолъчки – вкъщи, в кабинет, във вила и т.н. Питал съм се какъв е този човек, но не съм си отговорил…

    – Твърди се, че част от нашите дипломати са минавали през школата на КГБ. Така ли е?
    – Това е много труден въпрос. Не зная. Аз нямам период, в който да мина през КГБ. Моята биография е ясна – завършил съм МЕИ, електроинженер съм, бракове, разводи, всичко е ясно. Може би тази школа на КГБ е била тясно професионална – за хора, които са си работили у нас в тази система и не е било нужно да минават през нея, за да станат дипломати, а по-скоро обратното. Но нека да гледаме по-спокойно на тези неща, защото иначе ще трябва да поискаме извинение и покаяние от всички чужди дипломати в България, които са изпълнявали свои разузнавателни задачи. Вероятно имаме право да го направим, защото не само ние сме техни партньори, а и те са наши партньори. Спомням си, когато Димо Гяуров(беше шеф на разузнаването ни) се върна от САЩ и каза: между нас вече няма тайни! Понеже го познавам – той е интелигентен човек и наш съсед – това вероятно върви в две посоки: ние нямаме тайни от тях и те нямат тайни от нас.
    В крайна сметка тази велика организация – ЦРУ – също има провали в своята дейност. Мога да посоча един – случката в Иран, където имаше 1500 служители на ЦРУ, но те не усетиха, че ще има преврат ( аятолах Хомейни свали шах Мохамед Реза Пахлави – б.р.) Никой не е съвършен.

    – В списъка, който излезе, има ли ваши познати? Изненадахте ли се от някое име?
    – Повечето са ми познати. Изненада ме, че са се занимавали с такава дейност, защото не ги познавам като такива.

    – А застрашена ли е нашата дипломатическа система, ако тези посланици бъдат отстранени?
    – Според мен – не. Трябва да се подходи разумно. Виждам готовност и в президента, и в премиера, и във външния министър да се постъпи по този начин. Всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. Защото какво значи „сътрудничил на ДС”? Че е написал две справки за 15 г. ли? Нека се разберем – дипломатите не са топили никого. Нещо повече – нашите посланици не обичаха хората, свързани с разузнаването, защото си мислеха, че те се занимават предимно с тях. И аз не ги обичах много-много.

    МВнР удържа на много атаки. Стоян Ганев например уволни 4 000 души, които после осъдиха министерството и се платиха маса пари за това. А той тръгна по свой собствен път. Все пак показа развитие – научи езика и вече не иска да му пишат речите на английски, но на кирилица. Има още един такъв политик, с който съм се сблъсквал, но няма да кажа името му. През 2004 г. той искаше да произнесе и произнесе реч на оригиналния език на страната, но понеже не го знае, а той се пише с латиница, поиска да му я напишат на кирилица. А сетне прочетох в негова визитка, че между езиците, които знае, влиза и хърватски. Голяма изненада!

    – А някой от ДС искал ли е от вас някакви справки?
    – Може би, но аз не съм знаел, че е от ДС. Просто никой не ми се е представил като такъв. Предполагам, че много от нещата, които съм писал и те не са били тайни, по някакви канали са стигали до ДС. Аз съм работил във външната търговия и си спомням, че за всеки срещнат чужденец в някое предприятие се правеше паметна бележка – връчени подаръци (предимно химикалки, или както осъдиха един мой колега от „Електроимпекс” – Зафиров, за 300 гуми, макар да ставаше дума за гумички за триене, а не за автомобилни гуми!) и т.н. Тези паметни бележки се правеха в 7 екземпляра и там имаше интересни забележки. Например: „прави впечатление, че чуждестранният търговец Х защитава много добре интересите на фирмата си”. Или, ако е германец, пише: „владее добре немски език”. Чел съм такива неща. Например, когато бях в Холандия, ние получавахме тези паметни записки за някой холандски търговец, който е бил в София и разговарял с някакво предприятие. И пише: подаръци – две химикалки. После ги разиграваха в предприятията на томбола.

    – А защо вече 20 години вадим имена на сътрудници на ДС, но те взе извират и извират и дори заемат много активни позиции. Докога ще продължава това?
    – Какви са тези активни позиции? Какво може да направи един посланик например, освен да изпълнява указанията на ръководещото го министерство? Тези хора не са действали по свое собствено желание или нечие внушение. Не зная защо не се е прочистило обществото от тези сътрудници на ДС, при положение, че се смениха толкова правителства. Спомням си, че докато бях посланик в Турция, в България се смениха 7 министри на външните работи!

    – Вече 20 г. се твърди, че вие и определен кръг хора, наречен „Монтерей” решавате важни кадрови въпроси на държавата. Наименованието идва от ресторанта, който вече се казва „Модера”. Откъде тръгва това твърдение?
    – Ние не сме се именували от заведението, а заведението се именува от нас. Но това са пълни глупости. Как се решават въпроси на една маса в едно заведение, където от десет страни има други маси с други хора? И през останалото време вкарваме в мазето тирове с контрабанда за ужас на Ваньо Танов, който страда от халюцинации. Това, че един човек с капацитет на квартален отговорник на МВР е на такъв пост, не е моя грешка. Хората възприемат всякакви твърдения – че за 800 дни могат да станат чудеса, че ще дойде на власт правителство, което ще ликвидира корупцията и всичко ще тръгне по новому, че ще потече мед и масло. Вродено качество на човека е да се надява на нещо по-добро.

    – Но вие сте определени за сивите кардинали. Сигурно има някаква причина?
    – Медиите я създадоха. Е, не стана изведнъж. Отне няколко месеца. Всички ние сме приятели от много години по различни линии. Всички водим свои приятели. Живеем срещу „Монтерей” – аз, г-н Гоцев. При нас няма покритие на хора от едно с друго събитие. В държавата никой не зависи от нас, освен сервитьорите, защото им даваме бакшиш. Ние сме желани гости във всяка кръчма. Когато „Монтерей” беше в ремонт два-три месеца, ние не сме пропуснали нито един вторник. Събираме се къде ли не и навсякъде ни обичат.

    – Сигурно това е последното ви интервю за годината. Каква е оценката ви за 2010-а в обществено-политически план?
    – Хареса ми едно изявление на премиера преди време – че обича да работи в силен екип. Искрено му желая да го постигне. Всичко останало са второстепенни неща. Нали не мислите, че средният българин, доколкото е жив, се интересува в каква европейска групировка е управляващата партия и коя агенция какви оценки дава за правителството. Хората приветстват откриването на магистрали и детски градини, но от време на време искат и да ядат. И затова се надявам, че премиерът ще стигне до момента да има силен екип. Струва ми се, че има нужда от някои попълнения.

    – Иван Костов поиска смяната на 6-ма министри. Вие колко предлагате?
    – Костов е много прецизен в изявленията си. С него бяхме в едно правителство. Когато водих една делегация в Южна Корея, той беше включен в нея като министър на финансите. Правеше много силно впечатление на азиатските партньори и тесните им очички много се разширяваха като кажеше, че е от опозицията. Може ли член на правителството да е от опозицията?! Но това правителство беше добро и имаше силни министри – на транспорта Веско Павлов, на здравеопазването проф. Черноземски, покойният проф. Матеев на образованието, Иван Костов, двамата вицепремиери – Сашо Томов и Митко Луджев.
    Имаме един интересен случай с Иван Костов. По цял свят министерствата на финансите не обичат министерствата на външните работи, защото смятат, че ние нищо не вършим и по цял ден дрънкаме уиски с лед. И Костов започва да възразява на всяко перо. Търпях, търпях и по едно време му казах: Иване, недей да забравяш, че тази държава 4 години кара без министерство на финансите по времето на Стоян Овчаров, но без министерство на външните работи никога не е била.
    Така че и сега нищо няма да му се случи на МВнР!

    Едно интервю на Ива НИКОЛОВА

  • ВulNews said:

    Ще отговоря на първия коментар: не съм от децата на бившите. Баща ми беше добър занаятчия.

    Аз мисля че трябва да уважаваме професионализма и да се опитаме да не повтаряме грешките си.

    Аз уважавам мандата на царския наследник, но никой в Българя не мисли като мен.

    Тук в Чикаго има непризнателни евреи и аз им написах какво аз знам от архивите за техните деди и защо те трябва да са коректни относно миналото.С това искам да кажа, че има хора като мен, които се опитват да бъдат обективни, което не значи не разбират болката ви.

    Анна

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.