2024-05-27

3 thoughts on “За заспалия „Български лъв“

  1. Част от интервюто на преподавателя по политология в УНСС проф. д.и.н. Трендафил Митев пред Агенция „Фокус” от 21 септември 2010

    Фокус: Възможно ли е до 5-6 години България да стане средноевропейска държава…
    Проф. Трендафил Митев:… предварително комплексно бъдат разрешени една серия от проблеми.На първо място българската политика трябва да доведе до окончателно преустановяване на демографската криза в българското общество. Според последните статистически данни за 20 години от 9,7 млн. души, ние сме вече към 7 млн. души. Ако се сбъдне прогнозата на статистиците, че след 15-20 години България ще бъде някъде към 5-5,5 млн. души, това много ще затрудни перспективата ние да изградим икономически потенциал, който да бъде на средноевропейско равнище. На второ място аз смятам, че задължително българката политика трябва да определи, аз ги наричам три-четири носещи кита на българската икономика – онези отрасли, които ще се бъдат с приоритет в нашето национално развитие, за да можем действително да се превърнем отново във водеща, ако не световна, то европейска сила в три-четири направления на икономиката…На всяка цена ние трябва да разрешим проблема с пустеещите български земи. Нашият петрол е българската земя…Задължително трябва да решим проблема с осигуряването на едно спокойно, подпомагано от държавата оптимизирано развитие на науката и на културата…

    Фокус: Според Вас възможно ли е до 5-6 години българските емигранти да се завърнат в страната?

    Проф. Трендафил Митев: Ако ние създадем три-четири високотехнологични направления на икономиката, където да има потребност от млада работна сила, от сиво вещество, от компютри, аз смятам, че ние ще осигурим условия емигрантите да се завърнат. Тези три-четири направление ще дръпнат икономиката напред. Вземете да кажем Финландия. Те хванаха „Нокия”, хванаха производството на хартия, производството на мебели, тоест на базата на специфичните си възможности намериха три-четири кита, които дръпнаха цялостното развитие и естествено младите хора се закотвиха, защото имат високи доходи, престижни направления на развитие с възможности за усъвършенстване на растежа в кадрово отношение. Възможно е да се постигне, ако се намери консенсуса за това какво трябва да прави българската държава в сферата на своето вътрешно стратегическо развитие.

    Фокус: Не е ли, обаче, твърде оптимистичен този период от 5-6 години, за който страната да стигне средноевропейско ниво?

    Проф. Трендафил Митев: Оптимистичен е, но защо пък да не кажем, че имаме нужда и от някакви по-конкретни цели. В този аспект разглеждам тезата на премиера, че в края на краищата вече имаме някакъв конкретен ориентир, за който имаме представа какво представлява – средноевропейското равнище – Хърватия, Словения, Словакия, Чехия. Това са държавите, които са в този ареал, в тази зона – приблизително като нас като територия, приблизително като нас като население, но със своите водещи отрасли в икономиката, което ги дърпа напред и ги води. Ето го средноевропейското равнище. Намирам смисъл в това, че се поставя реалистична цел като понятие, като нещо, което трябва да постигаме. Дай боже и като реалност да се опитаме да го реализираме в близките 5-10 години.

    Фокус: Споменахте, че България е била средноевропейска държава преди началото на прехода.

    Проф. Трендафил Митев: Аз съм дълбоко убеден в това. В селското стопанство – България беше на трето място в света по напоявано земеделие, по площи, произвеждахме три пъти повече от необходимото зърно. Сега се радваме, ако произведем 3 млн. тона, тогава сме стигали до 11-13 млн. тона зърно. Пристанищата във Варна, в Балчик просто се задушаваха, не можеха да изнесат за арабския свят производството на селското ни стопанство. Нашия нефт е земеделието. Дръпне ли земеделието, ще дръпне хранително-вкусовата, текстилната и всички онези промишлености, които са свързани с него. Това е нашето естествено предимство и нашето богатство, което трябва да се използва.

  2. Населението на България се е стопило до 7,563 млн. души, приблизително колкото сме били през 1956 г.

    Разликата е, че днес средната продължителност на живота ни е по-голяма. За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете – с 5 години до 69 г.

    От м. г. у нас вече се раждат над 80 000 бебета.

    Това показват данни на справочник “Здравеопазване – 2010 г.” на Националния център по здравна информация към МЗ.

    Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият ни прираст продължава да е отрицателен. През м. г. той е бил минус 3,5 на 1000 души от населението. Докато преди 5 г. е стигнал до рекордните минус 5,4 на хиляда.

    Според статистиката в България живеят 428 столетници. Естествено жените са повече, те са точно 274 на брой. Има обаче още 3186 българи, които са кандидати да навъртят век – те са на възраст от 95 до 99 години.

  3. 19. И ако кажете: „-Защо нашият Господ Бог ни направи всичко това?“, отговори: „-Понеже ме оставихте и служихте на чужди богове в своя земя, то ЩЕ СЛУЖИТЕ НА ЧУЖДЕНЦИ НЕ ВЪВ ВАША ЗЕМЯ“. Иеремия 5:19

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *