Home » Избрано

Ангел Ангелов-Джендема: Моделите на имането и на лапането не са български

2010.08.12 Няма коментари
Spread the love

Насаждат ни се модели на престижност, които не са български – на имането, на лапането, на телесността, казва специално за БГНЕС легендата в рока, социолингвистът, доцентът в катедрата по български език в СУ“Климент Охридски“, авторът на десетки научни статии и в крайна сметка, неостаряващо хипи Ангел Ангелов- Джендема. Той е известен почти колкото и групата си със същото име, за чиято песен “Пляс, пляс педалите” се сещаме с ведро чувство.

Иска му се манталитетът на пенсиониращите се властници да не се просмуче в следващите поколения. Спомня си с насмешка думите на един шоп от софийско – власт да е, у мене да е – пак ще я псувам. Да ти дадат висок пост, когато не си дозрял до него е ужасно, казва Ангел Ангелов. Тогава сам се излагаш, без да съзнаваш, изискваш подлизурковщина- това предателство, което ежедневно извършват хората около теб, когато не си на мястото си, смята той. Все пак, има мандатност, нещата се променят, няма безкрайни “динозаври“ на прехода, разсъждава Ангелов . Важно е да не загубим интелекта си, не мисля, че има чак толкова голямо затъване в България, че сме в блато, което ни е покрило, убеден е той. А чалга културата е ужасно нещо, принизяване на вкусовете и изкарване на показ на простащината, добавя Ангелов. “Простакът става еталон, модел, нещо, на което трябва да се подражава. Не сме простаци, но хайде да се правим на такива – срам и позор е такова поведение“, коментира той. Вярно е, че материално не сме много процъфтели, но…други неща трябва да бъдат отправната точка за нашите ценности. Според него трябва да живеем с грижа към децата си, да им разказваме приказки всяка вечер, да ги насочваме към добро образование, в училище да попадат на добри учители, които да полагат усилия за техния език, за техните интереси, за ценностите им. Защото на хората на моралното действие, все пак, се крепи обществото и на жилавия ни народ. Чрез сърцето се движат нещата, а не толкова чрез разума, е кредото на музиканта и преподавателя, който въпреки това се впечатлява най-вече от мислещите хора.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Г-н Ангелов, Радой Ралин обичаше да казва, че се е чувствал свободен преди 9-ти септември и след това, преди 10-ти ноември и след това. При вас как е – бяхте ли свободен преди 10-ти ноември 89-та г. и след него?
Доц. Ангел Ангелов /А.А./: Усетих голяма разлика, едно прочистване, едно потъване към някакво дъно и след това- оттласкване от него. Определен кръг хора наистина разбрахме след 10-ти ноември колко ни е липсвала свобода, как е имало само два вестника, в които да пишеш… После се случи отприщването- можеше сам да издаваш вестник, да тръгнеш по улицата и да говориш всичко, да скандираш, да пееш…Това време като че ли се сви след това.

БГНЕС: Все едно излязохте от виртуалния затвор…
А.А.: Той беше не толкова виртуален-ограниченията, страховете, притесненията бяха реални.

БГНЕС: Ще говорим за младите хора. И тогава, преди 20 г. имаше сред тях такива, които се чувстваха излишни, второстепенни, второразредни. Има ли ги и сега?
А.А.: Сега младите хора пътуват повече. Трябва да го правят, да видят повече, дори да се разочароват, за да оценят това, което имат. Аз съм много голям традицоналист, обичам да се връщам там, откъдето съм тръгнал, обичам да надстроявам това, което съм получил от моите предци. А ако тръгна нанякъде връзката се прекъсва, няма да имам корен, ще се опитам да стана космополит, но тогава ще ме ограничи в езика, средата, моите деца ще станат чужденци. Тъй че това ми се струва много безсмислено да напускам страната. По-важно е да се върнеш и да направиш нещо в тия рамки, които са ти завещали твоите деди.

БГНЕС:Цяло едно поколение властници върви към пенсиониране, ще се пенсионира ли обаче техния манталитет или той е пропил в поколенията след тях?
А.А.: Много ми се ще да не се просмуче в следващите поколения. Понякога остава тази шуробаджанащина, която у нас е силна. Тези връзки у нас си стоят – някой трябва да ти подаде ръка, да те изтегли, да направиш кариера покрай друг, твой приятел, роднина, да се присламчиш…Спомням си какво ми каза един шоп, от Софийско, който работеше като портиер: власт да е, у мене да е- пак ще я псувам. Да ти дадат висок пост, когато не си дозрял до него е ужасно. Тогава сам се излагаш , без да съзнаваш, изискваш подлизурковщина- това предателство, което ежедневно извършват хората около теб, когато не си на мястото си.

БГНЕС: Как проглеждат младите хора у нас за живота, според Вашите наблюдения като преподавател в университет. Чрез очите на Андрешко, през модела на еднократното забогатяване или през медийните представи?
А.А.: Моделите са повече, иска ми се да е така. Да има морални действия, с грижа към близкия- не са голям процент тези хора, но дори и единици да са на тях се крепи обществото. Винаги е било така- на хората с ценности, с християнски добродетели, трудолюбивите, жертвоготовните.

БГНЕС: А защо винаги ни управляват хора, които са извън този процент?
А.А.: Така е, за съжаление. Защото те имат по-силни лакти и изтласкват другите, толерантността не винаги е на първи план. По агресивните изплуват отгоре и това не е от вчера.

БГНЕС: Просветените представители на младото поколение, които правят заявки за участие в управлението на държавата имат ли шанс?
А.А. Мислещите хора, вървящи по собствен неутъпкан път са малко. Наистина има и моди, по които човек се движи и така е по-лесно. Ето, ние, например, бяхме хипита на 20 г.- това поведение хич не е лекомислено, то е стремеж към свободата, реакция към готовите щампи и клишета.

БГНЕС: На светлинни години ли е хипи-движението от чалга културата от днес?
А.А.: Да, това са противоположни неща. Много лесно обаче към нашето хипи движение, към тази любов към рокмузиката се присламчиха опорочаващи неща, демонични образи. Хеви метъл движението тръгна като нещо уж приятно, но, всъщност, там се появиха зъби, нокти, рога- символи, които стягат човешката душа, не я обръщат към светлината и цветята. Чалга културата пък е ужасно нещо, принизяване на вкусовете и дори изкарване на показ на тази игра, на простащината. Простакът става еталон, модел, нещо, на което трябва да се подражава. Не сме простаци, но хайде да се правим на такива – срам и позор е такова поведение.

БГНЕС: Пак не ми отговорихте на въпроса- просветената прослойка има ли шанс да смени „динозаврите“ на прехода?
А.А.: Има шанс, защото има избори.

БГНЕС: Ама те се и купуват?
А.А.: Купуват се част от тях. Все пак, има мандатност, нещата се променят, няма безкрайни “динозаври“ .

БГНЕС: Тогава трябва да чакаме 100 години.
А.А.: Ще чакаме, търпение… Колкото и да ни притеснява, че светът се глобализира тази голяма общност прокарва и положителни тенденции. Това, че сме част от един континент, който се управлява от едно място ни дава възможност полето да се разчиства от тези замразени, вдървени структури. Имаме и евродепутати, те са далеч от нас, но влияят по някакъв начин и върху живота в България.

БГНЕС: Един скептичен възглед- има оценки, че част от държавите в ЕС са обречени на успех, да печелят, а други-предопределени да губят, където засега се нарежда и нашата страна.
А.А.: Много труден въпрос. Зависи какво означава печалба и какво-загуба. Това ли е силата- да бъдеш материално добре? Но истина е, че богатите страни полагат повече усилия и за културата си. Винаги обаче, като че ли ангели отгоре се грижат и западащите култури да намират начин да оцелеят, да бъдат жилави, да преоткриват себе си. Аз не съм чак толкова голям песемист. Не мисля, че чак толкова сме застрашени. Именно големите империи са се срутвали- Римската, Византийската…Жилави народи като нашия има доста в Европа, освен това не сме малък, а средноголям народ, с много здрави корени тук на тази земя, с наслоения от векове в културата, в християнската вяра.

БГНЕС: По социологически данни сме сред най-нещастните хора в Европа. Икономистът Джефри Санкс при едно от посещенията си в България отбеляза, че за първи път вижда събрани на едно място толкова много интелект и бедност. Кое пречи на просперитета ни?
А.А.: Този парадокс може само да ни радва, важно е да не загубим интелекта си. Не мисля, че има чак толкова голямо затъване, че сме в блато, което ни е покрило. Вярно е, че материално не сме много процъфтели. Но…други неща трябва да бъдат отправната точка за нашите ценности. Трябва да живеем с грижа към децата си, да им разказваме приказки всяка вечер, да ги насочваме към добро образование, в училище да попадат на добри учители, които да се грижат за техния език, за техните интереси, за ценностите им.

БГНЕС: Но вече не е престижно да си учител, откъде ще се появят добрите?
А.А.: Това е лошото, че ни се насаждат модели на престижност, които не са нашите. Моделите на имането, на лапането, на телесността не са българските. Нашите са на Св. Климент Охридски и на Св. Седмочисленици, които са дали огромна култура за земята и хората ни. Те са дошли тук с писменост и духовност, които са ни отворили очите, чрез които сме израснали в християнските ценности, в културата…

БГНЕС: Вие самият как поддържате волята и оптимизма си, как не се пречупвате?
А.А.: Точно по този начин. Чета книги, разговарям с мъдри хора, преди всичко мисля, а и се кръстя повечко, за да не ме преборят страха и ежедневните опасности. Чрез сърцето се движат нещата, а не толкова чрез разума.

Доц. Ангел Г. Ангелов е роден през 1958 г. в софийския квартал “Ючбунар”. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски” и от 23 години е преподавател в най-старото висше учебно заведение у нас. Легендарната група Джендема, в която той свири на китара и е неин вокал е създадена през 1986 г. в София. Името на групата им хрумва от един приятел пещерняк, който ги кани да го придружат в местността Джендема в Стара планина. Доцент е от 2001 г. в Катедрата по съвременен български език. Преподавал е родния ни език в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, в Аристотеловия университет в Солун и в Хумболтовия университет в Берлин. Публикувал е над 50 научни статии и две книги. Интересите му са в областта на социолингвистиката, лексикологията и семиотиката. /БГНЕС

http://www.v2.bgnes.com/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.