Home » Избрано

ЕВРОПЕЙЦИ ИЛИ ТОГОАНЦИ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

2010.07.17 6 коментара


Наскоро българските медии разпространиха съобщението, че страната ни е на последно място в Европа по удовлетвореност от живота на жителите й. Тази седмица Форбс разкрива истината до край.

Автор: Николай Михайлов

На 14.07.2010 г. авторитетното списание „Forbes“ публикува статията на Francesca Levy, озаглавена „Най-щастливите страни в света“ (“The World’s Happiest Countries”).

Изследване на „Галъп“, проведено между 2005 и 2009 г. в 155 държави, очертава много по-реалистична картина на трагичната ситуация, в която се намира територията България*.
Никой не е изненадан от факта, че таблицата на щастливите нации се оглавява от държави като Дания (1), Финландия (2), Норвегия (3), Швеция и Холандия (4), Канада, Израел и Швейцария (8), САЩ и Австрия (14), Белгия (16) – все страни с утвърдена държавност, където Законът и Правото са защитени от посегателствата на корумпирани „държавни мъже“ и „магистрати“, обикновени улични бандити и мафиотски „октоподи“.
България дели 137-ото място в обкръжението на Уганда, Танзания и Сенегал.
Преди нас по удовлетвореност от живота са дори хората в държави като Сомалия (85), Бангладеш (91), Палестинските територии (96), Албания (103), Афганистан (115), Гана (125) и даже Джибути (135).
По-тъжна картина се очертава само в няколко съвсем бедни африкански държави – Чад, Нигер, Руанда, Буркина Фасо, Бурунди. На остналите континети единствено по-зле от нас са в пострадалата от земетресения Хаити и от граждански войни Камбоджа.
Редно е все пак да се подчертае, че изследването е приключило през 2009 г., когато новата българска администрация пое тържествен обет да изреже метастазите на срасналата се с държавата организирана престъпност.
За сега наблюдаваме само доста шумни, но плахи опити в тази посока – близките месеци ще покажат дали „новите“ ще работят ентусиазирано не само за себе си, но и за възстановяване на България като държава, или ще допринесат (барабар с всички „стари“) територия България да заеме мястото на последната в списъка Того (155).

——————
*Територията България – т.е. българската държава, всъщност отдавна е превърната в нискойерахично звено на Мафията. Тук няма новинарска емисия на радиото и телевизията, която да не започва с поредното убийство, грабеж, престрелки между „известни на полицията, криминално проявени личности“, цигански набези върху собствеността – не само на гражданите, поредни схеми за доограбване на обраното до шушка българско население – вкл. и чрез присвояване предоставяните от Европа милиарди; тук пребиват пред Съдебната палата професори като Янко Н. Янков-Вельовски (виж линк), а животът на обикновения човек е само статистическа подробност.

Таблицата на Gallup World Pool

——————————————————————————————————————-

RANK

COUNTRY

REGION

PERCENT

PERCENT

PERCENT

DAILY

(BY % THRIVING)

THRIVING

STRUGGLING

SUFFERING

EXPERIENCE

1

Denmark Europe

82

17

1

7.9

2

Finland Europe

75

23

2

7.8

3

Norway Europe

69

31

0

7.9

4

Netherlands Europe

68

32

1

7.7

4

Sweden Europe

68

30

2

7.9

6

New Zealand Asia

63

35

2

7.6

6

Costa Rica Americas

63

35

2

8.1

8

Australia Asia

62

35

3

7.5

8

Switzerland Europe

62

36

2

7.6

8

Canada Americas

62

36

2

7.6

8

Israel Asia

62

35

3

6.4

12

Brazil Americas

58

40

2

7.5

12

Panama Americas

58

39

3

8.4

14

United States Americas

57

40

3

7.3

14

Austria Europe

57

40

3

7.7

16

Belgium Europe

56

41

3

7.3

17

United Kingdom Europe

54

44

2

7.4

18

Turkmenistan Asia

52

47

1

7.5

18

Mexico Americas

52

43

5

7.7

20

United Arab Emirates Asia

51

48

1

7.7

21

Venezuela Americas

50

48

2

8

22

Ireland Europe

49

49

2

7.5

23

Iceland Europe

47

49

4

8.2

23

Kuwait Asia

47

50

3

7

23

Puerto Rico Americas

47

45

8

7.6

26

Jamaica Americas

46

49

5

7.7

26

Colombia Americas

46

47

7

7.7

28

Luxembourg Europe

45

54

1

7.3

28

Cyprus Asia

45

50

5

6.6

30

Belize Americas

44

50

6

6.8

30

Argentina Americas

44

50

6

7.8

30

Trinidad and Tobago Americas

44

51

5

7.9

33

Germany Europe

43

50

7

7.4

34

El Salvador Americas

42

51

7

7.7

35

Qatar Asia

41

58

1

6.8

35

Uruguay Americas

41

54

5

7.5

35

Chile Americas

41

52

7

7.3

38

Malta Europe

40

48

12

6.6

38

Guatemala Americas

40

50

10

7.7

40

Czech Republic Europe

39

51

9

6.6

40

Italy Europe

39

54

7

7.1

42

Honduras Americas

37

49

14

7.5

43

Spain Europe

36

58

6

7

44

Dominican Republic Americas

35

54

11

7.3

44

France Europe

35

60

6

7

46

Ecuador Americas

34

52

15

7.6

46

Bolivia Americas

34

59

7

7

48

Bahrain Asia

32

45

23

7

48

Paraguay Americas

32

59

9

8.3

50

Greece Europe

31

57

11

7

50

Guyana Americas

31

64

5

7

52

Jordan Asia

30

61

8

6.7

52

Nicaragua Americas

30

53

17

7.4

54

Kosovo Europe

29

65

6

6.2

54

Belarus Europe

29

59

12

6.5

56

South Korea Asia

28

61

12

6.9

56

Poland Europe

28

61

10

7.1

58

Pakistan Asia

27

50

23

6.2

58

Saudi Arabia Asia

27

69

3

6.7

58

Slovenia Europe

27

57

16

6.8

61

Croatia Europe

26

60

14

6.2

61

Montenegro Europe

26

58

16

6.2

63

Malawi Africa

25

64

10

8

63

Peru Americas

25

65

11

7.2

63

Moldova Europe

25

62

13

6.1

63

Lithuania Europe

25

57

18

6.2

67

Libya* Africa

24

68

8

6

67

Botswana Africa

24

65

11

7.3

67

Cuba* Americas

24

66

11

6.7

70

Portugal Europe

22

61

17

7.1

70

Taiwan Asia

22

64

14

7.5

70

Kazakhstan Asia

22

72

6

7.2

73

Slovakia Europe

21

60

19

6.5

73

Romania Europe

21

56

23

6.6

73

Lebanon Asia

21

64

15

6.3

73

Ukraine Europe

21

53

26

6.6

73

Russia Europe

21

57

22

7

73

South Africa Africa

21

71

8

7.3

79

Bosnia and Herzegovina Europe

20

59

20

6.2

79

Thailand Asia

20

75

5

8

81

Hong Kong Asia

19

65

16

7.1

81

Singapore Asia

19

75

6

6.9

81

Japan Asia

19

69

12

7.4

81

Iran Asia

19

66

14

6.3

85

Uzbekistan Asia

18

75

6

7.8

85

Algeria Africa

18

77

6

6.7

85

Somaliland Africa

18

77

5

7.1

85

Nigeria Africa

18

78

4

7.3

85

Indonesia Asia

18

72

10

8.2

90

Estonia Europe

17

62

21

6.8

91

Bangladesh Asia

16

71

13

6.9

91

Serbia Europe

16

63

21

6.2

91

Myanmar* Asia

16

82

2

7.1

94

Malaysia Asia

15

80

5

8.1

94

Philippines Asia

15

68

18

7.2

96

Zambia Africa

14

78

8

7.6

96

Macedonia Europe

14

54

32

6.8

96

Cameroon Africa

14

77

9

7

96

Tunisia Africa

14

77

9

6.8

96

Palestinian Territories Asia

14

70

15

5.8

96

Yemen Asia

14

62

24

6.3

96

Vietnam Asia

14

76

10

6.9

103

Hungary Europe

13

53

34

6.9

103

Azerbaijan Asia

13

70

17

6.6

103

Turkey Asia

13

67

20

6

103

Kyrgyzstan Asia

13

81

7

7.3

103

Albania Europe

13

67

19

5.6

108

Central African Republic Africa

12

75

13

6.4

108

Ethiopia Africa

12

67

21

6.4

110

Armenia Asia

11

55

33

5.9

110

Latvia Europe

11

64

25

6.5

110

Iraq Asia

11

71

18

5.2

110

Angola Africa

11

81

8

6.8

110

Namibia Africa

11

79

10

8.1

115

Syria Asia

10

66

24

6.8

115

Afghanistan Asia

10

69

21

6.2

115

Georgia Asia

10

56

35

6.2

115

India Asia

10

69

21

6.9

115

Mauritania Africa

10

83

7

7.2

115

Zimbabwe Africa

10

73

17

7.3

115

Sri Lanka Asia

10

66

24

6.9

115

Morocco Africa

10

80

10

7

115

Egypt Africa

10

71

19

6.1

115

Mozambique Africa

10

78

11

7.2

125

Kenya Africa

9

78

13

7.5

125

Ghana Africa

9

83

8

7.5

125

China Asia

9

77

14

7.6

128

Congo (Brazzaville) Africa

8

73

20

6.9

128

Guinea Africa

8

89

3

7.1

130

Nepal Asia

7

82

11

7.4

130

Laos Asia

7

89

4

7.1

130

Djibouti Africa

7

86

8

7.5

130

Sudan Africa

7

81

12

7.4

130

Tajikistan Asia

7

74

19

6.5

130

Mongolia Asia

7

81

12

7

130

Madagascar Africa

7

84

10

7

137

Uganda Africa

6

71

23

6.8

137

Tanzania Africa

6

70

24

7.5

137

Senegal Africa

6

88

6

7.3

137

Bulgaria Europe

6

58

36

6.5

141

Mali Africa

5

77

18

8

141

Chad Africa

5

88

7

7.1

141

Liberia Africa

5

90

5

6.7

144

Haiti Americas

4

60

35

6.2

144

Benin Africa

4

80

16

6.7

144

Congo (Kinshasa) Africa

4

85

11

6.4

144

Ivory Coast Africa

4

84

12

7.2

148

Burkina Faso Africa

3

71

26

6.5

148

Sierra Leone Africa

3

74

23

6.3

148

Cambodia Asia

3

75

22

7.6

148

Rwanda Africa

3

75

22

7.8

148

Niger Africa

3

86

11

7.9

153

Burundi Africa

2

58

40

7.5

153

Comoros Africa

2

75

23

7.7

155

Togo Africa

1

67

31

5

Илюстрация по темата от друго изследване от 2008 година на University of Leicester:

6 коментара »

  • Петър said:

    Иследването показва най-много че сме нация от мрънкалници – иначе не не мога да си обясня. Как страни в които хората са щастливи ако имат пари да си купят стъкло за прозореца са пощастливи от българите, които са нещастни че карат стара кола, или нямат пари за ай-фон. Как страни в които ако искаш да си професионален музикант ще трябва да имигрираш, а в България музикалнта кариера е доста престижно нещо.

    Страната в която живееш е такава каквато си я направиш!

  • nik said:

    “58 на сто от българите са оценили живота си като щастлив, 36 са казали, че изпитват трудности, а 6,5 на сто са посочили, че се мъчат” – така твърди в.“Новинар” в публикация от 16.07.2010 г.

    Да се чуди човек: от незнаене на елементарен английски, от махмурлук или най-вероятно преднамерено “новинар(к)ите” са объркали местата на числата, та са ни изкарали дори по-процъфтяващи (“thriving”) напр. от заемащите 14-о място американци и австрийци(57%), 16-о място белгийци (56%), 17-о място англичани (54%)…

    Поместената по-горе класация на “Gallup” обаче красноречиво говори нещо съвсем, ама съвсем различно:

    58% от българите се борят за оцеляване;

    36% от сънародниците ни направо страдат;

    6% само са процъфтяващите – и този процент напълно съвпада с числото на плутократите, техните семейства и гравитиращите около тях лешояди на “прехода”.

    В този смисъл не съм съгласен с коментара на Петър, поставящ ударението върху “мрънкалщината” на българина – де да беше така!

    Напротив, българинът си трае, търпи до смърт, мечтае като евреин в пустинята за казана на робството.

    Наистина, не се пренебрегва лесно 700-годишен опит (200-византийско, 500-турско робство)…

  • Петър said:

    А бе Ник,
    колко българи са емигрирали в Costa Rica, Panama (пред Америка), Belize и пр. Всички те отговарят па посоченита критерии в по предната ми публикация и са далеч напред от България.

  • ЙОРДАН МАТЕЕВ said:

    Защо сме по-богати отколкото умни и щастливи?

    Наскоро поредното проучване потвърди, че българите сме сред най-малко щастливите хора в света. В същото време не сме сред най-бедните. В световните класации по богатство сме над средата. Ето моето обяснение защо е така, в текст, който преди време написах за списание BM:
    Българите си причиняваме нещастие един друг. Теорията на игрите дава отговор на неудобния въпрос “защо сме такива”, който е много неприятен за българите – ние сме изостанали повече културно спрямо развитите страни, отколкото материално. Ако перифразираме един известен виц, сме материално по-богати, отколкото сме умни (в сравнение с останалите; или поне няма критична маса от умни хора, които да променят ситуацията). И по-неприятното е, че не го осъзнаваме – масово вярваме, че за разлика например от американците ние сме сред най-умните нации в света. Математически и логически, теорията на игрите хладнокръвно и безпристрастно доказва, че това не е вярно.

    Българинът, както и останалите хора по света, е рационално същество – прави неща, които смята, че са му изгодни и ще направят живота му по-щастлив. Той обаче още не е осъзнал, че животът е игра, в която, ако всеки прави това, което му е изгодно, без да отчита действията и реакциите на останалите хора, в крайна сметка ще загуби. Българинът не дава път на пешеходците на пешеходна пътека, което му се връща, когато самият той е пешеходец; хвърля боклуци навсякъде, което прави средата, в която той живее, мръсна и грозна; взима подкупи и съответно му се налага да дава подкупи (на полицаи, митничари, политици, чиновници, лекари, съдии, прокурори…); укрива данъци, което създава голяма сива икономика и скъпа данъчна администрация; злоупотребява с бюджетни пари, което води до разхищение на парите, които дава като данъци; настоява за привилегии, което създава недоволство сред останалите и ражда нови привилегии, за които и той плаща. Накратко, българинът не е осъзнал, че сътрудничеството с другите хора ще направи живота му по-добър – нещо, което е доказано от теорията на игрите и което може да се види на практика в развитите страни.

    Теорията на игрите се опитва да определи какви действия трябва да предприемат играчите, за да постигнат най-добрия резултат за себе си в голям брой игри. Резултатът за всеки участник зависи от стратегиите на всички останали. При игрите с нулев резултат печалбата на един винаги е загуба за друг (например боксов мач). А при игрите с ненулев резултат има възможност за взаимна печалба, взаимна вреда или за някакво средно положение – цялото е различно от сбора на отделните му части. Най-известната игра от този тип е “Затворническата дилема”.

    Полицията арестува двама заподозрени. Тя не разполага с достатъчни доказателства за извършено престъпление и ги разпитва в различни стаи, като предлага на всеки от тях сделка – този, който си признае и предаде партньора си, ще бъде освободен, а другият ще получи голяма присъда (10 г. затвор), защото срещу него ще има доказателства, без да си е признал престъплението. Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимално наказание (по 6 м. затвор) заради липса на доказателства. Ако и двамата си признаят и се предадат взаимно, ще бъдат наказани, но не прекалено сурово (по 2 г. затвор). Проблемът е, че ако всеки вземе решението си рационално, двамата не биха си сътрудничили. Защото рационалният избор на всеки е да предаде другия. Изборът е между две възможности, но добро решение не може да вземе, без да се знае какво ще направи другият. Всеки разсъждава така: ако другият си признае, а аз мълча, получавам 10-годишна присъда, следователно в този случай е по-добре да го предам, за да получа двегодишна; а ако другият си мълчи, също ще спечеля повече, ако го предам, защото веднага ще бъда освободен, вместо да седя 6 месеца в затвора. Съвсем логично и двамата се предават взаимно и получават сравнително голямо наказание. При това всеки действа напълно рационално. Тази игра е с ненулев резултат. Общият резултат за двамата е различен в отделните случаи – 10 г., когато само единият признае, 1 г., когато никой не признае, и 4 г., когато и двамата признаят. Очевидно най-добрият резултат се получава, когато двамата си сътрудничат.

    Много учени търсят решение на дилемата което да доведе до максимално успешен резултат при многократно разиграване на играта, както обикновено е в реалния живот. При постоянните игри играчите получават информация за стратегиите на останалите и могат да променят собствената си стратегия, за да постигнат по-добър резултат за себе си. Често играчите осъзнават щетите от личната си рационалност и са склонни към сътрудничество в името на своето добро, което в случая съвпада и с общото.

    Много експерименти на учените доказват, че най-успешната стратегия не е измамата. Дълго време най-успешната стратегия е била “каквото повикало, такова се обадило” – започва със сътрудничество, след което всяко решение повтаря последното решение на другия играч (давате предимство на пешеходците на пешеходните пътеки, но ако на вас не ви дадат предимство, и вие вече не давате). Още по-успешна обаче се оказва стратегията, при която играчът периодично сътрудничи независимо от избора на опонента (веднъж сте изчистили входа на кооперацията, спрели сте да чистите, след като сте видели, че никой друг не поема щафетата, но след известно време пак го изчиствате).

    Печелившите стратегии обикновено обединяват:
    (а) доброта – чистият егоизъм обикновено се наказва;
    (б) липса на сляп оптимизъм – обречен е на загуба срещу мръсни стратегии;
    (в) прощаване – помага при некооперативно зацикляне;
    (г) липса на завист – стремежът на всяка цена да се спечели повече от опонента е пагубен.
    Учените стигат до заключението, че егоистичните индивиди са склонни да бъдат добри, независтливи и да прощават заради тяхното собствено егоистично добро. Изводът от затворническата дилема […] е, че човек в крайна сметка губи, ако действа рационално, без да се съобразява с действията на другите и без да си сътрудничи с тях.

    Проблемът на българите идва от факта, че преобладаващата част от тях не са склонни да си сътрудничат, което се доказва в много изследвания. Повечето българи за разлика от повечето западноевропейци са убедени, че животът е игра на нулева сума – не вярват, че сътрудничеството увеличава общия резултат и че печалбата на едната страна не е непременно загуба за другата. Оттам идва и огромният натиск от всички страни за заграбване от общото. Резултатът от това е нещастен живот.

    Учените твърдят, че сътрудничество се постига с компромиси, доверие и поемане на риск от предателство (защото играчът, който сътрудничи, може да понесе тежки загуби, ако другите мамят). За съжаление според тях сътрудничеството е дълъг процес.

  • Петър said:

    Йордане,
    моделът ти е доста стеснен и не ми се струва даста точен. Не поставям под съмнение ниската социална култура на българина, но мисля че по-голямо влияние оказва бившият социализъм. Ако погледнеш внимателно класацията, ще видиш че почти всички соц страни са на нашия хал. Чехия – 40, Полша 53, Унгария 103 и всички те са зад Белиз. В тази страна (Белиз. Никога не наричам така България, за съжаление съм единствен), за да работиш нещо по-модерно трябва да емигрираш ,за разлика от България и бившите соц.
    Най-големият проблем е че повечето хора в бившите соц живеят доста по-зле от преди, а освен това трябва да си по-активен за да успееш.
    В България като че ли всичко това е усилено, масово се реве че държавата не помага, включително и от професионални спортисти. В Америка дори аматьорите се стараят да си осигурят средства за подготовка и никой не се оплаква от държавата. Напротив печелят в името на държавата си.

    Накрая нека перифразирам Кенеди: \"Не мислете какво България може да направи за вас. Мислете вие какво можете да направите за България\". Ето това е пътя за успеха ня всяка една страна.

  • мрънкалниците said:

    България се нарежда на 38-о място в класацията за най-добрите страни за живот от гледна точка на качество на живот, здравна и образователна система, икономическо развитие и политическа ситуация. Това показва проучване, проведено в 100 страни от американското списание \"Нюзуик\".

    Водач в проучването е Финландия. Следват Швеция и Швейцария, а първите десет се допълват с Австралия, Люксембург, Норвегия, Канада, Холандия, Япония и Дания

    България обаче е 42-ра по показателите образование и здравеопазване, на 37-а по качество на живот, 38-а по политическа среда и едва 54-а по икономическа динамика.
    САЩ се нареждат на 11-о място, а номер 12 е за Германия.
    Анкетираните са посочили и трите най-лоши страни за живеене – Нигерия, Камерун и Буркина Фасо.
    Проучването определя Финландия като лидер в образователната система.
    Най-добрата здравна система принадлежи на Япония, а челното място за качеството на живот се отрежда на Норвегия.
    Сингапур е лидер в областта на икономическо развитие, а Швеция за политическа стабилност.
    Наскоро друго проучване пък постави българите сред най-песимистичните народи в ЕС.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.