Home » Избрано

Критикари се мислят за Господ

2010.04.23 Няма коментари
Spread the love

С министъра на културата Вежди РАШИДОВ разговаря Вера Чалъкова (trud.bg)

– Г-н Рашидов, чуха се упреци, че във време на криза сте се ангажирали с екстравагантен по мащаби проект – Българския Лувър, който ще глътне над 20 милиона лева. С какви аргументи ще оборите скептиците?

– Интересно е да се вгледаме кои са тези, които критикуват и защо. Тъжно е, когато критиката е от хора, които живеят с мисълта, че Господ ги е определил непрекъснато да наставляват обществото, да казват кой “да” и кой – “не”. И то хора, които не са посадили дори едно дръвче, освен в собствения си двор. Подлостта не е порок – тя е човешко качество, но е неприятно, когато се превърне в свинщина и затова по хигиенни съображения няма да коментирам. Предпочитам да говорим за нещо по-важно и по-градивно.

– Гаф ли беше репликата ви, че бихте поставили бюстовете на хората, допринесли за осъществяването на проекта, на фасадата на Българския Лувър?

– Защо не? Ако тези хора са създали и изградили нещо за поколенията? Но нека построим това, което сме започнали, и тогава да обсъждаме подробности от живота. Да не забравяме, че близо 20 години върху съдбата на тази сграда (б. р. бившето ВМЕИ) се упражняваха какви ли не словесни и активни мероприятия – то не бяха апетити за банки, за бизнес учреждения, турски хотели и какво ли още не… Какво по-хубаво от това, че най-накрая има общо разбиране това да бъде един голям, прекрасен музей на нашата култура завинаги. По стените му да стоят най-хубавите произведения на българския талант от ХII век досега. Проектът бе подкрепен с овации и от великия архитект Жан Нувел. Убеден съм, че мястото на едно произведение на изкуството е на стената, където има визуален контакт с публиката, а не в мазета и депа, във влажни и тъмни помещения. Докато във всички световни столици царски дворци, замъци и огромни сгради са предоставени за музеи на пластичните изкуства, единствено ние сякаш по презумпция сме против създаването на музей с особена важност за обществото. Има една максима: Без значение какво е времето и кога, докато животът е жив, по-добре е да създадеш нещо – дори и малко, отколкото нищо.

– На какъв етап е проектът?

– Има решение на правителството с ясното разбиране какви ще бъдат дивидентите от създаването на музея. Обявен е конкурс за първата фаза, готово е и заданието за конкурса за идеен проект. Всички следващи етапи, както изисква законът, също ще бъдат с конкурс, който ще бъде обявен в сайта на Агенцията за обществени поръчки.

– Заявихте решимостта си да направите радикална реформа в културата. Ще успеете ли да стигнете докрай при мощния отпор на различни гилдии?

– Когато говорим за реформи в културата, нека не си въобразяваме, че те трябва да бъдат направени заради самата реформа. Според мен реформа не означава да бъде унищожено нещо, а да се промени онова, което е закостеняло във времето и не може да се вмести в новите изисквания. Реформата трябва да гарантира такива условия за развитието на таланта, че нивото на продукта в културата да бъде високо. Бих могъл да кажа, че в културата голяма част от сферите са се самореформирали – например пластичните изкуства от 20 години са на реалния пазар и не случайно се увеличава броят на частните галерии. Литературата, издателствата – също. За киното има закон и то реално е на творческия пазар. Единственото обезпокоително като факт е голямото количество театри и различната им продуктивност. Това притеснение съществува в средите на самите творци и тъй като реформата засяга живота и съдбата на много хора, аз в никакъв случай не бих позволил тя да се направи недобросъвестно. Точно обратното – трябва самите театрални и музикални дейци да имат куража, достойнството и смелостта да направят тези промени. Реформата се отнася до тяхното бъдеще и до тяхното развитие като големи творци.

– Как ще изглежда българският театър след реформата?

– Ще ви отговоря с един пример: Театърът на Балтимор, който не кадрува кой да му е директор или колко да получават артистите, за които е немислимо да получават колкото колегите си на Бродуей, играе сърцато с голямата цел – да бъде забелязан и поканен на Бродуей. Бих се радвал, ако след реформата видим нещата и в България така.

– Голям смут в театралната гилдия внесе идеята театрите да станат държавни културни предприятия.

– Държавните предприятия са само една от формите, които са практика в европейските държави. Вариантите са много, нека бъде избран най-добрият според исканията на нашите творци. В 12-милионна Гърция има една опера, 3 национални театъра, 10 общински театъра и 185 частни.

Ще дам и друг пример, за да бъда по-ясен: Италия със своите 60 милиона жители, има 5 опери, 3 национални театъра, общински и частни театри. Да погледнем и себе си – в една 6-7 милионна България имаме 41 държавни театъра, 2 държавни опери, една държавна оперета, 4 държавни оперно-филхармонични дружества, 3 държавни музикално-драматични театъра, 5 държавни филхармонии и немалко частни театрални формации. И всички държавни сценични институти лежат на гърба и върху данъците на хора, които по осем часа на ден работят за заплата от 400 лева. Всеки би се притеснил от това статукво.

– След Музикалния театър и Старозагорската опера си позволи да гони новоназначения си директор. Докъде се простират правата на артистите и защо позволихте това да се случи?

– Аз изпълних задълженията си точно както повелява законът. А самоуправството принуди законно избрания директор да дойде и да си подаде оставката. Странното е , че и в двата случая нямаше синдикални искания – артисти не стачкуваха за заплати и издръжка, които са им осигурени от държавата, а решиха да играят ролята на принципала, който единствен може да решава кой да е директор. За мен е важно тези артисти да не стават известни с крясъците си по улицата, с които да бъдат забелязани и от медиите, а с играта си на сцената. За съжаление второто е като че ли по-трудно. Мисля,че е редно тези артисти да си отворят трудовите договори и да видят какво са подписали – че имат ангажимент да играят, да пеят, да танцуват на сцената, а не да кадруват. Но какво да се прави – домашни истории…

– Колко свои творби ще изложите в Българския Лувър?

– Откакто съм завършил Академията, Националната галерия притежава всичко на всичко 3 мои мънички скулптури от най-ранните ми години – те са моя първи “опит за летене”… Така че нека никой да не е обезпокоен. Аз съм един от известните български скулптори, чиито творби не са купувани от Националната галерия от близо 40 години насам, за разлика от други, както и нямам нито един паметник в собствената си страна, за разлика от други и както се надявам,че и в бъдеще няма да имам, за разлика от други. Онова, което е хубаво, е че емоционалният ми изблик да нарека бъдещия музей Българския Лувър бе не за друго, а защото България може да се сдобие с над 23 хиляди кв. метра изложбена площ и да извадим от депата над 70 хиляди творби, за да ги “подарим” на хората, които обичат изкуството. Да гарантираме на идните поколения, че са потомци на талантлив народ. А колкото до името на музея – ще има време да изберем за него звучно българско име.

– Надделява ли министър Рашидов над твореца Рашидов?

– Успелият министър е творец. Най-важното е, когато си отивам, да видя създаденото от мен, очите ми да го “пипнат”. Националният музей не е за мен, Вежди Рашидов няма къде да го отнесе. Когато съм приел тези две казарми (един мандат е два войниклъка), съм стиснал ръката на моя премиер и съм казал: Да, споделям с теб тази отговорност.

Да, има битка между министъра и твореца кой да надделее, често се карат. Понякога министърът удря едно рамо на артиста, който е по-фриволен: “Стой, спазвай законите. Чакай, ще те бият през главата”.

Артистът напъва напред, министърът казва: “По-бавничко, яваш”. За 8 месеца усетих, че станах по-екипен, по-дисциплиниран. Сега нося отговорност за много хора и не си позволявам да говоря както говореше свободният Вежди. Но каквото имам да кажа, го казвам. Просто не мога да бъда толкова красиво арогантен, колкото би се искало на един читател.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.