Home » Е-Списание

Монография за поета, който сроди морето и машините с човешката душа

2009.12.06 Няма коментари
Spread the love

Професор д.пс.н. Илия Петров Пеев, капитан I ранг о.р., представя на читателите на Eurochicago.com част от своята монография, посветена на 100-годишнината от рождението на патрона на Висшето военноморско училище – Никола Йонков Вапцаров, която излезе от печат през декември 2009 година от варненското морско издателство “Стено”.

НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ – МОРЯКА

Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира



Книгата има следното съдържание: въведение, три глави, заключение, десет приложения, архивни документи за Никола Вапцаров, библиография.
Книгата е носена десетки години в душата на автора и е плод на многогодишни изследвания върху живота и творчеството на Никола Вапцаров – Моряка, както и на огромното влияние на поета върху курсантите, студентите и офицерите, възпитаници на Морско училище.
Рецензент на монографията е професор д.ф.н. Милена Георгиева Кирова, ръководител на катедра “Българска литература” към Славянския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, член на Специализирания научен съвет по литературознание при Висшата атестационна комисия.
Във въведението се разкриват основните движещи мотиви, които са ме водили по време на изследователската дейност, а те са свързани най-вече с привързаността ми още от ученическите години към поезията на Никола Вапцаров. Участвал съм в литературен кръжок “Никола Вапцаров”, писал съм стихове и есета, посветени на поета.
Ако перифразираме древната сентенция, че до всеки успял мъж стои една жена, то бихме могли да кажем, че до всеки успял ученик стои един учител. До днес нося големия енергиен заряд, който ми дадоха моите любими учители по български език и литература: учителката от първи клас Елена Цветанова Игнатиева, на която дължа четмото и писмото си, учителите по литература в основното училище Тодор Андреев и Георги Андреев, литераторките в средното училище Катя Томова, Иванка Енева и София Антова, класният ръководител Велко Чолаков.
По-късно като курсант в Морското училище съм участвал със свои творби и редакционна дейност в списването на училищния вестник “Вапцаровец”. Лично бях подкрепян и стимулиран да пиша от моите преподаватели и командири.
Като офицер от Военноморските сили още повече осъзнах и почувствах силата на Вапцаровския дух, който живее сред хилядите офицери от ВМС и Търговското корабоплаване, възпитаници на Морското училище.
Това, което носех в себе си през всичките тези години, реших да отразя в монографията, която предлагам на моите многоуважаеми читатели.
Първата глава “Развитие на личността и поетическото дарование на Никола Вапцаров в Морското машинно училище (1926-1932)” се състои от три параграфа:
– Защо Никола Вапцаров постъпва в Морското машинно училище?
– Никола Вапцаров в спомените на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно училище (1926-1932) – психографски етюди и творчески портрет.
– Тефтерчетата и тетрадките с ръкописното наследство на Никола Вапцаров – феномени на световния литературен процес.
Втората глава разкрива “Духовната връзка между хората, морето и машините в поезията на Никола Вапцаров – Моряка”.
Третата глава изследва “Личността и поезията на Никола Вапцаров в световната култура”.
В заключението се представят изводите и обобщенията от монографията.
Книгата съдържа общо 10 приложения, в които са включени малко известни морски творби на Никола Вапцаров и предложение до Международната морска организация за учредяване на международна Вапцаровска премия.
Монографията е богато илюстрирана с архивни документи за Никола Йонков Вапцаров, което я прави още по-жива и достъпна за читателите, които след запознаването с книгата остават с чувството, че са посещавали родния град на поета Банско, Варна и Морското училище, както и други места, където той е живял и работил и където се съхраняват неговите литературни творби и архиви.
Богатата библиография съдържа оригинални произведения на поета, десетки книги писани за него, спомени от негови съученици, командири и преподаватели, множество архивни материали, оценките на български и чуждестранни писатели за поезията на Никола Вапцаров, юбилейните издания на Морското училище и др.
През краткия си живот – непълни трийсет и три години – Никола Вапцаров прекарва близо шест години във Варна. По време на обучението си в Морското училище Вапцаров разширява и завършва своето общо и специално образование, усвоява техническа професия, а чрез усиленото четене обогатява своя душевен мир, съзрява духовно и се насочва стремително и уверено към обществения и литературния живот.
Като обобщение професор Димо Минев – един от най-големите събирачи на Вапцаровото творчество, пише: “Варненският период от живота и дейността на Вапцаров е време на усилен труд, с който се образова, подготвя и оформя неговата личност. Тогава се изгражда духовно, калява се физически и се посвещава на революционното учение. Ето и признанието на самия Вапцаров пред другарката му Бойка: “Там имах добри другари. Морето със своята красота и безбрежност ме успокояваше.”
По достойнство трябва да се оцени и признае приносът на Бойка Григорова Вапцарова (1913-2003) – любимата и съпругата на поета Никола Йонков Вапцаров – Моряка, която със своята системност, последователност, настойчивост, упоритост, огромна любов и мъка е успяла да създаде в буквалния смисъл на думата енциклопедични трудове за неговия живот и творчество, включително и за неговите години в Морското училище във Варна.
Бойка Вапцарова в създадения от нея летопис за живота и творчеството на Никола Вапцаров и неговото ръкописно наследство, пише: “След години, когато вече бяхме женени, намерих няколко тетрадки и бележници, които показваха, че като ученик в Морското училище той се е занимавал с поезия, написал е около 150 завършени и незавършени стихотворения. Особено продуктивен е бил през 1927-1930 година, после все по-рядко пише. В тези ръкописи се вижда една характерна черта у поета Вапцаров – чувството за голяма взискателност към литературния труд. Той е преработвал почти всяко стихотворение на няколко пъти, даже и тези, които са минали през опитен редактор при отпечатването им в младежките вестници и списания “Глобус”, “Българска реч”, “Родина” и др.
Шестте години, през които Вапцаров учи и живя във Варна, са цяла школа и ключ, чрез който проникваме в неговия душевен мир и ясно разбираме как тоя прекрасен човек и поет се подготвя за великата борба, в която – както своя учител Хр. Ботев – изгоря, за да обезсмърти името си на борец-герой и класик на българската литература.
В продължение на шест годишното обучение в Морското училище във Варна Никола Вапцаров, както и повечето от неговите съученици, укрепва физически и психически, калява своята воля, изгражда своя характер.
Освен строгостта и дисциплината, които са характерни за Морското училище, силно влияние върху развитието на Никола Вапцаров като личност и поет оказват морето и корабите, интелектуалната среда на Варна.
Морското училище внушава респект не само с прусашкия суров ред и казармените взаимоотношения, а и с високата морска култура и духовност, които са характерни за възпитаниците на училището и за варненската общественост.
Много точно влиянието на морската култура и морския дух на Варна върху Никола Вапцаров е доловил известния варненски професор, социолог и историк, професор д-р Петко Близнаков. В своето изследване “Формиране на варненската интелигенция (1879-1939). Историко-социологическа типология” професор Близнаков разкрива възникването и развитието на варненската интелигенция, чиито основи се полагат от нейните първи три поколения интелектуалци, които условно именува:
– Първо поколение (1879-1900) – възрожденско, еклектично и инициативно;
– Второ поколение (1900-1918) – възторжено, енциклопедично и самонадеяно;
– Трето поколение (1919-1944) – стремително, професионално и организирано, неговият поглед е отправен към бъдещето.
Между третото поколение варненски интелектуалци и Никола Вапцаров по време на обучението му Морското машинно училище се създава силна синергетична връзка. Видна част от третото поколение варненска интелигенция е морската интелигенция с нейните институции и издателства, чийто ярки представители са интелектуалния заряд на Морското училище и даровития млад поет Никола Вапцаров – Моряка.
Професор Петко Близнаков описва това по следния начин:
“Морска култура излъчва военноморското училище, офицерския корпус на военните и търговските кораби. Преподавател по български език и литература в училището от 1915 до 1925 г. е писателят Стоян Загорчинов, който оставя следи в литературния вкус на курсантите. На върха им скоро застава Никола Вапцаров.
За морето и културата на Варна говори и фактът, че между двете световни войни в града излизат 22 издания с морски названия. Морето събужда поетическата дарба и на Никола Вапцаров.”
Морето не само събужда поетическата дарба на поета, но я мотивира, направлява, развива и усъвършенства!
Връзките на Никола Вапцаров с варненската морска интелигенция, нейните представители, структури и институции продължават и след завършване на Морско училище.
За това свидетелстват много факти, но един от тях е особено силен и впечатляващ. Местната организация на “Български морски сговор” в Горна Джумая (Благоевград) през 1932 година възлага на Никола Вапцаров да разработи и изнесе реферат (доклад), посветен на морето, който става едно от най-ярките маринистки произведения в нашата и световна литература.
Със своята природна доброта, скромност, общителност, чувство за хумор и висока култура Никола Вапцаров става скъп другар на своите съученици, включително и на учениците от другите курсове в Морското училище. Преподавателите и командирите също не крият симпатиите към талантливия поет на България, с който Морско училище законно и силно се гордее.
Това най-убедително се вижда в спомените на неговите съвременници, близки, съратници и съученици от Морското машинно училище. Затова в монографията избрахме следния подход – чрез разказите на другите, неговите съвременници и съвипускници от Морското училище, да съставим личностния и творческия портрет на Никола Вапцаров, който всички с любов наричали Моряка.
Така обича да го нарича и съпругата му Бойка Вапцарова, която в спомените си често се обръща към него с вълнуващото “Моряк”.
Така го наричат и Вапцаровци в Морското училище във Варна!
Многобройната кореспонденция на Никола Вапцаров – Моряка е не по-малко ценна от неговата поезия и хвърля обилна светлина върху неговия живот в Морското машинно училище и целия му жизнен път, върху неговата ценностна система и гениалното му поетично дарование!
Ето какво е отношението на Никола Вапцаров към Морското училище, отразено в едно от писмата му до приятел от Разложката гимназия, който се интересува от реда за кандидатстването в училището и правилника за конкурсния изпит, писано на 19.6.1927 г., т.е., когато Вапцаров завършва първата година от теоретичното си обучение:
„Нека ти кажа преди всичко нещо за училището и живота в него, та след това да не кориш, че не съм ти казал самата действителност. Знай, че „Машинно училище” дава най-солидни познания от всички други технически училища в България, самия възпитаник на това училище излиза човек дисциплиниран, човек годен да посрещне живота.
Училището се смята като средно учебно заведение.
Машинно училище се ползва с особено реноме на всякъде. Свършилия него му се признава и военна служба.
Обаче има и едно друго положение. Мнозина дохождат тука само заради хубавата му униформа. На такива в последствие им се вижда тежка дисциплината, вижда им се неописуем живота в училището.
Имай предвид, че ти ще бъдеш принуден да работиш умствена работа по 16 часа денонощно. Така също няма да бъдеш далеч и от физическата работа. В знойните летни дни ти ще извиваш чука край разжареното огнище.
После ти ще се простиш за 6 години от свободния си живот, от най-хубавите романтични години. Виде мъчнотиите, които се изпречват, за да се свърши Машинното училище, ето защо завършилия го извършва цял подвиг.”
В монографията образът на Никола Вапцаров и неговото поетично творчество оживяват чрез спомените на десетки негови съученици, командири и преподаватели в Морското училище: Халей Чушков, Димитър Ив.Моллов, Кольо Г. Василев, Георги П. Георгиев, Тремол Иванов, Георги Куршумджиев, Атанас Шалапатов, Иван Чучков, Христо Минев, Панко М. Найденов, Лазар Сапунджиев, Петър Александров Клечков, Йосиф Живков Рангелов, Емил Попов и др.
Следващият феномен в живота и творчеството на Никола Вапцаров е неговият неповторим начин на създаване на художествените творби. Вапцаров твори навсякъде – в клас, по време на самостоятелна работа, по време на занятия, в гарнизонен или домашен отпуск, по време на плаване, при работа с машините, при излет в планината, в затвора. Нещо повече – последните часове в затвора преди да го разстрелят той също твори и създаде двете си предсмъртни творби – Прощално и Борбата е безмилостно жестока, които обезсмъртиха поет, разкривайки величието на неговия дух.
Своеобразни феномени на световния литературен процес се явяват тефтерчетата и тетрадките с ръкописното наследство на Никола Вапцаров! Те са общо 29 и са грижливо подредени от Бойка Вапцарова с подкрепата на Магдалена Шишкова в уникалния научен и художествен труд – ръкописното наследство на Никола Вапцаров.
Първото тефтерче е подарено на поета от неговата майка. Когато през лятото на 1926 година Никола Вапцаров тръгва за Морското машинно училище във Варна, на раздяла с майката си, я моли да му напише нещо в едно тефтерче, за спомен – това, което продиктува майчиното сърце. Елена Вапцарова написва следното послание към сина си – бъдещия ученик в Морското училище: „Бъди крепък и мъжествен, нищо светско да не срути основата на характера ти, в който вярвам, че е добър! Майка ти Елена Вапцарова.”
Това тефтерче, известно като най-ранното тефтерче, заедно с тетрадките, на които Никола Вапцаров е пишел стиховете си още от ученическите години, стават другия голям символ в творческата биография на великия поет.
Всички тези тефтерчета и тетрадки се съхраняват като ценни реликви в Института за литература към БАН, къщата-музей „Никола Вапцаров” в Банско, къщата-музей „Никола Вапцаров” в София.
Тефтерчетата и тетрадките на Никола Вапцаров са предизвикателство към читателското любопитство и научния интерес на изследователите, което поражда потребността от един нов прочит на тези свещени реликви. За тази цел нека да изброим тези 29 литературни феномени:
1) Най-ранното тефтерче
2) Тетрадка по смятане
3) Тетрадка с разказа „Лудата”
4) Малкото тефтерче, Банско
5) Розовата морска тетрадка
6) Кафявия бележник
7) Голямата тетрадка
8.) Синята морска тетрадка
9) Малката тетрадка
10) Зелената тетрадка
11) Синята тетрадка с надпис „Морска учебна част”
12) Тетрадка с речта, произнесена при завършване на Морското машинно училище във Варна, 1932 г.
13) Тетрадка с реферата „Морето”
14) Тетрадка с доклада „Романтизъм”
15) Тетрадка с „Вълната, която бучи”
16) Тетрадка от формуляри
17) Розовата малка тетрадка
18) Розовата тетрадка
19) Сивата тетрадка
20) Карираното тефтерче
21) Първи бележник
22) Втори бележник,
23) Ключът на Суец. Градът на южните красавици
24) За силно впечатлителните – вход забранен
25) Червения бележник
26) Кафявата тетрадка
27) Синята тетрадка
28) Тетрадка „Сампа”
29) Синия бележник „Байер”

Името на Никола Вапцаров е вдъхновявало много курсанти от Морско училище да пишат стихове за своя патрон. Във вестник “Димитровска вахта” и във вестник “Вапцаровец” са публикувани десетки стихотворения, посветени на любимия на моряците поет Никола Вапцаров.
Силната Вапцаровска вяра се е предавала и продължава да се предава от поколение на поколение възпитаници на Морското училище, които с гордост наричат себе си Вапцаровци. За съхранение и развитие на тази прекрасна традиция са допринасяли и продължават да допринасят преподавателите и командирите в Морско училище, които са истински сърцеведи, по израза на полковник Борис Дрангов.
На Никола Вапцаров са кръщавани кораби и улици, читалища и училища. Един от випуските на Морско училище (1948-1953) носи неговото име – Вапцаровски випуск, който е и най-активен за увековечаване името на поета Моряк!
За популярността на Никола Йонков Вапцаров – Моряка и значимостта на негово литературно творчество говори и фактът, че за увековечаване на неговата памет на Антарктида е кръстен връх на неговото име – Вапцаров Връх (410 м, координати 62°37’15“ ю.ш., 59°54’25“ з.д.) – разположен върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови [Указ на Президента на Република България № 243 от 6 юли 2004 г. за наименуване на географски обекти на остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови, Антарктика; Държавен вестник, бр. 64, 23.7.2004 г.].
Глава втора на монографията съдържа изследване върху темата за духовната връзка между хората, морето и машините в поезията на Никола Вапцаров – Моряка.
Вапцаровата поезия е немислима без идеите за морето и машините, които са част от вътрешния психологически свят на поета Моряк, от неговата духовна същност. В тази глава от книгата се спираме на онези неоткрити, неописани и нови страни от литературното наследство на Никола Вапцаров, които до сега не са разработвани достатъчно в нашата и чуждестранната литература и хвърлят нова светлина върху отношението на човека към машините и връзката, която направи поета между хората, морето и машините.
Като се започне от най-ранните творби, премине се през създаваните в Морското машинно училище произведения и се завърши със зрелите творби на Никола Вапцаров, в неговите тетрадки и бележници, които са вътрешното огледало на творческия процес и творческата натура на поета, заедно съжителстват както формулите и техническите чертежи, така също стиховете и дневниците, които си е водел. Когато изучаваме литературното наследство на Никола Вапцаров и неговия принос за световната наука, като че ли най-подходящо е да са опрем на принципа на Леонардо: Изучавайте науката като изкуство и изкуството като наука!
Морското техническо образование на Никола Вапцаров го прави новатор в световната поезията, той успява да улови ритъма на новото време, на машините. Вапцаров става носител на нова романтика – свързана с постиженията на техниката.
Съчетанието на безспорната поетическа дарба, огромните литературни познания и придобитото елитно техническо образование за първата половина на XX век, който светът определи като век на научно-техническия прогрес и век на информационното общество, са онази синергетична сплав, която позволи на Никола Вапцаров да прозре силата и бъдещето на машините, да одухотвори машините и да свърже човешкия дух с духа на машините, а от там да прозре и новият етап в развитието на човешкото общество!
Влечението към морето и машините е доминиращо за талантливия възпитаник на Морското училище Никола Вапцаров, който създава за тях по-голямата част от своите даровити творби:
– Спомени от миноносците;
– Импресии от параход „Бургас“ (Александрия, В открито море, Митилин (Лесбий), о-в Марма, Черно море);
– Ключът на Суец;
– За силно впечатлителните – вход забранен!;
– Реферата „Морето”;
Никола Вапцаров по един вълнуващ художествен начин свърза морето и машините с човешката душа, като придаде на машините духовна същност. Това е особено важно да се подчертае, защото векове наред научно-техническата и художественотворческата интелигенция твърде едностранчиво е разглеждала проблема „Човек-Машина”, без да го види и като социален проблем, като отношение на Човек към Човека, като Духовен проблем!
Във втората половина на XX век се наблюдава засилен интерес на научните изследвания върху системите „човек-техника”, операторите в системите „човек-машина” и „човек-техническа среда”. Разкриват се сложните инженерно-психологически и ергономически проблеми в сложните „социо-технически системи”.
В първото десетилетие на XXI век науката достигна до психологическите основи на духовността и културата на безопасността на Човека летящ (Homo Volans), Човека космически (Homo cosmicus, Homo Cosmodromo) и Човека мореплавател (Seaman), Човек-амфибия (Homo aquaticus), Човек подводен – акванавт (Merman).
В уникалното теоретико-приложно изследване „Безопасността на полета – болка на авиацията”, създадено през 2007 година не само с помощта на ума, но и на сърцето, световно известният учен генерал-майор, академик, доктор на медицинските науки, Владимир Александрович Пономаренко (род. 03.01.1933 г. – Мелитопол, Украйна) пише:
„Духът, ако го разбираме като исторически приемствен опит в живота, душевно се проявява в състоянието на одухотвореност. Одухотвореността възниква в процеса на постигане на смисъла на живота, на своето предназначение и ни дава истината за себе си, довежда ни до състояние на откровение. Именно Духът хармонизира психическата дейност, учи ни нравствено да различаваме доброто и злото. А за летеца главното е това, че Духът утвърждава в човека самодостатъчната и самобитната личност.
Духът на летеца като професионалист е представен в неговата любов към Небето. Това особено, възвишено психическо състояние, в процеса на което се открива смисъла на живота в Небето – съпричастността към Вселената.
Летците, а не църквата, ме изведоха на пътя на познанието на вътрешния свят на душата. В полета има и Дух!”
За наша национална гордост Никола Вапцаров е сред първите в света поети, които възпяха и одухотвориха машините. С литературното си творчество Никола Вапцаров през първата половина на XX век свърза духовно хората, морето и машините, вдъхна на машината Душа. По този начин Вапцаров с помощта на художествените методи изпревари с повече от половин век, онова, което модерните изследователи на XXI век разработиха с научните методи – Теорията за духовността на професионалистите с опасни професии (летци, моряци, космонавти) и разкриха същността на Душата на летеца, на моряка и на космонавта.
Считаме, че това е един уникален принос на Никола Вапцаров в световната литература, който следва още по-пълно да се оцени и популяризира.
Никола Вапцаров възпя машините като прогрес на човешкия ум и като източник на вяра и надежда за човека в борбата му за свобода и по-добър живот – стихотворението „Писмо” (стихосбирката „Моторни песни” – Песни за човека):

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

Ако приемем, че наистина времето е съдник на човека и на плодовете на неговия труд, трябва да кажем, че с течение на времето стойността на Вапцаровата връзка на човека с одухотворените машини постоянно нараства и придобива нова ценност.
Защо?
Така ли е в действителност и ако е така, тогава настана времето да се направи нещо ново в световен план, за да се оцени научния и художествен принос на Никола Вапцаров за изграденото от него ново отношение към одухотворените от него машини!
За това ново отношение на Никола Вапцаров към одухотворените от него машини в книгата се прави предложение до Международната морска организация на ООН (IMO) за учредяване на Международна морска премия по случай 100 годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров – патрон на Висшето военноморско училище в гр. Варна, която да се връчва на преподаватели и морски университети за най-високи резултати в подготовка на новите морски командни кадри с висше образование – лидерите на моретата и океаните на XXI век!
В монографията се изтъкват редица аргументи в подкрепа на потребността от учредяване на Международна Вапцаровска морска премия:
Според най-смелите научни прогнози, около 20050 година, т.е. малко повече от век, след като Никола Вапцаров написа незабравимите стихове „ти помниш ли морето и машините” и „машината ритмично припява и навява топла вера” човечеството ще има нужда от качествено нови специалисти, които да управляват новите машини, защото тогава компютрите ще са по-умни от хората.
Тези машини на бъдещето, по-умни от хората, ще бъдат от ново поколение, но те ще носят същата онази душа, която им вдъхна Никола Вапцаров, ще носят същата онази свещена одухотвореност като машината на миноносеца „Дръзки” например, грижливо и любовно обслужвана от стажанта на Морското училище, поета Моряк и така вълнуващо възпята от самия него в есето „Спомени от миноносците”, писано през 1931 г. за юбилейния сборник по случай 50-та годишнина на Морското училище (1881-1931).

„Ний дойдохме тука, за да пречистиме душите си чрез радостта и страданието, и в сърцата ни ще звучи вечно твоят ритъм, о, машина.”
„Влязох в машината на „Дръзки”. През илюминаторите проникваше твърде малко светлина и яркият отблясък на медните и латунени части като че ли включваха в себе си някаква мистичност, която трябваше рано или късно да отмахна, да разгадая. Пред мене е тя, машината, спокойна и невъзмутима, а около нея някак по-скромно и страхливо, сякаш малки при-служнички, които се стараят да задоволят капризите на своята господарка, лежат, всяка върху своята рама, три помпи. Три помпи. Тогава още не знаех предназначението им.
Тогава оше не познавах нуждите на тази властница, която сега разбирам, чувствувам всяка нейна клетка, в която има и заповед, и заплаха. Помня само, че в главата ми се въртеше теорията за трансформацията на енергиите, но все пак аз не можех да проследя нишката на трансформирането – от слънцето до тези 260 оборота.”
„Вие познавате ли шума на машината? Не, това не е само шум, някак грубо е да се каже, че е шум. Тогава и аз така го наричах, но сега не си позволявам такива грубости. Защото това е душата на машината, това е нейният пулс, а ако тези сравнения ви се виждат много сантиментални, кажете тогава, че това е нейната диаграма.”
„Помня как след като свършвах някоя работа, аз заставах до поправената част и чаках с трепет. И аз не го правех от маниерност, о, не, тука имаше дълбоки психически подбуди –в поправената част ме гледаше въплътената ми мисъл, вътре в клетките й течеше моята кръв, в нея трептеше моят темперамент.

Есето „Спомени от миноносците” разкрива една много характерна черта на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините играят пречиства роля за човешката душа! Когато той е усетил това свойство на машината, тогава е бил едва 23 годишен стажант на Морското училище.
Младият поет Моряк гали нежно машината като своя любимка, а когато тя се задвижва, в него бликва възторгът на творчеството.
Световната литература трябва да отдаде дължимото на Никола Вапцаров за неговата гениална проницателност, научна прозорливост и поетичното откритие за душата на машината. През периода на обучението си в Морското училище (1926-1932), а и след това в продължение на целия си жизнен път, поетът Моряк разкри духовността на машината и нейното въздействие върху душата на човека, духовната връзка между човека и машината. Това одухотворяване на машините, което Вапцаров направи в поезията си чрез емоционалното и поетичното си прозрение, в края на XX век беше направено в много страни по пътя на рационалното прозрение, научната фантастика и футурологията.
В заключение по втора глава се прави една актуална социална заявка: нужно е обществото да промени в позитивна посока отношението си към инженерно-техническия персонал като към хора, които са в основата на техническия и технологическия прогрес и просперитет на държавата.
За намаляване на техногенните катастрофи и повишаване на техническата безопасност и сигурност, в т.ч. сигурността на водния, авиационния и автомобилния транспорт, трябва да се формира нова ценностна система, в която безопасността е част от новата култура на хората. Първообраз на тази нова култура и нова духовност я виждаме в поезията на Никола Вапцаров, който одухотвори машините и ги свърза с душата на човека и морето.
Това е симбиозата на XXI век!
Третата глава на книгата е посветена на отразяването и значението на личността и поезията на Никола Вапцаров в световната култура. Изследването разкри много нови и малко известни факти и доказателства в тази сфера, които доказват, че Никола Вапцаров е поет не само на България, но и на целия свят. Именно поради това той бе удостоен и с най-високото отличие – Международна награда за мир, което е най-убедителното доказателство за жизнения подвиг и литературния талант на Никола Вапцаров.
Международната награда за мир е учредена на Първия конгрес на Световния съвет на привържениците на мира през април 1949 г. Присъжда се от Световния съвет на привържениците на мира на дейци на науката, културата и изкуството за най-добри произведения на литературата и изкуството, научни работи и кинофилми, способстващи за укрепването на мира. Целта на тази награда е да се отдава почит на най-изтъкнатите в световен мащаб борци за мир, творчеството на които е неразделно свързано с тяхната борба за запазване на мира в света.
През лятото на 1952 г. Конгресът на народите за защита на мира заседава във Виена и тогава става известно решението на журито за международните премии на мира. Журито единодушно предлага Почетната награда за мир да бъде дадена посмъртно на световно признания българския национален герой, поет и революционер Никола Вапцаров, паднал в борбата срещу фашизма.
На 19 юни 1953 г. Световният съвет на мира по време на неговата Будапещенска сесия потвърждава решението на журито за международните награди. Ето и текста на самото решение:
„Световният съвет на мира, като взема пред вид изключителния принос в делото на мира и дружбата между народите на българския поет и национален герой НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, решава да му присъди за 1952 г. Почетната награда на мира.
Председател на Световния съвет на мира: Фредерик Жолио Кюри
Председател на журито на международните награди на мира: Пиетро Нени
Будапеща, 19 юни 1953 г.”

За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световноизвестни поети и писатели, включително двама носители на Нобелова награда за литература – италианският поет Салваторе Куазимодо (20.8.1901 – 14.6.1968) и полската поетеса Вислава Шимборска (род. 2 юли 1923), която преведе стихотворението на Вапцаров „Прощално” още през 70-те години на 20 век.
Ето и някои извадки от книгата, които показват нагледно онези високи оценки, които световната литература дава за Никола Вапцаров:
Арис Диктеос, Гърция. Вяра в човека. Из предговора към „Антология на българската поезия”:, изд. „Додони”, 1971 г., Атина:
Без риск да сгрешим, можем да кажем, че разстрелян от колаборационисткото правителство на своята родина, Вапцаров се роди със своята смърт. Удивени, непосредствено след войната съотечествениците му откриват сред себе си „едно почти неизвестно до този момент поетическо чудо”.
Аз поне не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота, човечност, близост и честност, поезия, която да е толкова убедителна в изискванията си за хуманна справедливост и мир, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра в човека и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява тази поезия.
Разстрелът на Вапцаров, след многомесечните изтезания, се превръща в официално потвърждение на неговата правда, каквото и съдържание да се влага в нея.


Питър Темпест, Англия. Вдъхновен поет. Слово на тържествена вечер, посветена на 50 годишнината от рождението на Никола Вапцаров, София, 1959 г.:

Нашето познанство с Вапцаров е могъщо средство за разчупване на бариерите от невежество и неразбиране, които хора изправиха срещу хората.
Какво знаехме за България в дните, когато Вапцаров вървеше по софийските улици, работеше между вас, четеше ви стиховете си по кафенетата, гонен и следен от тайната полиция?
В Англия познавачи на луксозните парфюми оценяваха вашето розово масло; търговците се възхищаваха от финия български тютюн, който им носеше огромна печалба.
Вестниците ни осведомяваха за машиниста-любител с бели ръкавици цар Борис III, който караше локомотиви от каприз. „Колко комично! Ах, колко любопитно, колко демократично!” – говореха във великосветските кръгове.
Но вестниците не ни казваха нищо за скромния огняр Никола Вапцаров, който „пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ”. Те не ни казваха нищо за „неизвестните хора”, с чиито труд и пот забогатяваха английските и българските търговци. Не ни казваха, че по същото време същият цар Борис сваляше белите си ръкавици, за да подпише с престъпно равнодушие към историята и българската литература, смъртната присъда на един от най-големите български синове.
Днес и царят, и приближените му са в коша за смет. Но неизвестният работник, поетът, героят на нашето време е обичан от милиони.
Днес работниците в Ланкашир носят стиховете му в джобовете си. Аз слушах Вапцаров от устата на един работник в Манчестър. Чух обикновена тъкачка да говори с ентусиазъм за стихотворението “Завод”. “Да, тъкмо така е в живота” – казваше тя.

Струва ми се, че много от нас, поетите и писателите, днес са задрямали твърде дълбоко. Велики и жизнени теми ни гледат в лицето, но ние не пишем за тях със същата напрегната грижа и неуморно участие, както някога правеше Вапцаров.
В някогашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.

Жермена Ив Фарж, писателка от Франция, член на Световния съвет на мира, връчва дипломата и медала от наградата на академик Георги Наджаков, а той я предава на майката по поета Елена Вапцарова:
„В борбата за свобода и за мир, която днес е най-неотложната задача на всички народи в света, Никола Вапцаров ще остане една от най-чистите и благородни фигури. През своя кратък живот, в който поетът и борецът са неразривно свързани и който показва така ясно единството на неговите политически убеждения и на неговите лични чувства. Никола Вапцаров възпя и защити принципите на свободата и човешкото щастие.


Италианският поет Салваторе Куазимодо:
Никола Вапцаров, разстрелян на 32-годишна възраст от българските фашисти, е един от мнозината разстреляни поети по времето на съпротивата в своята страна. Той ни е оставил два завета: самата своя поезия, написана с „думи прости”, от която завинаги са изтръгнати корените на европейската абстрактна поезия и на формализма, и завета, включен в стихотворението „История”, което ще остане да живее в бъдещето.
В него е обрисуван и моралният лик на идващите поколения, тяхната съдба, съдбата на елементите, които – както в природата – създават света, неговата цивилизация.


Испанският писател и поет Мануел Муньос Идалго, автор на поема за Никола Вапцаров и на театралната пиеса за Никола Вапцаров „Кървавата бразда”:
Преди много години имах честта и щастието да публикувам в Испания поезията на Никола Вапцаров. Това е едно от най-стойностните неща, които съм правил през живота си. И от Вапцаров тръгна голямата ми любов към България.
Никола Вапцаров е сред поетите, които ще останат в световната литературна съкровищница с непреходното си творчество, неповторимо по хуманност и идейно звучене. Той е един от най-големите поети на всички времена.


В заключение по трета глава естествено се поражда следния извод-пожелание към всички български граждани у нас и по света: честването на 100 годишнината от рождението на поета Никола Йонков Вапцаров да послужи като катарзис в нашата национална душевност, народопсихология, бит и култура. Да стигнем до разбирането, че трябва да се очистим от омразата, враждата, отрицанието, очернянето, агресията, злобата, клеветата и завистта, които забавят нашето постъпателно развитие. Личността и поезията на Никола Йонков Вапцаров заслужено заеха трайно място сред най-високите достижения на световната култура и получиха огромна почит и признателност както за неговия живот-подвиг, така и за майсторството и новаторството на поетичното му творчество.
Да се поучим от света и по-силно да тачим нашите национални светини.
Да се отнасяме един към друг позитивно, добронамерено, с доверие и градивно.
Да имаме уважение един към друг и да обичаме народа си както Вапцаров го обичаше.
Да се борим с Вапцаровска вяра и дързост за свободата, независимостта, просперитета и благополучието на народа.
Вапцаровци оставаме за цял живот!
Вапцаровският дух живее не само в нас, възпитаниците на Морско училище. Той гори в нашите семейства и нашите наследници, в нашият град и в нашата държава.
Поезията на Никола Вапцаров и възпитаниците на Морското училище разнасят Вапцаровския дух и Вапцаровската вяра сред всички страни по света, той ги крепи по морета и океани в морските и житейските бури. Възпитаниците на Морското училище с името Никола Йонков Вапцаров са и първите дипломати на България и първите пратеници на мира по света!
Така както корабите устояват на атаките на морската буря, управлявани от възпитаниците на Морско училище, така и Морското училище и Никола Вапцаров са съединени в едно и отправят своя завет към бъдещите поколения:

„Но в бурята ще бъдем пак с тебе народе мой,
защото те обичахме!”

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.