Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

За едно изчерпано доверие

2018.04.20 Няма коментари

Кметът на Босилеград Владимир Захариев. Снимка: Би Ти Ви

Става вече година, откакто България прекрати всякакви служебни, стопански и частни отношения с кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев. Неговият кредит на доверие като българин и като политик в София окончателно е изчерпан и вече няма как да бъде възстановен.

До този радикален ход се стигна след като бе загубено ценно време и бяха изразходвани всички възможности за диалог и сътрудничество, и след като в София се убедиха, че Захариев злоупотребява с медицинската, образователна и хуманитарна помощ, която България дава на своите сънародници зад граница, за да зарибява гласоподавателите си по време на избори, а вече укрепил се, от позициите на властта, провежда някаква примитивна и недефинирана антибългарска политика. Тази негова бутафорна политика противоречи не само на сръбското законодателство, но и на проевропейската риторика, с която президентът Вучич говори на официалните сръбско-български срещи на най-високо равнище в София, Белград и Брюксел.

В политиката все пак трябва да има някакви принципи. А Владимир Захариев е лишен от тях. На всички им втръсна да го слушат как се кълне в „майка България“ и същевременно да чества „деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, да прегръща и целува и българските политици, но да гони българските инвеститори от Босилеград, да продължава битката срещу българския език, свободата на словото, българската култура и пр.

В Белград играе друга игра. Преекспонирайки опасността от „българските сепаратисти“, той се преоблича в „пазач на сръбските национални интереси“ и плаши озверените сръбски „патриоти“, че ако не е той, Босилеград едва ли не ще обяви независимост или ще се присъедини към България!? Така печели не само доверието на крайните сръбски националисти, но и неограничени финансови средства, с които може да си купи изборите и да заключи в чекмеджетата десетките наказателни производства, образувани срещу него за многобройните наказателни и административни нарушения.

България вече е утвърдена членка на Европейския съюз. Като председател на Съвета на Европа тя пое тежката и отговорна задача за европеизация на Западните Балкани и няма как да се примири с тарикатските номера на Захариев. Всяко протакане и поддържане на служебни контакти с него, превръща България в пасивен съучастник в едновековната унищожителна политика срещу българското малцинство в Западните покрайнини.

Чашата преля, когато той миналата година, рамо до рамо с владиката Врански Пахомий, в кметската канцелария влезе в пререкания с Генералния консул на Р. България в Ниш Едвин Сугарев и с първия секретар на Посолството ни в Белград Юлиан Китипов, дошли да уговарят сценария за посещението на българската вицепрезидентка г-жа Илияна Йотова в Босилеград. Първоначалната идея и цел на посещението беше в центъра на Босилеград да се открие паметна плоча с имената на невинните цивилни жертви, избити на 15-16 май 1917 г. при един мародерски набег на сръбска паравоенна чета в Босилеград, да им се отдаде почит и да стартира процесът за нов прочит на историята на сръбско-българските отношения и национално помирение между българи и сърби. Път, който вековните европейски врагове като Германия и Франция са извървели и днес са двигатели на Европа.

Владиката Врански Пахомий казал, че това може да стане едва след като български официални представители се поклонят пред паметниците на жертвите, избити от българската армия по време на Първата световна война.

Проблемът идва от това, че броят на жертвите е силно завишен и това поклонение от българска страна би означавало признаване на военни престъпления, които българската армия не е направила в Моравската окупационна област по време на Първата световна война, и легитимиране на фалшификациите на сръбската военно-пропагандна историография. Нещо, което е мечта и цел на сръбската пропаганда срещу България.

Освен това, Владиката Пахомий си позволил пред българските дипломати да злослови и злепоставя представителите на българските организации в Босилеград, известни с ярките си граждански и проевропейски позиции, а кметът Захариев даже се изхвърлил, че не може да гарантира сигурността на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова в Босилеград!?

В крайна сметка, г-жа Йотова на стогодишнината от Босилеградският погром на 15 май 2017 г. направи едно кратко посещение в КИЦ „Босилеград“, видя паметната плоча и замина за Цариброд, където направи първа копка за паметник на Христо Ботев пред едноименното основно училище. Десетина дни след това, паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром, пак по искане на кмета Захариев, бе „временно отнета“ от началника на Босилеградската полиция Новица Стоянов и не е върната и до днес.

Това изчерпа търпението на официална България и тя си сне доверието от Захариев. Това, освен посланик Радко Влайков и генералния консул Едвин Сугарев, публично го каза и вицепремиерът Валери Симеонов през септември миналата година в Цариброд.

Общинските, коли които през ден сновяха до Военномедицинска академия в София, и „референтите“ за българско гражданство, които ежедневно се бутаха около Държавната агенция за българите в чужбина и Министерството на правосъдието, изведнъж останаха без работа. Посолството в Белград и Генералното консулство в Ниш поеха нещата в свои ръце и почнаха да контролират помощта, която България оказва на българите в Босилеград.

Но палячовските демонстрации на кмета не спряха. По време на провеждането на кандидат-студентските изпити за българските университети в началото на юли, докато кандидат-студентите в Гимназията в Босилеград решаваха тестовете по български език и литература и Българска история пред комисията от представители на три български държавни институции – Министерство на образованието, Държавната агенция за българите в чужбина и Генералното консулство на Р. България в Ниш, в коридорите на Гимназията отекваха стъпките на полицаи!

През октомври се стигна и до скандалното задържане на тримата български медици, дошли да окажат безвъзмездна медицинска помощ на нуждаещи се в КИЦ „Босилеград“. Няма никакво съчнение, че в дъното на тази акция пак беше кметът, който по този начин вероятно си отмъщаваше за това, че България го беше изхвърлила от схемата с ВМА в София.

Един месец след това, единствената частна българска фирма „КАЛИНЕЛ“, дошла за първи път в Босилеград след Ньойския договор, под натиска на кмета бе принудена да напусне Босилеград и на прага на зимата да остави 110 души без работа. Причините бяха, че кметът заведе дело за оспорване на собствеността на производствената хала, в която се беше поместил „КАЛИНЕЛ“, намесата му във вътрешните работи на фирмата и рекет.

През февруари официалните български власти отказаха да застанат до Захариев даже и по време на възпоменанието на годишнината от гибелта на Левски. Вече никой не искаше да слуша безсмислените му, неуместни и оскърбителни слова пред паметника на Левски.

Междувременно, срещите на високо равнище между Белград и София зачестиха като никога досега. В многобройните си интервюта и изказвания по сръбските и българските медии посланик Радко Влайков и генералният консул Едвин Сугарев последователно продължиха линията си на разграничение от постъпките и действията на Захариев, но темата за положението на българите в Западните покрайнини се утвърди като неизбежна на всички сръбско-български срещи, с тенденция да се превърне и в част от преговорния процес за членството на Сърбия в ЕС.

Проблемното поведение на Захариев стана причина за отклоняваве на срещата между президентите Вучич и Радев от Босилеград към Цариброд. Българската страна иска да отправи ясно послание, че с нито едно свое действие няма да подкрепи Захариев, който се провали не само като кмет, но и като председател на Националния съвет на българите по въпросите за образованието на български език, информирането, културата и служебната употреба на българския език и писмо. Под неговото председателство Националния съвет просто заглъхна и се пасивизира, точно по времето, когато проблемите на българите ескалираха, а положението на малцинствата в Сърбия се превърна в условие за сръбското еврочленство.

Сега е на ход сръбската страна. Владимир Захариев е издигнат за кмет и председател на Националния съвет от партията на консервативният сръбски национализъм на бившия президент Воислав Кощуница, известен със своите антиевропейски и проруски становища. Доколкото президентът Вучич наистина иска Сърбия да стане членка на ЕС и да запази добри отношения с България, както често говори, ще трябва да се лиши от лошите „патриотични“ услуги на Захариев, който вече години наред обременява сръбско-българските отношения и преговорния процес за членство в ЕС.

В противен случай, Вучич ще трябва да поеме цялата отговорност пред България и пред Европа за катастрофата на българите в Западните покрайнини.

Вместо това, в сръбските медии за по-малко от една година вече трети път изтича информация, че централата на Сръбската прогресивна партия на Вучич се готви да сменява не Захариев, а своята председателка на Общинския съвет на Сръбската прогресивна партия в Босилеград г-жа Невена Костадинова, която е представител на частния бизнес, опозиция е на Захариев и контролира една трета от общинските съветници в местния парламент!?

Това буди недоумения за намеренията на сръбската страна. Ако Вучич смени Костадинова и отново заложи на катастрофалната политика на Захариев (или на негово подставено лице), това ще означава, че и самият той подкрепя изтреблението на българите в Босилеград. Няма да е изненада, ако го направи. По скоро изненадата ще бъде, ако не го направи.

Какво би могло да последва след евентуалната смяна на Костадинова? Най-вероятно това би подействало доста изтрезвително на привържениците на сръбските партии и значително да преформатира политическата сцена в Босилеград в полза на местните малцинствени партии и сдружения, които имат принципни несъгласия не само със Захариев, но и със всички сръбски националистически партии.

Носителите на проевропейската опция в Босилеград са КИЦ „Босилеград“, Гражданско сдружение „ГЛАС“ и Демократичният съюз на българите. КИЦ и „ГЛАС“ даже са носители на европейски награди и признания. Въпреки че Захариев положи огромни усилия да ги компрометира и злепостави, тяхната работа все пак бе високо оценена от Брюкселската администрация.

В момента тече дискусия за промени в Закона за националните съвети на националните малцинства. През октомври предстоят избори за Националните съвети на малцинствата, включително и на българското.

София оттегли доверието си и се разграничи от Захариев. Остава да видим дали и Белград е достатъчно зрял да направи същото. От това ще зависи съдбата на българите в Западните покрайнини, съдбата на българо-сръбските отношения и сръбското еврочленство.

 

Иван Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.