Home » Авторски страници

Защо и как не станах прокурор…

2015.06.20 Един коментар

Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ЗАЩО И КАК НЕ СТАНАХ ПРОКУРОР…

.

zx450y250_2513123

Бързият отговор е: Защото никога не съм мечтал за такъв пост!

Само че така можеш да реагираш днес (2014 г.), но не и тогава (година 1970-та).

В ония времена беше налице т.нар. задължително разпределение. Комисия, съставена от партийното (на БКП, днес БСП) ръководство, и включваща верни на Партията проверени другари от Юридическия факултет (единствения в НРБ) на Софийския университет, Върховния съд, Главната прокуратура и САК (Софийската адвокатска колегия) определяше кой къде задължително да „отбие“ поне три години от трудовия си стаж. (Разбира се, за синовете и дъщерите на партийната Номенклатура биваха предварително осигурени притоплени синекури по етажите на политическия, вкл. дипломатически, и стопанския организъм на държавата.)

Въпросните комисари бяха наясно, че нямам абсолютно, ама никакъв афинитет, към силовите структури на властта (с оценка „3“ от семестриалния изпит по Наказателно право…). Което не им беше попречило да ме разпределят… прокурор в странджанското градче Малко Търново.

Въобще не ги беше притеснило обстоятелството, че съм семеен, с бебе едва на година и половина. Имаше нещо садистично в подхода им към подобни случаи. Сякаш изпитваха удоволствие да унижават и да те принуждават да вършиш онова, което ти е най-противно.

Подходящ момент да се отчаеш и да клекнеш пред инквизиторите. Но едва ли случайно народът е казал, че „надеждата умира последна“… Другарите прибързано се бяха зарадвали. Господ Бог и този път беше промислил за своите Си.

Нели Казасова беше не само адвокат, но и помощник-секретар на адвокатската колегия (XII), към която карах адвокатския си стаж (задължителен следдипломен, без наличието на който не можеш да практикуваш юридическа професия – адвокат, юрисконсулт, съдия, прокурор, арбитър). Изглежда през дванадесетте месеци съм успял да оставя добри впечатления сред колегите, защото ден след като комисията по разпределението беше обявила съдбоносното решение, Нели ме извика в кабинета си, където ме представи на една висока, слаба, с аскетична, но едновременно и аристократична осанка, дама. Представи я като нейна приятелка и колежка – старши юрисконсулт в ДСО „Технокомплект“. Търсели да назначат начинаещ младши юрисконсулт и Нели се сетила за мен.

Така се запознах с Илка Шапкарева, с която (и още десет други юрисконсулти – най-големия Правен отдел в България – по-голям от тези на Министерския и Държавния съвет, взети заедно!) щяхме да водим делата на най-мощното ДСО (Държавно стопанско обединение) в страната (осъществяващо две трети от нейния външнотърговски оборот).

Още щом чух фамилията, веднага я свързах с тази на големия български родолюбец Кузман Шапкарев, но не проявих неуместно любопитство. Предполагам, че Нели предварително ме е представила в добра светлина пред Шапкарева, защото скоро получих официална покана за среща с бъдещите си работодатели. Сдобил се и с тяхното одобрение, вече беше лесно да оставя другарите комисари „с пръст в устата“: да си търсят мераклия за прокурор в Малко Търново – някой „отличник“ по Наказателно право и процес! Вероятно са си го намерили – винаги има мераклии да господаруват над чуждите съдби – на мен подобна перспектива винаги ми е била противна.

Преди време, когато трябваше да избирам към кое поприще да се ориентирам след казармата, предпочетох Правото (впечатляваше ме и дипломацията, любопитни ми бяха астрономията и геологията, привличаха ме филологията и философията) – заради неговата всеобхватност и широката обща култура, която юридическото образование дава. В пъстрата палитра на тази професия присърце ми беше научно-изследователската и преподавателска работа, но такава перспектива към онзи момент не се наблюдаваше. Ако можех да избирам, наистина бих предпочел битието на юрисконсулт – в краен случай на адвокат – като най-малко ангажирано с посегателства върху човешки съдби.

Светото Писание казва, че Бог чува неизговоримите стенания на душите ни.

Очевидно и моята неизговорена молитва е била чута. Затова и не станах прокурор.

За което и днес благодаря на Бога!

 

Николай Гусев

One Comment »

  • Elisaveta Shapkareva said:

    Здравейте, г-н Гусев!

    Случайно попаднах на Вашите статии и ми стана много интересно.
    Аз съм дъщеря на Илка Шапкарева, която споменавате тук. Майка ми я няма на този свят вече близо 25 години, но се радвам, че някой все още си спомня за нея.
    Бъдете здрав и Бог да Ви благослови!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.