Home » Авторски страници, българи зад граница

Един малък Български Великден в Лондон

2015.04.14 Няма коментари

 Христос възкресе и в Българското училище към Посолството ни Лондон

IMG_4682 (Small)

Страстната седмица е онова време от годината, когато, подобно на Коледа, всички искаме да се завърнем у дома. Там ни очакват традициите с ароматните козунаци и червените Великденски яйца, тайнството на Възкресенската служба, семейството, приятелите. Но големият свят не винаги ни позволява да изоставим задълженията си и просто да отлетим в желаната посока.

Затова на помощ идват малките Българии, които сами основаваме във вълнуващото приключение на живота, което често ни отвежда далеч. И не чак толкова, когато човек е заобиколен с младост, ентусиазъм и желание да бъде себе си чрез всичко, което е научил и запомнил от културата на своята Родина.

IMG_4657 (Small)

Страстната Събота, 11 април 2015-та година, се оказва денят, в който гимназистите от Българското училище към Посолството в Лондон, отново се събират като истински българи в своята общност, за да проявят уважение и обогатят познанията си относно обичаите, които Православният Великден им е завещал. Идеята, на модерен език, е да присъстват на „уъркшоп“, на който да боядисат свои Великденски яйца, а на чисто роден – да спазят традицията и да усетят пулса на конкретния момент в мултикултурната бързаница на страната, в която живеят.

Оживлението е неописуемо. Децата пристигат и разтварят чанти, от които излизат пъстротите на предстоящата за материализиране духовна задача – разноцветни оцветители за яйца, вестници, оцет, гумени ръкавици, чорапи, свещи и листа от бръшлян и здравец. Има дори домашни курабийки, във формата на петлета и кокошчици, приготвени лично от Иван от 9-ти клас, с които да поддържаме настроението си по време на предстоящата работа. Както някога, в играта на кукли – всичко трябва да бъде истинско. Макар и смалено до вълнението в личната планета на едно детско сърце.

DSC_0535 (Small)

На гости ни е и госпожа Елена Роблес, хореографката на клуба по народни танци към Българското училище към Посолството ни в Лондон. Завърнала се само преди няколко седмици от благородната си благотворителна мисия под егидата на UNICEF  – «Дъщери без граници/ Daughters Without Frontiers“q по време на която тя без колебание изкачи връх Макчу Пикчу в Перу, в полза на деца в трудно материално положение – днес Елена отново е готова да твори добро. Защото да научиш своите деца на уважение към собствените им традиции и културна принадлежност е голяма стъпка към приемането на другите малки човеци – тези, от които зависи добрата хармония на бъдещето – сътворена от толерантност и незабравяне на родните традиции и обичаи.

IMG_4660 (Small)

Започвам с лекция за Великден, препасана с домакинска престилка пред подготвената за оцветяване на яйцата маса. Домашно някак си, неакадемично. Но именно свободното присядане на гимназистите по столовете и чиновете наоколо, уважителното смълчаване пред саможертвата на Спасителя и чудото на празника, възкресяват онази бабино-майчина, изконна връзка, която възпитава и продължава напред. Обяснява и обогатява умовете и сърцата ни, за да ни спаси, подобно Христос, в моменти на откъснатост от Дома, които, може би, са ни дадени, за да осмислим думите му, че „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие“. В нашия случай – с българското Боговдъхновено слово, което ни събира в едно – малки и пораснали апостоли на своята България.

Идва и моментът да „изцапаме ръце“ на дело, да се усетим като творци, да извадим на светло всичките багри на страната си по крехката черупка на символния зародиш на Вселената – яйцето. И ни се получава някак естествено. Защото всеки започва да изразява красотата от родния си край – с нарисувани с восък кръстчета, цветя и звезди по Великденските палитри на яйцата, с накапани галактики от невидимия космос, излъскани с олио или просто с отпечатан здравец и индрише, като спомен от дворовете на българските ни къщи. Многогласно, възторжено сближаване е младостта. Ако имаш смелост и дух да се присъединиш към нея…

IMG_4669 (Small)

Постепенно, в украсената Великденска кошница на Училището подреждаме авторските яйца – произведения на нашето изкуство, които ние наричаме като картини с тематични имена – „Българска галактика“, „Спиралата на времето“, „Пъпешът“, „Златното око“, „Листенцето“, „Гирляндата“ , „Стоян“ :). Учим се на авторско право в колективното сътворение на общата ни българска традиция. Защото предстои най-важният момент – Светото Възкресение Христово. Ние го започнахме така – чрез снимките на труда ни от този ден, където в букета на усмивките си вплетохме желание и талант, наредихме битовите кукли от училището наоколо, нарамихме Мечока – нашият символ, развяхме българското знаме.

IMG_4685 (Small)

После, за тайнството на Възкресенската нощ, отнесохме със себе си в къщи радостта от този ден . Взехме и по едно Великденско украсено яйце. За да ни напомня, че Христос възкресе у дома, в Българското училище към Посолството в Лондон, в което се завърнахме за празника.

.

Здравка Владова-Момчева,

учителка по български език и литература в Българското училище към Посолството в Лондон

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.