Home » Е-Списание

Уточнения на АБУЧ във връзка със статия за българските училища в чужбина

2014.02.13 Няма коментари

На 27 януари 2014 г. Еврочикаго препубликува статията на в. „Труд“ „Повече нашенци зад граница ще учат на български“. По повод публикацията на „Труд“ и нашата препубликация, в редакцията получихме следните коментари и опровержения от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), които поместваме без съкращения.

––––––––––––––––––––––––––

Твърдение във в. „Труд“:  Правителството ще отпуска повече средства за обучението на българи и хора с българско съзнание по майчин език, които живеят в чужбина. Това е записано в предложението за изменение на дейността на българските неделни училища в чужбина.

Уточнение:   Изразът „Правителството отпуска повече средства за обучение на българи и хора с българско съзнание, които живеят в чужбина” трябва да се разглежда в контекста на това, че обучението (и то безплатно) на всички български граждани до 16-годишна възраст е конституционно задължение. Според българската конституция:

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Следователно държавата следва да ФИНАНСИРА, ОСИГУРИ, ОБЕЗПЕЧИ, ПРЕДОСТАВИ БЕЗВЪЗМЕЗДНО условия за подобно обучение.

Освен това, българските деца зад граница имат и други основания за финансово подпомагане на обучението им по родни предмети. Тези деца са освободили държавата от задължението й да им осигури задължително безплатно образование, като са я напуснали или са се родили извън нея, но носят българско самосъзнание и български паспорти. Макар и да не плащат данъци в България, родителите на тези деца, които са български граждани, чувстват моралното право да подпомагат близките и роднините си там и вие сами знаете размера на сумите, изпращани от всички краища на света в родината. Нито българските училища, нито техните ученици и родители следва да се чувстват виновни за това, че държавата, чийто поданици са те, подпомага обучението по български език зад граница. Който иска да внуши такава вина, всява явно противопоставяне на сънародниците ни вън и извън България, което вече може да има и други цели.

Българските училища в чужбина десетилетия съществуваха и се изградиха без никаква финансова подкрепа от държавата (с изключение на няколко държавни училища в Прага, Братислава и Будапеща и някои посолски училища в периода до 1991 г.). Образователната инфраструктура на болшинството други български училища в чужбина се създаде на възрожденски начала. В един момент самоорганизиралите се училища обединиха усилията си и през 2007 г. създадоха Асоциация на българските училища в чужбина (АБУЧ). Тази асоциация поведе борба да се изпълни конституционното право и задължение на българските граждани по света: държавата да поеме своя дял на отговорност, наред с българските учители, и да обгрижи образованието на българските деца в училищна възраст, живеещи зад граница. Още на следващата 2008 г., именно под натиска на АБУЧ, се въведе програмата „Роден език и култура зад граница“. На проектен принцип започна субсидиране на българските съботно-неделни училища в чужбина.

През 2011 г. излезе 334-то постановление на Министерския съвет, според което нашите училища бяха припознати като част от образователната система на България, и оттогава започна частично субсидиране от бюджета на България за онези, които отговарят на необходимите изисквания, регламентирани от МОН. Списъкът на 128 училища, одобрени и съфинансирани през тази учебна 2013-2014 учебна година може да се види на сайта на МОН (вж. линк).

Продължава и субсидирането в по-малки размери на някои училища (31 на брой) по програмата „Роден език и култура зад граница“ (вж. линк).

.

Твърдение във в. „Труд“:  За първи път се предлага да бъдат финансирани и курсовете по подготовка на кандидат-студенти за прием в български висши училища по български език и литература, по история и по география на България.

Уточнение:  Това не е новост, то бе възможно и преди по програмата „Роден език и култура зад граница“, фигурира и в ПМС334.

.

Твърдение във в. „Труд“:  Предлага се още в училищата да бъде открито обучение на децата в предучилищна възраст, както и да бъде регламентирано дистанционното обучение за онези, които не могат да пътуват и да посещават школото.

Уточнение:  Обучението на деца в предучилищна възраст не е ново, ние го практикуваме отдавна, а в последните години обучението на 6-годишните се субсидира и от МОН.
Нов момент е разрешаването на дистанционно обучение, правилата за което тепърва ще се регламентират.

.

Твърдение във в. „Труд“:  Финансирането на тези училища става от бюджета на Министерството на образованието. Представители на асоциации на българите в чужбина кандидатстват с проекти всяка година, които се разглеждат и одобряват от комисия в МОН.

Уточнение:  Финансирането наистина става от бюджета на МОН (както обясних – по два начина: чрез програма РЕК и чрез ПМС 334).
Асоциации, към които има училища, или самите училища кандидатстват с проекти само ако кандидатстват по програма РЕК. Училищата в списъка по ПМС 334 получават субсидия директно от бюджета всяка година, според обявените данни за броя на учениците в тях.

.

Твърдение във в. „Труд“:  За учебната 2013/2014 г. са одобрени 128 училища, които ще обучават 8045 деца. Първоначалните разчети на средствата възлизат на 4 826 064 лв.

Уточнение:  Това са само данните за училищата по ПМС 334 и не включват финансираните по програма РЕК.

.

Твърдение във в. „Труд“:  При писане на проектите се посочва броят на децата, на учителите, наем и издръжка на помещение и др. МОН превежда парите на асоциацията, а тя си купува сама учебниците от България и се отчита в министерството. Обикновено заявките се подават до 15 май.

Уточнение:  Тези данни (и не само те) се изискват при двата начина на финансиране. Има разлики. По програма РЕК се разрешават разходи само по някои пера, по ПМС 334 възможностите са по-широки. Отчитането на усвоените средства става пред МОН и е различно за програма РЕК и за ПМС 334.

.

Твърдение във в. „Труд“:  Заради по-качественото обучение и по-ефективния контрол, който осъществяват дипломатическите представителства по места, в проекта е предложено обучението в българските неделни училища в чужбина да се осъществява и към посолствата, както и към български православни църковни общини, включително и към Зографския манастир в Атон.

Уточнение:  Обучение към посолствата, дипломатическите мисии и църквите винаги е имало, дори то е изначалното, на базата на което се основаха в последствие и много от другите български училища в чужбина.
В голямата си част българските училища в чужбина са регистрирани като самостоятелни организации според законите на съответната страна. В тези случаи посолствата на Р. България оказват само контролна функция. Но както ни е известно, има много държави, в които създаването на такива организации е невъзможно, или свързано с много пари и трудности от всякакъв характер. В тези случаи е уместно откриването на форма на обучение към съответното българско посолство или дипломатическа мисия – става дума за предимно малки училища.

Разбира се, има и няколко училища като Българското училище към Посолството на България в Лондон, Великобритания, които от самото си съществуване (повече от 25 години) са т.нар. посолски училища. В този списък е и най-старото българско училище в Москва, Русия (36 години) и това в Женева, Швейцария, към мисията на Постоянното представителство на България в ООН (повече от 30 години). Но тогава условията бяха други и тези училища отдавна са извоювали своя авторитет. Държавата трябва да съхрани създаденото, защото е доказано, че при тези условия се постига най-много.

Не считам за целесъобразно днес да се създават посолски училища на места, където вече има добре функциониращи български училища. В държава, в която вече съществуват 8-10 български училища в един град, и отведнъж се появява ново посолско училище, подобно нещо е неуместно.

Трябва да се разграничават условията и причините днес да се създават посолски училища:

– създаване на посолски училища в държави, в които няма друга правна и финансова възможност (в тези държави няма други форми на обучение по български език);
– създаване на посолски училища в държави, в които вече има форми на обучение по български език (прецедент за
създаване на конфликтни ситуации на противопоставяне, политическо и финансово влияние);
– съществуващи вече посолски училища.

.

Твърдение във в. „Труд“:  В момента обучението на българи в Испания е много актуално. Голяма част от ромите се възползват от тази форма на обучение, за да вземат диплома за 8-и клас и да могат да карат курсове за шофьори.

Уточнение:  Напълно невярно твърдение. На базата на издаваните удостоверения от училищата в чужбина не се получава диплома за завършена образователна степен (основно или средно образование). Причината е, че в чужбина не се изучават в нашите училища всички общообразователни предмети, а се учи само български език и литература, история и география на България. Така че с нашите удостоверения не може да се карат шофьорски курсове, защото те не са дипломи за основно или средно образование. Те се прикрепят към удостоверенията за завършен съответен клас в чуждата държава и могат да послужат за облекчаване на условията за включване в българската образователна система без полагане на приравнителни изпити, при евентуално желание за завръщане в родината.

.

Твърдение във в. „Труд“:  Най-много неделни училища в чужбина, финансирани от МОН, има в Испания – 32. Следват ги САЩ с 27. В Англия и Кипър, където живеят много българи, са били регистрирани по 7 учебни центъра. В Гърция и Украйна те са по 6, а в Германия и Канада училищата са по 5. Има школа и в Дубай, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Мароко и др.

Уточнение:  Тези данни не са точни, трябва да се прецизират съобразно двата начина на финансиране (по програма РЕК и по ПМС 334). Списъците могат да се видят на линковете по-горе.

.

И още уточнения:  Въпросът дали обучението в училищата към посолствата и дипломатическите мисии е по-ефективен е некоректно тълкуван и противопоставя училищата. Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) категорично не одобрява точно такива опити за противопоставяне на училищата едни срещу други. Политиката на противопоставяне във всичко най-много вреди в днешно време на България.

Всяко училище в чужбина, независимо под каква форма на обучение е регистрирано, ако спазва изискванията, поставени от МОН, и ако постъпва етично спрямо другите си колеги от училищата по цял свят, работи качествено и заслужава еднакво уважение и подкрепа.

Нашето училище към Посолството в Лондон е най-голямото извън България и първото във Великобритания. То послужи за пример на редица останали училища в Обединеното кралство (вече 14 на брой). Всичките работим в хармония, сътрудничим си и спазваме много добри и етични взаимоотношения. Препоръчвам този подход на всички други училища по света, независимо дали са посолски, към дипломатически мисии, към църкви, асоциации или организации. За да докажа, че не бива да се прави разлика така, както мнозина в българската преса за съжаление искат да докажат, че трябва да се прави, ще изтъкна само един факт. Нашето училище към Посолството в Лондон бе и първото, отличено с Почетния знак на МОН за отлична работа. След нас бяха наградени с този Почетен знак и другите две училища в Лондон: на Милена Везенкова – училище „В. Левски” в кв. Баркинг и училище „Розова долина” в кв. Тотнъм. А те не са към дипломатическата ни мисия. Досега не знам да има други училища в чужбина, удостоени с този Почетен знак. На нас ни бяха присъдени след мониторинг.

И още нещо – тази година българската общност в Лондон номинира за наградата на ДАБЧ „Българка на годината ‘2013 ” две директорки на български училища в Лондон за званието: Снежина Мечева и Милена Везенкова. Това също е доказателство, че всеки, стига да иска, може да бъде отличник в работата си, независимо как е регистрирано училището му. В Чикаго също имате носител на това звание – Боянка Иванова, директор на училище „Джон Атанасов”, по чиято идея се създава първото извън посолствата лицензирано от МОН училище не само в Чикаго, но и по света, и от тази идея се възползват всички български училища, за да станат днес над 200 на брой по всички континенти. По онова време, през 2000/2001 г., в Чикаго не е имало дори дипломатическо представителство, което да подпомага училищата, но общността е била достатъчно организирана за онзи период, за да постави и развие това възрожденско начало. Така че и там има пример, който се следва.

Що се отнася по въпроса дали училищата в чужбина имат нужда от допълнителни средства: всяка образователна единица, където и да се намира по света или в страната, винаги ще има полза от повече финансови средства, което ще стабилизира дейността и ще я развива (ако почтено се заявяват и усвояват отпуснатите средства). Всички първи училища сме работили години наред и над десетилетие без финансиране. По това се познават и истинските учители – възрожденци. Но при значителното разрастването на броя на учениците в един момент това вече не бе възможно. Справяме се и сега, обучението не се финансира изцяло от МОН. С помощта на родителите и други източници допълваме необходимите средства чрез такси и дарения. Ако държим да има по-мащабно и по-качествено обучение (и в България и в българските училища по света), желателно е средствата да се увеличават. Защото в чужбина се увеличават училищата.

Но за съжаление се забелязва вредна тенденция след отпускането на финансови средства от България. Някъде училищата се разцепват изкуствено, за да създадат нови и да получат финансиране, а броят на учениците като цяло не се увеличава. Във Великобритания това не се случва. За съжаление на други места е тревожен факт. Ние от АБУЧ ще се борим твърдо срещу това. Има десетки хиляди необхванати от нашите училища българчета – към това трябва да си насочим усилията, да ги приобщим, а не се делим. Общата идея и цел трябва да ни обединява – да запазим родния език и българското самосъзнание у младото ни поколение, за да я има и България. Това следва да е дълг на всеки от нас.

.

Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.