Home » Archive

Articles Archive for 2 февруари 2014

In Russian »

[2 февр. 2014 | No Comment | ]

Одно из самых известных произведений мировой драматургии – пьеса Генрика Ибсена “Гедда Габлер” – идет в эти дни на сцене Writers Theatre в постановке режиссера Кимберли Синьор (перевод с норвежского Николаса Рудалла).
Отец Генрика Ибсена, разорившийся коммерсант, вряд ли мог предположить, что его сын, начинавший свой путь в качестве аптекаря, окажется поэтом, писателем, прославит Норвегию и перевернет представление о театральной драматургии, став родоначальником “новой драмы”.

Избрано, история »

[2 февр. 2014 | One Comment | ]

Това, че тракиецът Орфей е можел да пише, не би трябвало да ни учуди, ако знаехме сведението на Алкидамант: “Тук траките положиха Орфей – жрецът на музите… открил на хората буквите и мъдростта”. (Д. Попов, “Гръцките интелектуалци и Тракийския свят”, Лик, София, 2010, стр. 465.) Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на Орфей като създатели на буквите…
Освен Еврипид и Алкидамант, Диодор Сицилийски също твърди, че траките Орфей и Линей са ползвали най-древната азбука. Старият автор споделя също, че не гърците, а пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски (Historical Library of Diodorus the Sicilian, W.Mc Dowell, London, 1814 стр. 208). Ще напомня, че според Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита – VII-мо хил.пр.Христа. Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския полуостров) – Naturalis Historia -VII-LVI-193.

Е-Списание »

[2 февр. 2014 | No Comment | ]

Когато донесли малкия Иисус в Йерусалимския храм, по внушение на Светия Дух Симеон също влязъл в храма. Той взел детето на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!”. Йосиф и Дева Мария се чудели на тези негови думи. А Симеон, като ги благословил, обърнал се към Богородица и й казал: “Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.” [Лука, 2:25 – 35]. Тези думи, изглеждащи неразбираеми по време на изричането си, се сбъднали по-късно в живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А когато Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, сърцето на Света Богородица изпитва толкова силна болка, сякаш е пронизано от меч.

Избрано, история, политика »

[2 февр. 2014 | One Comment | ]

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици). На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Преди да започне процесът тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945. (След масова обществена подписка през 2008 г. две български правителства уж настояват Москва да ни върне архивите, изнесени от съветското военно командване, а заедно с тях да получим и протоколите от разпитите на българските държавници или поне копия, но реални действия на междудържавно равнище досега не е известно да са предприети.)