Home » Archive

Articles Archive for 27 февруари 2014

Авторски страници »

[27 февр. 2014 | No Comment | ]

…Но каквото и да кажем за Левски, ще бъде недостатъчно и малко; и самият Вазов казва,че колкото повече се ровим в неговата личност, толкова по-светла става тя. А и на тази дата е редно да помълчим, да сведем глава и да се поклоним.
Така и направихме – ние, деца, родители и учители от българските училища ”Джон Атанасов”, „Нов живот”, „Слънчогледи”, БУЦ „Знание”, „Малко българско училище”, „Света София”, „Ново българско училище” – Нейпървил, училище „Алеко Константинов” – изразихме своята почит към безсмъртното дело на Левски като участвахме за пореден път в Олимпиадата за Левски. Организирана от Българо-американски център за културно наследство от 2007 г., като продължение на Инициативния комитет за Левски, стартирал през 2005 г. в Чикаго, и със съдействието на генералното консулство в Чикаго и Държавната агенция за българите в чужбина.

Е-Списание »

[27 февр. 2014 | 3 коментара | ]

As we mark the 65th anniversary of the Universal Declaration of Human Rights this year, the Country Reports on Human Rights Practices highlight the continued pursuit of “free and equal dignity in human rights” in every corner of the world. Based on factual reporting from our embassies and posts abroad, these Congressionally mandated reports chronicle human rights conditions in almost 200 countries and territories. The Republic of Bulgaria…

Авторски страници »

[27 февр. 2014 | No Comment | ]

Как избирате бонбони? Наскоро имах повод да почерпя. Отидох в един от големите магазини и се плъзнах между рафтовете. Очите ми се разбягаха. Изобилие от всевъзможни лъскави бонбониери, коя от коя по-красиви. За да не губя време, грабнах една от най-скъпите и се прибрах. Усетих трепетното очакване на гостите, бяха вперили погледи в луксозното издание. Не, че не са яли бонбони – яли са. Но тази опаковка беше красива като картина. Изглеждаше наистина страхотно. Кутията омагьосваше, привличаше като магнит. Отворих я. Отвътре беше тапициран президентски апартамент в петзвезден хотел. Опитахме бонбоните и те се оказаха посредствени. Нищо особено, даже – гадни.

Авторски страници, литература »

[27 февр. 2014 | No Comment | ]

Градчето беше сиво, тъпо, прашасало от скука, точно както го очаквах. Целият обществен живот се съсредоточаваше на единствения площад. Тук беше банката, където чиновниците още носеха ръкавели и мислеха компютрите за творение на дявола, черквата, чиито задни помещения нощем се даваха под наем на единствения игрален клуб, хотел “Добре дошли”, чиито кепенци бяха спуснати и имаше вид на място, където много, много отдавна никой не е идвал…