Home » Archive

Articles tagged with: общество

Авторски страници, българи зад граница »

[4 окт. 2015 | No Comment | ]

Българите сме също така с две лица (Homo Janus bulgaricus). Тук ще пиша само за „едното лице“ – образованото и талантливото. За българи, устремени към върховете на своите професии. След като демокрацията отвори границите на нашата страна, талантливи българи правят научни открития в страни, където се цени евристичното мислене.
Ученици на Тео(досий) Теодосиев – майсторът за развиване на таланти – учат и работят в престижни университети в САЩ, Англия и други меритократични страни.
Павел Табаков – неврохирург във Вроцлав, Полша – направи уникална трансплантация на обонятелни нерви на пациент с травматично прекъснати гръбначно-мозъчни нерви – и пациентът проходи.

Авторски страници »

[2 окт. 2015 | No Comment | ]

А тук, в Родината, българите продължаваме все повече да умираме и все по-малко да се раждат деца. До 15-20 години тази територия (вече не и държава) ще представлява вероятно най-големият старчески дом на земята, нещо като концлагер за стари и недъгави хора на открито. Това е неумолимата тенденция – ако се запазят досегашните темпове на емиграция – а те могат да бъдат засилени и катализирани.

Избрано, любопитно »

[1 окт. 2015 | No Comment | ]

Много шведски работодатели вече са направили промяната, като изданието Science Alert обяснява, че мярката ще накара служителите да свършват повече работа за по-кратко време и в същото време ще им позволи да имат енергия да се радват на личния си живот.

Авторски страници »

[29 сеп. 2015 | No Comment | ]

На 23 септември т.г., под заглавие „Наистина поради что! Паисиевият призив и днешният български език“ , сп. „Факел“ публикува две есета – едното, озаглавено „Не е малък езикът ни!“, другото „О“ – вероятно най-краткото заглавие в световната литература. Автор на есетата е професор Румен Стоянов – преводачът на „100 години самота“ на Маркес, както и на „100“ други книги на известни испански и португалски писатели. Възхитих се на есетата, защото в тях почувствах достойнството на автора в защитата на нашия „малолюден“, а не „малък” език.
Но възхищението ми продължи само 3-4 дни. На 27 септември „Факел“ препубликува от в. „Дневник“ текстът на Юриан Попов „За антихристиянския призив на българската църква и има ли смисъл от нея“.

Авторски страници »

[29 сеп. 2015 | No Comment | ]

Сутринта гледах по всички телевизия поредните разрушения и наводнения в милата ни Родина. Какво ми направи впечатление? Че нито един от палатите и сараите на хайдуците, на мутрите, на бизнесмените, които е малко под съмнение какъв им е бизнесът, на чалгаджийницата, не е засегнат, а са засегнати домовете на обикновения човечец, който с пот на челото и с честност изкарва хляба и прехраната си.

Авторски страници, Е-Списание »

[24 сеп. 2015 | 6 коментара | ]

Никога не съм си представял, че някой може да застави не един човек, а стотици инженери по цял свят да влошат качеството на своя труд, за да удовлетворят потребностите от печалби на босовете! Винаги съм смятал, че не е възможно толкова много инженери да плюят на труда си, и няма да се намери поне един да се възпротиви и да разкаже на света, какво искат началниците му от него.

Авторски страници »

[24 сеп. 2015 | No Comment | ]

Приказката за двете буриданови магарета ясно показва, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете магарета остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой да им налага решението си – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете магарета печелят (win-win solution).

Избрано »

[23 сеп. 2015 | 2 коментара | ]

Това е нещо като Стокхолмски синдром в европейски мащаби. Психария някаква. Юнг, Фройд и Адлер взети заедно. Бившите потиснати, угнетени, експлоатирани, унизени, бити, избивани и пребивани роби страстно се стремят към своите господари. Искат си ги отново. Индийците напират към Англия, алжирците – към Франция, конгоанците – към Белгия, мексиканците – към САЩ, либийците, когато им позволят – към Италия, и всички заедно към доскоро най-расистката държава на всички времена и народи – Германия. Така яко напират, че подлагат на опасност живота си. И сега, ако един мексиканец падне от разделителната стена и си изпотроши кокалите, кой е виновен?

Избрано, политика »

[22 сеп. 2015 | No Comment | ]

Извънсистемните форми на протест обаче изнервят сериозно политиците. Те мразят, когато хората се самоорганизират за флашмоб или когато тръгнат да мятат домати. Пред това властта предпочита дори най-многолюдния протест, ако в него няма футболни агитки и радикални елементи и ако той завърши с петиция или със списък с искания. Тогава управляващите започват да плуват в свои води – някой от Народното събрание ще излезе на входа му, ще се срещне с контактна група на протестиращите, ще приеме предложенията им и ще обещае те да бъдат обсъдени най-сериозно. Може дори лидерите на протеста да бъдат поканени да присъстват на заседанията, на които исканията им ще бъдат разгледани. Резултатът обаче е предварително ясен: политиците ще оглеждат петицията и само с един поглед ще се разберат какво от нея да приемат, и какво да завоалират и смъцафръцат под някаква форма.

Авторски страници »

[22 сеп. 2015 | No Comment | ]

Празникът е всеобщ, празнуват всички. Дори младежите са се присъединили към еуфорията. Те са се затичали към летища и автогари да си купят билет, с който да се махнат колкото се може по-бързо от България. Независимо къде. Младите просто не издържат на темпото, българският карнавал е бесен. Разбира се, празникът се отразява от независимите български медии. При тях автоцензурата е като автопилот, гарантира безопасността на полета.

Авторски страници »

[7 сеп. 2015 | No Comment | ]

Наследниците на Гюро осъзнали простичката истина – няма как ти да си добре, ако около теб всичко става все по-зле и по-зле. Все някой ден твоят личен оазис ще бъде погребан под пясъците, които си се правел, че не виждаш. Не е възможно твоята малка картинка да остане китна и красива, след като е част от голямото изгнило и грозно платно. Светнало им на порасналите Гюровчета, че да си безотговорен за страната и народа си всъщност означава, че обричаш на геноцид и мъчения собствените си потомци. Те разбрали, че техният баща неправилно си е мълчал срещу неправдите, че не е трябвало да се навежда пред самоовластилите се бандити. Прогледналите наследници на Бай Гюро тръгнали от Дунава към Балкана. Те силно се надявали, че ще станат хиляди, може би даже милиони. Но…