Home » Archive

Articles tagged with: наука

Авторски страници »

[20 сеп. 2016 | No Comment | ]

1. В началото бе „Kойто суче, той ще сполучи“ – перифраза на „Koйто учи, той ще сполучи“.
2. „Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“ (Стоян Михайловски) – не само на 24 май, а непрекъснато, през целия живот (CME – Continuing Medical Education; LEE – Live Educational Events; LLP – Laboratory, Library, Pub; also Lifelong Learning Program).
3. Знание и асоциативно мислене, не информация и репродукция, са основната цел на образованието.
4. Да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно (Конфуций).

Избрано »

[3 сеп. 2016 | One Comment | ]

Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университетата в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи – основно от траки и прабългари – с ДНК-пробите на днешните българи.
Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.

Авторски страници »

[2 юли 2016 | No Comment | ]

Монографията е първи опит в Р. Българя да се систематизират и представят на студентите и морската общественост актуални психологически теми, свързани с морската дейност, които са включени в учебните програми и имат вече почти 20-годишна апробация във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и 10-годишна апробация в МУ “Професор д-р Параскев Стоянов”. По-голямата част от представените теми са публикувани като самостоятелни трудове в различни научни издания и популяризирани на национални и международни форуми.

Авторски страници »

[2 май 2016 | No Comment | ]

Със своите 103 години живот (1909-2012) и огромен опит и ерудиция на учен, учител и сенатор, Рита Леви-Монталчини допринася изключително много за научния и обществен живот на Италия и света. Тя изгради научно-изследователски мост между два века, по който вървят поколения учени от цял свят.
Първият международен симпозиум, посветен на Рита Леви-Монталчини, се проведе на 22-23 април 2016 г. в Болоня. Една от пленарните лекции беше изнесена от един бургазлия – темата на лекцията бе „Адипобиология на мозъка: от мозъчен диабет до адипозен Алцхаймер“.

Авторски страници »

[24 мар. 2016 | No Comment | ]

Неврополитика, невроетика и невроикономика са нови клонове на невронауката. Прилагайки съвременни образни технологии, като functional magnetic resonance imaging (fMRI), учените изследват кои мозъчни клетки участват в реакциите на човека, отнасящи се за политически събития и личности. С цел постиженията на невронауките да станат разбираеми за обществото, през 1990 г. президентът на САЩ Джордж Буш старши обяви The Decade of the Brain 1990-2000. В България не съм чул политици да организират дори подобни тематични дни, да не говорим за годишни декади – въпреки че българите сме едни най-често умиращите от мозъчни инсулти хора в света.

In Russian, Избрано »

[16 мар. 2016 | No Comment | ]

Его докторская диссертация представляет собой новый взгляд на неврологические заболевания, такие как эпилепсия, болезни Альцгеймера и Паркинсона. В ближайшее время Гольденталь отправится в медицинский исследовательский центр в Германии вместе со своим руководителем, профессором Идо Кантером, деканом факультета физики и руководителем Центра многодисциплинарного исследований головного мозга имени Гонда. Они приглашены старшим научным сотрудником в области неврологии для апробации своих наработок в лечении пациентов с повреждениями мозга.

Авторски страници »

[10 февр. 2016 | No Comment | ]

Постиженията в етологията бяха удостоени през 1973 г. с Нобелова награда за медицина, получена от Конрад Лоренц, Николас (Нико) Тинберген и Карл фон Фриш. Край поляните на Виена Лоренц установи, че като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си – и нарече това поведение „отпечатване“ (imprinting). Ако „първият“ се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без „отпечатък“ и върви след всеки, който е пред него.
Така и цели народи вървят след имперски държави и политики. Сега България е разпъната на геополитическия кръст на САЩ, ЕС, НАТО и Русия.

Авторски страници »

[4 ян. 2016 | One Comment | ]

От 23 до 26 януари тази година предстои 46-тата годишна среща на Световния икономически форум в Давос – Клостерс, Швейцария. Темата на срещата ще е “Усвояване на Четвъртата индустриална революция”.
Част от предстоящите решения се основават на интегриране на съществуващи технологии и системи в ИНТЕГРИРАНИ КОМПЛЕКСИ ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, БЕРИТБА И ДОСТАВКА.

Избрано »

[24 дек. 2015 | No Comment | ]

Аз не съм вярващ, аз съм знаещ. Интервю на Венелина Попова с Теодосий Теодосиев по програма “Хоризонт” на БНР.
“Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството.
Емпиричното ми познание показва, че няма богоизбрани народи, има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.”

Авторски страници »

[3 дек. 2015 | No Comment | ]

През ноември 2015 г. Асоциацията за славистични, източноевропейски и евразийски изследвания проведе своя 47-ми годишен конгрес във Филаделфия, САЩ. Темата на конференцията тази година бе “Фактът” и участниците в различните сесии представиха изследванията си върху историята и паметта в постсоциалистическите Евразия и Източна Европа. Конференцията беше посетена от повече от 1000 учени от Северна Америка, Европа и Източна Европа. България беше представена от специалисти като Мария Тодорова, Теодора Драгостинова, Весела Уорнър, Даниела Иванова-Найберг и други. Отделно, доклади на българска тематика прочетоха някои чуждестранни учени като Кристофър Скарбъро, Лора Олсън Остерман, Камерън Гарвин и Мери Нюбърг.

Авторски страници »

[25 ное. 2015 | One Comment | ]

„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – отговорите на първия и втория въпрос на Пол Гоген са дадени от Чарлз Робърт Дарвин (1809-1882). Той, с кораба на Нейно Величество „Бигъл“, отплава през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка – да картографира бреговете й.
Претворил в концепция изследванията си, Дарвин написва „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот” – първите 1250 копия на книгата са публикувани в Лондон преди 156 години – на 24 ноември 1859 г. Шестото издание през 1872 г. е с краткото заглавие „Произход на видовете”. За десетте издания на книгата, докато е бил жив, Дарвин – един от най-големите учени на XIX век – е получил три хиляди английски лири – сега в Англия дават повече пари на футболист за хвърляне на тъч на „Олд Трафорд”.